Поздрави и за теб, но защо трябваше да иронизирам, за да си уточняваш изказването? И дори и с този пост, пак не ми е много ясно, защо трябва да даваш съвет към един колега, който вече е взел решение? А тези решения се взимат трудно. Все още си стоя зад думите, че това е неуважение. Казваш - да се захване с нещо по-разумно... демек, автора няма достатъчно разум за да постъпи правилно? Ами елементарно уважение е да приемеш че е премислил нещата сериозно. Или пък е неуважение заради възраста му, която той съвсем честно е споделил? Аз съм по-възрастен от него, но определено мога да ти заявя, че нямам много повече умствен капацитет отколкото когато бях на 19. Усвоил съм много технически умения и знания, но това не е същото... (затова пък съм много по устат и нахален, отколкото когято бях на 19, та не ме бърка да се заяждам с непознати хора).
С толкова напреднала корозия, човек си губи времето, за да съхрани за себе си нещо. Седалките, таблото, волана... то по тая логика, да ги сложи в мазето и да върне колата на скрап - значи пак е съхранил спомените? Голямата любов е именно да се заемеш с нещо, което всички виждат като безнадеждно, защото за тебе значи много. И винаги си заслужава, ако я обича, а и не е само той, дето я обича - задай си въпроса, защо още им седи в двора, въпреки че е без номера и никой не я кара.
И да се допълня, че пропуснах елемента с психологията - понякога не можеш да имаш пълноценни връзки с млади, стари или каквито и да е хора, ако зарязваш това, което обичаш следвайки чужди (и погрешни) съвети. Най-добре си знае автора дали трябва да го направи, а както вече няколко пъти казах - решението е взето. Именно затова и подхождам агресивно, защото знам колко е грешен тоя съвет и понякога цената която се плаща, за да го последваш е твърде висока.
Тема: Polski Fiat 125p от 1976 г. - Връщане на пътя (Прочетена 15356 пъти)