Автор Тема: За форумите и политиката в общуването.  (Прочетена 4557 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Ноември 28, 2019, 22:49:00
Отговор #30

Неактивен dido1903

  • Глобален модератор
  • Публикации: 3017
Твоята работа е много добре позната и ценена, и ще се радваме и занапред да ни я показваш (и от време на време - обясняваш).
Поздрави!
« Последна редакция: Ноември 29, 2019, 15:26:56 от Speeder »

Ноември 28, 2019, 22:54:01
Отговор #31

Неактивен РумбатаБс

  • Публикации: 3063
Твоята работа е много добре позната и ценена, и ще се радваме и занапред да ни я показваш (и от време на време - обясняваш).
Поздрави!
Ако можех да обяснявам щях да съм мениджър на кожен стол ... не чакайте това от мен ... аз съм прост занаятчия с мнение и принципи!
« Последна редакция: Ноември 29, 2019, 15:27:09 от Speeder »
retrobs.com

Ноември 29, 2019, 14:17:36
Отговор #32

Неактивен NikMar

  • Публикации: 508
аз съм прост занаятчия с мнение и принципи!
С риск и мен да ме смъмрят и повече за разведряване на обстановката ще ви припомня следния виц:
Пич сваля мацка.
- Ако бях поет, щях стихове да ти напиша.
Ако бех художник, щях да те нарисувам.
Ако бях музикант, песен щях да ти напиша.
Но аз съм само един прост тенекеджия и мога само да те изчукам.
FIAT Brava S 1,4 12 V 97 г./ FIAT Punto 1,1/94 г.
Не карай по-бързо отколкото твоя ангел хранител може да лети!
 Ако нещо стане както трябва, то е станала голяма грешка.
 Закон на Мърфи.

Ноември 29, 2019, 17:15:49
Отговор #33

Неактивен USfan

  • Публикации: 8691
Ха, жесток виц.
И в тоя дух, с известен риск да нагнетя обстановката с още соц. спомени, но пък с желание да я поразведря, и то точно в аспекта на горния каламбур, давам яко отклонение, с една отн. кратка, и за мен като очевидец, доста весела, и в духа на периодиката на Форума, над 30 годишна,и то истинска история.

Значи, лятото е на 1989 год, беше доста горещо време, и аз кандидатствам за курсант във Военноморското училище във Варна.
Понеже тогава съм войник, всъщност школник в НШЗО- Хр. Ботев в Плевен, тия от нас кандидатстващи за Морското, които сме още срочнослужещи, са ни настанили на един кирлив остров да спим под Аспаруховия мост, дето имаше тогава, сега вече изоставено, едно сержанско-мичманско училище.

И по време на едно почивен Юлски или там, Августовски ден, не помня и събота или неделя беше, но нямах изпити или курсове по математика или други занятия тогава, един друг кандидат-курсант, варненец по иначе местожителство, ми вика-
- А бе я да ходим през деня на басейна на Шведския хотел на курорта Дружба, че има конкурс за Мис Черно море 1989! Хем да гледаме мацки, а може и да се запознаем с някоя.

И така, избягахме от територията на Сержанското /самоотлъчка, ама дежурния офицер не щеше да ни пусне в отпуска/, и преоблечени в най-наточените ни цивилни дрехи, хванахме едно от първите частни таксита в Варна, някаква цветна Шкода 105 с хром брони беше, и човека срещу 5 лева ни закара до Шведа.

Там трябваше да проявим чудеса от артистизъм и алпинизъм, за да скочим някакви огради, и да се шмугнем покрай някакви охрани, правейки се да приличаме на млади немски туристи с хавайски ризки /добре, че имахме някакви западни дрешки и аз и варненеца/, та да влезем и се смешаме другата публика, незабелязани и необезпокоявани, вътре на това събитие.
Наложи се именно да импровизираме тая взломна схема, понеже естествено не ни пуснаха директно на басейна на Шведа, че Конкурса беше с покани и куверти, а и нямахме излишни пари за куверти.

И така, вече сме вътре, и си пием с варненския ми авер, мешайки от безплатното шампанско Искра, и току що-внесената в БГ, филмово брандирана Бира Гулденбург.
Около нас основно публиката беше от застаряващи връзкари шкембелии средни номенклатури с костюмчета в тая жега, и застаряващи плейбои нешкембелии западняци.

Мацките кандидат-миски, както си му е реда, бяха от все още наличните в ония времена в голямо количество, убийствено красиви българки /тогава напълно естествени, не като сега- с джуки и гърди от чиста пластмаса/.
Журито, както си му бе тогава реда, бе основно от културтрегери съставено- писател, художник /той бе Никола Манев, с който години по-късно станахме добри познати, покрай излагането му на картини в курорта Албена/, артист /модерния тогава- Ивайло Христов/, и за председател, още по-както си му беше реда тогава, плейбоя номер едно на народната Република- Батето.

Въобще, весела компания при журито, красива селекция при миските, и весело настроение и сред нас, публиката.
Конкурса почва и напредва, времето минава, минават и дефилиранията на миските, съответно, и отсяванията на 2 и 3 кръг, и накрая остава награждаването на победителките.
Съответно, писателя дава наградата на публиката на една миска, с лента, букет цветя, и целувка.
Никола, бог да го прости, интересен човек и творец беше, дава на 3-то място наградата, с лента, цветя, и целувка.
Модния артист Христов, дава на 2-ро място наградата с лента, цветя, и целувка.
И всички очакваме, и идва и големия финал, и избират една наистина страхотна мацка за Мис Черно море.

Съответно, Батето тежко става, и отива на сцената да дава главната награда.
Той обаче носи само една лента и корона, но без цветя, и слагайки ги на мацката, вика на публиката по микрофона-
- Е, от колегите в журито, нали са интелектуалци, дойдоха за нашите хубави момичета, цветя и прегръдки.
- А от мен, нали съм прост спортист /той е бивш добър ватерполист/, цветя и целувки няма да има, а ще дам- останалото!
После сниши гласа и встрани от микрофона каза, но го чухме-
- Еб..нето!  ... и си се изсмя, пак гръмогласно...  ;D

Всъщност и така най-вероятно е станало...
След конкурса, аз и варненеца, той си беше синеок хубавец, ставаше за комбини да сваляме мадами, се опитахме да се пуснем на мацките победителки от 2 и 3 място, понеже първото място постоянно беше заобиколена за някакви интервюта.
Но и тия двете ни отрязаха доста студено на офертите за шейк у лоби бара, сладолед на плажа, или па боулинг /в мазето на Шведа имаше писти за боулинг/.
Като че ли ни надушиха, че сме бедни войници, без коли и без нищо, въпреки уж Некерман дрешките ни.  :))

И така, тия трите главни победителки, след като се измъкнаха от атаките на всички навлеци като нас с колегата кандидат-курсант варненец, и след финала на конкурса, пред  входа на хотела се качиха в следните премиумни и доста интересни за тогава коли.
Третото място се качи в един тогава чисто нов златист Лебарон кабрио на един известен тогавашен русенски футболист, второто място се качи в чисто новия с124 300 СЕ купе на един стар, но атлетичен, и с тен чичка германец.
А както и очаквах, Батето качи при себе в сребристата си с тъмносиня кожа салон, Пура 500 СЕЛ, крайната победителка.

Така че, толкова по въпроса за секса на спортна база с елитни хубави мадами по соц. време.  O:-)
Имаше го и него разбира се, ама не за мен точно тогава точно с тия миски, и не точно на тоя конкурс, където конкуренцията от публиката, поне по отн. на колите им, нямаше стигане.
« Последна редакция: Ноември 29, 2019, 19:16:33 от USfan »

Ноември 29, 2019, 19:17:05
Отговор #34

Неактивен USfan

  • Публикации: 8691
Ха, жесток виц.
И в тоя дух, с известен риск да нагнетя обстановката с още соц. спомени, но пък с желание да я поразведря, и то точно в аспекта на горния каламбур, давам яко отклонение, с една отн. кратка, и за мен като очевидец, доста весела, и в духа на периодиката на Форума, над 30 годишна истинска история.

Значи, лятото е на 1989 год, беше доста горещо време, и аз кандидатствам за курсант във Военноморското училище във Варна.
Понеже тогава съм войник, всъщност школник в НШЗО- Хр. Ботев в Плевен, тия от нас кандидатстващи за Морското, които сме още срочнослужещи, са ни настанили на един кирлив остров да спим под Аспаруховия мост, дето имаше тогава, сега вече изоставено, едно сержанско-мичманско училище.

И по време на едно почивен Юлски или там, Августовски ден, не помня и събота или неделя беше, но нямах изпити или курсове по математика или други занятия тогава, един друг кандидат-курсант, варненец по иначе местожителство, ми вика-
- А бе я да ходим през деня на басейна на Шведския хотел на курорта Дружба, че има конкурс за Мис Черно море 1989! Хем да гледаме мацки, а може и да се запознаем с някоя.

И така, избягахме от територията на Сержанското /самоотлъчка, ама дежурния офицер не щеше да ни пусне в отпуска/, и преоблечени в най-наточените ни цивилни дрехи, хванахме едно от първите частни таксита в Варна, някаква цветна Шкода 105 с хром брони беше, и човека срещу 5 лева ни закара до Шведа.

Там трябваше да проявим чудеса от артистизъм и алпинизъм, за да скочим някакви огради, и да се шмугнем покрай някакви охрани, правейки се да приличаме на млади немски туристи с хавайски ризки /добре, че имахме някакви западни дрешки и аз и варненеца/, та да влезем и се смешаме другата публика, незабелязани и необезпокоявани, вътре на това събитие.
Наложи се именно да импровизираме тая взломна схема, понеже естествено не ни пуснаха директно на басейна на Шведа, че Конкурса беше с покани и куверти, а и нямахме излишни пари за куверти.

И така, вече сме вътре, и си пием с варненския ми авер, мешайки от безплатното шампанско Искра, и току що-внесената в БГ, филмово брандирана Бира Гулденбург.
Около нас основно публиката беше от застаряващи връзкари шкембелии средни номенклатури с костюмчета в тая жега, и застаряващи плейбои нешкембелии западняци.

Мацките кандидат-миски, както си му е реда, бяха от все още наличните в ония времена в голямо количество, убийствено красиви българки /тогава напълно естествени, не като сега- с джуки и гърди от чиста пластмаса/.
Журито, както си му бе тогава реда, бе основно от културтрегери съставено- писател, художник /той бе Никола Манев, с който години по-късно станахме добри познати, покрай излагането му на картини в курорта Албена/, артист /модерния тогава- Ивайло Христов/, и за председател, още по-както си му беше реда тогава, плейбоя номер едно на народната Република- Батето.

Въобще, весела компания при журито, красива селекция при миските, и весело настроение и сред нас, публиката.
Конкурса почва и напредва, времето минава, минават и дефилиранията на миските, съответно, и отсяванията на 2 и 3 кръг, и накрая остава награждаването на победителките.
Съответно, писателя дава наградата на публиката на една миска, с лента, букет цветя, и целувка.
Никола, бог да го прости, интересен човек и творец беше, дава на 3-то място наградата, с лента, цветя, и целувка.
Модния артист Христов, дава на 2-ро място наградата с лента, цветя, и целувка.
И всички очакваме, и идва и големия финал, и избират една наистина страхотна мацка за Мис Черно море.

Съответно, Батето тежко става, и отива на сцената да дава главната награда.
Той обаче носи само една лента и корона, но без цветя, и слагайки ги на мацката, вика на публиката по микрофона-
- Е, от колегите в журито, нали са интелектуалци, дойдоха за нашите хубави момичета, цветя и прегръдки.
- А от мен, нали съм прост спортист /той е бивш добър ватерполист/, цветя и целувки няма да има, а ще дам- останалото!
После сниши гласа и встрани от микрофона каза, но го чухме-
- Еб..нето!  ... и си се изсмя, пак гръмогласно...  ;D

Всъщност и така най-вероятно е станало...
След конкурса, аз и варненеца, той си беше синеок хубавец, ставаше за комбини да сваляме мадами, се опитахме да се пуснем на мацките победителки от 2 и 3 място, понеже първото място постоянно беше заобиколена за някакви интервюта.
Но и тия двете ни отрязаха доста студено на офертите за шейк у лоби бара, сладолед на плажа, или па боулинг /в мазето на Шведа имаше писти за боулинг/.
Като че ли ни надушиха, че сме бедни войници, без коли и без нищо, въпреки уж Некерман дрешките ни.  :))

И така, тия трите главни победителки, след като се измъкнаха от атаките на всички навлеци като нас с колегата кандидат-курсант варненец, и след финала на конкурса, пред  входа на хотела се качиха в следните премиумни и доста интересни за тогава коли.
Третото място се качи в един тогава чисто нов златист Лебарон кабрио на един известен тогавашен русенски футболист, второто място се качи в чисто новия с124 300 СЕ купе на един стар, но атлетичен, и с тен чичка германец.
А както и очаквах, Батето качи при себе в сребристата си с тъмносиня кожа салон, Пура 500 СЕЛ, крайната победителка.

Така че, толкова по въпроса за секса на спортна база с елитни хубави мадами по соц. време.  O:-)
Имаше го и него разбира се, ама не за мен точно тогава точно с тия миски, и не точно на тоя конкурс, където конкуренцията от публиката, поне по отн. на колите им, нямаше стигане.

Януари 19, 2021, 21:46:40
Отговор #35

Неактивен немо

  • Публикации: 988
  • пиперлив
Цитат
По този повод Б. Боев (2018) с право твърди, че „на градивната критика вече се гледа с друго око. Ако в миналото тя е била метод за непрекъснато подобряване и надграждане на съществуващото, то сега критиката вече е символ на варварщина, конфронтация и деструктивност”, и се пита „ако наистина възприемем живота си в една безкритична, тиха и неутрална среда, то как ще идентифицираме проблемите си? Как ще работим за тяхното разрешаване, щом естественото ни усещане за рационалност и усъвършенстване е притъпено?”. От своя страна, Нийланд (2017) също е убеден, че макар „отровната” политическа коректност да е представяна като добродетел, единствената „истинска и изконна добродетел е честността” и ако тя взимаше превес, нямаше да бъдат извършени множество престъпления и множество скандали щяха да бъдат избегнати.

Цитат
Оруеловата „1984” е в разгара си: истината и почтеността са изместени от лицемерието и бездуховността на един саморазрушаващ се свят, скрит зад розовите очила на криворазбраната, фалшива толерантност, отрицателните последици от което вече са осезаеми, затова следва да обърнем внимание на предупреждението на Апостолов (2017), а именно „пазете се от тези, които искат и мислят, че знаят как да направят света по-добър, красив и толерантен. И знаят по-добре от вас какво може и какво не може да говорите”, и най-вече на думите на Дойчев (2010: 68), че „натрапването на идеология на човека без неговото съгласие трябва да бъде признато за престъпление. А това засега не се прави. Затова сега ние си плащаме и ще си плащаме и в бъдеще, ако не осъдим това”.

Четейки тази статия:

https://conservative.bg/vuzpitanie-na-izrazqvaneto-sbudnatoto-prorochestvo-na-orwell/?fbclid=IwAR2SRXbwT3P0ltNPKM3y_IIBazy2HGIhKREqpZxM-9AJ1Rem2tIlwSaqEyU

се сетих за тази тема.....  8))

Януари 20, 2021, 09:50:18
Отговор #36

Неактивен Механджията

  • Публикации: 1244
  • XJ6
Немо, календарът е супер - добрах се до Еконта най-сетне и вече е на стената :) благодаря!  и статията е интересна... :)

реших да си коригирам мнението, което беше дългичко, защото не си заслужава отделеното време за последващата полемика, която е неизбежна..

има хора, които винаги ще са въвлечени в дразги, защото просто са си такива..... майсторлъкът и другите им плюсове нямат нищо общо с това да бъдеш широко скроен - не всеки може да си позволи да бъде такъв ;) 
« Последна редакция: Януари 20, 2021, 10:22:20 от Механджията »
......'с живота под вежди се гледаме строго, и боря се с него, доколкото аз мога'.......

Януари 20, 2021, 12:20:58
Отговор #37

Неактивен krankenstein

  • Публикации: 7102
Хах, дори не съм подозирал, че съществува такава тема във форума... забелязах я щото е повдигнатата, а аз чета първо списъка с актуалните неща. Прочетох съвсем малко по диагонала и се отказах... форумът е място, където да релаксираме и споделяме полезно инфо свързано с хобито, а не да отприщваме натрупаната негативна енергия... поне такова е моето виждане, точно затова все още чета и понякога пиша в този форум.
Теория - това е, когато знаеш всичко, но нищо не работи.
Практика - това е, когато всичко работи, но не знаеш защо.

Февруари 21, 2021, 14:43:19
Отговор #38

Неактивен Frysco

  • Публикации: 393
Доста интересни мнения са се събрали откакто съм я пуснал. Впечатлен съм от последното на Немо, което няма как другак да изкоментирам, освен със "Съгласен съм".

Пропуснал съм и темата в темата за русофилството, докато е била актуална, но точно нея ми се ще да изкоментирам: аз се считам за русофил, защото харесвам Русия и руснаците, но категорично се разграничавам от това, което за мене не е обич към един близък народ и една много интересна страна, а по скоро обич към политпрогандата, която се шири оттам. За мене е доста обидно Русия да се свързва само с ушанките, червените звезди със сърп и чук, чашките с лика на разни мимолетни вождове и разбира се мечката с балалайка танцуваща върху бутилка самогон. Особенно пък ме дразни сляпата възхвала на петербургския корупционер Владимир Путин. При това не съм особен почитател и на модерния маркетингов политик-влогър Навални.
И мога да подкрепя позицията си с факта, че впечатляващо мнозинство от руснаците с които си говоря, споделят моята гледна точка... а поне българските русофили, изобщо не я разбират. За тези от другите страни не знам. За тях има знак за равенство между Русия и Путин, много смятат че водката е националното им богатство и върховото им постижение са оръжията. То и как да бъде иначе, като тези русофили всъщност знаят само няколко думи на руски?!
Та се оказва, че не е рядко явление русофобите да имат по-правилно отношение към тази страна, отколкото русофилите. Мнението на последното се формира от пропагандата, а русофобите имат необходимата критичност, която им позволява да направят по-добра преценка.

За съжаление това положение на нещата, често рефлектира и върху старите коли... доста болезнено, поне за мене. Но няма как.

Февруари 22, 2021, 14:55:42
Отговор #39

Неактивен немо

  • Публикации: 988
  • пиперлив
Фриско,понеже засегна темата русофилство/русофобство позволи ми да ти препоръчам книгата "Алкохолен делир" на поляка Яцек Хуго- Бадер.Възможно е да я има в нета,но не съм сигурен.Предпочитам хартиените носители  O:-)