Вчера, имаше гости от София в Пловдив. Както се полага, другарят се поиздъни. Първо, искам да се извиня за никаквото ми настроение и непукизъм. Недоспал, препил, махмурлук.....и рано сутринта, нямаше как да бъде друго. Те и гостите не бяха по-хубави, поне не ми се караха.
Второто за което трябва да се извиня е емоционалният ми прилив, който днес силно възмути возещите се в колата пътници, малко след след колелото на ,,Метро". Съзнавам, че не беше правилно.
Хубав ден беше, никой не направи снимки. Нищо. Покарах синята виелица на ДМС. Най-после. Възхитен съм. Толкова запазена и права Е28, с толкова запазена кормилна кутия, управление и безшумни скорости, не съм виждал/карал скоро. Много вълнуващ и бърз автомобил. Вълнуващ е главното олицетворение. И този двигател, (иначе създаден в края на 60-те години) който потегля още от 1000 оборота със осезаема сила е черешката на тая торта. Няма да описвам повече. Емоция, това е.
Хубаво е, но не е за пошли младежи. Особено 5-ца в това изпълнение, категорично не е за неопитни шофьори. Комфортна е и се засилва доста рафинирано на доускорение, ако не си подготвен - много жестоко закъсняваш. По-добре е от Мерцедес. Има типичното, характерно усещане върху/за пътя. Мерцедеса с якия мотор е много по-коварен/опасен, защото там изобщо няма никакво усещане, нито за скорост - нито за нищо, само тишина и това е.
И така-нататък. Следващият път ще направим подробни снимки.