Автор Тема: Weeting Rally 2019 (UK)  (Прочетена 11201 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Октомври 25, 2019, 18:28:56
Прочетена 11201 пъти

Неактивен Тери

  • Публикации: 326
Weeting Steam Engine Rally and Country Show
Fengate Farm, Weeting, IP27 0QF, UK
https://goo.gl/maps/MfdjrQVoHVdvDUhZ7

(Въпреки че се води сбирка на парни машини, класическите коли са повече. Паровозите ще включа само колкото да проличи атмосферата на мястото)

http://www.weetingrally.co.uk/
https://www.facebook.com/WeetingRally/

Една от добре пазените тайни на региона - няма реклама, няма крайпътни табели, само минималистичен уебсайт. Аз поне го мернах на листовка лепната на експонат в друго шоу. По нищо не личи че събитието заема 473 декара, докато не влезеш вътре. Мястото се оказа необятно (организаторите предвидливо са заделили три дни).



Дори и без табели, намирането му беше съвсем лесно - на входа на селото движението се превърна в пъплене и отпред се появиха старовремски автобус и мотоциклет:

 

Неусетно колоната кривна по тясна алея, някаква ръка мушна две билетчета през прозореца и изневиделица се изтъркулихме на огромна зелена поляна. Паркингът граничи с дълга редица големи, бели шатри, които през моите сънени очи наподобяваха стените на средновековен град, барабар с флагчетата.

Заедно с други новодошли, пристъпихме в търсене на официалния вход. Вход обаче също няма, всичко е толкова неформално. Шмугваш се между шатрите и си в някакво друго измерение на времето. От другата страна се разнасят песен на латерна и аромат на въглища:
 




Не се мяркаха и лелки продаващи програмката. Обикновено возилата минават на парад на арената в определени часове и по това си нагласяме графика на обиколката. Явно ще се върви като Колумб, без карта из непознатите "острови" на които беше разделена територията. Чак по обяд някъде мярнах брошурки на случайна сергия - така и не остана време да я отворя:



В брошурката има списък на експонатите: 112 локомобила, 37 винтидж и 140 класически автомобила, 40 камиона, 57 военни машини, 30 пожарникарски машини, 124 мотоциклета, 155 трактора, клубът на умалените модели имаше 150 експоната, 35 статични двигателя, плюс това-онова, плюс тези на които им е хрумнало да дойдат в последния момент, минус тези които са решили да не се веснат днес, абе горе-долу толкова.
   
Парен "Сентинел" 1929г, возил популярна марка хляб из Манчестер:



Докато се почесвах в размисъл дали да тръгнем наляво или на дясно, по алеята зад мен се появи върволица коли. Погледнах накъде отиват - ми то краят му не се вижда. Ясно, препоръчително е да не се губи време в размисъл, ами да се върви. Освен това е препоръчително да имаш още един чифт очи, на тила, защото движението по алеята така и не спря.









Остин Кеймбридж, 1962, цвят "Облачно Сиво". Намерен изоставен, все още се реставрира.













Всички се бяха заели с лъскане, не знам дали защото е необходимо или просто за шоу:









Тамън мислех да последвам класическите возила, за да видим първо тях, и на арената отпред се появи друга върволица, от дребосъци:



Хвърлих за момент поглед настрани, че пристигна нещо голямо и странно:


 
Още по-странно беше че бе теглено от локомобил. Чудото си остана на платформата и беше теглено по алеите наоколо през целия ден:


 
Решихме да тръгнем покрай арената и да огледаме локомобилите покрай нея:



Парен камион "Garett" (голяма местна марка)




 
След парада дребосъците надуха свирките:




 
Мини парен автобус:








Октомври 25, 2019, 18:30:41
Отговор #1

Неактивен Тери

  • Публикации: 326
Американска пожарна:





Докато повечето локомобили вече ползват бездимни въглища, този екипаж се наслаждаваше на класически пушиляк:



Пожарна-цистерна Бедфорд 1956г - носи резервоар вода, но може и да помпи с капацитет 500 галона в мин.
Втората е Commer
Третата - Денис 1962г с въртяща се стълба, която може достига 30м (стандартните са само 10м) или да пуска вода от височина.

Последната е лондонска, 1963г, Merryweather каросерия на шаси от AEC Mercury. Купето е от ясен, обковано с мека стомана. Двигателят е 7.7л дизел, 126кс. Тежи 9.6т, но за 40сек. може да ускори до 80км/ч. Приключва служба през 1981г, когато е купена от фирма за подрязване на дървета, и е сътветно модифицирана. През 2014г е реставрирана обратно в оригинален вид, вкючително пълна екипировта. Нова е само задната част на купето, останалото само е почистено и тунинговано.







Новата екипировка:



Пожарна Ман, 2012г, 9 души екипаж, 4х4, може да гази 75см вода. Капацитетът им е същия, 500 галона в минута.



Парна пожарна Shand Mason 1912г, от малък провинциален град. Shand Mason са водещи производители на пожарни през 19 век, наред с Merryweather, а през 20в са погълнати от последните. Мериуедър оцеляват до края на 20век.



Котелът гори:





Shand Mason 1876г, Капацитет 300 галона в минута. Като нова е купена от собствениците на една лондонска пивоварна след като сградата й бива унищожена при пожар, с цел инцидентът да не се повтаря. По това време държавна пожарна няма и машината пази не само бизнеса, но и целия квартал в продължение на 37г. През 1913г пивоварите си купуват по-модерна машина и тази е върната на производителя за ремонт. След това отива да служи в провинциално имение, но е оставена да ръждясва. Чак през 1979г е реставрирана в едно училище, от гимназисти и механици. През 2014г им открадват помпата и медните части, и пак реставрация...









Пожарна-ремарке - създадени са в подготовката за Втората световна. По това време в страната има 1500 аматьорски пожарни бригади, които за войната са обединени в една държавна Помощна Пожарна (Гражданска защита) За да се стандартизира оборудването са им раздадени такива ремаркета. Капацитетът им започва от 150 галона вода в минута. Теглени са от таксита и др. частни автомобили. По-малките помпи могат да се свалят от ремаркето и да се търкалят или носят до места с труден достъп. Ремаркетата обаче не са били популярни заради ниския капацитет, и след войната са ползвани предимно в затворени пространства.



Когато се създава Националната Пожарна служба през 1941г, официалният цвят на машините й е сиво. През 1948г пожарната служба става общинска и официалният цвят отново става червен. Сивата пожарна на снимката носи надпис AFS, Помощна Пожарна Служба и е от 1938г, с двигател 748сс, 4 цилиндъра, бензинов резервоар 18л, капацитет 114-214 галона в минута. 



"Зелената Богиня" - прякор на пожарна Бедфорд 1953-56г. Базирани са на военната версия на камион Бедфорд. Първоначално са дадени на Помощната служба, предназначени да влязат в употреба при атомна война, но след като отшумява идеята че Русия ще атакува, минават в запас и служат до 2004г. Ползвани са от армията при стачките на редовите пожарникари. Не се считат за "пожарни коли", а за "самодвижещи се помпи" - вадят вода от езера, реки и канали, някои са 4х4. Могат да се закачат една за друга и да покриват разстояние от няколко километра. Капацитетът им е 900 галона в минута.



Екипаж са четирима плюс шофьор и офицер.



Пожарна Денис, 1971г, двигател Ягуар 4.2л, 10м стълба







Ивеко 2004г, уникат. Предната част е оборудвана като линейка, задната половина съдържа пожарникарска екипировка и малка помпа. Работила е в завод намиращ се на остров и носи също лодка за 5 души и извънбордов мотор.




Октомври 25, 2019, 18:33:33
Отговор #2

Неактивен Тери

  • Публикации: 326
Ford WOC1, 1940г, 8 cwt, 4x2. Двигател Форд V8, 3.7л, 85кс, 6V електричество или 12V ако е с радио. Бензиновият резервоар от 55л стига 273 км.
 


Прототипът за модела е пратен на Военното министерство на Англия през 1939г и одобрен за дни. Шасито е базирано на американския цивилен модел 01С. WOC1 = War Office, Commercial, тип 1. Каросерията отзад е нагодена за военните нужди, купето пак е военен тип и е същото като на Humber и Morris. Гюрукът и рамката му може да се свалят и ползват като палатка. Компонентите са произвеждани в Дагенам в Англия или са внасяни от Канадския Форд. До 1940г са произведени 2001 броя.



Настоящият екземпляр е от пръвата партида, не се знае дали е воювал. Армията ги разпродава през 1946г и новият собственик сваля задната част на купето с намерение да го замени с дървена кабина, каквато е била модата. Проектът обаче не бива довършен и автомобилът стои изоставен под навес в градината до 1984г, когато е продаден на ентусиаст. Сваленото купе все още било там и колата е възстановена в оригинален вид. През 1995г обаче механиката сдава багажа и автомобилът отново е изоставен. Последният собственик го взема 2003г и му прави пълна техническа и козметична реставрация. Засега не е известен друг реставриран екземпляр от този модел.



Жълтия знак "3" обозначава категорията тежина на колата, от нея се преценява дали може да прекоси даден мост (включва и други неща освен теглото). Червената маркировка обозначава дивизията, но не е оригинална по произход на автомобила, а е принадлежи на дивизия от окръга от който е настоящият собственик. 



Явно официалната униформа на ангийският войник е карабина, каска и ... чадър.





Шевролет Седан 1942г, ползван през Втората светона като офицерска кола и реставриран преди 25г. Модел Blackout, съгласуван с военновременните изисквания да няма ярки неща и да се пестят материали. Вози петима с 3.8л двигател, 83кс, 5-цилиндров, бензинов резервоар 60л, харчи 23/100, просвет отдолу 21см, гази вода до 42см.

















До шевролета е Humber 8 cwt, 1940г, радио. Двигател 4л, 6-цилиндъра, 85кс, 4х2. През 1939г Военното министерство търси автомобили на които да пасва стандартното купе 8cwt. Хамбър се отзовават с модел базиран на техния Super Snipe, с модифицирани страни отпред и по-широки колела. До 1941г са произведени 2800 броя от които досега са известни само три реставрирани екземпляра. Този е от последната партида. Оригиналното обозначение за полка към който е принадлежал е открито под няколко пласта боя при реставрацията. Бил е на служба до 1951г, след което му е направена типичната следвоенна модификация с ново дървено купе тип Shooting Brake. Реставрацията в оригинален вид започва 2008г, когато е поправяна и пукната глава. Завършен е 2012г и от тогава е пътувал по възпоменателни военни събития чак до Франция.





Land Rover Lightweight, серия III, 1979г, въздушно-преносим - тежи 1456кг, 10 скорости, 2.3л двигател. До него е Джип Уилис 1957г с каравана:











Landrover 1979г



Bedford RL 1957г и REO M109 shop/van, 1958г. Бедфорд е от серията М35, въведени 1950г за да заменят стария камион "Джими" на GMC. Остават на служба до 1990-те. Моделът е ползван за различни роли като поддръжка на ракетите Лакрос, медицински камион, техническа поддръжка, дори и като полеви генералски щаб. Този екземпляр е бил техническа работилница, в оригинал е имал оборудване за заваряване, компресор, тезгях и чекмеджета, статична бормашина и др. инструменти. Eл.системата му е 24V. Двигателят е Херкулес 8л, 6-цилиндров, работи с всякакво гориво. По-късните вариянти имат и турбо, известно като "добавката за чист въздух", заради опита да се намали пушека от ауспуха. Турбото успява да увеличи конете от 135 до 140. При добри условия харчи 35/100. Нормално кара със задно предаване, предното се задейства с бутон. Тежи 9.5т.





Бедфорд
Зил 131, 1970г







4-тонен Бедфорд MJP. Серията е разработка от 1960-те, въз основа на цивилния вариянт, но по изискванията на Британската армия. За армията са произведени 50хил броя, славят се като яки и надеждни, и са известни като "4-тонажника". Настоящият екземпляр е от 1987г, малко преди Бедфорд да престане да съществува. Бил е резервист в Ирландия и до 2018г е изминал едва 8500км. Сега е напълно оборудван модерен кемпер.







Линейка Форд 1987г



Ландровер линейка 1967г





картечница Брент:





Октомври 25, 2019, 18:35:08
Отговор #3

Неактивен Тери

  • Публикации: 326
3-тонен Канадски Шевролет C60L (дълга база), 1945г, двигател Шевролет 3.5л, 85кс, 6-цилиндров,4х4, харчи 24/100. Най-разпространения тип канадски военен камион от Втората световна, правени са от Шевролет или Форд, с една стандартна кабина и специфично предназначение като танкер, линейка, зъболекар, радио, ремонтен или спасителен. За износ в други държави от английската Общност на Нациите са пращани на части за сглобяване на място. Военната история на този екземпляр не е известна, след войната е бил резервист във Франция до 1989г. Реставриран е, но за купето не е бил необходим никакъв ремонт, дори боята е оригинална.



Landrover Lightweight 1979г
Лекотоварна пътна помощ  Бедфорд 1959г





WC53 Dodge Carryall, 1943г, от последната произведена партида, внесен от САЩ 2010г и реставриран. През ВСВ е ползван като преден команден пост, където командири с карти и радио са правели оценка на развиващите се бойни действия. Със специфичния си силует обаче автомобилът се оказал лесна мишена за противниковите самолети и в крайна сметка бил изтеглен зад фронтовата линия. Доста екземпляри са били в Англия като транспорт за висши офицери, но маркировката на този не е оригинална защото не се знае точната му военна история. Двигател 3.7л, 4х4,











Hotchkiss M201, лек 4х4 от 1962г, 2.2л. Ползван е в сериала Band of Brothers и маркировката му е от там.



мотоциклет Matchless 1942г



Humber 1943г, 4л, единственият британски модел ползван навсякъде като щабен/команден автомобил в Армията по време на ВСВ. Стандартно вътре e с маса за четене на географски карти, отварящ се покрив и покривен багажник. Седалки за шестима  (две са сгъваеми отзад). Намерен е без купе, оригиналното е било от стомана и дървена рамка от ясен. За реставрацията са ползвани купета от няколко автомобила.







Morris Traveller 1968



Dodge Weapons Carrier 1942г



Leyland DAF 1992г



нещо затрополи по алеята...



AM General 1977г (M151 A2 на Форд), 2х4, двигател Континентал 2.3л,
и Бедфорд 1952г





портативни двигатели с резачка и с водна помпа:





Land Rover Rapier Launcher, 1977г. Първоначално на обща служба, през 1985г минава към ВВС и му е монтирана екипировка с 24V за ракетната система "Рапира" като защита за американски бази в Англия. Пенсиониран е 1993г.



Landrover 127 Rapier, 1990г



GMC LWB 1944г, 6х6



KMZ, 1953г, 750сс. Произведен в руския KMZ завод за картечници, това е едно от първите руски копия на военното БМВ R75. Все още се произвеждат и е единственият който може да се купи с кош. Съвременните версии са Днепр или Урал. Мощен мотор, идеален за тежък терен, но понякога пуска масло, пуши и дрънчи. Майтапът е че ако не тече масло, значи че трябва да долееш. Иначе е солиден, правен с груб инженеринг, така че да може да се ремонтира лесно с минимални инструменти. Този екземпляр преди време е бил боядисан и натъкмен като БМВ за да ходи по шоута. Настоящият собственик не го е променил, защото това си е част от историята на мотора. На носа на коша има стойка за картечница, знаме или прожектор.









Още една внушителна локомобилна процесия:













мини-бальор:



статични двигатели:





двигател от 1922г:





Американски двигател Macleod, 1926г, 1.75кс, намерен е напълно разпаднал се и възстановен от нула:





Мелничарски двигател от 1939г, свален е през 1970-те и от тогава ходи по шоута. 25кс, тежи 3.3т





Октомври 25, 2019, 18:37:05
Отговор #4

Неактивен Тери

  • Публикации: 326
Ааааа, два часа по-късно стигнахме автомобилите:

синият Ягуар е 1972г, червеният не беше в списъка... Между тях Austin Mini Mayfair е 1987г













Ford Econoline





За пет минути седнахме да изгълтаме по един сандвич, но дори за това трябваше да се бърза - в небето се появиха самолети от близката американска авиобаза и почна едно жонглиране с мазни пръсти между сандвич и фотоапарат (неуспешно). Не знам дали се правеха на интересни заради шоуто долу или защото са американци, но летяха в интересна формация.





Рядък вариянт комби на 1963 Форд Зодиак, премоделиран е още като нов, от Английска фирма за купета по договор с Форд. Не е реставриран. С един собственик и навъртял едва 48хил км. До него е Стаг 1974г.





Ford Consul 1955г





Ауди Куатро 1986г



Hillman Super Minx 1964г, като кабрио са произведени само 200 броя













Escort 1300Е, 1973г, един собственик от нов, навъртял 51хил км, никога не е каран зимата и пазен в гараж. След 1995г е стоял десетина години неизползван, след това само е стегнат и е минал технически преглед без ремонт. Купето няма ръжда, поправяни са само връзките на окачването.





Chesil Speedster кит-кар, 1973г, имитация на Порше 356 върху скъсена рама от VW "Костенурка" и купе от фибростъкло. Двигател 1.6л с двойка карбуратори Вебер.





Porsche 924 Le Mans, 1980г





Октомври 25, 2019, 18:38:55
Отговор #5

Неактивен Тери

  • Публикации: 326
Austin пикап, 1965







Форд Капри 1984г, един собственик от нов, купето не е ремонтирано, сменяни са само консумативи.



Subaru 1800 Pick Up, 1994г



Капри 2.8, 1984г









Morris Minor 1000, 1969г, бил е полицейска кола в Лондон до 1974г, когато е закупен от настоящия си собственик.





Вартбург 1986г
Dodge 600 1983г
Стаг 1973г
Ландровер 2А 1965г









Лимузина Wolseley, 1938г, 3.4л, харчи около 18/100
Мерцедес 230Е 1986г. От този модел само 13 броя са лимузини.













Mini Scamp, кит-кар 1967г





Phoenix Quadcar, 1905г и поредишният модел Phoenix Trimo - триколесен бензинов велосипед. Все още с оригиналния си двигател, рядък двуцилиндров Fafnir. Знае се че са оцелели три екземпляра, вторият е в музей в Австралия, третият е на части.

















Astra GTE 1989г и Триумф Витес 1970г. Триумфът е модифициран в кабрио през 1990 с редкия комплект "Тристан", от които са произведени само 200 броя. На 85хил км.   





Додж D100, 1972г, 5.2л V8, служил като не-тактически автомобил в американската армия под името М880. В легена отзад тук-там още се вижда зелената армейска боя. В Англия е внесена 1983г, ремонтирано е само окачването и някои дребни неща.





Ландровер 90 1978г
Triumph Spitfire





Триумф 1500, 1973г
Ford Capri 1600 Lazer, 1986г





триумфът вътре:



Октомври 25, 2019, 18:40:09
Отговор #6

Неактивен Тери

  • Публикации: 326
Daimler Conquest, 1953г, 2.4л, харчи 11-15/100
Ford 87Y, 1939г













Голф 1991
Ford Granada Ghia, 1989г, на 75хил км, един собственик от нов





Ровер, 1962г, 2.6л, 100кс, харчи 14/100. От модела са произведени 3600 броя от които до сега все още се търкалят 268. Купето е неръждавейка, за разлика от по-късните модели правени от стомана за по-евтино.









Austin Alegro VP 1978г с купе Ванден Плас





Хилман Имп 1972г и мотоциклет GPZ 750 А1, 1981г, от последните 4-цилиндрови Кавасаки с въздушно охлаждане. Купен от англичанин работещ в Хонг Конг и донесен в Англия при завръщането му 1990г. Не е реставриран, кара се непрекъснато.







Морис Марина 1971г







Bond Equipe GT4S 1965г. Произвеждани са 1964-70г като спортен салон върху шаси от Триумф Хералд. Независимо предно окачване, предни дискови спирачки и двигател 1.1л от Триумф Спитфайър с двоен карбуратор. Голяма част от купето също е от Хералд. Предният капак е от фибростъкло, отваря се напред по дизайн на Лори Бонд. Вътре таблото е от Триумф Витес. Продавани са в представителствата на Триумф. Този екземпляр е купен като скрап 1994г и разглобен напълно за реставрация. Шасито е изстъргано и пребоядисано, окачването, задната ос, съединителя и спирачките са нови. Подът е кърпен където е бил изгнил. Оригиналната боя на купето е свалена и е пребоядисано. Оригиналният цвят е бил "Валенсия Синьо", настоящиятт също е от оригиналната гама - "Жасминово Жълто". Вътре таблото е реставрирано, тапицерията е нова. Повреденият оригинален двигател е бил заменен с реставриран, от леко по-нов 1.2л Спитфайър. Скоростната кутия също е от Спитфайър, в комплект със скоростомера.







MG Varitone, 1957. Оригиналната цена е била 740 лири плюс покупателна такса 371лири. Цената включва и една година пътен данък от 3 лири. Номерата се плащали отделно, 2 лири. Оригиналният двигател е бил 1.5л с двоен карбуратор, 4-скорости, барабанни спирачки на всички колела. За удобство и икономичност сега е заменен с 1.8л, пак двоен карбуратор, скоростната кутия е Форд с 5 скорости, дискови спирачки, електронно запалване. Напълно реставриран 2011г, пребоядисан в оригиналните цветове. Кара се малко, но ходи и на дълги пътувания до Франция, където участва в ралита.





Pontiac Firebird Esprit, 1980, 3.8л, 3-скоростен автоматик. Всичко му е оригинално, само боята е пипната малко отпред. Харчи 14/100.
До него е Волво 1985г.













Форд Зодиак 1960г, произведен в Дагенам. 4-цилиндровия Консул и 6-цилиндровите Зодиак и Зефир биват наричани "трите грации". Между 1956-60г са произведени общо 652хил от грациите, от които 80хил са Зодиак. 2.6л двигател с 3 ръчни скорости и овердрайв като екстра. Този екземпляр има още екстри - предни дискови спирачки и спирачно серво, което става стандартно оборудване от следващата година. Пребоядисана е в оригиналните си цветове, "imperial maroon" и "chateau grey".











Октомври 25, 2019, 18:42:02
Отговор #7

Неактивен Тери

  • Публикации: 326
Ягуар 240, 1969г





Rover 10/25, 1930г.







Bedford 1963г





Thames Trader 1963г:









Бедфорд 1985г



Fiat Toledo 1976г









Мустанг 1969г











Ford Cortina MK2 1600 Super Crayford Cabriolet, произведен 1967г в Дагенам, регистриран година по-късно: от завода директно отива в работилницата на Крейфорд, където подсилват дъното и махат тавана. Крейфод са специалисти по превръщане на европейски купета и салони в кабрио или комби, и преобразяват 400 Кортини, от които досега са оцелели 126. Други техни творения са кабрио Мини, BMC, рядък Triumph TR7 Tracer Estate, Princess, VW Sirocco, Mercedes S-Class Estate, Форд Капри. Автомобили създадени в тази работилница минаха на парад на церемонията по закриване на Олимпиадата през 2012г. 









Ford Escort Mexico, 1600GT, напълно реставриран почти от нула. Пребоядисан в оригиналния си цвят, Олимпийско Синьо.





Тежкотоварни коне, теглят талиги на шоуто но и като класическа порода сами са атракция наред с класическите коли:





Бъги от VW Костенурка, 1968г. Купето се държи на 18 болта и може да се сваля. Такова бъги преследва Джеймс Бонд във "For Your Eyes Only" 1981г. От същата варияция са направени само 30 броя.



Този екземпляр е правен 1974г на базата на VW от 1968г. Двигателят е тунингован и модифициран 1.6л.
До него е самоделка Indian Board Track Racer, модифициран от планински велосипед. На традиционните американски дървени писти, мотоциклетът "Индиянец" често излизал печеливш тъй като нискоразположеният му двигател осигурявал бързо вземане на завоите. Рамката на този велосипед следва същата форма, макар и без двигател. 



Humber Hawk 1962г, 2.2л, 78кс. Колата е с необичайно разположен скоростен лост - на пода, за разлика от останалите модели където е на централната колона. За улеснение настоящият собственик е добавил кормилно серво. Първият собственик е изминал само 54хил км за 40г. Колата не е имала нужда от реставрация.







Vauxhall Viva 1973г





Triumph Mayflower 1953г, с предвоенен 1.2л двигател и части от TR2, TR3 и Standard Vanguard. Имала е няколко собственици, но общо са изминали само 83хил км. Реставрирана е през 1990-те като са добавени модерни мигачи вместо семафорите. Червения кожен интериор вътре е оригинален.











Mercedes 190 Ponton, 1953г














Октомври 25, 2019, 18:43:31
Отговор #8

Неактивен Тери

  • Публикации: 326
Клуб Ягуар си бяха насядали около колите и беше неудобно да се снима...
Daimler V8 250, 1969г














Светлосиният е E-Type Series 2, 1966г.
Втората кола е Е-Type Fixed Head Coupe, 1970г, 4.2л. От модела са произведени 5000 броя от които 1769 за Великобритания, останалите заминават за САЩ. Нова е купена е като подарък за 21-годишна госпожица, която я кара 15 години, за които набира 72хил км, след което колата минава основен ремонт. Впоследствие е купена от колекционер, който я разглабя за показно почистване и прави детайлен албум снимки. Тогава цветът е променен от оригиналния Regency Red в British Racing Green. Колата е претърпяла и злополучна катастрофа при клубна сбирка на писта и предницата е ремонтирана за пореден път. Интериорът е реставриран, но е запазено колкото може от оригинала. В момента километражът е 144хил км.
Третият автомобил е XF 3L 2012г



Jaguar X300 Sovereign 1995г и МК2 1967г



XK8 2005г













Полицейско Харли Road King, 1690сс, 2007г. Ползван е за мероприятия, не за основна полицейска работа, въпреки че е напълно оборудван за гонитба по улиците, със светлини и сирена. За 10г минава само 6хил км и е продаден 2017г. Британската полиция притежава само няколко Харлита, въпреки че по света полицията ги ползва от 1908г. Всичко в този е оригинално, само сините стъкла на фаровете са заменени с бели.

 

















Лотус 2016г



Лотус Елан













Foden 1926г, 6-тонен самосвал, може да изсипва товара в три посоки като системата работи с водно налягане.



Панаирджийски камион Scammell 1960г:





Locomobil 1899г, чест участник в ралито Лондон-Брайтън



Savage 1896г, задвижвал е панаирджийска въртележка, действащ.



Fordson модел N, 1940г. Моделът се произвежда между 1917-45г, като двигателят продължава да се ползва чак до 1952г. Често наричан "тракторът който нахрани Англия", тъй като обикновено са били първият модел заменил конете в местните ферми. Чак появата на дизел с електрически стартер ги праща в историята.



Scammell 1961г:





локомобил 1899г, още като нов е пратен в Австралия, завръща се в Англия 2007г



този от 1920г е теглил талеги с тухли















Октомври 25, 2019, 18:44:19
Отговор #9

Неактивен Тери

  • Публикации: 326
По едно време стигнахме... гара:



И истински локомотив, който се движеше по къс маршрут. Ползван е на територията на електроцентрали от 1939г до към 1980те.



И още един, 160-тонен. Бил е в стратегическия резерв на Финландия, разпродават ги когато премахват резерва. Очаква реставриране за да бъде отново в работна форма. 





В полето отвъд имаше теглене с трактори и возене на танк, но не остана време дори да се погледне...





















"Индустриалната зона" с машини задвижвани от паромобил.



"портативни" двигатели за дъворезачки от 1880 и 1893г:



локомобил-кран:









Зад ъгъла се разкрива невероятна гледка - огромни котли. Единият е бойлер Маршал от 1952г, работил в дъскорезница