Автомобили > Японски автомобили

Nissan Laurel C32 1986 restoration

(1/2) > >>

80s dreams:
Здравейте колеги от много години членувам тук и съм пускал снимки преди, но това е историята на първия ми проект. Надявам се да ви хареса! ;D

Всичко започна с едно телефонно обаждане от мой много добър приятел Христо Гутев, който ми каза че негов приятел е докарал с платформата странен японски седан в частен двор в село Чарково (на около 15-ина км от Габрово). Понеже и Христо е от Габрово го помолих за повече информация и снимки. Мислехме, че е Блубърд или нещо друго. След няколко дни ми изпрати снимки на напълно комплектен Нисан Лаурел 2.4 литра бензин с ръчна 5 степенна кутия. От доста време търсих добър японец за реставрация и идеята за Лаурел ми допадна, защото харесвам този модел. Двигателят е 2.4 L24 - 6  цилиндъра редови от Datsun, като тук е с пълна инжекция вместо с два карбуратора при 240Z. До колкото успяхме да разберем колата 10 години е стояла на друго място и е докарана в този имот заради смяната на местожителство на собственика. След разпитване за контакт със собственика разбрахме, че и се продава за скромната сума от 750лв. Беше свалена от регистрация, но талоните си бяха в собственика и можеше да се регистрира, което тогава много ме надъха. След две седмици отидох на оглед. С Христо я гледахме около два часа под лупа. Колата не криеше годините и трудностите през които беше минала. Беше теглила каравани в продължение на 20 години ако не и повече. Имаше моно газово и запушен инжекцион. Но запали веднага. Сякаш чакаше някой отново да я подкара след дълги години стоене. Работеше равномерно без шумове. Всички 6 цилиндъра се чуваха невероятно. От седенето имаше поникнали растения около мотора, но това не му пречеше. Запознах се и със собственика. Занимаваше се с подвижни  детски игри и циркове затова и му трябваше здрав вол да тегли караваните. Нисана му служил вярно дълги години. Бях решен че ще го купя и ще го стегнем. След няколко седмици имах нужната сума и тръгнах веднага след една нощна към Габрово да го товарим. Написахме набързо един договор на капака на една червена селика собственост на Христо и газ към Чарково да чакаме платформата. Не му беше лесно да се размърда след такава кома на стария самурай. Основния проблем беше, че нямаше съединител и спирачки а и задния мост беше блокирал от стоене. Но с лебедката го натоварихме и се запътихме към селото на Христо, където има гараж. Разтоварихме го и започнахме да го оглеждаме на слънце. Салона беше тотална щета както и килима и цялата задна греда и половината под на багажника. Предна лява врата отдолу беше вафла както и задната лява част под купето откъдето са влизали всякакви животни. След отварянето на шофьорската врата видяхме малка навита змия да спи на пода до педалите. Разглобихме салона и махнахме всичко пт багажника. Изкарахме и стария мухлясъл мокет миришещ на мишки.  Вдигнахме я на трупчета и свалихме задните гуми (зор беше да ги свалим след толкова стоене, бяха като заварени, но с малко огън и чук излязоха). След още бой с чука и много WD40 както и още огън задните колела се раздвижиха.
 Работеше само на газ, защото бензиновата помпа беше заминала и така на собствен ход направи първи метри и паркира под едно дърво където го измихме. След щателно почистване с обезмаслител видяхме, че мотора изглежда супер запазен за годините си, но има нужда от ревизия и подмяна на всичко гарнитури. Меката връзка на изпускателния колектор беше скъсана а цялата генерация беше на дупки от ръжда. Но пода одолу беше учудващо запазен без особенни проблеми. Имаше лек удар на задна лява врата и най- големия зор според мен тогава спукано предно стъкло и спукан преден ляв фар. Основните щети по колата бяха отляво защото е седяла години наред потънала на една страна в пръстта, заради спукана лява задна гума. След смяна на спирачна течност и обезвъздушаване спирачките се събудиха отново(поне предните 😀). Вкарахме го в гаража и аз заминах обратно във Варна, оставяйки го на грижите на Христо. В следващите седмици се готвих за работа в чужбина и с останалите ми пари накупих максимално много части за Нисана. Така с него се разделихме и аз заминах а той остана в рехабилитационния център в Габрово. Огромни благодарности на Христо Гутев за цялата работа свършена по колата. Струваше си чакането и всички изпратени пари. Колата все още не е изцяло завършена, но е на финалната права и скоро се надявам да минем успешно техно тест и да и намеря гараж във Варна. Ще  кача снимки след две седмици понеже все още съм в чужбина и съм без компютър.
Следва продължение!😉

80s dreams:

--- Цитат на: 80s dreams в Ноември 19, 2019, 23:09:02 ---Здравейте колеги от много години членувам тук и съм пускал снимки преди, но това е историята на първия ми проект. Надявам се да ви хареса! ;D

Всичко започна с едно телефонно обаждане от мой много добър приятел Христо Гутев, който ми каза че негов приятел е докарал с платформата странен японски седан в частен двор в село Чарково (на около 15-ина км от Габрово). Понеже и Христо е от Габрово го помолих за повече информация и снимки. Мислехме, че е Блубърд или нещо друго. След няколко дни ми изпрати снимки на напълно комплектен Нисан Лаурел 2.4 литра бензин с ръчна 5 степенна кутия. От доста време търсих добър японец за реставрация и идеята за Лаурел ми допадна, защото харесвам този модел. Двигателят е 2.4 L24 - 6  цилиндъра редови от Datsun, като тук е с пълна инжекция вместо с два карбуратора при 240Z. До колкото успяхме да разберем колата 10 години е стояла на друго място и е докарана в този имот заради смяната на местожителство на собственика. След разпитване за контакт със собственика разбрахме, че и се продава за скромната сума от 750лв. Беше свалена от регистрация, но талоните си бяха в собственика и можеше да се регистрира, което тогава много ме надъха. След две седмици отидох на оглед. С Христо я гледахме около два часа под лупа. Колата не криеше годините и трудностите през които беше минала. Беше теглила каравани в продължение на 20 години ако не и повече. Имаше моно газово и запушен инжекцион. Но запали веднага. Сякаш чакаше някой отново да я подкара след дълги години стоене. Работеше равномерно без шумове. Всички 6 цилиндъра се чуваха невероятно. От седенето имаше поникнали растения около мотора, но това не му пречеше. Запознах се и със собственика. Занимаваше се с подвижни  детски игри и циркове затова и му трябваше здрав вол да тегли караваните. Нисана му служил вярно дълги години. Бях решен че ще го купя и ще го стегнем. След няколко седмици имах нужната сума и тръгнах веднага след една нощна към Габрово да го товарим. Написахме набързо един договор на капака на една червена селика собственост на Христо и газ към Чарково да чакаме платформата. Не му беше лесно да се размърда след такава кома на стария самурай. Основния проблем беше, че нямаше съединител и спирачки а и задния мост беше блокирал от стоене. Но с лебедката го натоварихме и се запътихме към селото на Христо, където има гараж. Разтоварихме го и започнахме да го оглеждаме на слънце. Салона беше тотална щета както и килима и цялата задна греда и половината под на багажника. Предна лява врата отдолу беше вафла както и задната лява част под купето откъдето са влизали всякакви животни. След отварянето на шофьорската врата видяхме малка навита змия да спи на пода до педалите. Разглобихме салона и махнахме всичко пт багажника. Изкарахме и стария мухлясъл мокет миришещ на мишки.  Вдигнахме я на трупчета и свалихме задните гуми (зор беше да ги свалим след толкова стоене, бяха като заварени, но с малко огън и чук излязоха). След още бой с чука и много WD40 както и още огън задните колела се раздвижиха.
 Работеше само на газ, защото бензиновата помпа беше заминала и така на собствен ход направи първи метри и паркира под едно дърво където го измихме. След щателно почистване с обезмаслител видяхме, че мотора изглежда супер запазен за годините си, но има нужда от ревизия и подмяна на всичко гарнитури. Меката връзка на изпускателния колектор беше скъсана а цялата генерация беше на дупки от ръжда. Но пода одолу беше учудващо запазен без особенни проблеми. Имаше лек удар на задна лява врата и най- големия зор според мен тогава спукано предно стъкло и спукан преден ляв фар. Основните щети по колата бяха отляво защото е седяла години наред потънала на една страна в пръстта, заради спукана лява задна гума. След смяна на спирачна течност и обезвъздушаване спирачките се събудиха отново(поне предните 😀). Вкарахме го в гаража и аз заминах обратно във Варна, оставяйки го на грижите на Христо. В следващите седмици се готвих за работа в чужбина и с останалите ми пари накупих максимално много части за Нисана. Така с него се разделихме и аз заминах а той остана в рехабилитационния център в Габрово. Огромни благодарности на Христо Гутев за цялата работа свършена по колата. Струваше си чакането и всички изпратени пари. Колата все още не е изцяло завършена, но е на финалната права и скоро се надявам да минем успешно техно тест и да и намеря гараж във Варна. Ще  кача снимки след две седмици понеже все още съм в чужбина и съм без компютър.
Следва продължение!😉

--- Край на цитат ---

75 turbodelta:
С нетърпение очакваме снимите и развитието на проекта  8))

DMC:
И пак Нисан/Датсун във Варна :)  !
Браво за находката и ентусиазма. Аз съм от Габрово и мисля, че имаше един такъв черен Датсун до скоро отлежаващ край спортната зала, ама защо си мисля, че беше дизелов...

Следя с интерес!

hristo25:
Привет!  :) Черният Датсун е блубърд а този е Лаурел (тъмно син).

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Премини на пълна версия