Ето тази сбирка от цели 143 броя списания Руоте Класише, почти всичките в почти ново състояние като кондиция, придобих при една ваканция в Северна Италия през пролетта на 2022 год. Болшинството бройки от тях са издавани между 1990 и 2016 год, като има и една от 1987 год, която година май е и първата на издаване на това ретросписание.
Беше голямо приключение докарването на тая литература, чак отдето бе натоварена в колата в горната част на Италия от езерото Комо, през целия ботуш надолу до петата /което си е възбедната поне едно време провинция Пулия/, и оттам от Бриндизи, та до до Гърция с ферибот.
Тия броеве, макар на снимки да изглеждат неголеми, всъщност на формат са над А4 на размери, и всеки брой тежи около половин кило.
Така че тия над 140 броя списания, заедно с още разни други отн. дебели и тежки италиански издания автокниги, надхвърлиха общо тегло за докарването, от сигурно 80-90 кила.
Успях да си ги взема в БГ, като ги натъпках в супер яки италиански пазарски торби от зебло списанията, и успях да ги събера пликовете на задните седалчици на един Лексус СЦ430, с който тогава пътувах.
Лексуса бая поклекна отзад /тия хардтоп-роадстери са с нормално пружинно окачване, не са с възглавници като конкурентите им Бенцовете СЛ р230 от тия години/, но съумя да докрета колата с тоя товар успешно до БГ, без да и се откачат някъде ауспусите по пътя.
Много интересното за мен при тези издания, извън страхотни вътре тестове и гидове за покупка и ремонти на основно итал. коли, най-вече визуалното оформяне не само на кориците, а най-вече вертикалните тесни ръбчета.
Както се вижда от снимките долу, почвайки от нач. на 90-те години, в една календарна година 12 месечни броя Руоте Класишета провят една цялостна цветна картинка, ако се съберат заедно един до друг 12-те броя.
Например от началото до средата на 90-те години обикновено се изрисува десетилетието на съответната година- 92, 93, 94, 95, и 96.
А пък след това, и чак до последните години, на тия ръбчета вече се слагат отрязъци-ленти от цели картинки със снимки или рисунки на пилоти и коли, които събрани 12 броя в дадена година, дават цялостни образи.
Въобще италианците са си доста креативни и с тотален естетски вкус, дори и при нещо толкова ординерно като автопериодиката.
Във всички случаи такова оформяне на вертикалите-ръбчета на периодични издания никъде другаде не съм виждал, поне не при автосписания.
Ето ги тук подредени в отделни рафтчета тия Руоте Класише, в иначе доста обемната ми автобиблиотека, заедно и сред всякаквата ми друга немска, английска, френска, и още италианска автопериодика, издавана в последните 4-5 десетилетия.
Чета /доколкото се пробвам да схвана най-вече техническия италиански/ и си ги разглеждам с кеф отвреме-навреме, ама още съм стигнал само до нач. на 90-те години изданията, та ме чака още доста зяпане.
Иначе, повече от 150 бройки които да са от едно само едно титулно автоиздание, май имам само от американското Кар и Драйвър /сигурно 180-190 броя издания от 1975 до 2015 год, които имам/ и немското АутоМотор и Шпорт /от които имам сигурно над 300-400 броя списания, издавани пак от средата на 70-те, та до 2020 години/.
Всъщност и от нашето ретроиздание- Автокласика и мотоциклети, май имам около 150 от издадените 180 броя, тоест, почти всичките броеве от 2003 до 2015 години издаваните.
Тема: Брошури от време оно (Прочетена 258791 пъти)