Автор Тема: Polski Fiat 125p от 1976 г. - Връщане на пътя  (Прочетена 5496 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Февруари 18, 2019, 16:05:08
Отговор #40

Неактивен Acropolis 1800

  • Публикации: 135
Да.. имам му дори документи с които един ден мога да взема купе и да прехвърля останалите ми части.. но няма да е същото. Затова колега, запази я, възстанови я, после ще съжаляваш ако не го направиш.
Е, добре де, колега, далеч съм от мисълта да се заяждам, просто искам да помагам с разум, а не с неясни емоции. Разбирам, привързването към един автомобил. Това ясно. Ама ако над 50% го е изяла ръждата и металът трябва да бъде заменен с нов, тогава какво? Това същата кола ли е или не? Същите вибрации ли са или не? Ами ако за кръпки са ползвани тенекии от сирене (както правиха през 90-те) или от друга марка кола? Тогава какво? Значи ако отговора е "Да", тогава няма значение дали ще ползваш купе за донор или не, важно е, че сърцето, тоест двигателя, скоростите, окачването, са твоите, родните. Ако отговора е "Не", тогава колата просто е свършила. Или не?
За мен нещата стоят по начина, който описах в предишен пост. Ако можеш да ликвидираш ръждата с готови детайли, които се продават като резервни части, тогава действай, спасявай, съживявай. Но налага ли се да кърпиш тук и там, особено по носещи части, по-добре си намери ново купе. Ами, нови купета се продаваха и едно време, при соца.
Въобще привързването към неодушевени предмети е сложна, човешка работа. Малко като хомеопатията, става въпрос за вибрации, образи, спомени, емоции, натрупани през годините, които ни правят тези, които сме. Обаче, е малко ефимерна работа.
Всъщност е важна визията, удоволствието от шофирането, добрите емоции с приятели, а не старата ръжда.
1982 Шкода 120L, прецизна чехословачка без точка ръжда, продадена
1985 БМВ 520i, красива италианка с оригинални спойлери Зендер и джанти Алпина, продадена
1995 Понтиак Гранд АМ, Спорт Седан, профсъюзен американец, продаден
1987 Москвич 2140, отчаян руснак, оригинален соц тунинг и картичка на Саманта Фокс, продаден

Февруари 18, 2019, 18:01:06
Отговор #41

Неактивен ilian

  • Публикации: 212
Набъбна темата с мнения за или против. Страниците станаха повече с мнения на колеги, отколкото на автора, дали не се уплаши? Чета и си мисля, че май всички са прави и решиш да ви разкажа моя случай със сантиментите и всичко останало.
През далечната 1977 година баща ми купи семейната кола Полски фиат 125р, по талон се водеше маслено зелен цвят. Най-хубавия цвят за тези коли, така ми казваха години по-късно. До казармата изобщо не ме влечеше, мразех да ходя да я мия с баща ми, да му помагам за гърнета и други дреболии. Татко не си разбираше от коли и когато се разваляши всякакви негови приятели се пробваха на нея. Колко пъти съм ставал сутрин по-рано за да я изкараме от гаража с бутане и после пак с бутане да запали и да отиде на работа. Та така до влизането ми в НШЗО и от там видях едни снимки с ралита в България, фиати, булгаралпини, мосвичи. И край. Влюбих се в колите. Във всяко писмо до семейството питах и за колата, работи ли или е развалена. Повечето отговори бяха, че стои в гаража и не работи. Като се уволних, първата ми задача бе да почна да събирам части и да я направя. Див ентусиазъм. Парите от заплата отиваха за нея, що части от други марки ми продаваха с уверението, че ставали. Колата ни освен за екскурзии, се ползваше и като за товар. Строехме къща и естествено имаше отгоре багажник. И така беше поочукана, с ръжди тук там и започнах. Майстори да я кърпят, боядисват, що част някъде ми изпадне купувах и сменях. И стана МОЯТА кола. Не ме изостави на пътя. От 1986 до 1996 не угасна на пътя и да ме прибере приятел. А я карах всеки ден. До януари 1997 година, когато приятел ме удари свирепо и смаза цялата дясна част с колонката в средата. Първите думи според свидетелите, като съм излязал от колата са били "Човече какво ми направи на колата", лицето ми било в кръв от стъклата и много уплашен.
Бях отчаян, защото деформациите бяха жестоки, беше криза и .... тогава дядо ми ми каза "Спокойно ще я бъде". Почнахме ден след ден калници, врати, стъкла, дреболии. Пак майстор бояджия и я върнахме на пътя. МОЯТА.    / Следва продължение/

Февруари 20, 2019, 19:31:23
Отговор #42

Неактивен ilian

  • Публикации: 212
И така 9 години. После дойде времето на втората кола в семейството, вече се бяхме увеличили, като членове и в един момент ми трябваха пари и я продадох с надеждата, че фиати бол и когато искам мога да си купя поне като моя. Но, не. Започна да ме човърка чувството, че съм сгрешил и не след дълго взех фиата на мой приятел. Беше някакъв странен оранжев цвят, пребоядисах го, малко повече разправии в КАТ и вече го имах, като реплика на моя си. Бях му вложил всички части които си оставих за мен от първия и си внушавах, че си е МОЯ, ПЪРВИЯ. Не беше. И се разделих и с него. И сега,след толкова години пак търся онзи масленозелен звяр, който искам да притежавам.
С годините желанията са различни, усещането, че можеш също. Ако бях на 19 бих опитал като младежа да възстановя семейната кола,защото съм го правил на тези години. Пожелавам му дързост преди всичко и " Напред, пък каквото сабя покаже"! Това, нашето е лудост!

Февруари 24, 2019, 18:19:25
Отговор #43

Неактивен moskvich3v1

  • Публикации: 161
  • Четырехфарник
Тя поне регистрация да имаше тази самоходна конструкция да си струва поне малко от малко занимавката.
Но и аз като всички други колеги минали по подобен път да ти кажа, че конкретната кола не заслужава и 1лев да се вложи в нея.
Като ти е сантимент купи някоя по-запазена и прехвърли нещата, които са ти сантимент от детството и другото на пункта.
Просто не може да е пребита от каране и експлоатация и да се хващаш да я връщаш от отвъдното.
То може де ама е абсолютно неоправдано... Просто ще наринеш хиляди левове и накрая като я погледнеш няма да прилича на нищо. :)

Old but gold.. :)
408-68г.408И-70г.412-74г.2140Д-82г.2140Д-84г.

Наличие турбонадува: есть

Декември 04, 2019, 00:53:29
Отговор #44

Неактивен Mitko_DSV

  • /!\ Млад шофьор
  • Публикации: 5
Здравейте,
от доста време не съм писал тук. Все не намирах време да влезна тук, да прочета какво сте писали, да напиша нещо и аз. Но ето че от няколко дена започнах отново да влизам във форума и прочетох някои от темите тук, а сега да взема да пиша малко и в собствената си тема, че хептен я забравих.
Благодаря на тези, които ме подкрепят. И напълно разбирам аргументите против, но ако не друго, то поне искам да се пробвам. Не искам да се отказвам, въпреки всичко. Честно казано понякога ината ми е в повече, но здраве да е.
Та относно какво се случва с фиата. Вече не е до гаража, излезе си най-спокойно от мястото, постоя малко пред гаража, а вече е вътре.
Не работят задните спирачки, изглежда не сме оправили помпата както трябва, защото не дава налягане на задните спирачки, но течността си тече свободно.
Сложихме нови свещи и кабели за свещи. Нов бензин в резервоара и малко почистване и раздвижване на някои механизми (някой друг ден ще разкажа по-подробно, но сега съм доста уморен, та ще си спестя подробностите). Но като резултат вече двигателят работи доста по-добре.
Лятото нямахме време за сериозно кърпене, но където имаше повърхностна ръжда, а не дупка, бе изчистено до чист метал, където е възможно, а където не е - колкото може. После минаване с преобразувател на ръжда (не помня точно кой, но май беше на Вюрт), с кит го пооформихме и го минахме с грунд. Като резултат колата в момента е още по-цветна от преди, но поне оправеното да се запази, до колкото е възможно.
Вече сигурно повече от месец колата е в гараж, където я вкарах на собствен ход. Вярно че бяха само няколко метра, но все пак ми беше кеф - след толкова години седене вече се движи, пък и даже я подкарах малко (е на за първи път я карах из двора, но за първи път я вкарах в гаража, където не бе влизала от 2010 година).
За сега знам, че ще трябва да се кърпи пода отпред, отзад изглежда здрав. Левия праг има малко за кърпене, а десния се огъва от крика, та ще го видим. От дядо ми разбрах, че праговете вече са сменявани 5 пъти.
Откъм части, поне за сега, ми останаха само уплътненията за вратите да купя. Лятото подредихме и гаража, където намерихме и части за колата, нови, както и стари свалени от нея, поради една или друга причина. За сега освен задните спирачки, не работи и лампата за заден ход и не показва правилно бензина (вече имам нов поплавък, но мисля да го сложа по-нанатък, за сега няма смисъл). Другото работи правилно.
Скоро пак ще пиша, вече с повече подробности, ще кача и снимки с напредъка.
Polski Fiat 125p 1500 (VIII.1976)
VW Passat B5 1.6 (XII.1997)

Декември 10, 2019, 18:57:30
Отговор #45

Неактивен Mitko_DSV

  • /!\ Млад шофьор
  • Публикации: 5
Изглежда няма да имам време да разкажа по-подробно, доста съм зает с учене (за университета). Но все пак накратко да кажа и покажа напредъка по купето.
Та започнах с предния капак. След не малко жулене на ръжда, китосване и оформяне, мисля че добре се получи.

Последваха някои дребни забележки по вратите да се оправят, поне отвън, отвътре има още работа. Тук нямам подходяща снимка. След това се захванахме със задницата.


Левия калник не се получи особено добре, леко е къдрав, но се личи само под определен ъгъл.

Ще видим напролет като го огледам пак, дали ще реша да го оправя. Така и така предните калници са „в същия стил“, та ако оправя това ще трябва и тях да оправя. Понеже не се забелязва особено и колата изобщо няма да се гласи да е перфектна, то това не е с голям приоритет.
Свалихме стоповете и изчистихме всички връзки, излъскахме всичко колкото можахме. Основите на стоповете са си оригиналните, а стъклата - май не, не съм сигурен. Оправихме и осветлението на задния номер, фасунките бяха ръждясали, едната даже беше изгнила, разпадна се, но намерих 2 „нови“ в олх, купих ги, сложих ги и вече всичко свети.

В предния ми пост казах, че не свети само лампата за заден ход, но забравих и че не свети осветлението на таблото, не съм се занимавал да видя защо, по-нататък ще е това.
Ето и една снимка на интериора, бях седнал на задната седалка. На барчето под жабката се виждат няколко касетки, оправих си и касетофона (нов ремък) и си слушам музика. Поне с това се справих без никакви проблеми, а пък и все е нещо, напредък, макар и не много съществен.

На една разходка до Надин в един Опел Кадет си намерих часовник за таблото (пробвах го - работи) и мисля да го сложа на фабричното място за оборотомер. Вижда се на горната снимка, до касетките съм го сложил. То има още доста работа по колата, докато стане годна за каране, но все пак като видя нещо интересно или ми хрумне да добавя някоя „екстра“ си се подготвям.
За сега имам надежда, че напролет отново ще почнем с работата по фиата, но вече дано имаме шанс да се захванем
Polski Fiat 125p 1500 (VIII.1976)
VW Passat B5 1.6 (XII.1997)