Е, нека да не ги превъзнасяме чак толкова. Не са лоши колите, които обсъждаме. Рядки са, непопурярни и неразпространени са. Особено високите им класове. Те, действително приличат на автомобили и наистина са луксозни, шикозни и много здрави. И дизайнът е ,,марков".

. 604-ката е особена кола. Лично аз съм по-скоро разочарован. Със своите габарити създава впечатление на масивна, тежка лимузина с превъзходна возия. Много е широка, просторна, голяма и се кара с невероятна точност. Обаче. Колата е лека. Много лека за своя клас. Бензиновата в никакъв случай не тежи 1500 кг. По-лека е. Около 1400, не помня точните й данни. Може и да е под 1400 кг. Поради това, разкрива характер, който въобще човек не очаква. По-лека е от колкото изглежда. Возията не е това, което се очаква от такава кола.

Вярно, изключително леко и точно се води, изобщо шофьора не се мъчи с килограмите на колата. Изненадващо повратлив и предвидим автомобил. Много, страшно меки, удобни седалки. Красиво е таблото и има разнообразни екстри. Интериорът е по-красив от този на МВ или БМВ от тези времена. Но, не е това което трябва да бъде. Вози, като БМВ от 5-та серия, а е по-зле от 123-ка. Тоест, много по-недобре от 126-ца.
Ама, достоен конкурент на БМВ или Мерцедес от тези времена, може само претенция да има. Много е далече от комфорта и возията на МВ и е назад много от динамиката/ простакоустойчивостта на БМВ. Освен 2,7-2,8 литрови V-6, други, по-големи двигатели тези Пежа нямат. Имат дизелови, не лоши. Даже тяхните дизели от тези времена, въпреки наистина архаичната си конструкция са жесток конкурент на немските МВ, да не говорим за италиянските VM. Ама, визирам предимно бензиновите.
А, върхов Мерцедес като модел W116/ W126, въобще не може да се сравнява с нищо френско. Просто няма база за сравнение. Сомът и Пурата са консервативни, като всички М-В, в това лошо няма, вечни икони на тая прословута немска автоиндустрия. И не поради перфектен PR, а поради самите себе си, като автомобили. Та, Пежо, не може да се мери с тях. Нито като дизайн, нито като разнообразие от двигатели, нито като екстри, нито като използвани материали, нито........като нищо. Извинявам се за думите си, ама така мисля. Виж, високите класове на Ситроен, по-се вписват в тази връзка с тези класове на Мерцедес. Но, пак Гюнтер печели със своята ремонтнопригодност, простота, почти неубиваеми двигатели, и като цяло едно завършено съвършенство в което липсват всякакви усложняващи, дразнещи и ,,криви" конструктивни решения.
А, върхови БМВ от тези времена, като Е3/Е9/Е 23 да речем, там вече нещата стават още по-истински. И луксозни. Особено най-горният сегмент на 7-ма серия, където игрят големи литражи и много коне, скрити под семплия силует на морско животно, обзаведено като Царски апартамент. Няма да си кривя душата. Усещането да се качиш в такава 7-ца и да й дадеш пълната газ по магисралата е все едно, да си седнеш на холовата гарнитура и да си представиш че се движиш със 220 км/ч.
Освен това, има един период на петролни кризи някога в тези времена. Което няма начин да не нанесе поражение върху автомобилостроенето. И първи загиват високите класове.
Някои от тях, оцеляват. Други, като Алфа Ромео - Алфа 6, Ситроен SM, Пежо 604........са все големи, луксозни, елегантни, скъпи и иновативни автомобили. И остават недооценени във времето.