Имам малко време да покажа още един москвич, то не е москвич, ами си е Рила 1400, сглобена в Балкан Ловеч през 1970г. Историята - имам гадния навик всеки ден ден да гледам обяви в мобиле, карс, продавалник, базар и други тем подобни сайтчета, дето са много хубави наистина, но само в джоба и здравето бъркат.
Та преглеждах си аз мобилето, било е есента на 2016 година и какво да видя - обява за москвич 408 И пикап, на смешна цена именно в Ловеч, родния му град. Аз имам някаква налудничава страст към пикапите и тогава естествено набрах телефона - собственика вика ''така и така москвича няма никакви документи, незнам от колко години не е мърдан, не е пален поне от три години, иначе до последно палеше''. Аз му викам виж дали има течност в спирачките, има ли съединител. Той ми каза, че до последно е имало и че в момента има течност в спирачната помпа, но помпата на съединителя е пресъхнала. Аз казах, щом има спирачки идвам да го взимам. Той пита откъде, от Софията ли, ти ще дадеш повече за репатрак отколкото за колата. Викам му и се подхилвам - никакъв репатрак, на ход ще я докарам. Човека се вцепени и явно ме помисли за луд. Да бе да, невъзможно е, той не е каран от години. Казах му само стои и гледай
И така в една хубава събота, разбира се с моя другар в пъклените работи или както го наричам за по кратко - СПД, натоварихме части за един москвич в един мои жълт 2138 и потеглихме на път. Взехме и четири гуми и всичко необходимо.
Пристигнахме в Ловеч, пикапа бе в едно село на 2км. от града. Оказа се, че човека с които говорих по телефона е на работа, но бе оставил майка му да ни следи пъклените действия. Жената ни каза за колата - мъжа и я купил през 90те години от някакъв военен които накарал войниците му да направят москвича на пикап. Действително беше доста солидно и добре направен, личеше си че е бил мераклийски. След това го ползвали до 2005-2006г. като кола за всичко, предимно за нивата и къра. После го бракували и горе долу оттогава си стоял на това място където го заварихме. После мъжа починал и останал сина и, които не му се занимавало. Жената го пазела от сантимент, но в крайна сметка решила да го продаде защото сина и трудно паркирал неговата кола покрай пикапа. Аз и казах, че ще го караме на ход. Тя само ме погледна и явно си помисли че съм душевно болен - абсурд вика, той сигурно от десет години не е мърдан и пален. Аз обаче си бях наумил, че няма москвич които да не мога да придвижа от точка а до точка б и запретнах ръкави.
Оказа се, че москвича е Рила, сглобен в Балкан Ловеч през 1970г. и даже на табелката му пише Рила 1400. Освен това бе от първите 408И, защото бе от 1970г., Първите впечатления на някой друг щяха да са - тоя варел е тотален скрап, нищо не става от него. Аз обаче видях някакво бижу и се изпълних с ентусиазъм, колата имаше страшен чар и в кабината се чувствах супер уютно. Навсякъде имаше паяжини, черупки от орехи и други играчки на мишки, съсели и други добронамерени животинки за които москвича е бил дом в продължение на години.
Гумите бяха тотално изгнили. Чудното бе, че все още имаше спирачна течност в помпата. Помпата на съединителя бе пресъхнала, водните съединения бяха почти на тор, ел инсталацията на места бе проядена от мишки. Разбира се първо опитах да запаля двигателя. Предвид прахта в която бе потънал, явно не бе пален от години. Маркучите за бензина бяха разложени, но аз бях подготвен и ги смених. Резервоара разбира се бе пластмасова туба. Бензиновата помпа бе опечена, но аз си носех и я смених. Подкачих бензин, естествено карбуратора започна да прелива. И за това бях подготвен и смених иглата. Кабелите на свещите бяха под всякаква критика, учудващо делкото изглеждаше запазено. Кабела на свещта на втори цилиндър бе привързан със свинска опашка и самата свещ бе омазана със някакво лепило. После разбрах, че резбата е прецакана и свещта е лепена. Добре, че не тръгнах да свалям свещите, ами реших да пробвам. Имаше малко проблеми и с контактния ключ, но докарах стартер и контакт, то нали са две жици на кръст общо
Стартера горкия едвам едвам въртеше, но мотора запали след няколко опита. Жената направо не можа да повярва и веднага се обади на сина и да каже, че москвича запали. Мотора работеше сравнително добре, макар, че ни опуши докато се изчистят боклуците и прахоляка. Следващата стъпка бе помпата на съединителя, която бе запекла и освен това и долния цилиндър бе запекъл. Тук споменах доста майки, няколко лели и племенички, защото имах ядове с долния цилиндър, които едвам разглобих и свалих, но в крайна сметка смених гумичките и обезвъздушихме. Запалих, включих на скорост и мръднах напред - няма такава радост, 100 девственици да ми дадат, няма да се радвам така
Дотук добре викам си, сега спирачките. Педала имаше твърдост, но спирачки никакви. Разбира се си помислих, че всички цилиндърчета са запекли и така си беше. Всички цилиндърчета буквално се бяха самозаварили.
Последва дълго разглабяне и почистване на цилиндърчетата. Не ме питайте как ги раздвижих щото доста майки и лели отнесоха. Обаче така и не успях да раздвижа предните десни цилиндърчета, тези на предното дясно колело, но си викам с трите останали колела, все ще се приберем. Това после ми изигра една шега. Последва смяна на четирите гуми и доливане на масла и бензини, както и проверка на всичко. Като дойдоха спирачките изкарах москвича за пръв път от доста години. Жената стоеше и не вярваше. Пак се обади на сина да му каже. Последва една скалъпена автомивка с маркуч от един цол и градинска помпа, вследствие на което и ние със СПД се изкъпахме без да искаме
Изкарах го на улицата. Кварталните пияници се събраха и казваха ''ей и аз съм имал такъв'' или ''ей това чудо откога не съм виждал''
Тук сме сутринта на път за Ловеч със СПД, настигнахме и изпреварихме една жигулка
Паркираме до пикапа, които бе завит все пак с найлон и речни камъни:
Една важна и рядка табелка:
Първо отваряне на капака, на снимката не личи действителната мръсотия:
Нямахме време да снимаме всичко, защото имаше много работа. Тук съм вече на финалния етап като сменям гумите:
Изглед отзад:
Вече на градинската автомивка, не съветвам никой да си мие колата с един цол маркуч под налягане
Тук даже мяза малко на ел камино....:
Вече сме готови за пътя до София. За последен път излизаме от вратата на двора:
Когато тръгнахме на път жената собственичка още не можеше да повярва и дълго гледаше зад нас докато свихме зад завоя:
Стигаме до шегата която ми изиграха предните десни цилиндърчета - по време на движение натисках спирачката силно с цел да видя какви спирачки има, като карах бавно. По едно време почнах да усещам, че колата задържа и се усетих какво стана - налягането бе избутало буталцата на предното дясно колело, но поради мръсотия и ръжда не можеха да се върнат. Спряхме на една бензиностанция. Как свалих барабана само аз си знам, добре, че имаше щанги. Едното буталце успях да раздвижа, другото обаче не се даваше, поради което отвих спирачния маркуч и го затапих окончателно: Тук загубихме много време и вече почна да се стъмва, а бяхме едва на изхода на Ловеч. Фарове никакви, но за това по натам
Тук СПД снима и не смее да каже нищо, защото бях бесен на себе си, че не затапих колелото преди да тръгнем, а си знаех че може да стане така.
Оттук вече нещата потръгнаха и започнахме да се движим нормално. Заредихме го с бензин и потеглихме:
Лека по лека стигнахме до София без никакви произшествия, като повече от 70-80 не съм вдигал, не че не можеше, ама кардана имаше големи вибраций. Вече бе тъмно като в рог и моя СПД с моя жълт 2138 караше пред мен да свети с фаровете, че нищо не виждах. И ето видях табелата София при Яна и се успокоих и дадох газ и изпреварих моя СПД. Казах си, стигнахме София, я да го видим колко върви. Настъпих газта докрай - 100, 110, 120 стрелката отиде към 130, колко е вярна никой не знае. И тогава се чу ''прассс'' и забочна едно буботене. Веднага спрях. Слязох и какво да видя - свеща на втори цилиндър виси на кабела, а по резбата се вижда лепило. Ясна работата. Пробвах да завия друга свещ, нямаше смисъл, защото не бе останала никаква резба. Пробвахме с подръчни материали да навием нещо на резбата, но неуспешно и при най малкото подаване на газ свеща избиваше. Викам си, много важно ще карам на три цилиндъра. Да ама, втори цилиндър хвърля горивна смес на поразия и пожара е в кърпа вързан. Веднага набих един маркуч и го насочих надолу към асфалта. Продължихме на три цилиндъра. Решихме да го оставим в София при един познат, защото до Луково имаше още 40км. и ме бе страх да не се запали. Беше вече много късно и се прибрахме да се наспим. На другия ден твърдо решен да го прибера в нас се въоръжих с водопроводни конци и поксипол. Намазах свещта колкото можах и навих водопроводни конци:
Изчаках да стегне лепилото и веднага към нас. Да ама не, след два три километра, с едвам подаване на газ стана същото и пак изби. Викам си или ще се паля или ще те прибера. Сложих му пак маркуч, да не пръска директно бензин към бобината и кабелите и газ на три цилиндъра към вкъщи. Въобще не го жалих - така и така ще се сваля главата. Той пък ме прибра на 40 километра без проблем и без да се запаля. Това бе едно приключение, сигурно най голямото от всички и най трудно докарания ми москвич, а аз лично съм прекарал сигурно към 50 москвича
Рилата ми е много симпатична. Има доста изгнило, но не е непоправимо, даже си е с оригиналните ламарини. Благодарение на моя съученик от темата за москвич номер 23 имам направо нова глава. Този кола доказа тезата ми, че москвич върви при всякакви условия и че е почти невъзможен за убиване
Освен това в мен нахлу и друга мисъл - след атомна война ще останат само хлебарките, жените и москвичите.......
Темата следва да бъде продължена.......
Тема: Москвич номер 21 - Рила пикап 1970 г. (Прочетена 6945 пъти)