Кранки, точно с тази предница няма седан.
Купе е като дизайнът, както и изработката, е на студио Бертоне.
Колата е единствена такава (Giulietta Sprint, ранна серия 750) в България и е на Белобрадов, да.
Снимката е от двора на Сашо “Реното” в едно село край София.
Ще се радвам Станимир да разкаже повече и евентуално да сподели още някой фотос.
П.П. Като се замисля, не съществуват Алфа Ромео купе и седан с една и съща предница.
Хи, знаех си, че е същата. Николай трябва да благодари за тази си покупка, на съдбата ясно, но най-вече, специално на мен и на Пешо Панов, за невъзприемчивостта ни към гнили и некомплектни коли.
Както и тогава, а и сега, винаги с него сме готови да метнем на момента нещо налично за някоя не скъпа и интересна кола, но само да не са гнили.
Всъщност към тази Алфа купе ни насочи по едно и също време и мен и Пешо, един приятел, дето по онова време я видял на Горубляне. А после колата се появи и на снимани обяви, и доста време и се пускаше, поне няколко снимани обяви и имаше в течение на тия 1-2 години, докато седеше непродадена.
Със сигурност е било след времето на тая снимка, понеже тогава на Горубляне, изглеждаше както писах, доста по-зле.
Та, Пешо ходи и я гледа, и не я хареса, поне такива спомени имам.
Съответно, и аз ходих после, и още по малко я харесах. Като кондиция, не като модел, разбира се.
Поне на Горубляне, колата беше с липсващи или свалени брони, липсващо изтумбеното задно стъкло, а и с разни други липси и побългарявания.
Последната и искана цена бе 800 нови лева, поне на мен ми я даваха за толкова, уж с редовни документи и прехвърляне.
Така че, Ники е направил добра сделка, и пак да подчертая, основно поради пълната липса на интерес към колата в оня и вид ръждясал и опоскан вид, откъм по-скромни Алфа фенове като мен и Пешо,
а и други още по-видни фенове, като Звезди например.
То точно тогава в края на 90-те от Горубляне купувах или спазарявах, по една кола на няколко месеца, било за мен, било за баща ми, било за някой баща на някое тогавашно мое гадже, хаха, та редовно минавах пред Джулиетката, и хем ме заинтересуваше, хем нещо не ме грабваше.
Дори и сега, когато е много ценна и толкова стара, сега все още, чисто пропорционално, я намирам за най-бабешката от всичката поредица следвоенни серийни Алфи купета. Това най-вече, заради заоблената и прекалено несъразмерно къса задница, иначе отпред и отстрани ми изглежда по-пропорционално и авторитетно.
Наследника и- Бертоне ГТ/ГТВ-то, и наследника му- Джуджиаро ГТВ-то, ги намирам за определено по-красиви, макар и не толкова изящни като нея.
При все това, и въпреки явните и отклонения от оригинала в сегашния и вече реставриран вид, като напр. нехромираните брони, факта, че тази кола се пусна в движение, и е в добра техническа кондиция, заслужава адмирации.
Но, скъпи или не толкова скъпи части и прехромиране, толкова ултрарядък за БГ, а и за другаде модел, заслужава нищо по-долу от реставрация в напълно оригинален вид.
Все пак, това не е някой американкси реднеко-мобил, на който му върви омощностяване и оселчвания, а фина италианска дива.
Тема: Alfa Romeo GTV 2000 '74 Bertone - сериозното предизвикателство (Прочетена 21039 пъти)