Škoda 120 GLS - Lenka 1979 г.

[m_g]

Тук калаят е минимално количество, не носи нищо и ми се струва, че стана прилично. Свредлото се беше отплеснало с малко, съответно при разпробиването стана лек овал. Можеше да взема течен метал и пак същото щеше да стане.
Ето го така дефицитното термостатно тяло - 742.135 и 136 са общо към 13000 броя, колко са влезли в България - единици.


Вчера за пръв път с Шкода бях на мероприятие. В случая Шкода клуб - България  направи приятелска разходка на колела по Околовръстното.
Бяхме три задномоторни, изкарах си супер.








Всеки път, като изкарам зелената, се кефя много на ранната комбинация уреди. Както се вижда, с новия термостат държи 80 градуса, което е супер. На връщане доста я настъпвах, достигна 90 и не мръдна нагоре. Това ще рече, че Шкодата е вече годна за каране включително извънградско с по-голямо натоварване.


От трите само моята е с ретро фарове. Да, свети по-слабо, но пък жълтеникавите фарове хармонират със зеления цвят на колата.


Ниско, снижено и стандартно високо. Като знам колко лесно ранима е Шкодичката отдолу, и като си знам как обичам да карам по черни пътища, не ми се иска да я смъквам по какъвто и да е начин. Е„ никога няма да стане проходима като Волга или Варшава, но поне да не пробия резервоара.


VB е чехословашкия КАТ от социализма. Там стандартната окраска е охра с бели врати.


Зелената в пълния й блясък. 4-те фара лично на мен много ми харесват.

[m_g]

Шкодата я карам редовно. Вече минах към 2500км с нея, от март насам.
Една вечер се излязохме с Иван и Емо и техните Москвичи.


Беше ми интересно какво ще излезе на магистрала. Подгоних 2140, но не можах да го стигна. Шкодовият километраж лъже юнашки, стигна до 175. Реално са 150. Покарахме 5-6 километра един зад друг и установих, че термометърът достига отметката 100. Шкодовото двигателче 136 на газ толкова си може. Реално всичко над 120 е много. Реално чисто нов 2140 върви повече - 412 със злия К-126Н и на книга има едни 10-тина коне над 136Х (и 15 над чист 136). Килата са 100-тина отгоре, а коя е по-тухлена тухла - май Москвича, ама и 120 не отстъпва с много.

Емо си се спотайва, въпреки, че и той е с по-голям мотор - все пак колата му е от 1954г (а реално е на базата на предвоенния Опел Кадет от 1938) и фабрично има максимална скорост от 90км/ч. Има врати, отварящи се срешу движението и редица други антични особености. Иначе на старт сигурно ще му гледам стоповете предвид малките килограми и агрегатите от Лада.

Много се накефих от разходката. Специално за греенето - Емо показа радиатор, който са му правили по поръчка в Сливен по негов проект, за да се събере зад компактната решетка на Москвич 400. Получило се е нещо страхотно с не запомних колко редова пита, но капацитета е значително увеличен спрямо стандартен радиатор. Всичко това от мед, не от алуминий. Минус - цената от 400 лева. Един нов меден радиатор за Лада е към 200-200 и нещо, та не е чак толкова свръх. Е, алуминиевите са евтини, ама не е същото. Но може и да си поръчам на дядо Мраз да ми донесе един такъв, ако слушам.
За Шкодата имам нов чехословашки радиатор, но не мисля засега да преправям каквото и да е - при нормална езда тя държи между 80 и 90 градуса дори в задръстване и с натискане.

Емо ни побърка и с култовите истории за разни стари машини, които ни разказа. Така не се бях смял отдавна. Оправи ми настроението и с нетърпение чакам пак да се видим.

Една вечер ходих до едно заведение в квартала. Срещнах се с един чужденец, който си е купил един прекрасен Булгаралпин. Единственият истински спортен автомобил, произвеждан в бившия СИВ, ако не броим творенията на Ули Мелкус от ГДР. За зла беда съм твърде габаритен и не се събирам вътре, а ми е мерак да покарам. Е, то и да се събирах, такава кола струва колкото бюджета на Руанда и за нашего брата е непосилна мечта. Между другото, човекът с Алпина беше много запален и сума време си говорихме.






Размишлявам по темата за радиото на Шкодата. Сега е с радиокасетофон от Фабия. Ще ми се взема нещо по-свирещо с карта и USB, но пак да е Шкода. Има ли такива? Аз досега намирам или мултимедия, или тия касетъчни изделия.

[m_g]

Вчера следобед имах леко неприятни приключения. С жена ми водихме детето на контролен преглед за очите в Александровска болница. Не че нещо му има, ама все пак е на две и половина и е редно да го види контролно лекар. Видя го, никакви забележки, дребният вижда супер.
Тамън влизаме през бариерата и аз установявам, че зеленият автомобил няма съединител. @№$%@@@!!!
За 20 минути прегледаха малкия, отиваме при колата. Почвам да търся къде се е загубил съединителя. Миии, спирачната течност я нямаааа. Аааа?! Начи е цилиндърчето отзад на съединителя, щото отпред в краката е сухо. Намирам шишенце течност, добре че си нося. Наливам, има съединител. Ще ни се размине прибирането с репатрак и този път.
Оттам бръм-бръм на Симеоновско шосе. Дайте тука цилиндър - маркуч - течност - гарнитурка под цилиндъра! Дадоха.
Айде вкъщи, тя си капе от кутията, но все пак с минимален разход на течност стигнааа.
И кво - смених цилиндърчето, старото беше ПАЛ, вероятно чехословашко производство. Понеже съм бръз и чевръс ме домързя да регулирам пръта за натискане на вилката. Събрах целия боклук от задния багажник ииии сега пак трябва да го вадя да го регулирам.
Знаех ли, че на стара кола се прецакват хидравликите - знаех. Защо не го смених това нещастие по-рано? Щото нищо му няма. Е, проима му. Закъсах ли? Закъсах.

[75 turbodelta]

Все пак всичко е завършило благополучно !

[m_g]

Да. Вчера в обедната почивка за 10 минути го регулирах, както пише в зелената книга - 4мм хлабина на вилката отзад и съответно 40-50мм свободен ход на педала. Шкодата е много удобна в това отношение - всичко се прави от задния багажник и бе се цапаш.

[75 turbodelta]

Семейната ни кола като бях дете и после юноша беше 120л от последните  , наистина е добре измислена кола 

[m_g]

Като гимназист карах 120Л всяко лято, че даже и зимната ваканция. Навъртял съм няколкостотин километра тогава. Колата е била 11-12 годишна, тоест далече не много стара или ретро.
Реално сега започнах да карам задномоторна Шкода наистина редовно. Определено ми харесва и съм доволен от покупката.
Съвсем нормално по нещо се разваля, все пак е на 41 години, но като цяло, колата е много читава. 136 моторът не гори масло и дава достатъчно динамика за съвременния трафик. Много се кефя на "екстрите" на ГЛС версията.
Не мога да отрека, че като проект има всичко, което ми се иска да има в 120. Аз добавих само ГЛС уреди на таблото, клаксон (който Косьо ми даде готов за монтаж) и високи гуми.
Чудя се и може и да я вкарам за дребни тенекеджийски корекции по купето - има на 4-5 места тръгнало по мъничко. Но като цяло, толкова здрава стара Шкода с вертикалните стопове не съм виждал и се съмнявам да намеря. От друга страна, рано или късно, ако я карам, ще се наложи пак да я направя цялостно. Имам някакви такива колебания, да видим какво ще натворя.
И Нисата трябва да се прави, там ръждата вече е доста, но пък самата кола е супер лесна за правене.

[Speeder]

Единственият път, в който съм закъсвал с Алфетата беше точно заради помпичка на съединител.

От тогава, златното правило е, че не стара кола винаги сменям всичко хидравлично по съединителя наведнъж.
Дечо с Джуниора мина през абсолютно същата процедура, но закъсването висеше на косъм. 

[m_g]

Факт, и аз пиша и давам акъл на хората да сменяват, ама за мене си реших "Ще кара". Е, няма да кара. Може би се поведох от това, че колата иначе е здрава, с хубав мотор, здраво окачване, абе здрава си е. Остана главния цилиндър на съединителя. Да видим кога ще ми текне в краката.
Имам да й врътна едни клапани и малко центровка, че дава по малко детонация.

[m_g]

Благодарение на моя приятел и колекционер Живко имам повод да се похваля.
Минал той покрай едно депо за складиране на коли за рециклиране. Там нищо не се задържа - която става, заминава за части. Която не е интересна, я намачкват с щипката и заминава в големия камион. Понеже и той има Шкода в колекцията си, видял нещо червено и интересно и веднага ми пусна снимки.










Шкода 105GL за скрап в София??? Излетях за депото с първа космическа скорост. Слава на всички богове, минали са само 20 минути от посещението на Живко и колата си е там.
Продава ли се на части - продава се. Правим списък на желаните от мен части... 105ГЛ е рядка модификация, произвеждана само 2 моделни години - 1982/83. Каросерията е като на топ модела 120ГЛС, но няма лайсни на рамките на вратите и е с малкия двигател 742.10, тоест 1046см3 - 46 к.с.
Бая списък написах. Обявиха ми доволно солена цена - стигаше за Шкода в движение. Аз все пак не от вчера се занимавам, успях да постигна приемливо и за двете страни решение.
Спазарих се - дотук добре. Имах едни тресчотъчни ключета. Човекът ми даде една кръстата и две прави отвертки, както и миниатюрно гедороподобно нещо от магазин за левче.
Аз обаче съм упорит и с блеснал поглед пръснах Шкодичката на атоми за нула време. Никаква милост, оскубах всичко, което ми хвана окото.
Снимки от процеса няма, но ето какво се получи накрая:

Тука още има лайсни на вратите:


Тука е вече съвсем обрана:




Колата явно е много карана и удряна в някакъв момент - броните са сменени с японкови, на които са изрязани отвори за мигачи. Задната маска е от нормална 105/120 с вертикален стоп. Липсваха лайсните по задницата, но все пак е боядисвана в България и то след удар.


Тука както се казва, no comment...






Колата беше със стандартната за 105Л арматура и без черни надстройки на корите на вратите. Самите кори са ГЛ, но надупчени зверски с рапидки. Само тях не взех. Иначе, имаше допълнителните ГЛ/ГЛС изолации под задната седалка и наистина страхотен ГЛС салон.


Изолацията вече съм я свалил:


След нас и потоп:


Тресчотъчно ключе, мамата и здрави ръце... Свръхредкият педален възел за Шкода с кормилна кутия и серво е долу, барабар със серво и здрави помпи на спирачки и съединител...


Характерно само за топ моделите на Шкода е наличето на изолация от вътрешната страна на задните калници. Отляво беше останало от нея, от дясно беше кърпена и боядисвана:


Двигателчето си е стандартното 105 с 46 коня.


Какво свалих:
- 4 фара с основи
- перфектна ГЛС решетка и обръчи на фаровете
- мокет за багажника (105/120Л са с нещо като балатум, само ГЛ/ГЛС са с мокет)
- уреди от модела след 1981 с оборотомер. Кората е поспукана, но имам напълно здрава.
- разни пластмаски по салона, дето нямат намиране - ранни врътки, ключалка за жабка, маншон за скоростен лост, ранна топка, ГЛС вложка на волана
- отлично запазени сиви чешки колани Мораван със всичкия им крепеж
- изолация там, където 105/120Л няма нищо.
- ГЛС салон с перфектни запазени седалки. Една единствена дупчица от цигара на едната задна възглавница, иначе всичко здраво. В колата не са живяли мишки и седалките освен леко мръсни и леко избелели са си здрави.
- ГЛС кора на задното стъкло с мокет, имаги и във вариант с кожа, с мокет по ме кефи.
- задно стъкло с реотани
- спойлер със здрави надписи
- металните лайсни на вратите, както и гумените външни и вътрешни на прозорците
- може и още нещо, за което не се сещам.

Характерните само за ГЛС седалки с тапициран подглавник и "луксозна" тапицерия.




Кората и супер редкия 105ГЛ спойлер:


Рядката ГЛС решетка, правена само две години. И на зелената съм с такава. Тази е по-запазена.


Уреди за ЛС/ГЛ/ГЛС - пак само от модел 81 до 83. Черни рингове, полски оборотомер, няма дневен брояч и лампата за бензин е на кората.


Педалният възел, който го търся откакто имам зелената.
Слаган е само на 120ЛС/ГЛС от 76 до 83, на 105ГЛ 82-83 , както и на 120Л само 83г. Няма намиране.


Редкият ГЛС мокет. Мръсен, смрадив, обаче здрав и е ГЛС. Мислех да пусна спирачната течност върху него, ама не. Изпада веднъж в живота. Айде сваляй газова бутилка, внимателно вадя мокета и после пльок казанчето надолу. Подът на багажника беше здрав. Вътре беше кърпена обаче.


Аз съм на 99% сигурен, че разглобих фабричен 105ГЛ. Но табелата липсва. Ето го номера на купето. D ще рече 1983: