Автор Тема: Москвич номер 18 - 2140 1986 г.  (Прочетена 1060 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Септември 16, 2019, 17:45:49
Прочетена 1060 пъти

Неактивен Методи Кръстанов

  • Публикации: 107
Нещо напоследък много започнах да си припомням пъклените истории и ми се ще да ги разкажа. Тази история си е буквално "пъклена". Още едно мръсно дефорсе, че и цвета му е мръсен, даже хич не ми харесва, ама....Кола надживяла двама собственика, да видим дали аз ще съм третия  O:-). Било е юни месец 2015г. и ако не се лъжа си пиех сутрешното неделно кафе и си бях пуснал Дискавъри. Много се надъхвах от техните предавания за коли. Най неочаквано ми звънна един съвипусник. Във уж "висшето" заведение което завърших през 2011г. всички постоянно виждаха я москвич, я мен. Та знаеха за страстта ми към марката. Съвипустника ми, не се бяхме чували с години, та той ми вика - така и така, дядо ми почина, имаше един москвич, искаш ли го. Цената ще е народна като за теб. /Демек имаше предвид за прошляк като теб ще е евтино, ама поне не ми го каза директно в очите >:D /. Каза ми още, ела го виж, ако не поне да ми помогнеш да го прекараме от Люлин до Надежда. Аз викам готово, тогава още имах свободно време, не като сега, ама живота е гаден :) Та срещнахме се с него, той започна да ме разпитва как съм, какво става. А аз си мислех, зарежи тези глупости, думай ми за москвича  :winktongue: Та отговарях само ''да, да, добре съм''. Той явно видя, че съм си бурсук и направо мина на въпроса - дядо ми почина преди 40 дена. Има един москвич, които беше на брат му които пък почина преди 10 години. Майка ми е наследник, така че може да се прехвърли. Дядо ми го караше буквално до последно. И тука вече малко ме побиха тръпки - той почина в москвича. Викам как в Москвича ? Той - ами почина в дошлата линейка, но му става лошо в москвича и в него дочаква линейката, която не може да му помогне. Тук ми стана малко сконфузно, ама съвипустника ми каза - карай, това е живота. Ела да видиш москвича дали го искаш, ако не да ми кажеш как да му отворя капака, та поне да го прибера в Надежда при баба ми. Каза ми още, че дядо му си е карал москвича постоянно, ходел е с него на работа. В деня когато почива отива на гости на негова приятелка в Люлин. Още по пътя му станало лошо, а като стигнал в Люлин, му станало толкова лошо, че не могъл да слезе от колата. Обадил се на неговата приятелка, тя викнала линейка, но живота си е живот и си е взел своето. Отидохме при москвича които беше в Люлин 9. Още като го видях, се сетих, че много пъти съм виждал колата по София, познах я по номера, само че сега беше изкърпена и пребоядисана, аз я помнех като зверски изгнила кола. Москвича вадеше външен вид, макар че вътре беше меко казано "по зле от там където живеят прасетата". Половината салон го нямаше. багажника и купето бяха пълни с боклуци. Опитахме да отворим капака, но жилото го нямаше. Моя човек си каза, че си е работел и би трябвало да запали. Рекохме да пробваме. Без каквато и да е намеса, само сложих ключа и мотора запали. Веднага направих кръгче. Беше отчайващо зле, мотора почти нямаше мощност, обаче спирачки имаше някакви и съединителя отделяше добре, скоростите не виеха и се включваха. Започнах да се чудя, за какво ми е тоя варел, ама ми стана жал. Отделно че колата си имаше своята история. Рекох му че го взимам. Стиснахме си ръцете, той се зарадва че вземам колата. Обещах му да се грижа за нея. Обадих се на моя СПД, които веднага пристигна. Колата си имаше всичко платено, беше напълно изрядна документално. Направо я закарахме в нас. После се чудих малко какво да я правя, пък реших че ще я правя зимна - беше кърпена и купето общо взето нямаше да изкара много и нямаше смисъл да го пазя. Капака освен, че нямаше жило, я нямаше и бронята /при москвич ако се скъса жилото на капака, се дърпа бронята, един вид резервен вариант/ Та тук се проявих малко автоджамбазин и с доста мъки отворих капака. А то една мръсотия, къде никъде я няма, отделно се оказа, че е доста смачкан отляво. Ама нейсе. Веднага го закарах на автомивка и минаха моторния отсек с пароструйка, след това вече почнах да го притягам за да е годен за ежедневно каране. Нещо кой знае какво не съм правил, основното беше много, ама много миене на всичко:

Първа снимка в нас, с традиционния за нашенските москвичи багажник:









Багажника пълен със всевъзможни боклуци, както и нов диференциал и щайга с инструменти:





Още един традиционен инструмент за багажни на москвич, а именно дървената сопа :)



Отвътре същата работа:







От прах таблото едва се виждаше:



Започнах с моторния отсек, регулирах клапаните:



Сложих алеков стартер, препоръчвам на всички, просто ще "скъса" двг. от въртене:



Тук е имало удар, които не видях първоначално:





Тук е нещо доста подценявано - щуцерите за водата. Много хора се оплакват от слабо парно или замръзване на изпрител зимата - причината - каране с вода и котлен камък и гняс навсякъде:





Алеков и стандартен стартер :



Смяната на всички гумени маркучи и съединения е задължителна, макар че на дефорсетата оригиналните съединения на радиатора са почти вечни и се сменяват само ако има нужда:



Естествено монтирах и газова уредба. Нямам пари да карам ежедневно на бензин, пък и да имам, пак нямаше да карам. За мен няма по хубаво нещо от пропан бутана. Няма запушен карбуратор, няма прекъсване, няма черен дим, няма сажди, масълцето си е бистро, прекрасно гориво:



Вече сглобен и работещ на газ  >:D



След това се заех и с външния вид, изправих, излъсках и изчуках броните:



Отвътре всичко свалих, изпрах и измих, мръсотия беше та знае ли се:









Отидоха две туби обезмаслител. За да не е реклама, ще кажа е обезмаслител М...лио върши божествена работа. Сваля всичката стара мръсотия без проблем. То не че не знаете, ама да си кажа:











Сложих и една боя на пода, само за цвят. Пробвах да смешам каквито бои имам, ама не уцелих цвета:



Вижда се че половината москвич е кърпен:



Седалките, особено задните бяха неспасяеми. Имам много здрави седалки, ама сложих евтини тапицерий:



Обърнах внимание и на задницата и на предницата. Боядисах и джантите, нови стъкла навсякъде, нови фарове и вида стана друг:

























В заключение ще кажа - москвича карах ежедневно зимата и лятото на 2016г. Повече градско но и доста на дълъг път. В момента не помня точно, но може би минах над 25000 км. Сега си стои, още си работи. Не го карам, защото цялото окачване е за смяна. То си беше за смяна когато го купих, но така и не ми остана време да се заема с него, просто повечето втулки вече ги няма и трие метал в метал. За смяна са предните носачи и втулките на задните ресори. Проблеми с него лично аз съм нямал. Няколко пъти със го давал на моя СПД на ходи до Стара Загора, един път на Пловдив му превъртя палеца. Бях сложил чисто нов, ама пластината беше превъртяла. Беше черен бакелит - видите ли такъв - директно в кофата :). Планове в скоро време за него нямам - нямам време, но си го пазя. Пък да видим дали ще ме надживе :) 

« Последна редакция: Септември 16, 2019, 18:07:18 от dido1903 »

Септември 18, 2019, 10:52:38
Отговор #1

Неактивен vaches

  • Публикации: 63
Браво! Много ми харесва как с правилните знания успяваш да докараш доста приличен вид на пръв поглед доста лошо изглеждащи москвичи, да не говорим за техническата част, човек може да се учи от твоите теми. Някой ден ми се иска да дойда да я погледна на живо цялата тази колекция.
Москвич 408и - 1975, Москвич 2140д - 1987

Септември 18, 2019, 14:16:05
Отговор #2

Неактивен Методи Кръстанов

  • Публикации: 107
Браво! Много ми харесва как с правилните знания успяваш да докараш доста приличен вид на пръв поглед доста лошо изглеждащи москвичи, да не говорим за техническата част, човек може да се учи от твоите теми. Някой ден ми се иска да дойда да я погледна на живо цялата тази колекция.

Ванка, ти позна една от моите цели при пускането на темите - да видят хората, че с малко инструменти и труд, най окаяния москвич може да се превърне в годна за каране кола. Просто трябва малко желание. Даже и умения не трябват, щом с моите две леви ръце успявам да ремонтирам които и да е москвич. Защото това е кола правена за обикновения човек и хората започнаха да ги хвърлят не защото са лоши коли, а защото са обикновени. Нали манталитета на всеки българин е "Вижте ме кой съм аз, как ще карам москвич, тая кола за селяни, като мога да взема бърз кредит и да си купя бмв тройка втора ръка", ама това е съвсем отделна тема, увлякох се малко:) Много ще се радвам да ти покажа моите москвичи, когато си в района на София или Своге, пиши или звънкай да ти ги покажа :) п.с твоя москвич е трепач !

Септември 18, 2019, 16:08:46
Отговор #3

Неактивен Acropolis 1800

  • Публикации: 109
Ванка, ти позна една от моите цели при пускането на темите - да видят хората, че с малко инструменти и труд, най окаяния москвич може да се превърне в годна за каране кола. Просто трябва малко желание. Даже и умения не трябват, щом с моите две леви ръце успявам да ремонтирам които и да е москвич. Защото това е кола правена за обикновения човек и хората започнаха да ги хвърлят не защото са лоши коли, а защото са обикновени. Нали манталитета на всеки българин е "Вижте ме кой съм аз, как ще карам москвич, тая кола за селяни, като мога да взема бърз кредит и да си купя бмв тройка втора ръка", ама това е съвсем отделна тема, увлякох се малко:) Много ще се радвам да ти покажа моите москвичи, когато си в района на София или Своге, пиши или звънкай да ти ги покажа :) п.с твоя москвич е трепач !
За да оправиш, която й да е кола, само с желание и четене на книжки не става. Трябва някой с опит и внимание да ти покаже, под негово ръководство да го направиш 2-3 пъти, и тогава, да, ако имаш желание, ще се научиш сам.
Помага и да си по-силен, особено ако нямаш, подемник, канал и повечко инструменти, силата помага при сваляне на скоростна кутия, например.
1982 Шкода 120L, прецизна чехословачка без точка ръжда, продадена
1985 БМВ 520i, красива италианка с оригинални спойлери Зендер и джанти Алпина, продадена
1995 Понтиак Гранд АМ, Спорт Седан, профсъюзен американец, продаден
1987 Москвич 2140, отчаян руснак, оригинален соц тунинг и картичка на Саманта Фокс, продаден

Септември 18, 2019, 16:30:47
Отговор #4

Неактивен Методи Кръстанов

  • Публикации: 107
За да оправиш, която й да е кола, само с желание и четене на книжки не става. Трябва някой с опит и внимание да ти покаже, под негово ръководство да го направиш 2-3 пъти, и тогава, да, ако имаш желание, ще се научиш сам.
Помага и да си по-силен, особено ако нямаш, подемник, канал и повечко инструменти, силата помага при сваляне на скоростна кутия, например.

Не съм съгласен за първото. Мен никой нищо не ми е показвал. Сега вярно с москвичи започнах да се занимавам още преди да направя 18, ама никой нищо не ми е показвал или учил. Има ли желание, човек може да научи всичко. Всичко си разглеждах кое как е, изучавах го, правих грешки и т.н. Няма ли желание, другото са оправдания. Не се сърди, ама си е така. Вече за силата съм съгласен, поне в това отношение нямам нужда от никого, ама ако си виждал какви хилави москвичисти си правят сами ремонтите, ще паднеш. Слагат си скоростни кутии сами, мостове, даже и двигатели - разглобяват сами двигателя и го вадят част по част. И то хора по 50 - 60 кила с мокри дрехи. Така, че цялата работа опира до желанието.

Септември 18, 2019, 17:55:52
Отговор #5

Неактивен Acropolis 1800

  • Публикации: 109
Това са празни приказки.
От снимките си личи, че и място имаш, което е важно и е възможно само в провинцията; със сигурност някой ти е показал това онова, особено за основен ремонт на ДВГ и по-сложни операции.
Кога точно отвори първия си мотор, направи основен ремонт, съвсем сам, и успешен ли беше резултата?
Това за по-слабите, че сами свалят кутии и диференциали не го вярвам, докато не видя. Виж 2 души х 60 кг може. Но пак не е същото особено пък за Москвича, където всичко е по-тежко, като части. Виж Шкода, Лада, може би, но М-ч не.
Въобще не искам да развалям темата, ама много мразя някой като каже, аз сам-самичък, така и така, успях да: си оправя колата, да стана милионер, да стана голям началник и т.н. Винаги се забравя кой е помогнал в някакъв момент.
1982 Шкода 120L, прецизна чехословачка без точка ръжда, продадена
1985 БМВ 520i, красива италианка с оригинални спойлери Зендер и джанти Алпина, продадена
1995 Понтиак Гранд АМ, Спорт Седан, профсъюзен американец, продаден
1987 Москвич 2140, отчаян руснак, оригинален соц тунинг и картичка на Саманта Фокс, продаден

Септември 18, 2019, 22:37:23
Отговор #6

Неактивен Caxo

  • Публикации: 403
  • Москвич 408;408и;427;2140
Мразиш, не мразиш, така е. Аз също не съм се учил от никого и да ти кажа май е по-добре, че с тия "стари майстори"  без образование, до гуша ми е дошло. Дори сега във всекидневието ми, често  се налага да ремонтирам най-различни възли от различни по вид машини и то такива, които виждам за първи път ! Отделно, явно е, че не си виждал скоростна кутия на Лада и на Москвич, съдейки от изказването ти. Аз също сам си слагам кутията и диференциала. Има няма 60 кила съм. По някога ако се наложи, ми помага един пич - Нютон се казва  ;D Измислил е това-онова човека . Айде със здраве и който не вярвя и само "цапа" темите, да пробва в бгмама , може пък там да попадне на по-"верни" неща.

Септември 19, 2019, 09:18:53
Отговор #7

Неактивен Методи Кръстанов

  • Публикации: 107
Това са празни приказки.
От снимките си личи, че и място имаш, което е важно и е възможно само в провинцията; със сигурност някой ти е показал това онова, особено за основен ремонт на ДВГ и по-сложни операции.
Кога точно отвори първия си мотор, направи основен ремонт, съвсем сам, и успешен ли беше резултата?
Това за по-слабите, че сами свалят кутии и диференциали не го вярвам, докато не видя. Виж 2 души х 60 кг може. Но пак не е същото особено пък за Москвича, където всичко е по-тежко, като части. Виж Шкода, Лада, може би, но М-ч не.
Въобще не искам да развалям темата, ама много мразя някой като каже, аз сам-самичък, така и така, успях да: си оправя колата, да стана милионер, да стана голям началник и т.н. Винаги се забравя кой е помогнал в някакъв момент.

Калине стига, дори баща ми не ми е показвал нищо по москвича, да не говорим за някой друг. Да място имам, ама много москвичисти си правят колите пред блока и на улицата. Не знам защо така намрази марката, заради твоя дефорсак ли ? Напоследък наистина нямам време ама за нищо, за това ти казах че не мога да погледна твоя. Ама и ти не ми каза, че не си намерил някой които да го погледне. При това с месеци. Защо след това не ми се обади ? А после сам да трябва да чета - ми то никой не иска да го погледне, никой не може да го оправи и го продавам ? За това ли така се настрои ? Стига, не е сериозно. Знам, че живота ти е поднесъл от най лошите неща, ама не може така да говориш за москвичите. За мен не ме интересува дали ми вярваш, аз съм си един глупав прошляк от село и го знам това, които каквото иска да говори за мен, но москвичите не заслужават твоето отношение. Не може заради един бял дефорсак да говориш така и за останалите от марката. В момента твоя дефосак както знаеш си върви супер. А ти се отказа, само защото не си могъл да намериш някой да го оправи, като проблема както разбрах от други е бил елементарен. Познавам те лично, знам за трагедията ти, наистина съжалявам много за това, ама не си прав за москвичите. Има ли желание човек - всичко е възможно. Пак се повтарям - няма ли желание - другото са оправдания.

Септември 19, 2019, 22:41:23
Отговор #8

Неактивен Acropolis 1800

  • Публикации: 109
Човек си Методи, затова няма да ти "цапам" темите. Един Москвич да бяхме разглобили заедно с теб щях да науча много неща да правя сам.
Винаги съм си избирал качествени коли, понеже гледам внимателно. Белият го взех чак от Горна Оряховица и дойде на ход до София, без нито един проблем. Много му се радвах. И разни разбирачи му разказаха играта за 3 месеца. Да, още ме е яд.
И не мога да разбера как Шкодаджиите са толкова точни, идват, обясняват, помагат, а Москвичистите толкова все заети и несериозни.
Но, приемам, че съм попадал на неправилните хора и толкова.
Но не сте прави, че опира до желание. С едно голо желание нищо не става. Имали сме желание да се освободим от Турция навремето, Левски е дал живота си за това, но ако руснаците не бяха ударили едно рамо, нямаше да се освободим още десетилетия. Въобще необходими са взаимопомощ и съединение, така всичко става и по-бързо и по-правилно.
1982 Шкода 120L, прецизна чехословачка без точка ръжда, продадена
1985 БМВ 520i, красива италианка с оригинални спойлери Зендер и джанти Алпина, продадена
1995 Понтиак Гранд АМ, Спорт Седан, профсъюзен американец, продаден
1987 Москвич 2140, отчаян руснак, оригинален соц тунинг и картичка на Саманта Фокс, продаден

Септември 20, 2019, 10:19:10
Отговор #9

Неактивен Методи Кръстанов

  • Публикации: 107
Човек си Методи, затова няма да ти "цапам" темите. Един Москвич да бяхме разглобили заедно с теб щях да науча много неща да правя сам.
Винаги съм си избирал качествени коли, понеже гледам внимателно. Белият го взех чак от Горна Оряховица и дойде на ход до София, без нито един проблем. Много му се радвах. И разни разбирачи му разказаха играта за 3 месеца. Да, още ме е яд.
И не мога да разбера как Шкодаджиите са толкова точни, идват, обясняват, помагат, а Москвичистите толкова все заети и несериозни.
Но, приемам, че съм попадал на неправилните хора и толкова.
Но не сте прави, че опира до желание. С едно голо желание нищо не става. Имали сме желание да се освободим от Турция навремето, Левски е дал живота си за това, но ако руснаците не бяха ударили едно рамо, нямаше да се освободим още десетилетия. Въобще необходими са взаимопомощ и съединение, така всичко става и по-бързо и по-правилно.

Виж, по принцип един москвичист винаги помага. Тогава знам кой се е пробвал на дефорсака - моя СПД, които много си обичам, ама не разбира от по сложни поправки, друг анонимец, които тъкмо навлиза в дебрите на москвичизма но няма много търпение и е нервак и още един анонимец, за които не мога да кажа колко разбира. Защо не ми се обади, изобщо не знаех, че така ще стане. Един път говорихме, ей така, не знаех,  че така си решил. Обещавам, ако си вземеш пак москвич, подръжката ще е от мен напълно безплатна, официално обещавам. Наистина не знаех за последвалите събития при дефорсака ти, така, че моля не ми се сърди. пс. - за освобождението от турците - според мен 90 % от българите не са искали освобождение, имало е малко които са правили нещо по въпроса и винаги са били предавани и убивани от собствените си събратя. Просто българите сме си такива - завистливи, предатели и страхливци, нали нямам предвид никой конкретно, просто това са моите наблюдения. Ако са имали желание щяха да се самоосвободят. Според теб как така само ние оставаме под робство толкова години ? Единствените които оставаме под робство. Левски и Ботев - кой ги уби ? Бяха предадени и убити от собствения си народ. Но както и да е това е тема на съвсем друг разговор чието място не е тук. 

И за е в духа на темата, намерих две снимки, тук помагам на приятел за закупуването и превоза на хубав москвич които не беше каран сума ти години. Е, не точно помагам, по скоро си хапвам и се кефя на москвичите, докато той лежи на студения асфалт да регулира съединител :)

Тази снимка е и показателна за манталитета на българите - един се мъчи, на студа, друг просто си хапва и се кефи на чуждото нещастие и даже дава акъли. Вижда ми се злобната физиономия :) Е шегувам се , просто винаги съм на кеф като карам и виждам нови москвичи  O:-)



Ех, заобиколен от москвичи - забравям за всички проблеми и просто съм щастлив. Явно е че съм луд :)





И Калине, пак повтарям обещанието си - вземеш ли си нов москвич, подръжката му е от мен, напълно безкористно.