Така.. миналата седмица за пръв път от години смених част от москвича. Няма как, още повече че май е оригинална част, дойде и времето:
От време на време е нужно полагане поне на минимални грижи за окачването. Москвич, москвич, без грижи шарнира изкарва само около 39 години
Другите шарнири си бяха добре. Този му се беше скъсала гумата и все го отлагах, ама накрая го смених. Този уикенд приятелката ми ме изнуди да ходим на малка екскурзийка. Това живот ли е питам - вместо да си стоя и да си правя москвичите, да ходя на разни екскурзийки... Ама какво да се прави, като ми опря ножа до кокал /буквално, въобще не се шегувам/ видях че няма измъкване и ща не ща направихме едно пътешествие. Спряхме се на Цигов Чарк, като аз умишлено избрах да минем през Пещера за да посетя ретро музея:
Тук сме в гр.Пещера, забравих да спомена че сложих други стъкла на стоповете, предишните много избеляха:
Естествено се снимам като кифла в музея, имам и същия москвич в двора
После минахме през Батак, където винаги настръхвам от причинените зверства от една раса които някой наричат хора. След това на Цигов Чарк. Не бях ходил, хубаво е, ама нямаше жив човек почти:
След това на другия ден се прибрахме през Пазарджик, като целта ни бе гр. Козлодуй. Москвича няколко пъти е ходил до там и милия си знаеше пътя на изуст. Не обичам магистрали и минахме през Искърското Дефиле, едно много красиво и може би малко подценявано място. Първия град бе Своге, един много хубаво и чисто градче, не че е от моя край, ама си е хубав
По дефилето е много красиво, само за пътуване с москвич
Разбира се навсякъде е пълно с изоставени и полуразрушени сгради, в които вместо сега да работят хората, те отиват да мият чинии в чужбина. Но какво да се прави, сами са си го избрали:
Още красоти от дефилето:
И малка кифленска фотосесия:
Мигачите и те избеляха, ще ги сменявам по натам:
Да си покажа сивите кори и тапицерийки в същия цвят. Седалките са хубави и ги покрих да не горят от слънцето още отдавна:
Намерих си и оригинална неизгоряла топка за лоста. На днешно време трудно се намират здрави. Явно има някой партиди които са правени качествено:
Средната скорост винаги ми е около 100км/ч. Е на места ми се отпуска душата и малко прекалявам. Мръсно дефорсе, според един добър приятел, ама си върви
Град Мездра. Не съм влизал в него, но природата около него е чудесна:
Огромния Химко Враца. Гиганти от миналото, които сега дори за скрап не могат да нарежат:
Ми сега на къде ?
Това било "къщичката на баба Яга". Хвана ме шубето и с мръсна газ се махнахме оттам
АЕЦ Козлодуй - огромно нещо, за съжаление повечето сгради пустеят. Затворени четири енерго блока - защо ? За да купуваме ток от други държави разбира се. Ама какво да се прави....
В Козлодуй ми казаха една новина, малко ми се доплака, ама нямах избор - проекто тъщата ще се прибира с нас за София. Ами човек никога не е подготвен за такава новина и малко ми се подкосиха краката, ама нейсе, викам си, с мечки съм се борил, та една тъща ли няма да издържа
Хапнахме, разходихме се, снимах москвича на брега на Дунава, до Радецки, обаче снимката някак се загуби. Вечерта тръгнахме да се прибираме. И късмета ми с проекто - тъщата започна - тая кола никога не ми е правила проблеми, как се качи тя и след няколко километра стрелката на амперметъра започна да сочи минус. Викам си ха, първо снимките от Дунава се загубиха, сега това, дали изобщо ще се приберем живи до София ? Ама викам каквото такова - помислих си, дали да не оставя тъщата на рейса, ама викам си - мъж съм, трябва да издържа
Минахме няколко километра, надявах се да се оправи само, да , ама не би - спрях. Отварям капака - изпаднала клемата на реле регулатора. Викам си това не се е случвало до сега. Но поне я закачих и стегнах с клещите. После до София ми трепереха партенките да не стане още нещо, но тъщата явно бе в добро настроение и се прибрахме нормално
Изминати километри не съм броил. Ако не броим лекия инцидент със зареждането /отдавам го на проекто тъщата/ всичко друго бе нормално. Днес километража показва 78250 км. Колата продължава да се кара всеки ден
Толкова за сега.