Ха, жесток виц.
И в тоя дух, с известен риск да нагнетя обстановката с още соц. спомени, но пък с желание да я поразведря, и то точно в аспекта на горния каламбур, давам яко отклонение, с една отн. кратка, и за мен като очевидец, доста весела, и в духа на периодиката на Форума, над 30 годишна,и то истинска история.
Значи, лятото е на 1989 год, беше доста горещо време, и аз кандидатствам за курсант във Военноморското училище във Варна.
Понеже тогава съм войник, всъщност школник в НШЗО- Хр. Ботев в Плевен, тия от нас кандидатстващи за Морското, които сме още срочнослужещи, са ни настанили на един кирлив остров да спим под Аспаруховия мост, дето имаше тогава, сега вече изоставено, едно сержанско-мичманско училище.
И по време на едно почивен Юлски или там, Августовски ден, не помня и събота или неделя беше, но нямах изпити или курсове по математика или други занятия тогава, един друг кандидат-курсант, варненец по иначе местожителство, ми вика-
- А бе я да ходим през деня на басейна на Шведския хотел на курорта Дружба, че има конкурс за Мис Черно море 1989! Хем да гледаме мацки, а може и да се запознаем с някоя.
И така, избягахме от територията на Сержанското /самоотлъчка, ама дежурния офицер не щеше да ни пусне в отпуска/, и преоблечени в най-наточените ни цивилни дрехи, хванахме едно от първите частни таксита в Варна, някаква цветна Шкода 105 с хром брони беше, и човека срещу 5 лева ни закара до Шведа.
Там трябваше да проявим чудеса от артистизъм и алпинизъм, за да скочим някакви огради, и да се шмугнем покрай някакви охрани, правейки се да приличаме на млади немски туристи с хавайски ризки /добре, че имахме някакви западни дрешки и аз и варненеца/, та да влезем и се смешаме другата публика, незабелязани и необезпокоявани, вътре на това събитие.
Наложи се именно да импровизираме тая взломна схема, понеже естествено не ни пуснаха директно на басейна на Шведа, че Конкурса беше с покани и куверти, а и нямахме излишни пари за куверти.
И така, вече сме вътре, и си пием с варненския ми авер, мешайки от безплатното шампанско Искра, и току що-внесената в БГ, филмово брандирана Бира Гулденбург.
Около нас основно публиката беше от застаряващи връзкари шкембелии средни номенклатури с костюмчета в тая жега, и застаряващи плейбои нешкембелии западняци.
Мацките кандидат-миски, както си му е реда, бяха от все още наличните в ония времена в голямо количество, убийствено красиви българки /тогава напълно естествени, не като сега- с джуки и гърди от чиста пластмаса/.
Журито, както си му бе тогава реда, бе основно от културтрегери съставено- писател, художник /той бе Никола Манев, с който години по-късно станахме добри познати, покрай излагането му на картини в курорта Албена/, артист /модерния тогава- Ивайло Христов/, и за председател, още по-както си му беше реда тогава, плейбоя номер едно на народната Република- Батето.
Въобще, весела компания при журито, красива селекция при миските, и весело настроение и сред нас, публиката.
Конкурса почва и напредва, времето минава, минават и дефилиранията на миските, съответно, и отсяванията на 2 и 3 кръг, и накрая остава награждаването на победителките.
Съответно, писателя дава наградата на публиката на една миска, с лента, букет цветя, и целувка.
Никола, бог да го прости, интересен човек и творец беше, дава на 3-то място наградата, с лента, цветя, и целувка.
Модния артист Христов, дава на 2-ро място наградата с лента, цветя, и целувка.
И всички очакваме, и идва и големия финал, и избират една наистина страхотна мацка за Мис Черно море.
Съответно, Батето тежко става, и отива на сцената да дава главната награда.
Той обаче носи само една лента и корона, но без цветя, и слагайки ги на мацката, вика на публиката по микрофона-
- Е, от колегите в журито, нали са интелектуалци, дойдоха за нашите хубави момичета, цветя и прегръдки.
- А от мен, нали съм прост спортист /той е бивш добър ватерполист/, цветя и целувки няма да има, а ще дам- останалото!
После сниши гласа и встрани от микрофона каза, но го чухме-
- Еб..нето! ... и си се изсмя, пак гръмогласно...
Всъщност и така най-вероятно е станало...
След конкурса, аз и варненеца, той си беше синеок хубавец, ставаше за комбини да сваляме мадами, се опитахме да се пуснем на мацките победителки от 2 и 3 място, понеже първото място постоянно беше заобиколена за някакви интервюта.
Но и тия двете ни отрязаха доста студено на офертите за шейк у лоби бара, сладолед на плажа, или па боулинг /в мазето на Шведа имаше писти за боулинг/.
Като че ли ни надушиха, че сме бедни войници, без коли и без нищо, въпреки уж Некерман дрешките ни.
И така, тия трите главни победителки, след като се измъкнаха от атаките на всички навлеци като нас с колегата кандидат-курсант варненец, и след финала на конкурса, пред входа на хотела се качиха в следните премиумни и доста интересни за тогава коли.
Третото място се качи в един тогава чисто нов златист Лебарон кабрио на един известен тогавашен русенски футболист, второто място се качи в чисто новия с124 300 СЕ купе на един стар, но атлетичен, и с тен чичка германец.
А както и очаквах, Батето качи при себе в сребристата си с тъмносиня кожа салон, Пура 500 СЕЛ, крайната победителка.
Така че, толкова по въпроса за секса на спортна база с елитни хубави мадами по соц. време.
Имаше го и него разбира се, ама не за мен точно тогава точно с тия миски, и не точно на тоя конкурс, където конкуренцията от публиката, поне по отн. на колите им, нямаше стигане.