Автор Тема: Моята мечта Волга ГАЗ 21 C 1967 - Пътепис, снимки и въпроси  (Прочетена 991 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Март 01, 2019, 00:19:41
Прочетена 991 пъти

Неактивен belea

  • /!\ Млад шофьор
  • Публикации: 7
Здравейте, започнах втора реставрация на Волга Газ 21 С от 1967г., първата я замразих за неизвестно време.
Лятото на 2018 се оглеждах за волга , която да е запазена възможно най-добре, да е в движение и с изрядни документи.
Някъде в средата на лятото излезе една Волга в град Елхово. Хвана окото и казах на собственика да нарпави снимки от вътре и вън, за да добия представа (ако от снимки можеш да добиеш представа) какво и е състоянието.
Видимо ставаше и от тогава всяка вечер сънувах , че карам волга. Признавам си до тогава не бях карал.
Пишех на собственика във Facebook, през вечер и го подпитвах за какво се сетя по волгата.
Времето минаваше и трябваше да говоря сериозно със собственика , че на път за морето ще мина през Елхово да я видя.
Началото на месец септември. Не успях да намеря някой приятел или познат да пътува в посока магистрала Тракия и тръгнах с автобус от Видин към Свети влас и шофьора на автобуса трябваше да ме остави на магистралата с разколението към Ямбол и от там към Елхово. Тръгхнах с първия автобус Видин-София в 05:00 и си правех сметка да стигна в Елхово през работно време и ако всичко е окей да имам време за нотариус. Взех един голям сак и го напълних с гаечни ключове, клещи отвреки, части за волга - делко, нови кабели, свещи, бобина, стойка за генератор с болтовете ( в случай динамото на волгата да издаде багажа и аз във Варна да купя спешно нов генератор за Газ24, ако стигна до там изобщо), мултицет, няколко яки многожилни кабела, няколко болчета и гайки различна големина, отверки, женската част на автозапалка за зареждане на телефон, два чифта тениски и къси панталони... все пак бях тръгнал на море. За хавлия и други екстри не остана място и без това сака тежеше повече от нормалното за почивка на море и реших, че джапанки, хавлия и тн., ще се купуват на място.
Казах на, собственика че съм тръгнал към него и да тръгва към пункт за ГТП и така и направи. Докато пътувах мина на технически преглед.
След много часово пътуване шофьора спря на магистралата и слязох. Имах уговрка със собственика да ме чака след магистралата на отбивка за Ямбол. Човека ме чакаше и така започна голямото приключение. Пристигнахме в Елхово разгледах я, возихме се, пазарихме се малко ( човека беше разбран) и тръгнахме към нотаруса.
Преди да тръгна за волгата, се бях уговорил с познат от Видин, който живее във Варна за моите планове и ако закъсам някъде по пътя към Варна да прати платформа и на място щях да решавам къде да карам колата дали във Варна или Видин. Документално станах собственик на волгата и тръгнах към Варна. Спрях някъде преди Ямбол на някаква бензиностанция за минерална вода и опааа изненада стартера не върти. Лоша работа, бях минал няколко километра и колата ме предаде. Извадих от сака кабелите и окъсих бобината на стартера и започна да върти. Олекна ми , жив е. Прекарах два кабела в купето и запалих, като крадците във филмите.
Трябваше да избера няколко възможности за пътуване и избрах магистралата Шумен-Варна. Минах през Ришки проход, с кола която за първи път карам, кола която не беше карана от 2009г., кола която няма нищо общо с карането на съвременните автомобили и проход през който минавам за първи път. 3 от гумите бяха Вида (видинки) от моя роден град и от завода излизат с формата на  осмици. Успях да видя , че са производство 1980г или 1976., а четвъртата беше по-нова от 90-те но по-тясна и по-ниска от видинките, които бяха 185R15.
Стисках зъби да не се спука някоя на прохода , че там си оставам. Всичко беше точно, но шофьорската врата не се затваря добре и се отваряше на завойте на прохода та се наложи да я вържа за кормилната щанга с въже.

На здрач стъпих на магистралата, но не знаех, че динамото не е като генератора. Докато натискам педала на газта имам яркост на фаровете, а като пусна педала фаровете светят като църковни свещи. Ужасен ужас на ужасите. Динамото зареждаше не повече от 13 волта ( измервах с мултицета в реално време ).
Добрах се във Варна с гаснещ двигател ( изгуби оборотите на празен ход), не работещ цилиндър, гърмяща изпускателна система ( изгнило гърне, тръби) отваряща врата, не работещ манометър за нивото на бензина, мигащи лампи на таблото (лоша маса и светех с телефона по пътя да видя с колко километра се движа и има ли налягане на маслото), без мигачи ( не работещо реле) без стартер, заяждащи скорости от време на време и с двойно натискане на спирачката. Така приключи този дълъг ден.

На другия ден реших да сменя свещите и кабелите, че нейните са на десетки години, а и един цилиндър ту го има, ту го няма. Кабелите бяха станали на кокал и се бяха разпаднали, смених ги и дойде ред на свещите. Първата свещ се отви, но за изненада другите три свещи са друг размер. И кво правим сега ? В багажника имаше руски инструменти и леки преправяния успях да отвия и останалите. Първата беше ВМЗ, втората нещо на руски, останалите нямаше букви. Проблемният втори цилиндър почти не се промени. Слдваха проверки на маслото и умуване за тихите обороти. Цялата процедура се извършваше на паркинг между 5 звезден хотел и пансион, та събрах погледите на любопитни и няколко по-възрастни дойдоха от любопитство. От дума на дума и всеки с по-малко акъл и спомени успяхме да възстановим оборотите за празен ход.

Следващите няколко дни ходех на плаж с волгата се повозвах от време на време с нея и леко по-леко я стягах за дългото пътуване към Видин.
Спирах на плажа в близост до къщата на Марешки. Така изпълних две мечти - да имам волга и с нея да ида на море. Сбъднаха се. Представете си само волгата до бентлито на Марешки. Със самото спиране на плажа се отвори вратата понеже бях забравил да завържа за кормилната щанга. Настана смях сред хората които видяха тази сцена.
За съжаление някой идиот се е опитал да ми запали със запалка стоповете. На една от снимките се вижда стопеното.

На плажа имаше интересни случки докато се возех и търсех място за спиране. Руснаци ми пееха "Катюша", жена изкочи насред пътя и започна да ме снима, а не знаеше че спирачките не са добрата страна на колата. Забравих да спомена , че шофьорската врата се заключва само от вътре и съклото се вдига малко над половината, но всичко е точно.
9 септември рано сутрин тръгнах към Видин. Денят беше сравително по-хладен от предишните дни и за мое успокоение да не прегрее волгата по пътя. Магистралата към Шумен кеф. Радиото беше от по-нов автомобил поне от 80-те антената липсваше и потенциометъра правеше малки проблеми, чуваха се някакви звуци от FM-a, и чат пат човешки говор. Какво да искаш повече ? С Волгата по магистралата и Highway to hell звучи от телефона.
Спирах на почти всяка бензиностанция да зареждам, че незнаех количеството бензин в резервоара. Първата изненада за деня - почна да загрява и градусите от 80 станаха 90 и се увеличаваха. На няколко пъти спирах и доливах вода. Бях тръгнал с 30 литра за всеки случай.  Обезпокоението от прегряването се разсейваше от бензинджийте в бензиностанцията и учудването им като видеха волгата. Имам две почерпени кафета от радостни бензинджии заради волгата. На Долни Дъбник волгата изхвърли водата. Ужасен ужас на ужасите. Спрях до някакво ткзс и веднага започнах да отвивам гайкете на охлюва и да изхвърля термостата и изненада ... няма термостат. Лошо. Неделя с прегряла кола някъде след Долни Дъбник и на 250 километра от Видин. Изчаках да изстине малко и отвих капачката на радиатора и видях,  че радиатора е запушен. Тръгнах с почти развита капачка и не вдигах повече от 70 км/ч и държеше между 80 и 90 градуса. По пътя засякох група от фиати, жукове, полонези, варбурзи, трабанти и тн., почти всичките бяха червени и с полски знамена. После прочетох че са тръгнали из цяла европа и са ги засичали на много места. Привечер пристигнах благополучно с три и половина работещи цилиндъра и изброените проблеми по-нагоре. След известно возене и дребни поправки през месец ноември  влезе в гаража за сериозен ремонт и все още е вътре.
В следващите постове ще публикувам снимки с работата по волгата.
« Последна редакция: Март 01, 2019, 10:06:01 от dido1903 »

Март 01, 2019, 07:15:46
Отговор #1

Неактивен hydrometalique

  • Публикации: 1734
    • http://www.dsclub-bg.com
"Така изпълних две мечти - да имам волга и с нея да ида на море. Сбъднаха се." - ето това е квинтесенцията на автолюбителя !
Поздравления !

Март 01, 2019, 07:59:36
Отговор #2

Неактивен didotooo

  • Публикации: 2324
  • Nissan 300ZX Z31 1984
    • Z point Varna
Следя с голям интерес ! Страхотно разказана история ! Честито и успех.

Март 01, 2019, 08:49:12
Отговор #3

Неактивен тетевен

  • Публикации: 262
Развеселих се---------имам и аз подобни изпълнения----НО -вече никога.................УСПЕХ-от сърце ти го желая.

Март 01, 2019, 09:33:48
Отговор #4

Неактивен ГеоргиБс

  • Публикации: 60
Ретро автомобил,сбъдната мечта,емоции....това остава спомен за цял живот.И винаги като се сещаш за преживяванията си,ще се усмихваш.Успехи с новата придобивка и само хубави моменти.

Март 01, 2019, 11:07:08
Отговор #5

Неактивен krankenstein

  • Публикации: 6768
Ихаа, ей това е бойната машина! Припомни ми младостта, когато и аз се впусках да правя подобни щуротии... но стар или млад, като си на път 30-40-50 годишна ретро кола винаги може да очакваш изненади, оабче за разлика от новите коли почти винаги можеш да се справиш сам с тях и да продължиш пътя! Желая ти още много емоции и екскурзии с нея, като съвсем малък и аз съм пътувал до морето със служебната Волга на татко, често излегнал се напреки на задната седалка :)
Теория - това е, когато знаеш всичко, но нищо не работи.
Практика - това е, когато всичко работи, но не знаеш защо.

Март 01, 2019, 14:44:43
Отговор #6

Неактивен DMC

  • Публикации: 1231
  • Георги Димитров
Страхотна история :)
Браво за куража и ентусиазма!
Аз също имам подобна история описана в темата ми за моето Пежо 205.

Интересно ми е на каква възраст си?

Поздрави и честита Баба Марта :)
Peugeot 205 1.6 GTI '84
BMW E28 M535i '86
BMW E12 520 '78
Opel Rekord C Sprint '67

Март 01, 2019, 19:00:38
Отговор #7

Неактивен oldrat

  • Публикации: 849
  • beep beep
    • Renault 4F6
 :)Не спирай. И без това са слаби спирачките. Хиляди километри ти пожелавам с Волгата!

Март 03, 2019, 21:36:34
Отговор #8

Неактивен belea

  • /!\ Млад шофьор
  • Публикации: 7
Благодаря ви! На 36 съм
Спирачките ги оправих с други гумички, но ще трябва да купя нови. Във Видин няма комплект гумички за двойна помпа.


Релето на мигачите видимо няма проблем, но си искаше пенсиониране. Купих ново и с него имам само десен мигач ... наложи се да сложа реле от паджерото ми и всичко заспа. Първото модернизиране. Изкарах вътрешноситите на новото реле и го набутах в кръглата коруба на руското реле. Трябва да имитира ретро.


Наложи се да отворя и изчистя механизма на мигачите. Имаше 52 годишен прах, и текстолита е износен и в бъдеще време ще трябва да купя друго, ако има.


Започнах да търся дрехи от годината или десетилетието на волгата. Актьора Петьо Цеков ми подари две бомбета и костюм, но е черен на някакви сини кантове и не личи, че е много стар. Ако някой знае и има нещо, да пише.
След подаръка волгата я карам с бомбе и не можете да си представите погледите на случайнити миновачи. Едни се смеят , други се чудят кой е тоя с тази ожулена и ръмжаща стара бракма и с бомбе.. дошъл от 20 век :)))


Сложих на задната седалка специално пазен местен комунистически вестник. Знаех, че някога ще карам стара волга и ще трябва да сложа вестник отзад и го запазих. Времето дойде и вестника си дойде на мястото. Заглавието му е класика " Верния син на партията и народа" За другаря Мико Нинов - Трифон става въпрос.
Подариха ми и Работническо дело, но за него по-натам в публикациите.

Март 04, 2019, 10:48:48
Отговор #9

Неактивен Емил

  • Публикации: 206
Добре дошъл колега belea , и поздравления за прекрасният автомобил! ;D С пожелания да не спира да Ви носи много емоция и радост!