Приятели , завършвайки златистия преди две години си казах - Това беше голямо приключение , имаше драми особено в началото с намирането на майстор за купето , имаше малко счупени части заради това ,че си изтървах нервите на един два пъти , но положителните емоции по време на проекта и радостта ми от постигнатото бяха 100001 пъти повече . Това беше спомен за цял живот и изобщо не съжалявам.
Но все пак доста скъпо удоволствие от към време и пари та си казах ,че определено имам нужда от почивка и да се възстановя финансово

. Гледайки картинки в нета много ми харесваше Анивърсъри версията , но в предвид цените им си бях решил да си остана със стандартния 300 зх .
Обаче когато пристигнахме в Холандия и видях колата , която брат ми купи и после я карах по магистралата не бях на себе си

О , вече знаех какво искам !

Та , дори и да знаех колко работа иска тази - пак щях да я купя. Тя не заслужава да приключи като донор , а аз определено искам да и върна целият блясък и да и се радвам .
Идеята ми от преди няколко дни да разглобя коша и да го изкърпим , а останалата част по - нататък нещо не ми даваше увереност ,че е правилното решение , макар и по-евтиното . За да сваля предните калници трябваше да откача и добавките на праговете . Е те си паднаха сами заедно със самите прагове или каквото беше останало от тях

Звъннах на майстора ми , който ме беше предупредил ,че е приключил с реставрациите и дългите проекти и моят златист Нисан беше последният му. За мое учудване не избяга като разгледа какво чудо съм купил отново. Обещах ,че ще участвам активно в кърпенето и подготовката за да се случват нещата по-бързо и да не му затапвам гаража с месеци .
Решено е , започвам да я разглобявам до голо купе ! Вече съм доста по - уверен и вярвам ,че ще успея и дори ще стане по-хубава от другата .
