Така....след като го докарах в нас, пикапа изкара една зима стоейки на едно място. Пролетта на 2018г. реших малко да го стегна и приведа в техническа изрядност и да го направя годен за каране. На тази първа снимка на двигателя се вижда как бях увил бобината, уж с цел да не хвърля искри към горивовъздушната смес излизаща през отвора за свещта на втори цилиндър:
Тук се вижда маркуча които бях забил в отвора, за да отива сместа надолу, а не горе към делкото. След това един колега от москвич форума, ме светна, че е трябвало да махна капака на клапаните и да развия кобилиците на втори цилиндър, че да не отварят клапаните. Което е доста хитро решение, ама откъде акъл да се сетя за него. Така нямаше да има никаква опасност от пожар, ама.....
Свещта която лепих с лепило и водопроводни конци, явно съвсем безуспешно:
Капачката на радиатора беше изгнила и беше изхвърлило малко вода:
Изглед отпред:
Изглед отзад, забелязват се първите отливки на стоповете, които излизат в края на 69г. и заменят вертикалните стопове на 408. Следващите отливки са оребрени и с повече хром :
Реших че всичко де е старо по и около двигателя ще сменявам:
Повечето маркучи от маслената магистрала си бяха оригиналните с дата 1970г.
Водната помпа при москвич 408 има тази метална пластина, която е с две гарнитури които са различни, но могат да се разменят и тогава почва да изхвърля вода от радиатора, поне при мен го направи, като ги обърках:
Самата водна помпа, беше за лагери и смяна на уплътняващите елементи:
Бил е оставян с вода, поради което тапите на блока едвам се държаха, съответно ги смених:
Двг. беше обезглавен. Цилиндрите бяха добре, буталата нямаха луфтове, освен това имаше мощност дори на три цилиндъра като го докарах, поради което реших, че няма да пипам блока и буталата:
В коша на москвич 408И има предостатъчно място и просто е кеф да го ремонтираш
Главата, вижда се как на четвърти цилиндър вече има втулка, явно някой е сменял свещи на поразия, без да разбере причината защо двг. ги цапа. От опит казвам, че москвич цапа свещи от слаба искра. С правилна искра просто забравяш за смяна на свещи:
Гърнето също бе сменено, интересното бе, че беше изгнила самата тръба на гърнето, която е доста дебела:
Свалих и съединителя, беше буксувал и изкопал слънцето, намерих и сложих направо цял нов притискател /същия при москвич 408 е разглобяем и подлежи на ремонт, но не ми се занимаваше/ :
За съжаление другите снимки от ремонта на ходовата част ги няма поради както се казва "технически проблеми". Затова ще обобщя какво бе правено - нова глава, с нови клапани, правена в сервиза на мой съученик и москвичаджия, нови свещи, нови кабели, нова плочка на делкото и кондензатор както и нова капачка, ново ангренажно колело, рециклирана водна помпа, рециклиран стартер /всъщност само едно смазване и зачистване на контактите го направи като нов/, нов радиатор, нови маркучи навсякъде, ново реле за зареждане, нови тампони на двг., нови тапи на блока, връщане на лоста на скоростите на кормилото /тъй като беше свален на пода/, нови карета на кардана, старите буквално се разпадаха, ново масло навсякъде, рециклиране на всички цилиндърчета и помпи, ново гърне, монтиране на газова уредба, ново радиаторче за парно, смазване на всички механизми по купето, нови спирачни маркучи.
След това направих първите пробни кръгчета, беше просто кеф за душата
Вървеше, спираше, беше тих като църковна мишка, само мъркаше, ли мъркаше. Звука на москвич 408 за мен е музика за душата
. След това се заех да изчистя купето. Нямах време да го боядисвам отвън, това ще е някъде напред във времето, но поне исках да изкърпя пода и да го измия. Отвътре беше просто ужасен. Поради това извадих всичко от купето:
Тука мишките доста го бяха поизяли:
"Легена" бе направен от конструкция със сваляеми дъски, много удобно и ремонто пригодно, но и много мръсно
Оригиналните седалки и кори, кафяв много приятен цвят за мен, само че не ставаха за нищо. Близо 50-те години на съществуване без грижи не им се бяха отразили добре:
И с това се изчерпват снимките които имам. Останалите когато вече е измит и сглобен ги няма вече, трябва пак да го снимам, но ще е по натам. Все пак трябва да се знае, че изкърпих пода, измих всичко, отвътре и в легена има нова боя, има запазен червен салон от москвич от 72г., освен това изправих броните, изчистих всичкия хром, нови стъкла на мигачи и стопове, нови рефлектори на фаровете и хубави джанти и гуми. Накрая последва обща автомивка. Пикапа се промени коренно. Директно го пробвах до София. Пустиняка му си вървеше ли вървеше, а в кабината е много уютно. След това разбира се и го ползвах по предназначение - за превоз на материали и т. н, като разбира се го пазех. Работи само на газ, така и не му сложих резервоар за бензин, на негово място сложих газовата уредба. Карам си го от време на време. Много ми е симпатичен. Та така, трябва скоро да го снимам за да видите реални снимки. Планове за в бъдеще са му да му ударя една боя отвън, има и прагове за смяна и вежди. Но ще е по натам. За сега и така си го карам и си му се кефя. Не страдам от скрупули че имало малко ръжда и т.н. А и си ми върши страхотна работа, мога да превозя почти всичко
Та в заключение ще кажа - с минимални усилия и средства приведох една кола в движение, една кола която бе на 48 години когато я взех. Една кола напълно ремонто пригодна и така измислена, че с малко внимание може да бъде вечна. Една кола която може да надживее 99 процента от другите коли при същите условия. Има два типа хора - които обичат москвич и които го мразят. Няма среден тип които да е безразличен към тази марка. Е, аз съм от тия където обичат москвичите, даже може би прекалено много, ама такъв съм си. Москвича не е просто кола, това е начин на живот. Ако щете ме мислете и за луд, маниак и т.н, може и такъв да съм. Отплеснах се, пикапа ще снимам и покажа пак в най скоро време, даже мисля да го направя и ежедневка
Толкоз за сега, скоро нови снимки