Автор Тема: Москвич номер 2 - 2140Д / 1987 г.  (Прочетена 4143 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Юли 09, 2018, 23:54:25
Прочетена 4143 пъти

Неактивен Методи Кръстанов

  • Публикации: 208
Да започна с историйте си. Пропускам москвич номер 1 умишлено, защото се прави в момента и не искам да го урочасам. За номер 1 ще кажа само че е 412 от 75г., първата кола на единия ми дядо която ме е закарала до родилното и после ме е взела. За щастие този москвич е при мен но за него когато стане готов. Другите ще ги карам по ред на номерата.
Така да започна сега с Москвич номер 2, а именно  2140Д, година на производство 1987г., ловешка сглобка. Предисторията вече я знаете, след като ''скрапирах'' синия Москвич, пак останах без кола. И така, реших, че ще   стягам останалото ми купе /което беше резидаво/, и по тази причина пак почнах да събирам и да му  слагам части, когато се оказа, че съседът ни през две къщи продава неговия москвич за които знам, че беше купил наскоро от някаква баба.  Вече бях осемнадесет годишен, бях започнал да поработвам тук там и имах някакви пари. Освен това и баща ми виждайки мъката ми по синия каза че ще ми помогне. Веднага реших, че  ще го взимам, докато стягам резидавия. Отидох до съседа - чичо Иван и му казах, че искам да го взема. Той ми каза, недей, не е за тебе, ако ставаше нямаше да го продавам, много харчи, за това го продавам, а и няма задни спирачки.......Викам му, няма нищо, щом е Москвич, другото няма значение. Преди това с баща ми гледахме няколко москвича но не ни харесаха защото бяха със старите номера, а тогава тъкмо вкараха новите, а на чичо Иван беше с новите номера. Това беше есента на 2004г. няколко месеца след катастрофата на синия. И така спазарихме се с,него той като съсед ми смъкна доста от цената и ето как се сдобих с поредния ми Москвич. Както казах, беше го карала някаква жена, да не кажа баба и поради това беше много запазен, нямаше грам ръжда, салона беше като нов. Харченето на бензин го оправих, като изчистих карбуратора. Причината да няма задни спирачки бе от регулатора на задния мост-беше запушен. И така вече си имах кола и колко бях щастлив само, миризмата, шума. вървежа, всичко беше както го помня. Когато го купих беше на реални 38000км. Сега е на 98000, или навъртях му към 60000км. До този момент дори капака на клапаните не съм отворил, просто няма за какво, двигателя се оказа отличен, единствено маслото съм сменял , а доколко знам и преди това не е бил пипан никога. Общо взето с тази кола не съм имал никакви ядове, само я карам, даже само на дълъг път, в града почти не я карам да не я одраскам случайно, на морето съм ходил пет-шест пъти с нея, както и до много други градове. С този москвич ми е и рекорда за най много изминати километри за един ден - към 1300км минати от сутринта до вечерта с почивки за разглеждане. Като съм с него, знам, че като тръгна ще стигна докъдето и да е.
      Но, прекаленото хубаво не е на хубаво и ето как се оказах в старата ситуация - пак катастрофа, но този път аз бях виновен. Стана на кръстовището на разклона за битака, правех ляв завой в посока завод Родопа, като пред мен имаше голям камион. Някак си не видях мерцедеса които идва зад него и завивайки ме удари странично отдясно. Бяха смазани преден десен калник, десните врати и прага. Дясната страна беше влязла към 30см. в купето. Просто не можах да повярвам. Сега си  викам, няма да стане, няма да те хвърлям, ще те оправя. И така с помощта на майстор смених десен праг, като преди това изпънахме купето с една латерна и с въже теглено от газката. Чисто сам смених двете десни врати, предните калници, маската и предния капак. Преди катастрофата цвета му беше маслено зелен, сега е светло зелен - резидав, но моля не го бъркаите с резидавото купе/то си стоеше на стендбай/, просто така се случи. Моя СПД умираше за маслено зелен цвят и щеше да ме убие като разбра че съм го сменил. След като имах вече опит с майстори по боята, тоест горчив опит с двегодишното чакане на синия да стане готов се зарекох че повече на майстор кола няма да дам. И така имахме вкъщи един компресор от зил чисто нов. Намерих една бутилка и двигател и си сглобих аматъорски компресор. Сега като се сетя още се чудя как успях да боядисам купето с него. И така абсолютно сам започнах да подготвям купето -напасвах капаци и врати китвах и шкурех и после пак китвах. Гараж нямах, само един навес. Няма да забравя момента на боядисването - станах много рано за да няма насекоми които да се лепят по боята защото навеса нямаше врати. Поръсих и земята с вода за да не се дига прах. Минах първата ръка, преди това се бях упражнявал на едни ламарини. Стана идеално. Аха да завърша и втората ръка и със маркуча закачих задната лява врата и калник. Ей, щях да се изям от яд. Айде парцала с бензин и смъкнах цялата боя от вратата и калника и пак ги пръснах. Разгеле стана добре, стана даже доста добре. После разбрах че изобщо не съм го китосал като хората защото имаше доста вдлъбнатини, но като за първо боядисване бях супер доволен. А и москвича си хващаше окото. Той и сега го хваща ама кита се напука тук там и има други дребни забележки, но още си ми харесва. Катастрофата стана през 2009г. когато го и боядисах. Ето го през 2005г. някъде, нямам много снимки от преди боядисването или от самия процес, нямах апарат още тогава:






Нямам снимки и от самия ремонт. Имам само няколко от китосването. Ето ме през 2009г. вече готов с купето според моите разбирания, сега осъзнавам че е трябвало да китосвам и шкуря поне 20 пъти повече и по добре, ама тогава ми бе за пръв път и нямаше кой да ми показва. Виждат се сменените калници капак и маска. Капака е от резидавото купе за което ще стане дума в следващата тема:



Левия калник го бях взел от магазина на бул. Христо Ботев за части втора употреба. Тогава не намерих друг, нямах и интернет, сега е лесно ама тогава колко съм обикалял....Ламарината му бе много мека и сега ме е яд че го сложих ама нямах друг:



Десните врати ги взех от същия магазин за 60лв., като се оказаха същия цвят даже:



Сега като пиша и гледам снимките се чудя как съм могъл да му нашляпам толкова кит, ама де да знам тогава:



Имам само една снимка на смачкани врата и калник ама става ясно колко беше зле. Тук брат ми ги ползва да си кърпи едно опелче с тях:



И така най накрая боядисан:





На заден план се вижда резидавото купе което баща ми бе взел за една газка с чакъл и за което говорех. Това е москвич номер 3 и за него в неговата си тема. Ще спомена само че тук е готов и вече със двигател от оранжевия москвич на баща ми. Направих го копие със синия които катастрофира затова е и син цвят. /За справка в уводната ми тема/



Забравих да кажа че му монтирах газова уредба, сам си я сложих, бях я свалил комплект от москвич които разглабяха за скрап. То тогава почти пред всяка къща се разглабяше за скрап я москвич я жигула. Бутилката боядисах в цвета на купето:



Сложих и музика и естествено боядисах и говорителя в цвета на купето. От боята ниските честоти стнаха даже по хубави :)



И отвътре макар че вече си е с кори с цвета на салона и без мокети





Магистрали или черни пътища, за него няма значение и спирка. На заден план е москвича на Бако, един виден москвичист и голям човек, бяхме тръгнали на някаква сбирка на клуба тогава, било е 2011 някъде





Айде и една от морето. Тази е когато минах 1300км. за ден, много  се гордея с този си преход, сигурно хората които са минали толкова км с москвич за един ден се броят на пръсти :) Май този ден беше на откриването на ретро музея във Варна, естествено аз, СПД и още двама бяхме първите на откриването му:



И освен това се сбъдна мечтата ми да возя мацки с него. Даже и аз не мога да повярвам, но наистина доста мацки е повозил. Разбира се отдавам го на него москвича, защото едва ли някоя мацка щеше да се качи заради мен :)





И една на мен и брат ми бяхме тръгнали на някъде с двата москвича, ама тука са доста лъскави и за това я слагам:



Общо взето нямам повече снимки и това са тези които имам на компютъра. Любимия ми москвич а на него най малко снимки имам. Ще взема да го нащракам като се оправи времето, той и сега си е в това състояние, с изключение на някой драскотини и пукнатини на кита, но пък от самолет не личат :) Това е, даже не помня да съм му правил ремонти - един път на 60000км. смених само феродов диск и аксиалния лагер и това беше. Делко съм правил няколко пъти - заради разбита плочка или нагар, така и не му сложих транзисторно, но пък преди малко време от Русия ми донесоха едно безконтактно оригинално и мисля да го сложа в скоро време. Друго май не съм му правил, амперметъра сменях веднъж и другото само масло и накладки. Просто москвича се оказа перфектен, разбира се купих го в оригинално и добро състояние и си го гледах, но пък той ми се отплати. С тая кола ей сега  някой да ми каже да тръгнем за коя да е държава паля и тръгвам и не се шегувам :) На външен вид е далеч от перфектен, Момчил ако го види ще каже че сигурно за нищо не става, но пък аз си го правих сам и си ми харесва. Няма друго такова удовлетворение - да се радваш на нещо което ти си си правил и то по твои вкус. Този москвич никога няма да продам, ще умра, ама той ще си стои в моя гараж. Ще добавям снимки, от ремонти едва ли защото няма какво да му се прави но от пътешествия, разбира се ако ми остане време, че напоследък както всички вас един ден свободен ден нямам. СПД само ми вика ''Абе Методи как можа да му смениш любимия ми маслено зелен цвят'' :) Ами да си призная не ми харесваше цвета. За каръщина моя СПД в продължение на години си търси да закупи москвич с маслено зелен цвят, но накрая успя. Та така...ще допълвам като излезе нещо ново :)




« Последна редакция: Юли 10, 2018, 09:52:39 от dido1903 »

Юли 12, 2018, 11:26:33
Отговор #1

Неактивен Методи Кръстанов

  • Публикации: 208
Сетих се че москвича получи своите пет минути телевизионна слава, един път по канал 1 и един път по БТВ. Тук се вижда малко по добре от на снимките. Е, аз съм доста грозен, така че гледайте колата, а не мен и освен това говоря много глупости :)

https://www.bnt.bg/bg/a/kolektsionerski-moskvich

https://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/ot-9-septemvri-do-10-noemvri-kolata-mechta.html

Юли 12, 2018, 11:53:16
Отговор #2

Неактивен wander

  • Публикации: 160
Браво, много интересна тема. Следя я с интерес. Само москвичи ли колекционираш колега, имаш ли други соц возила?

Юли 12, 2018, 17:25:33
Отговор #3

Неактивен Методи Кръстанов

  • Публикации: 208
Ами имам и една Волга 24 от 78г. Но нея я взех само да не я хвърлят на скрап, макар че я карах почти месец като ежедневка като я взех. Сега ми стои така, пали и върви, но е много изгнила и се чудя какво да я правя. Не ми е на сърце някак си макар че е точно по моите размери. Иначе ето още една снимка от някакъв интернет ежедневник, някой ме е снимал в дъжда, ама мъжа с чадъра е е по интересн :)


Юли 14, 2018, 17:15:01
Отговор #4

Неактивен Wartburgman

  • Публикации: 363
Следя с голям интерес ;) и чакам тема с любимия ми твой москвич номер 21 ;)

Юли 18, 2018, 22:05:59
Отговор #5

Неактивен fokke

  • Публикации: 1063
    • fokkerc.com
Супер увлекателно пишеш! Личи страстта , която имаш към АЗЛК :)

Тук е момента да кажа , че ти си човека запалил моята Волга , без твоята помощ не е ясно колко щях да се блъскам , за което много ти благодаря !
Пиши все така хубаво  и успех :)

Септември 09, 2020, 12:01:59
Отговор #6

Неактивен Методи Кръстанов

  • Публикации: 208
Ееех този москвич номер 2 - покрай номер 10 се наложи да го припаля и него. Не помня откога не го бях палил, може би от 2015г. От тогава го закотвих под навес, редом до номер 10. Тъй като трябваше да свалям съединител на номер 10 го припалих и мръднах напред назад. Номер 2 си е номер 2 или номер 1 за мен - никакви ядове, запали на газ почти от раз, няма залепнал съединител, няма проблеми. Направих само една снимка, колкото да се знае че е жив и в цветущо здраве, макар и прашен и с паяжини :) За разлика от номер 10 стоеше под платнище.  За утрепване съм си, че така си занемарявам колите, ама няма как, правя колкото мога за тях :)