В чужбина, хората ги ценят. Бил съм в доста страни и твърдя, че в някои дори има облекчения за собственици на такива коли. В Италия може да си имат табели с обозначение ,,****" на всяка плочка, но всички Фиатчета които видях, бяха със стари регистрационни номера - черен фон с бяли букви/цифри. Алфите им също. И се карат така, с регистрации от преди да се роди баба ми. На практика карат само нови и нови коли, вярно. Мразят Фиати, не ги щат. Старите, симпатични бръмбарчета обаче вървят на цени, като за 8-годишна луксозна лимузина среден/висок клас.
В родна България има модели, които и някои западни музеи нямат.
Но, има друг важен фактор. Социализъма не прости на купища, купища прекрасни машини.
Градските легенди за голямолитражни БМВ-та, Пежа със задно, Опели Сенатори, Шевролети, Буици и прочие антики, унищожили се на 50-100 000 км. не е лъжа. Е, по-лошия вариянт е Кадилак с двигател и окачване от Волга. Също така и Алфа Ромео Спринтьор с двигател Лада 1200, кормилна кутия от Жук. Както и БМВ Е 12- 2800 с двигател Москвич 412, някакви насадени скорости, правен кардан. Много пропасти.
В моята махала имаше Пежо 504, което до миналата година седеше със Соц. регистрация. Седеше така от 1984-та. Поради липса на кормилни накрайници и водна помпа.
Така го беше оставил човека, не е имал толкова пари за обмитени части и връзка в Кореком. И с годините се беше отказал да го прави. Отиде на вторични, а беше на 80 000 км.
Друга от махалата беше Опел, като този от аватара на Дидо. За него нямало съединител тогава. И части за предницата. Беше брутално здраво купе за годините си, около 140 000 км., все гаражен, просто лъскава, слънчева кола. :(Собственика почина, после седя 8 години навън. След това - вторични.