Хм, добре тогава. Аз съвсем не съм фен на такива "подобрения". Остава си с три ключа. Мене емблемката си ме кефи.
То аз реално малко наизуст приказвам - колата все така не е мръднала и 1 метър откакто съм я купил. Седи си в гаража на топло.
Термодатчици има много, ще видя от какво става. Той сигурно и нейния си работи. Помня, че купувах нов чешки за бежовата и така и не е сложен, само трябва да го намеря къде съм го забутал и да не е огризан от мишки, щото вътре са вилняли разни същества.
Всъщност, при мен автомобилната ми история започва покрай Шкодата на баща ми.
Историята е следната:
В края на 1986г. дядо ми Васил купува на двамата си сина по една чисто нова Шкода 120L от Мототехника. Чичо ми избира първата попаднала - бяла на цвят. Баща ми обаче дълго избира и накрая си харесва една бежова - в края на халето, била заделена за някого. Казал - тая искам и му я измили.
Може би най-ранния ми детски спомен е точно от докарването на Шкодата.
Излизаме цялото семейство навън вечерта, отиваме на паркинга... Голяма радост. Било е 28.12.1986г - тогава Шкодата е получила регистрация.
Баща ми не пазеше новата си кола особено.
За кратко време откраднаха фарчето за мъгла, издраха боята с пирон, седалките буквално за 3-4 години изгоряха на слънцето.
Хванаха се с дядо ми и я пребоядисаха неособено успешно.
Това сме ние пред блока на баба ми и дядо ми. Годината е може би 1993, а Шкодата е с нова боя. Личи си как съм се ухилил.
През 1995 баща ми загина и решихме Шкодата да остане за мен и да я карам като стана пълнолетен.
Аз карам от 1992... Редовно молех дядо ми и той ми позволяваше ежедневно да карам Шкодата. Факт е че като ученик съм навил няколко стотин километра с нея. Колко точно, не зная - километражът не работеше. Карал съм я и лятото, и зимата в най-големите студове и поледици.
Тази снимка е от 2001г. Колата за последно е с жълти номера.
Прехвърлиха ми я на мое име покрай смяната на номерата. Бях още 11 клас, а имах две коли в движение на мое име.
2002г. изкарах книжка - взех я и почнах да карам законно точно три дена след 18-тия ми рожден ден.
Дядо ми я ползваше отвреме-навреме като резервна кола. Тя успя да се изпочупи. Правиха основен ремонт на двигателя, късаха се полуоски, моторът се пали заради селския майстор, който крал бензин от помпата и така нататъка...
Тука вече дядо ми си е купил Астра и Шкодата стои като паметник на двора на вилата му.
Въпреки ремонта, пак беше прегрявана и изобщо така и не работеше като хората:
Покарвах я на село по малко:
Пушеше си синьо, типично за Шкода, което идва да подскаже, че пак е за правене:
Ето я и Шкодата на чичо Митко - наречена Марийка:
Тя пък още 1989г. участва в катастрофа и след челния удар няколко години стоя без движение. Чичо ми си я подкара, но така и не й сложи решетка отпред. Не смени и спуканото челно стъкло, в резултат сега още имам ново стъкло за 120.
Бежовата все така си стоеше навън:
2006 г. я спрях от движение, за да не й плащам данъка от 16 лева годишно. 2007 г смениха наредбата и данъкът си го плащам като поп и до момента. Тогава свалих главата, смених гарнитурата и я стегнах грамотно. Оправих и запалителната система (имаше разбит привод на делкото), та с нов привод и делко колата заработи добре и почти без да пуши.
2008 г. си купих истинска ретро кола - Варшава и за Шкодата съвсем не оставаше време.
През 2011г. дядо ми и баба ми решиха да се приберат в апартамента. Наложи се да преместя Шкодата.
С Драго - dragomir68 отидохме с джип и въже. Тя обаче бодро запали и мина 10 км на ход.
Вече беше доста избеляла.
В крайна сметка я вкарахме в двора на родната къща на дядо ми.
Бялата от 2006г вече се покоеше там. На около 120000км чичо ми скъса биела и Марийка приключи курса със свалени номера. Тогава ми връчи ключовете, аз му дадох 150лв за новите гуми, които беше обул току що (4 барумки)... Така си стоят нови...
Завих бежовата с чергило.
Няколко седмици след това дядо ми почина. Така се стече живота, че аз точно 8 години не ходих при Шкодата.
Какво е останало и останало ли е нещо от двете ми Шкоди, ще разправям друг път.
В крайна сметка си купих трета.