Автор Тема: Историята на Москвич 400-420  (Прочетена 4321 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Януари 04, 2019, 17:19:14
Прочетена 4321 пъти

Неактивен Емил

  • Публикации: 207
;) Здравейте колеги!Забелязах, че все още никой не е представил тази модификация на Москвич, и реших да опитам да Ви го представа с част от информацията която открих в интернет пространството.  ::) Искам предварително да Ви се извиня за прекалено "семплата" информация която Ви предоставям, но все пак след време е възможно и Вие самите да я допълните.Извинявам се и за огромните си неточности във превода, и в изобилието ми от правописни грешки и т.н..Пожелавам Ви приятно четене! :P

Москвич 400 е виден представител на съветските "джуджета" от следвоенните години, който е произведен от Московският завод за малолитражни автомобили (МЗМА) от 1946 до 1956 г., и е почти точно копие на немският автомобил Opel Cadet K38, произведен от General Motors през 1937-1940г..
Малко история за Москвич 400-420:Както знаете, преди войната Съветският съюз масово произвежда превозни средства от висок и среден клас, с акцент върху уникалния дизайн и високо качество на довършителни работи. Повечето от тези модели са гордостта на Горки и Сталин. В резултат на това, те са били или разпределени в националната икономика, или сред населението от "висшата класа". Много рядко, но е имало случаи и обикновени работници да имат правото да притежават елитния съветски автомобил, който обаче му е представен като подарък за някои "специални услуги".Ръководният елит, гледайки масовата „моторизация“ на други европейски страни, Съветският съюз също започва да мисли за създаване на евтин и компактен „градски автомобил“, който всеки работещ човек би си позволил или който не би станал лукс, но в същото време не много скъп , използвайки го за инструмент за насърчаване или мотивация в различни области.

Между другото, вече е направен опит за създаване на такова превозно средство. Това се е случило в московския завод на комунистическите интернационални младежи , когато първият КИМ-10 и неговата модификация КИМ-10-51 са били произведени през 1940 година. , КИМ е бил доста приличен и модерен за Съветския съюз, но този автомобил не е имал късмета да бъде част от масовото производство.Произведени са само 450 броя, които, колкото и да е странно, са продадени почти мигновено. След това, малка част от седана с 4 врати КИМ-10-52 са били създадени на поточната линия, но войната е принудила да се реновира производството на завода , започвайки да се специализира в производството на военни превозни средства.След приключване на Великата отечествена война в московския автомобилен завод се е започнало  работа по дизайна на първата съветската бюджетна, малка кола. През 1945 г. делегацията от съветските инженери е отишла на посещение в Германия, за да види интересни и модерни промишлени съоръжения. Съвместно "Научно-техническо автомобилно бюро" и "Bayerische Motoren Werke", са взели някои копия от колите за представяне пред лидера, което в последствие е послужило като основа за създаването на съветския автомобил . Тъй като Сталин не искал да вижда повече нито КИМ, нито нещо подобно на него, той накланя везните в полза на "Кадет К38". Веднага след това е издадена заповед за отнемане на малка част от оборудването на немската фабрика.



В резултат на това е създадена нова поточна линия за сглобяване: "Russelsheim", която започна да произвежда първите части за бъдещите автомобили.Заместник главният дизайнер О.Дъбов, и в чест на празника "800 години на Москва", прави предложение за името на превозно средство, да бъде: "Москвич". Това неминуемо се харесва на лидерите на "върха" на СССР , след което единодушно го одобряват. Външно различията между съветската кола и немския кадет са практически невидими, освен ако не се вгледате точно в табелките с имената. Но тъй като Opel е принадлежала на компанията General Motors, съответно мерните им единици в чертежите са били в инчове, което е създало известни проблеми при обработката и преобразуването им в метричната система, нужна за да се произведе марката Москвич.
Ето, че в началото на декември 1946 г. е било създадено първият автомобил наречен: "Москвич" - 400, с 1.1-литров двигател и капацитет от 23 конски сили. Една от най-запомнящите се характеристики на този автомобил е предно независимо окачване "Дубонет". Първите модели са имали редица недостатъци, като малки пукнатини в метала, течове и  чести повреди на интериора, лоша "стегнатост" на интериора и ниското качество на тапицерията, склонността към корозия и др. Но 2 години по-късно повечето от тези "грешки" са били елиминирани и капацитетът се е увеличил, общото тегло е било намалено и комфортът значително се е подобрил. Три години по-късно Москвич има подобрен лост на скоростната кутия близо до волана. В същото време са взели решение да укрепят структурата като по този начин значително се е увеличил прогнозирания пробег. През 1954 г. Москвич се е „преродил” заради всеобхватната модернизация на техническите характеристики, вследствие на което е бил променен индекса от 400 до 401. Тази модификация е произведена само за 2 години. За всичките 10 години от производството са изнесени на пазара 247 439 копия от автомобила (17 742 от които са кабриолети) и са наречени, както първите съветски масово произведени автомобили, предназначени за лична употреба, независимо от статута на купувача.

Между другото, в различни източници Москвич има единичен и двоен индекс. Нито първият, нито вторият е грешка, защото първото число представлява модела на двигателя, а вторият - типа на тялото. Базовият модел е с индекс 400-420.
Конструктивни и дизайнерски решения:.Москвич-400 е седан с четири врати на модифицирана база, с удължен капак, издаващи се арки на колелата и почти пълно отсъствие на остри ъгли. Самото тяло е носител и е направено от твърди метални шевове.
За да се осигури наличието на необходимото оборудване и да се започне работа по проектирането на Москвич на базата на кадет, е възложено на 11 инженерни проектантски бюра. Бюрото за каросерии на "Schwarzenberg" начело с О.Дъбов работи по външността на колата. Те са започнали да рисуват първите чертежи на новия модел и отделните му части в края на 1945 година , като са взели всички необходими образци от германския прототип. Дизайнерите са успели да изпълнят цялата планирана работа от началото до края лесно и бързо. През март 1946 г. в московския завод са били доставени много скици, модели и готови експериментални автомобили. Германските експерти, които всъщност са работили за създаването на съветската джудже, не само са предоставилио копие на Opel, но и са предложили списък с идеи как да го подобрят и направят по-удобен. По време на старта на серийното производство става ясно, че приликата с Opel Cadet K38 е почти 97%. Между другото, МЗМА не е произвеждала всички части за Москвич, почти една трета от тях са доставени от заводите ГАЗ и ЗИС.
Тъй като идеята е била създаването на нискобюджетен автомобил, вътрешността на Москвича е била създадена с минимализъм и сдържаност. Особеността на предния панел е наличието на две отделения за ръкавици - от ляво и дясно, и отделна кутия за инструменти под седалката на водача. Вдясно от волана разполага с два кръгли уреда - скоростомер и тахограф. Що се отнася до волана, той има доста голям радиус и три тънки спици. За допълнителен комфорт при шофиране имаш слънцезащитни козирки, триъгълни вентилационни прозорци на предните прозорци,а огледалото в купето се регулира лесно и осигуряваха добър зрителен ъгъл. Модела не разполага със радиоприемник, и парно. Друг недостатък на дизайна може да се счита конструкцията на "чистачките", която работи само при работещ двигател. При лошо време (силен дъжд, сняг, лед, брод и др.) всеки нормален шофьор кара бавно и внимателно, но колкото по-бавна е скоростта на двигателя, толкова по-бавни са били и чистачките. Ето защо те често не могат да се справят с основната си задача носейки много неудобства на своите потребители.


Предната седалка е представлявала солидна възглавница за 2 места с отделно леко извит гръб. Въпреки умерената си мекота, седалките са доста удобни, побирайки трима пасажери в задната си част.Тапицерията на интериора е била проста, едноцветна, фиксирана по периметъра с кръгли бутони, като всички метални части  са били покрити с емайл в цвета на тялото.




Опитвайки се да опишем общия външен вид на тялото на Москвич-400, бихме искали да се съсредоточим върху голямо количество хромирани детайли: прагове на вратите, дръжки, брони, капаци на колелата, странични корнизи, емблема "Москвич", рингове на фаровете, горната облицовка на радиатора, 2 накладки за фиксиране на бронята и вертикалните преходи. Между другото, по отношение на емблемата, в хромната табела е изобразена Кремълската кула в основанието на буквата М, и с основа от червените букви "ЗМА". Задното осветление е направено само в един цвят бордо, осигуряващ бяла светлина и на регистрационният номер. Отличително е, че предните врати се отварят по посока на движението, а задните в противоположната си посока. Също така трябва да се отбележи и наличието на специална фигурна дупка в централната част на предната броня, предназначена за манивелата.





Експертите непрекъснато са работели върху дизайна на автомобила, като през целия период на производство непрекъснато са го подобрявали. След година и половина, стопа за задната светлина е бил скъсен, след това лостът на скоростния лост е бил поставен в дясно от волана, но не и на пода (което увеличило комфорта при шофиране). След 2 години скоростната кутия вече е била свързана с кутия с пръти и накрайници, а през 1954 г. имало и идея за увеличаване на капацитета на автомобила,  чрез поставяне на нов двигател. Това наложило вече съществуващият Москвич с индекс 400, да бъде заменен с индекс 401 (както си спомняте, този номер показва модела на двигателя). Разликите във външния вид са много незначителни: воланът е пластмасов, но спиците му са направени от стомана, оборудването за тестване на скалата и някои елементи на декорацията са променени. Що се отнася до дизайна, устойчивостта на прах и устойчивостта на корозия са най-накрая подобрени благодарение на използването на нови усилватели, 2-ред точково електрическо заваряване и по-добро покритие. Също така видът на мястото за съхранение е бил малко променен - ​​вместо конзолно заваряване, той частично "потъва" в щита на двигателя.

.


Информация за Москвич-400(401)
.
Москвич притежава идеалната комбинация от простота, комфорт и оптимални технически решения, благодарение на които става почти най-популярният автомобил от онова време. Моделът 400 има четирицилиндров двигател с нисък вентил. За да се намалят разходите за производството му, цилиндрите и главите са изработени от много евтина сплав и за да може да се ремонтира "сърцето" на Москвича от неграмотни шофьори, като достъпът до най-важните единици е направен възможно най-лесно. Между другото, въпреки малкият си капацитет - само 23 к.с., Москвич може да ускори до 90 км / ч, но само на идеално равен път. Колата е работи с бензин с октаново число 66, двигателят е с коефициент на сгъстяване от около 5,8, и може да се похвали със завидно дълголетие.





За създаването на спирачната система на Москвич 400 има доста необичайно решение, тъй като хидравличното задвижване все още не е достигнало пика на своята популярност, а спирачният барабан на Москвич изпълнява функцията на главина и джанти едновременно. Ето защо, "Да живеят люлеещите се лостове, кабели и еквалайзери"! Що се отнася до барабана, той е разположен върху лагерите на предния мост и на полуовала на задния мост. Колелата не са имали конвенционални дискове, а само джантите с отстъпки, тъй като шпилките са добре позиционирани за максимално допустимия диаметър. Да, много хора са забелязали редица недостатъци в този дизайн, но факт е, че е било възможно да се намали теглото на неиздърпаните компоненти и да се увеличи стабилността на автомобила.
След няколко години след стартирането на поточното производство на базовия модел на Москвич, дизайнерите, базирани на опита на европейските си съседи и поради ограниченото количество метал (нужно за производство на военна техника), произвеждайки компактен ван с дървена рамка с индекс 400-422. Неговият капацитет бил само 200 кг., А заради пенообразната си обшивка, тази кола се е наричала: „Пинокио“. Тяхното производство не може да се нарече масово, поради очевидната крехкост и непостоянство, така че дизайнерите са се върнали към подобряването на основните модификации. През лятото на 1949 г. Москвич-400 получава фин филтър, който успява да подобри издръжливостта на двигателя. В началото на 50-те години задният мост е бил подсилен чрез инсталиране на по-трайни полуоси и лагери. След което стана ясно, че съществуващия капацитет не е достатъчен и двигателят изисква пълна реконструкция. В резултат, 2 цилиндъра, валовете, водните помпи и бензиновите помпи са били модернизирани. По време на разработването на по-мощен двигател е трябвало да ремонтират генератора три пъти, да сменят карбуратора четири пъти и да сменят запалването два пъти. Работите са продължили почти 2 години, като в резултат на това през 1954 г. е бил представен новият модел на двигателя с мощност от 26 к.с., новите колектори и индексът 401. Така старият нов Москвич-401- 420 е създаден. Много от досегашните дефекти са били елиминирани при модернизирания модел, въпреки че на практика те не са се отразили особено на общата картина на този автомобил. Ето защо Москвич 401 не е бил приет като отделен модел.



.
Модификации на Москвич 400(401)
.
Москвич 400-420A - кабриолет с четири врати със сгъваем покрив (мек навес) и удължено тяло. Произведено е от 1949 до 1954 г. включително.
Москвич-400-421 - индивидуален вагон за производство на четири врати. Автомобилите на тази модификация могат да имат различна извадка от задните врати и са произведени от 1948 до 1950 година.
Москвич-400-422 - товарно-пътнически ван с дървен  корпус. Годината на производство - 1948-1956.
Москвич-400-420M - медицинска кола със сигнална лампа, предназначена за превозване на лекарски екипи, но не е имала условия за транспортиране на пациенти. Обикновено боядисани в тъмно синьо с надпис от двете страни "Помощь на дому", и със знака на Червения кръст отпред. Тапицерията е била изработена от текстилен винил, за да може лесно да се измива и дезинфекцира.



Москвич-400-420B - Шаси с кабина
Москвич-400-420K - търговско шаси





Москвич-401-420 - модернизираният седан с четири врати с по-мощен двигател, нов дизайн на превключване на предавките и подобрена подредба. Произведено е от 1954 до 1956 година.
Москвич-401-422 - комби с дървен корпус. Годината на производство - 1954-1956.
Москвич-401-422 (1954-1956) - дървено-метален ван.

С поздрави за всички колеги със тази макар и тъжна реклама:


« Последна редакция: Юли 31, 2020, 11:40:36 от dido1903 »