Да си продължа разказа. Пътуването не премина без премеждия!
- Мене зупинила митниця тому що, автомобілю більше 50 років і це являється історичною ціністю, потрібна довідка з Київського інституту на машину! - ми пише Ванята от пристанището в Иличовск!
Трябва да добавя, че Ванятa не е някакъв върл украински националист, който принципно отказава да говори руски, поне до втората водка. Той си е простой деревенский парень, роден след 1990 г и действително не знае руски. Така че с него предимно си пишехме, той на украински, аз на български - специални поздрави на Google Translate.
Благодарение на колегата Емил пратихме линкове, че за "масови" автомобили след 1950г., не са нужни документи и разрешения, както и мнение на експерт:
https://inconsulting.com.ua/uk/antikvariat-ua/vvezennya-i-vyvezennya-kulturnykh-tsinnostey.htmlМитничарят омеква и става разговорчив - Ну ніби йде на діалог, може уламаю! - пише Ваня.
Дай му 50 долара, не повече - пазаря се аз!
- Таможнік і каже що 50 гроші не бере!
- ох, дай му 100 или ще караш 650 км до Варна - отговарям аз.
Накрая митничарят прибрал стотачката и изчезнал.
- Стою біля порома а цей не хороший чоловік, ні в яку! - оплаква се Ванята и ми праща снимки на кораба от брега. - Взяв $ сказав зараз спробує!
(взе парите и каза, че ще види!)
След час и нещо напрегнато ожидание, най-накрая блага вест:
Я вже на пороме! - пише Ваня и ми праща снимка на Волгата в трюма, последна, ж.п. вагони отляво, доста ТИР-ове пред нея.