Здравейте колеги,
От известно време притежавам въпросната машина, но бях решил, че ще напиша нещо за нея чак накрая на реставрацията. Може би реставрация всъщност звучи амбициозно, ще използвам "възстановяване" вместо това.
За да стигна до тук, че съм собственик на такава кола трябва да спомена началото. А началото е познанството ми със Speeder, покрай който няма как да не бъдеш облъчен на тема класически Алфи. Преди да си купи зелената Алфета той имаше идея да купи хубаво ГТ Бертоне вместо нея и точно това насочи вниманието ми към тези машини. През годините дълго ми е обяснявал подробности за 105 серия, особености на различните модели, превъзходството им на пистите, особеностите на механиката и т.н. Харесвах ги много, но никога не са ми били цел, защото знаех, че в БГ нямам шанс да намеря такава кола, а за жалост тези в чужбина бяха далеч от финансовите ми възможности.
Преди доста години (може би 6-7), той ми каза за една такава кола, която стои полуразглобена, подготвена за боя в един столичен квартал. Самият той беше ходил да я гледа, както и други колеги алфисти, но дали смелост, дали нещо друго им е липсвало, или пък са били прекалено разумни, за да се впуснат в това приключение - не знам. В един момент беше станало дума за въпросната кола и реших да проверя дали все още е там. Митака ми даде координати и отидох. Колата беше там в гаража пълна с разглобените и карантии. Дебело намазана с кит, с видимо присадени чужди задни вежди, изпокъсани шпилки на главините, прашлясал двигател и т.н. Процесът на купуване на автомобила отне около 6 месеца. Може би това беше време, в което собственикът трябваше да ми повярва, че съм сериозен, че имам средства освен желание, и че колата ще живее. Няма да се впускам в подробности, но ще ви кажа, че до последния ден на преговорите аз не вярвах, че ще я купя. До толкова не вярвах, че като оправихме документите и я натоварих на платформата аз нямах никаква идея накъде да я карам. Нито имах гараж за нея, нито нищо...
Митака беше и първия човек, който видя колата, още същия ден. Бях я покрил с едно покривало и си спомням физиономията и реакцията му като я видя. Няколко минути не можа да спре да се смее и да ах-ка, май и на него му отне известно време да повярва какво съм направил.
До тук добре, една малка победа - спасихме колата, която не беше карана 20на години.
Алфата беше доста изстрадала. Доста кит имаше по нея, много следи от различни заваръчни устройства - електрожени, оксижени, телоподаващи... Имаше умрял плъх в краката на пасажера също. Салонът беше оригиналния, мокетите липсваха, по двигателя всичко изглеждаше комплектно, скоростите включваха. Спирачната помпа беше от Форд, дървения волан беше се разпаднал, мигачите бяха от някаква друга кола, задният мост беше от 1300 кубиковата версия без шпер и с тънките полуоси. Макар и китосана и аха-аха готова за боя след подробния оглед се оказа, че иска цялостна реставрация. Това беше началото през август 2017та година. Имам много снимки от тогава и ще ги споделя идните дни.
Искам в началото на темата да благодаря сърдечно на Speeder както за насоката към конкретния модел, така и за информацията за конкретната бройка и подкрепата му по време на цялата реставрация. Със сигурност мога да кажа, че ако не беше той нямаше да имам този автомобил.
Пускам няколко снимки от началото:
Ето как изглеждат гредите отдолу:
Колоните отзад и Б-колонките:
На път за пясъкоструйката:
Тема: Alfa Romeo GTV 2000 '74 Bertone - сериозното предизвикателство (Прочетена 37596 пъти)