Автор Тема: Polski Fiat 125p от 1976 г. - Връщане на пътя  (Прочетена 2871 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Февруари 18, 2019, 16:05:08
Отговор #40

Неактивен Acropolis 1800

  • Публикации: 99
Да.. имам му дори документи с които един ден мога да взема купе и да прехвърля останалите ми части.. но няма да е същото. Затова колега, запази я, възстанови я, после ще съжаляваш ако не го направиш.
Е, добре де, колега, далеч съм от мисълта да се заяждам, просто искам да помагам с разум, а не с неясни емоции. Разбирам, привързването към един автомобил. Това ясно. Ама ако над 50% го е изяла ръждата и металът трябва да бъде заменен с нов, тогава какво? Това същата кола ли е или не? Същите вибрации ли са или не? Ами ако за кръпки са ползвани тенекии от сирене (както правиха през 90-те) или от друга марка кола? Тогава какво? Значи ако отговора е "Да", тогава няма значение дали ще ползваш купе за донор или не, важно е, че сърцето, тоест двигателя, скоростите, окачването, са твоите, родните. Ако отговора е "Не", тогава колата просто е свършила. Или не?
За мен нещата стоят по начина, който описах в предишен пост. Ако можеш да ликвидираш ръждата с готови детайли, които се продават като резервни части, тогава действай, спасявай, съживявай. Но налага ли се да кърпиш тук и там, особено по носещи части, по-добре си намери ново купе. Ами, нови купета се продаваха и едно време, при соца.
Въобще привързването към неодушевени предмети е сложна, човешка работа. Малко като хомеопатията, става въпрос за вибрации, образи, спомени, емоции, натрупани през годините, които ни правят тези, които сме. Обаче, е малко ефимерна работа.
Всъщност е важна визията, удоволствието от шофирането, добрите емоции с приятели, а не старата ръжда.
1982 Шкода 120L, прецизна чехословачка без точка ръжда, продадена
1985 БМВ 520i, красива италианка с оригинални спойлери Зендер и джанти Алпина, продадена
1995 Понтиак Гранд АМ, Спорт Седан, профсъюзен американец, продаден
1987 Москвич 2140, отчаян руснак, оригинален соц тунинг и картичка на Саманта Фокс

Февруари 18, 2019, 18:01:06
Отговор #41

Неактивен ilian

  • Публикации: 206
Набъбна темата с мнения за или против. Страниците станаха повече с мнения на колеги, отколкото на автора, дали не се уплаши? Чета и си мисля, че май всички са прави и решиш да ви разкажа моя случай със сантиментите и всичко останало.
През далечната 1977 година баща ми купи семейната кола Полски фиат 125р, по талон се водеше маслено зелен цвят. Най-хубавия цвят за тези коли, така ми казваха години по-късно. До казармата изобщо не ме влечеше, мразех да ходя да я мия с баща ми, да му помагам за гърнета и други дреболии. Татко не си разбираше от коли и когато се разваляши всякакви негови приятели се пробваха на нея. Колко пъти съм ставал сутрин по-рано за да я изкараме от гаража с бутане и после пак с бутане да запали и да отиде на работа. Та така до влизането ми в НШЗО и от там видях едни снимки с ралита в България, фиати, булгаралпини, мосвичи. И край. Влюбих се в колите. Във всяко писмо до семейството питах и за колата, работи ли или е развалена. Повечето отговори бяха, че стои в гаража и не работи. Като се уволних, първата ми задача бе да почна да събирам части и да я направя. Див ентусиазъм. Парите от заплата отиваха за нея, що части от други марки ми продаваха с уверението, че ставали. Колата ни освен за екскурзии, се ползваше и като за товар. Строехме къща и естествено имаше отгоре багажник. И така беше поочукана, с ръжди тук там и започнах. Майстори да я кърпят, боядисват, що част някъде ми изпадне купувах и сменях. И стана МОЯТА кола. Не ме изостави на пътя. От 1986 до 1996 не угасна на пътя и да ме прибере приятел. А я карах всеки ден. До януари 1997 година, когато приятел ме удари свирепо и смаза цялата дясна част с колонката в средата. Първите думи според свидетелите, като съм излязал от колата са били "Човече какво ми направи на колата", лицето ми било в кръв от стъклата и много уплашен.
Бях отчаян, защото деформациите бяха жестоки, беше криза и .... тогава дядо ми ми каза "Спокойно ще я бъде". Почнахме ден след ден калници, врати, стъкла, дреболии. Пак майстор бояджия и я върнахме на пътя. МОЯТА.    / Следва продължение/

Февруари 20, 2019, 19:31:23
Отговор #42

Неактивен ilian

  • Публикации: 206
И така 9 години. После дойде времето на втората кола в семейството, вече се бяхме увеличили, като членове и в един момент ми трябваха пари и я продадох с надеждата, че фиати бол и когато искам мога да си купя поне като моя. Но, не. Започна да ме човърка чувството, че съм сгрешил и не след дълго взех фиата на мой приятел. Беше някакъв странен оранжев цвят, пребоядисах го, малко повече разправии в КАТ и вече го имах, като реплика на моя си. Бях му вложил всички части които си оставих за мен от първия и си внушавах, че си е МОЯ, ПЪРВИЯ. Не беше. И се разделих и с него. И сега,след толкова години пак търся онзи масленозелен звяр, който искам да притежавам.
С годините желанията са различни, усещането, че можеш също. Ако бях на 19 бих опитал като младежа да възстановя семейната кола,защото съм го правил на тези години. Пожелавам му дързост преди всичко и " Напред, пък каквото сабя покаже"! Това, нашето е лудост!

Февруари 24, 2019, 18:19:25
Отговор #43

Неактивен moskvich3v1

  • Публикации: 159
  • Четырехфарник
Тя поне регистрация да имаше тази самоходна конструкция да си струва поне малко от малко занимавката.
Но и аз като всички други колеги минали по подобен път да ти кажа, че конкретната кола не заслужава и 1лев да се вложи в нея.
Като ти е сантимент купи някоя по-запазена и прехвърли нещата, които са ти сантимент от детството и другото на пункта.
Просто не може да е пребита от каране и експлоатация и да се хващаш да я връщаш от отвъдното.
То може де ама е абсолютно неоправдано... Просто ще наринеш хиляди левове и накрая като я погледнеш няма да прилича на нищо. :)

Old but gold.. :)
408-68г.408И-70г.412-74г.2140Д-82г.2140Д-84г.

Наличие турбонадува: есть