Škoda 120 GLS - Lenka 1979 г.

[__smirnoff__]

Супер е станало, и най-вече - панела е здрав. Или поне не се виждат пукнатини. Браво за усилията, много добре се е получило! И канта е супер!

[m_g]

Благодаря! И аз много му се радвам. Наистина няма никакви пукнатини. Бил е на някаква GL или ГЛС някъде около Четвъртък пазара в Пловдив навремето.
Сега като ме хване музата, ще събирам японковия вариант с релефните кантове, матовите стъкла и дневен брояч. Имам и такъв панел, както вече стана дума - с все инсталацията.
На мен обаче ранния вариант с лайсната и хром ринговете по ми харесва.
Все едно, ако потръгнат нещата с Шкодите, може някога да се захвана да строя бежовата и евентуално ще го сложа на нея. Това в светлото бъдеще де. Първо имам да правя Ниса.

[m_g]

Бавно напредвам със задачките по Ленчето.
В събота пръснах на атоми предницата.
Бях събрал вече две хубави метални емблеми от ранните 105/120, каквато е и тази. Всички Шкоди са с метална емблема до моделна 1979г, доколкото имам информация по въпроса. След това на S, L и LS вариантите почва да се слага пластмасова, а метална остава само на GLS.
Та ето я значи решетката с монтирана на нея емблема. Успях да я захвана надявам се здраво. Дано не я крадат, че е тегава за монтиране.


Последва сглобяване и ето какво се получи:






Доволен съм от резултата, с емблема ми изглежда по-добре.

Заиграх се и с един кусур от предишната седмица. Бях вързал кабела за допълнителната контролна лампа на късите светлини на 3-ти предпазител и съответно светеше постоянно при включено външно осветление. Какво съм чел шарената схема от зелената книга, не знам. Сега на телефона си свалих една черно-бяла и за секунда установих недоглеждането. Последва забавна операция по демонтаж на бушонно табло и жонглиране с телефон и отвертка в тъмното и на четири крака.
В резултат кабелът е вързан на 5-ти предпазител и лампата вече свети заедно с преден ляв фар само на къси. Стана както исках, доволен съм.
С кеф си поседях в тъмния гараж в шкодичката. Доволен съм, че си взех това зелено автомобилче.

[105L]

И аз съм на мнение че емблемата придава по завършен вид. Много по добре е с нея...... Друго си е да си вземеш изрядна ретро кола и само да си буташ дреболиики за гъдел на душата.

[m_g]

Когато сглобявах таблото, ползвах лампички за осветление от няколко табла. По-старите са със сини, по-новите табла са със зелени лампички. Съответно за 30-40 години боята почва да се лющи супер лесно и всеки уред свети различно.
Тръгнах да търся сини или зелени крушки 2W със цокъл BA9s. Естествено, никъде няма такива. Никъде, никъде, та накрая си намерих нови.
Отидох, сложих ги и какво, и нищо. Светят си еднакво:


За зла беда, вече сложени на таблото се оказа, че километражът свети по-слабо от оборотомера. Отказах се да се разправям повече с таблото - само ще счупя напълно здравата кора.

Търсейки крушки, успях да намеря едно съвсем здраво табло за японка - 105/120L. Въпреки перфектния вид, някой беше сложил бели крушки навсякъде. Явно една е изгоряла и за да не свето един уред в бяло, а останалите - в зелено, се е стигнало до там.

[m_g]

С малко търсене изникнаха още стари снимки, които колеги са правили на зелената Шкода.

Ето го самия момент на позеленяване - Варна, 2006г.


Следват още много снимки от периода преди 2009г. Шкодата си е с варненски номера, отзад се чете заводската табелка 105L. Има дори антистатик.









Вече е провъзгласена за 120GLS.




















Трябва да потърся дали и аз нямам няйни стари снимки. И във Варна съм ходил, и на Шкода събора 2009г - тогава тамън бях подкарал Варшавата и за 10 дена й навих няколкостотин километра на събори на Шкода на Соколския манастир и на Лада на Сливен.
Славни времена бяха!

[m_g]

Последният уикенд се заех с припалване на колите.
В петък почнах от Нисата. Карам я със стар акумулатор още от предния собственик. Въпреки студа все още пали безпроблемно. Оставих я да поработи 20-тина минути да позареди. Никакви проблеми.
В неделя нападнах гаражните коли. Варшавата запали от четвърт, там не съм имал и съмнение. Поработи по 15-тина минути. Чудесно е, че водната помпа на Варшавата все така не капе.
Отидох да си нагледам и Шкодата. Тя е на газ. Запали от втория път. Размърдах я малко напред - назад. Искаше ми се да видя как изглежда нацяло с емблема. Как - как, като Шкода си изглежда.


Емблемата си е точно по средата на решетката, макар че отгоре изглежда все едно не е.



Пали, работи, не пуши както 120-ките обичат да правят...


Позволих си волността да пробвам фаровете. Светят много добре.






Волгата и нея я палих след Нова година, така че всички коли работят изправно. Трябва да намеря време и да посвърша някои задачи по тях, но все едно, и така са си готови за път.

[m_g]

Официално да се похваля. Шкодата е в движение и даже минах първите 100км!
Дойде топлото време и реших, че е крайно време да подкарам новата си придобивка. Тя не беше изкарвана от гаража от 2015г.
Тук е момента да изкажа огромна благодарност на стария собственик - Косьо, че ми държа колата на сухо и сигурно място в продължение на 5 месеца, докато се наглася да си я взема.
За да мине ГТП трябваше да си платя данъка. Застраховка й направих миналия октомври, като я купих.
Миналата седмица отидох и платих данъцитв на всичките 6 ретро коли за общо 165 лева. За първи път не ходя в обшина Лозенец, а си избрах Кремиковци. Вместо да вися два часа на опашка си платих за 15 минути. Идеално.

В събота сутринта си викам - време е за каране на Шкода. Отивам в гаража и започвам да местя едни стари мебели, които бяха заградили Шкодата така, че да не може и пиле да припари до нея. Е, аз съм бая габаритен 120 кила мъж и то с официално палто...


За 5 минути разместих нещата. Закачих акумулатора. Ключ! Шкодата бодро заръмжа и аз доволно се ухилих. Изкарах я и наредих обратно планината от дивани, маси и столове.
Дори и дрехите си не можах да измърлям, което си е малка победа!



Ето я и колата за последно в стария гараж.




Без никакви проблеми я изкарах на бял свят.


Изчистих стария стикер за гражданска и залепих нов. Изчистих си ръцете и потеглих да търся къде да мина преглед.
Тръгнах и се усетих, че тръгвам с 41-годишна кола, която не съм карал никога, без да имам и една отвертка и с чисти дрехи. Е*ати баровеца!
Иииии отивам на близкия пункт - буквално на 100м. Затворен. В интернет работи събота, но в действителност е от понеделник до петък. Шкодата работи добре и въпреки меките гуми се движи нормално. Отивам към Лозенец. Табела - по технически причини прегледи не се извършват...

АААА!

Викам си - газ към Дружба. И там, на другия край на София, прегледаха Шкодата.


Докато чаках за преглед, снимах на светло уредите. Оказа се, че броячът на километри работи!


Ето я и на прегледа.


Шкодата се оказа изправна и мина без никакви проблеми.

Понеже не знаех колко газ има в бутилката (нивомерът показваше пълно), реших да заредя. Събра 7л газ (толкова е палена за 5г). В сухия резервоар сипах 10л бензин. Не протече. Дообре. Напомпах и гумите - бяха на по 1,3 всичките.


Така и така бях в района - отидох в Пежо на Цариградско да я огледаме отдолу.





Оказа се, че колата има здрава ходова част (само на накрайниците отпред са им се закъсали маншоните). Шенкелните оси са без хлабини. Течове няма.
Дъната на Шкодата са много приятна гледка - не е гнила, не е кърпена, просто супер.





Вече по-спокоен я подкарах пак до Центъра. Взех жена ми от работа. Шкодичката си върви като колите...
Прибрах си я при мене на сухо.

Какво има да се прави?
Масло на двигателя и филтър - щях да го сменя сега, ама нямах филтър под ръка.

По спирачките съм накупил разни работи и Митко Ненов ми подари серво от японка, та ще я конфигурирам както трябва.

За вървенето - ще сменям изпарителя - имам рециклиран от Жигулата и ми се ще да го сложа.

4 нови гуми с по-адекватен размер си трябват. Сега със 185/60R13 километражът лъже безобразно. Показва 100, тя върви с 80.

Като цяло - много съм доволен!!!



 

[pomak]

Страхотно изпълнение. Поздравления!
На ретро колите харесвам най-много, как се отличават от всичко останало на пътя. 

[m_g]

В четвъртък минах през Бяла Слатина и установих, че бащината ми Шкода, както и Шкодата на чичо ми са върнати за скрап от полубрата на дядо ми.
Въпросният индивид е стар ерген, който живее в къщата на прадядо ми Димитър. Съответно нито къщата, нито двора са негови, а са по на 1/3 на него, на наследниците на моя дядо, както и на братовчедите ми от Добрич (там се е женил най-големият брат от тримата).
Идиотът изкъртил номерата на моята кола, обадил се на една сериозна фирма за рециклиране, подписал декларация (хората го познават и въобще не са и заподозряли нещо нередно) и двете Шкодички заминали на боклука срещу 200 лева общо.
Казах на човечето, че е много глупав, и си тръгнах. Няма и да стъпя повече там.
Не е проблемът в ламарините. Бежовата беше последното останало материално нещо от баща ми, който почина още 1995г. На нея съм се учил да карам, целувал съм я по волана, въобще беше за мен доста повече от просто кола. Факт, състоянието й през годините беше такова, че се искаше цялостна реставрация. Стоеше си в двора и чакаше. Е, не дочака.

Обадих се на моя приятел Драго, отидохме до най-голямата фирма за рециклиране на стари автомобили в града и там намерихме двата двигателя с мостовете. Купетата вече бяха заминали.

Това отгоре на купчината е двигателят с кутията от Шкодата на чичо ми:






Това е нейния преден мост (ръждивите железа с рейката):


Това е двигателят на бежовата - вижда се синия въздушен филтър.




Беше с 55А генератор:


Видинка от средата на 90-те.






Няма какво да се направи.
Със сина ми няма да реставрираме бежова Шкода.

Поне си прибрах номерата. Данъци плащам редовно, дори и за 2020 е платен.

Вечерта в петък ходих при зелената.
Монтирах й клаксон на заводското място под бронята.


Тя поне ще живее.
В събота я карах с най-голямо удоволствие.