Автор Тема: Москвич номер 22 - 412 1974 г.  (Прочетена 10453 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Септември 12, 2019, 16:24:52
Прочетена 10453 пъти

Неактивен Методи Кръстанов

  • Публикации: 208
След като Момчил похвали моя син 412, ме досърбяха ръцете да разкажа и за него... синия 412, ех доста работа му хвърлих за да стане почти перфектен в техническо отношение. Моята приятелка го кръсти Жорко, не знам защо, не обичам да кръщавам коли, ама на нея като и хареса и Жорко, та Жорко. Самия Жорко като го видях, бе типичния пример за българска кола - занемарен, неподържан, навсякъде тел и пирони, жито и слама в носачите и в купето, видими поправки от човек които идея си няма какво прави, абе беше пълен скрап. Да, ама аз тези най ги харесвам, няма такъф кеф - да видиш какъв скрап е и после като си го направиш си казваш - "ей, това си го направих съвсем сам, ей с тези две леви ръце :)". Та с Жорко се сдобих по обичайната схема - в разгара на август месец 2017г., знам че беше страшна жега, получавам обаждане от моя СПД. Така и така, видях един дванайсетак, много е хубав, за почти без пари. Къде бе - питам аз. Той вика, аа, е тука в едно село до Велинград, много е хубав, на оригинална боя. Имаш ли снимки казвам, той не нямам. Ех тоя СПД, толкоз бели /опс москвичи/ ми докара на главата, че направо незнам, мисля жив да го одера в скоро време :).
Аз по него време тъкмо си мислех кой москвич ще карам зимата. Дотогава бях карал само синия ми москвич номер 3, но почна много да гние и исках да спра да го карам зимата. Освен това ми се щеше да карам чист 412 за ежедневка. Викам си, това е провидение, ще ходим да го гледаме. Какво ти гледане, направо натоварих части в моя москвич и със СПД то един ден пак в най голямата жега се изтърсихме във Велинградското село. Първото ми впечатление бяха викове към моя СПД - ти луд ли си, за това ли бихме толко път, нали беше хубав ? Той ми вика, хм, че какво му е, малко боя и става като нов. Ако ти бях показал снимки, щеше да се откажеш и колата да отиде на скрап. А моя СПД много добре ме познава, че ангела ми е слаб и видя ли Москвич за малко пари, веднага го купувам. Мислех си, дали да не го оставя на място с един удар /имам предвид моя СПД/ и дали някой ще го търси. Пък се сетих че има много приятели и роднини и няма да ми се размине току така.
Пък рекох да огледам колата. Веднага видях, че въпреки лошия вид, мога да го направя зимна ежедневка пък и тъкмо няма да ме е яд като изгние. Историята на колата е прозаична, човечеца си я купува чисто нова от мототехника, остарява, сина му иска гаража и я изкарват на улицата преди години и оттогава си виси така. Сега сина и жената казали да разкара москвича. Съседите мрънкали. Той човека в последните години го карал само на нивата и вече не му беше до москвича. Аз нали съм си шантав, рекох да запаля мотора. Наляхме вода, протече като лейка от ламаринката на блока - имаше дупка колкото стотинка. Ама сложих акумулатор. Малко въртене и запали на бензин. Имаше газова уредба, ама нямаше газ. естествено от шише запали. Нямаше никакви гърнета, е имаше едни изгнили и саморазпадащи се вързани с тел. Обаче както винаги настръхнах от звука на чистия 412 мотор. Викам си, край, пак се сдобих със поредния скрап. Оттам почнах да го стягам. Нямах ламаринка и се наложи импровизация от алуминиева ламаринка и кутия за бонбони:

Първа снимка, така го заварихме, на трупчета:







От дупка в калника извадих фибран, стр. мрежа и парчета бетон - питам собственика "какво по дяволите", той вика "еми трябваше да запълня дупката"  >:D



И го почнах - свалих генерацията и ламаринката на блока:



Изрязвам новата ламаринка и гарнитура от подръчни материали, ест. ухилен до уши, нали е за москвич :)





Новата продукция преди монтаж:





Генерацията буквално се разпадаше и беше превързвана с невъобразими неща, това е двуцевката:



Закърпих проблема с теча на вода, запалих двг. и го оставих да работи. Гърнетата така и не ги сложих, нямаше смисъл, само колекторите с двуцевката. Гърми, та се не трае, ама нали е за москвич :) Всичко по двг. си работеше. Имаше и съединител. Да ама предните колела нямаха спирачки. Тук беше лесно, с един чук и вода раздвижих предните цилиндърчета. Вече имаше някакви спирачки, макар сервото да не работеше. Направих първо кръгче. Впечатленията бяха отчайващи - никакви амортесиори, тропа на желязо от всякъде, почти не спира, гърми защото няма ауспух, съединителя тресе та се не трае. Да обаче пък двг. имаше мощност. А мен това ми трябваше, просто мотор които да работи, другото е фасулска работа. И така стиснахме си ръцете със собственика и прехвърлихме москвича. Първата работа бе да го заредим с газ. Газовата беше от времето на динозаврите, ама проработи на газ. После в нас видях нещо което ми изправи косата, ама тръпка да има :)

Тук на първата бензиностанция по пътя за Софията, външния вид е трагичен:





С оглушителен рев през целия път се прибрах в нас. По пътя почна да вдига градуси, но не успя да заври. Викам си сигурно е термостат, но така или иначе стигнах в нас. Учудващо никъде не ни спряха куки, най малкото заради рева без гърнета, ама имах късмет. Загасих москвича в нас и легнах да спя, доста изморен, защото беше и много жега, а и бях изгорял от слънцето.
На другия ден паля пак двг. - нищо собено, пали си и си работи. Дигам щеката на маслото, ей така, без умисъл и тогава се хванах за главата - пресечено масло. Предния ден си му нямаше нищо, беше най обикновенно черно М10Д сипано преди кой знае колко години. Махнах капака - същата работа - боза навсякъде. Първия москвич които ми омешваше вода и масло, не съм имал друг случай. Ест. оказа се че е каран само с вода и леглата на ризите са изгнили.



Първо си помислих, че е издухала гарнитурата. Свалих главата, занесох я на шлайф, където ми казаха, че това е една от най правите глави които са виждали. Като свалих главата обаче ми прилоша от гняста която видях. Горкия мотор, как изобщо работеше. Това не е вода, това е твърда гняс и кал, която беше почти до горния ръб на ризите. Изобщо незнам как издържа пътя от Велинград до нас. И тук си помислих - това е москвич, той на път не оставя. Или се чупи преди да тръгне или след като се върне:





Почнах да се чудя как да го изчистя. След мислене, което не ми се удава по принцип, реших просто да го промия. Отвих кранчето на блока, разръчках с отвертка и промих. Поне всичко изпадна. Сложих нова гарнитура





Сложих обратно главата която бе мината челно колкото да оберат мръсотията. Стегнах. Вързах маркучите и налях вода. Не налях масло. Имах предчувствие. Легнах отдолу да гледам отдолу - какво да видя - през пробката на картера си тече вода. Ами сега - наиграх се, помислих си аз. Обаче нали съм инат магаре. Пак свалих главата. Избих и ризите. Както си помислих така и се оказа - леглата на ризите - изгнили:





Тук вече се поядосах. Моя СПД отнесе малко псувни, ама се сърдех най вече на мен си, защото видях че е пълен скрап, ама го взех защото ми беше жал. И си казах "Методий, Методий...от главата си патиш, от нищо друго" :). След това просто пуснах маркуча и измих около ризите, като водата си оставих да тече през картера. Реших да лепя ризите със силикон. Да ама нямам никакви инструменти и го правя за пръв път. Сложих три ризи обратно, обаче четвъртата не ще и неще. Нямаше място, моите пръсти са дебели и щото се изнервих  ли или просто съм си смотан, не можах да сложа четвъртата риза. И тогава реших - всичко долу. Толко се бях ядосал, че за няма и час всичко беше на земята:



Отворих картера, махнах бутала. Вече имах достъп до леглата на ризите. Зачистих ги и ги намазах със скъп силикон. До това води карането с вода /правя отклонение, че ако беше каран с антифриз, това никога нямаше да се случи/



Сложих нови ризи и сегменти, сложих аксиалните полумесеци на к. вал защото имаше акс. луфт. Сложих нова гарнитура и сглобих. Не съм пипал лагери, вал и бутала:





Сложих си и нова ламаринка:



Дори в маркучите имаше от тази гняс:



Сглобих обратно целия двигател за няма и час. И тук като се запецнах с лагерчето к.вал, където влиза оста на скоростната
кутия. Ей, не съм вярвал че едно малко лагерче ще ме пребори - цял ден. Пробвах какво ли не, нямам специални инструменти. Беше блокирало и трябваше да го сменя. Цял ден, какво ли не правих, неще и неще. И като се ядосах, като взех големия чук и един остър секач и си изкарах целия яд на това лагерче. Успях да го счупя без други поражения. С брат ми двамата, без подемници на ръце сложихме обратно двигателя в коша. Добре че сме си якички. Е не сме много умни, ама поне сме яки у ръцете :)







Смених и съединителя, всичко слагах ново:



Сложих нова двуцевка и нови гърнета, смених каретата на кардана.



Нови гумички и промиване на системата на съединителя:



Освен това нови семеринги на скоростната кутия и камбаната, както и нов семеринг на диференциала. След като сглобих всичко налях вода. Треперех като преди първата си целувка дали няма да потече. О чудо, нито капка вода в картера. Оставих цяла нощ като завих пробката на картера. Чудото продължи и теча остана спрян. Налях най евтиното М10 масло. Запалих. От раз. А как мъркаше само, как хубаво работеше. А звука - звука беше несравним. Беше огромен кеф. Оставих го да работи. Температурата не мърдаше от 80 градуса, налягане на масло в нормите, няма теч няма никакъв проблем. Успокоих се. Поработи доста време. След това му смених водната помпа с нова, прегледах генератора, разглобих и смазах стартера. Смених всички спирачни маркучи, всички гумички по спирачната система. Дойдоха такива спирачки които не съм си представял даже.

Стана много дълго, а имам още много за писане и още снимки, ще продължа друг път. За сега толкова. Хвърлих много работа по тази кола, но си заслужаваше. Още снимки другия път......
« Последна редакция: Септември 12, 2019, 17:47:44 от dido1903 »

Септември 13, 2019, 11:00:05
Отговор #1

Неактивен m_g

  • Публикации: 1123
  • ГАЗ М21, ГАЗ 3102, Варшава 223, ВАЗ 2101, Ниса 522
Методи, Методи, сутринта гледах в Мобилето една М21 в умрял вид за малко пари. Мислих 4 минути и половина и наум се отказах, като си представих е това упражнение, което ти си направил и аз съм правил не знам си колко пъти вече. Явно ми минава ентусиазма за напълно пъклени дела.
Преди няколко седмици като минахте покрай нас и викам на жена ми - ей ги хората карат ретро коли, аз се мотам само. И съвсем не се и замислям колко труд предшества карането.
Все едно де, аз много се накефих на крайния резултат. Механично работи супер. Помисли сериозно за една хубава боя, въпреки че се кара всеки ден. Има още хляб в този екземпляр а и сините Москвичи са много симпатични.
Има обаче едни рубинено червени и да е с половинките брони иииии....

Септември 13, 2019, 11:06:16
Отговор #2

Неактивен Методи Кръстанов

  • Публикации: 208
Ех, Момчиле, москвича е толкова елементарен за правене, че няма накъде повече. М21 си е друга работа. Не се отказвай, ежедневни М21 няма. Пък може и москвич за ежедневка ?
Та така - След като се убедих в безотказната работа на двигателя се заех и с другите кусури. Това е една много "професионално" направена газова система, с която все пак дойдох от Велинград до Софията:



Веднага се забелязва едно малко гумено маркуче за бензин, вързано с 4бр. скоби. Първоначално си помислих "тия да не би да са съединили тръбичката за газ така", ама после си викам, не е възможно, кой луд ще сложи наставка маркуч ?



А то се оказа точно това. Помислих си, как хубаво можех да се запаля по път :) На всичкото отгоре маркучето беше старо и напукано:





Съотвено направих газовата система както си трябва и сложих чисто нов изпарител. Заработи на газ, както се казва "перфектно". След това обърнах внимание на окачването. Смених предните носачи и амортисъори, както и втулките на обеците на ресорите. Всичко беше амортизиран, а по носачите имаше много слама и жито:







Това дава сметка в какви условия е експлоатирана колата, като съм сигурен че това е оригиналния над 40 годишен носач:







Убеден съм че и шарнирите са оригинални, разбира се ги смених, както и лагерите на главините и сложих нова греа, старата беше станала на глина:



Нови втулки и малко боя на носачите за цвят, процедурата се повтори и от другата страна:



Отзад сложих нови обеци, старите бяха толкова износени, че ставаха само за скрап:





Тук ще кажа нещо много често пренебрегвано при смяна на втулки на москвич. Много хора когато сменят нещо, го стягат на момента, докато окачването е във въздуха. Това е тотална грешка. Втулките се стягат единствено когато колата е стъпила на собствените си гуми, даже е добре да се натовари с около 100 - 150кг. Едва тогава се стягат окончателно. Това е причината много колеги да се оплакват че новите втулки за носачи и ресори се късат за нула време. Така че съвета от мен е - стягайте когато окачването е поело цялата тежест на колата + товар. Това гарантира дългогодишна експлоатация.

Съответно всички кормилни шарнири бяха разбити. Смених всички пластмасови подложки и някой болтове + нови калъфчета. Тук се изръсих за силиконови калъфи 3лв. на бройка, ама си заслужава. Вече две години не са мръднали





Позакърпих го, защото имаше малко кариесчета. Тук ще кажете, че не се прави така, ама това първо си е моята кола, второ го закърпих колкото за ежедневка, макар че си стана здраво. Пак казвам, това е кола ежедневка, не е за паради :)





Изрязох ръждата колкото можах да бръкна и закърпих:





Сгънах си долна част на калника. Тук бях пълен лайк и толкова можах да направя с двете си леви ръце, старо менгеме и чук:











И като му сложих доста кит, стана като ново:



От другата страна същата работа:













Вече я няма дупката в която имаше фибран и бетон. Малко сбърках и се подви отдолу, ама го оставих така, сложих повече кит просто:



Последва цялостно измиване на купето и салона, които свалих и изпрах и измих до последната част:





Резервоара беше пробит от ръжда, смених го:



Накрая една боя просто за цвят:









За да го карам като ежедневка, реших че трябва да му поуправя и външния вид. Първо мислех да го пръсна набързо с моя компресор. Да ама не, изгоря ми мотора на компресора. Време да го поправям нямаше, беше станало вече края на октомври и времето ме притискаше. Викам си какво пък, ще го мина с четката, зимата и без това кой ще го гледа в тази мръсотия. Сигурно ще ме заклеймите, ама както казах, това си е моята кола и освен това щях да я карам всеки ден:















Изправих предната маска и първо пробвах на нея:



Продължих и по калниците:



Отзад стана все едно съм го пръскал:







Една кутия автоемайлак от 12 лева и една четка от 1.20лв. Около 2кг. кит за 12лв., малко водна шкурка и малко едра, да съм дал 5 лева и колата се преобрази:



На снимка не личи че е с четка, но отблизо си се вижда много добре. Е, от самолет нали не личи :)





Изправих и излъсках предната броня, задната, тасовете, абе целия хром:







След това избрах читави стопове, фарове, нови стъкла навсякъде, излъсках и предната решетка, сглобих салона, сложих хубаво авторадио, излъсках всичко. Нямах време да снимам защото беше станало много студено, а всичко правех навън. И москвича стана според мен кукла. Почнаха да се обръщат след него:









Не боядисах тавана и капака на багажника, не ми остана време, ама и така си го харесвам:



Преди:



След:



Москвича карах ежедневно тази зима, и в момента го карам от време на време ежедневно. След работата която му хвърлих, мога да кажа че работи прекрасно, с нови амортисъори и окачване вози идеално, двигателя не ми е създавал никакви ядове, сложих му само транзисторно запалване, за да не правя постоянно делко. От ремонта има вече към 14 000км. изминати. Сменях маслото два пъти. Даже и на външен вид го докарва. Не ми е създавал никакви проблеми. На дълъг път го карах само два пъти - до Габрово и до Петрич. Останалите километри са минати почти само градско в София.

Та така, в заключение мога да кажа, че идващата зима това ще е ежедневната ми кола. Много съм доволен от него. Всеки които го кара, казва че много върви и аз съм на това мнение. В днешния трафик не отстъпва по нищо на останалите автомобили. А не стига че върви, ами и спира. Които твърди че барабаните не спират, може лично да пробва как работят.
По колата не смятам да правя нищо повече, освен обичайната подръжка и може би диференциала, които между 100 и 120 км има някакъв лек шум, този шум си го имаше и преди, но ме дразни. Взех един почти нов диф. и ще трябва да го сменя до зимата, защото на дълъг път е дразнещо. Може и от кардана да е. Ще го видя по натам. С тази тема искам и да покажа, че има ли желание, всичко е възможно, даже и за малко пари. И казвам едно нещо - москвича не е просто кола - той е начин на живот :)

Септември 13, 2019, 15:06:35
Отговор #3

Неактивен m_g

  • Публикации: 1123
  • ГАЗ М21, ГАЗ 3102, Варшава 223, ВАЗ 2101, Ниса 522
Да не кажеш, че не знам за какво става дума.
Ето един компрометиращ фотос на 10-тина години пред нашия блок:


Виж на каква структура от стойки и тротоарни плочки сме вдигнали колата. Бяхме със Сашо с Москвичите - на снимката (лека му пръст) и Стоянчо и беше няма такава свинщина. Студ, вятър, ръцете замръзват.
Като затягахме гайките аз и Стоян се бяхме качили прави в багажника - жалко, че няма снимка, а Сашо затягаше отдолу. И до ден днешен след близо 30000км тампоните са си здрави.
После свалихме резервоара, че се оказа, че е пробит, и ходихме у Сашо да го запояваме към 9-10 вечерта. Той го маза с едни флюси, па припой, па чудо, смрад и ужас. Връщаме се пред блока. Приятелката отиде да спи горе, а ние до 3 сутринта слагаме резервоара на студа на фарове. И само слагаме, наливам бензин и той пак текна. Де*ба! След една седмица си намерих нов резервоар и го сложих, та стана работата.

Бая години така си живеехме  с черни ръце и пепеливи. Сега хем ми липсва, хем знам, че няма как да се повтори и пак да се хвана на това хоро (приказвам си, ама не се сещам като мазах пода на Волгата с адска гадост миналата година или като тая сваляхме със СПД-то задния мост и кардана на черния труп и всичката смрад ми падна на главата)...
И нищо - миеш си косата с обезмаслител и всичко е наред.

Септември 13, 2019, 15:43:53
Отговор #4

Неактивен Методи Кръстанов

  • Публикации: 208
Хаха, Момчиле знам, че не ти е чуждо маслото по ноктите :) Моя най страшен ремонт беше смяна на гумички на преден десен супорт в разгара на зимата. Знам че със сигурност беше минус 10 градуса, че и повече. Хващаш ключа, а той ти залепва за ръката :) Ама какво да се прави, като ми трябва москвич да карам, а всичките други бяха зазимени:



Ще ти се скарам малко, защото сте подпрели тежката Варшава на бетонови плочки. Подпира се само на дървени трупчета и то се подпира най малко на две места, едно основно и едно осигурително - резервно. Не се подпира и на тухли. Бетона и тухлите се чупят лесно. За подпирка само дървени трупчета.



Септември 13, 2019, 17:32:41
Отговор #5

Неактивен Методи Кръстанов

  • Публикации: 208
Малко по нови снимки:

Тази е снимана през януари месец тази година от случаен папарак:



През юни месец тази година, на събор Москвич, познава се по покрива :) Годината беше добра, толкова москвичи на събор не бях виждал, стават все повече и повече :)



И една от преди две седмици:



Другата седмица мисля да го карам него, нещо много ми се докара :)

Септември 15, 2019, 21:41:53
Отговор #6

Неактивен Механджията

  • Публикации: 1599
  • P38 Autobiography | X300 Sovereign
а, вижда се и на Васко сребристото москве..... тая кола ако и се направи тема тук, хората ще се хванат за главата.... единствената кола, която е била в три тотално, ама тотално различни състояния, цветове и т.н. ...  O0     от състояние скрап, по-лошо от това на този тук, го почнахме преди хх години...

Септември 15, 2019, 22:37:28
Отговор #7

Неактивен Caxo

  • Публикации: 470
  • Москвич 408;408и;427;2140
а, вижда се и на Васко сребристото москве..... тая кола ако и се направи тема тук, хората ще се хванат за главата.... единствената кола, която е била в три тотално, ама тотално различни състояния, цветове и т.н. ...  O0     от състояние скрап, по-лошо от това на този тук, го почнахме преди хх години...

Помня го в началото беше оранжев 2138...

Септември 16, 2019, 12:24:35
Отговор #8

Неактивен Механджията

  • Публикации: 1599
  • P38 Autobiography | X300 Sovereign
да, после беше бордо, а сега е тотално различна кола - правена е два пъти от нулата

Септември 16, 2019, 14:00:39
Отговор #9

Неактивен Acropolis 1800

  • Публикации: 163
Еми...златни му ръце на майстора...и браво за това, че довежда нещата до успешен край. Наистина е бил много зле.
82 Шкода 120L, прецизна чехословачка без точка ръжда, продадена
85 БМВ 520i, красива италианка с оригинални спойлери Зендер и джанти Алпина, продадена
95 Понтиак Гранд АМ, Спорт Седан, профсъюзен американец, продаден
87 Москвич 2140, отчаян руснак, оригинален соц тунинг и картичка на Саманта Фокс, продаден
97 Ситроен Ксантия СТ Турбо Актива

"Шъ карам като луд!"
"Докато не пукна аз шъ съ качвам на колата!"
Дядо Стефан от Сливен, 92 годишен