Все още малко автомобилисти знаят, че електрическите автомобили са били значителен процент от превозните средства в началото на 20 век, и успешно са се конкурирали с автомобилите с ДВГ и парните автомобили.
Звучи невероятно, но електрическите автомобили в началото на 20 век са имали пробег около и даже над 100 км., имало е обществени зарядни станции, шофьорите са ги зареждали и вкъщи. Освен това, често са ги ремонтирали сами, а батериите са траели с години.
Сред най-известните марки са „Детройт Електрик“, „Бейкър Електрик“, „Милбърн Електрик“ „Колумбия“, „Уокър“ (електрически камиони), „Уейвърли“, „Уудс“, „Колумб“, „Трибелхорн“ и т.н. „Детройт Електрик“ оцеляват до 1930 г.
Електрическите автомобили са били предпочитани от жени, лекари, учени, карали са ги и политици като президента Т. Рузвелт. Ценяли са ги заради тихата возия, лесното управление и простотата в обслужването им.
Х. Форд, чиято съпруга е карала електрически автомобил, разказва играта на електрическите автомобили, след появата на електрическия стартер и особено с производството на Форд Модел Т. Автомобилите с ДВГ стават по-евтини, бензинът е изключително евтин и се инвестира в множество бензиностанции. Пример: цената на Форд Т през 1925 г. е била 260 кинта, докато „Детройт Електрик“ е бил пет пъти по-скъп.
Естествено ако автомобилизацията беше продължила по линия на електрическите автомобили, днес щяхме да живеем в доста по-различен свят в много отношения.