Автор Тема: По следите на Англичанките...  (Прочетена 7712 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Февруари 12, 2020, 16:58:38
Прочетена 7712 пъти

Неактивен USfan

  • Публикации: 9906
Замислих се, че в амер. раздел отдавна има секция с това име, където пъхаме на едно място разни и по-стари не чак толкова, но редки, ценни, бързи, или прочее интересни американки, собственост на непознати или на такива, които не пишат тук.
По този начин инфото и снимките са по пригледни ине се губят в потока на времето там в другите общи теми с олдтаймери, янгтаймери, нюгоймери, и прочее.

По тая логика, мисля че е крайно време да направим и за английски коли на разни непознати собственици, или хора без отделни теми за техните си возила, но намиращи се в БГ, една тема, и там да пъхаме снимки и инфо.
Започвам ударно с една порция намиращи се в БГ различни Ягуари, основно седани, както и един син Корниш кабрио УС-версия, отн. скорошен импорт, ама не знам от кой град е.

В последните години се навнесоха няколко кабриолети, коет оси похвално. За съжаления няма внесен закрито купе- Фиксед-хед Корниш, само Дроп-хеди са наличните.
Преди няколко години съм карал един такъ Дроп-Хед нов внос от УС, и макар тамошните след 1975 Ролс модели да са с катализатори и скопени до 180 коня, са поносливи коли на ускорение.
А и въобще за каране са готини, с жестоко комфортно, но всъщност не прекалено люшкащо се окачване, и с не супер разлигавено кормило са.
Като цяло, много си падам по возенето и карането на дериватите на Шадоу.
За 1966 като дебютират, са си били напълно съвременни хай-енд коли.

А, пусках инцидентно и един нов ХФ, понеже този засега е един от най-разпространите седани Джагове, и би предтавлявал интерес за ентусиасти като нас, след 10-20-30 год. период.
Безспорно най-красивия тук Джаг за мен е сребристия Мк2 на колегата от ретросредите, и стра председател на Ретроклуба- Орлин. познавам колата още нач. на 80-те години, още като дете по-нахално  :)) като се запознах с първия и собственик у нас, един мотоциклетен състезател, живееше в село Иваняне.
Още тогава ме беше возил, колата като беше само 10 годишна, жестока работа.
По-късно, след 1991 като я купи Орлин, я и карах, доста добра на динамика с тоя 3.4 литра уж почти 200 коня мотор. Набира се Мк 2-то като някое БМВ 320и, и си е и доста устойчива и в завои. Въобще фантастичен спортен седан от тогавашния горен среден клас е.
За визуална съпоставка качвам снимки на Мк 2-то заедно с моя еС-Тайп. След един Спасов ден в 2016 или 2017 год, решихме с него да си направим една партийна фотосесия на двата Джага.
С-Тайпа както се вижда, по дизайнерски език, а и по кубатура, мощност, и по ценово позициониране като нов, е реалния наследник на тия компактни култови седани Ягуари- Мк 1 и Мк 2.
Обаче, по отн. на размерите оригинала е очакваемо, доста по-малък от пост-1998 С-тайпа.
Съвременните изисквания за безопасност, и комфорт, съответно нуждата от повече вътр. пространство, правят в случая от уж кола среден клас, 5 метров туч.

Напоследък се внасят и малко бройки, но редовно, купета и кабрио ХЖ-С.
Това е наследника на Е-тайпа. Доста от тях са гнили вече и за правене, но идват и хубави каросерийно и по принцип бройки, особено от кабрио версиите им.

А виждащите се 3 снимки с множество 90-ски Ягуари, са от двора на един Пловдивски сервиз, основно порвеж и поддържащ Джагове.




























Февруари 25, 2020, 10:52:33
Отговор #1

Неактивен galaxie

  • Публикации: 1785
Ето една британка в Пловдив, която си търси мераклия :)

Февруари 25, 2020, 18:40:06
Отговор #2

Неактивен USfan

  • Публикации: 9906
Повече от интересна находка. )
Хм, бодито е на серия 3 ХЖ6, а джантите са отн. редките Даймлеров тертип от серия 2 и 3, които са слагани и на ХЖ12, и на някои Суверени /Совърайни/, и Ван ден Плас версии на ХЖ6. А

A pаботи ли колата да се движи, поне относително, и с какъв мотор точно е?
И ако е с шестак, с какви скорости е- автомат, ръчни 5 , или ръчни 4 с овърдрайв?
Има ли някакви документи, и ако има, какви са точно, и от коя държава са издадени?   :)

Февруари 29, 2020, 02:14:19
Отговор #3

Неактивен W198SK

  • Публикации: 50
Много готина тема, определено имаше нужда от такава!
Сега и аз да направя своя скромен принос от личния архив с някой любими мой попадения .Надявам се да събудя дискусии и интересни истории около тези конкретни автомобили, но и моделите като цяло.
Почвам с един вече споменат по-рано модел, а именно XJS на Jag, който още от ранна детска възраст страшно ме влече и особено предлифтовата задница, коята повечето хора намират за доста грозна и пенсионерска  :D .Тази конкретна бройка доста години се въртя из Варна, но отдавна не се е появявала по събития, а и аз не съм я виждал по улиците.

Продължавам с друг любим модел вероятно не толкова ретро (като година на производство), но изключително бутиково. Става въпрос за Morgan 4/4. Някой иа ли представа колко са Морганите из България? Съжалявам за лошата снимка единствения път когато сум я виждал е.

Страхотният раннен Triumph GT6 долу, който съм сигурен че въпреки скромното си 6-таче е голям кеф за каране и се чувства като картинг на пътя, пък е редовен участник в прояви за класики по варненско.

Няма как да пропуснем това с което британските автомобили са известни и затова качвам този Rolls-Royce Silver Spirit, който страшно ме изненада с внушителното си присъствие на един Варненски булевард преди няколко месеца.

И както знаем ,въпреки че дъждовните дни на острова в пъти превъзхождат слънчевите такива, дали приключенския дух , или нещо друго не спира да тласка англичаните към любимите им роудстъри. Типичен представител е Austin-Healey Sprite, какъвто дори не знаех че присъства у нас като екземпляр, докато не видях този на конкурса Дръстър.

Коренно различен подход към идеята за кабриолет пък беше представена от Volante версията на Aston Martin V8

И като сме започнали с откритите красавци няма как да пропуснем един много рядък автомобил който само няколко пъти засякох по родните путища. Става въпрос за Triumph TR8 с 3.5 литров V8

За да приключим с кабриотата едно нестандартно предложение в лицето на Mini Moke, което засякох на Слънчев Бряг.

На конкурса в Бургас пък успяхме да се полюбуваме на три други страхотни Ягуара съответно XK140 до който гордо стоеше наследника му през поколение XJS, както червеният XK150 който редовно се движи в компанията на едно симпатично Порше 914 в подобен нюанс.

Няма начин да изпуснем естествено черният Triumph Roadster

Друг интересен автомобил е този бял Jag, който сякъш някъде се изгуби. Има ли някой представа какво се е случило с него?

И приключвам с абсилютния ми фаворит Jensen Interceptor и неговия 7.2 осмак, мисля че той е единствена бройка в България съшо.

Февруари 29, 2020, 08:51:13
Отговор #4

Неактивен Механджията

  • Публикации: 1393
  • XJ6
интерсепторът е на Жоро Бонин

снимката с XJS и XK - белият е реставриран от Иво Тюфекчиев във Варна много отдавна, а синьото купе е неговото - същото, което си виждал из Варна и си качил най-горе в поста - не е във Варна отдавна

ролсът е на Виоларис, един грък с бизнес у нас, седи на подземен паркинг в 90% от времето

астънът воланте като нищо ще се окаже, че и той е на Жоро Бонин


като цяло във Варна няма кой знае колко интересни англичанки освен тия качените.... няколко минита, една реплика на Кобра, още няколко ролса... мини покрай автокъща Централ и ще видиш на първа линия още една интересна англичанка
......'с живота под вежди се гледаме строго, и боря се с него, доколкото аз мога'.......

Февруари 29, 2020, 16:42:25
Отговор #5

Неактивен USfan

  • Публикации: 9906
Много интересни снимки, благодарим на колегата със сребърната стрела Ник, за тях.  :)
Ето и моето инфо и коментари, което знам по темата.

Астона Воланте сигурно е на Бонин, понеже преди няколко години, на един конкурс по елегантност на Бижуто, той си представи Дженсъна, а после каза, че искал по принцип Астон Ве-8 Воланте или Корниш да си купува, но Дженсъна го намирал за по-рядък, и го взел него.
Така че може и Астона да е негов.
Добре, и че някой в БГ докара Астон тип Оскар Индия- Воланте, че точно тия версии от края на 70-те и 80-те доста напоследък скоростно поскъпват, воглаве разбира се, с Вантажа, и Вантаж Волантето.

Интересно Моргана с 4-цил. мотор на кой е, лятото по Варна аз редовно карам, ама не съм го виждал по улиците.
Ролса е късен Спирит или Спър, съдейки по броните, е след 1993-94 моделни години правен.
А тоя белия Джаг Мк 2 изглежда много готин, също не съм го виждал по Варна никога.

Що се касае за ХЖС-и Купета, във Варна, в 1998 год. някъде, продадох единия от трите ми Ягуара, модели от 70-те и 80-те /два от тях седани ХЖ6/, дето имах в течение на 7-8 години, през 90-те години.
Моя ХЖ-С го бях взел от един поляк, женен в БГ, иначе беше внос от Франция.
Бе 1983 год, версия Ве-12 НЕ, бял на цвят, със синя кожа салон, с изтумбена звезда-5 лъчките Джаг 15-ки джанти, и френски жълти елипсовидни фарове.
Е такъв беше моя белия същия като тоя, с тия джанти, и със син салон.







Беше и със серийния на 12-таците Джагове след 1977 година, автоматик.
Взех го в 1996 год, и 1-2 години по-късно, с помощта на един виден Пернишки  :)) автотърговец, го продадох във Варна.
Колата беше в идеално състояние, само грееше мотора, типично за Джаг 12-так, за което и смених радиатора. На варненеца дето го купи, му акцентирах да внимава, въпреки новия радиатор, с греенето.
После минаха една дузина години, не знаех какво е станало с тоя бял ХЖС, но някъде в 2010-2011 год. собственика, или па негов приятел ми се обади, че счупили 12-така, и търсили друг Джаг мотор.
Намерих им, близо до Перник, в село Рударци една морга, един ХЖ-С купе на части да се дава, внесен от Англия, с десен волан и с 3.6 л. 6 цил. мотор.
От него варненците купиха после редовия шестак, заедно с ръчните скорости.
После не ми се обадиха, та не знам какво е станало с тая конверсия, и дали въобще съществува още във Варна тоя моя бял ХЖ-С, или където и да е в БГ.

А тоя синия варненския ХЖ-С прилича на моя, ама освен другия цвят, е с други джанти, и с черен салон, та са разл. коли със сигурност.
Интересно, и тоя синия Варненски ХЖ-С купе, къде ли после е отишъл.
В София ли, съдейки вече по СА номерата, ако тия две различни снимки, на едната обаче Джага е с ленти на боята, са на една кола.
А моя белия много си го обичах, и беше една от най-новите на кондиция коли, дето съм имал.
Харчеше нормално за 12-так Джаг, ако и да беше с Хай-ефишънси мотора, 23-28/100 градско, и в широкия диапазон от 12 до 18/100 на дълъг път, в зависимост от ръчкането.
Беше с Километров километраж, на тахо малко под 100000 км. пробег, като го взех, но не помня колко съм му навъртял, за година и нещо, може би още няколко хиляди километра.
Много исках да си го запазя, но се плашех от 12-така мотор да не изпляска, а тогава имах и един от последните ХЖ6 серия 3 седани, 1985 год. модел, внос от САЩ, с неоправено мито, така че се полакомих от печалбата на Купето ХЖ-С, и го дадох.

В БГ между другото, огромното количество ХЖ-С купета и кабрио, са 80-ски модели като моя или по-късни, а от ранните 70-ски ХЖ-С с черните без хром брони, таблото без дърво, и с грозните Даймлерови джанти, съм виждал и карал само една бройка, преди 26-27 години в Ябланица.
Е такава като тая беше, с тия джанти, ама графит металик боя, оригинално е бил брит. грийн.





Оная кола беше внос от Финландия, и с много ръжди и гнилочи, но в движение и комплектна.
Интересно тя къде е отишла, бе без мито, та може и да е скрапирана.

С Джаговете това е инфото или въпросите, от мен.

На Поршето 914, дето го карат в пакет с ХК150-то, номера му изглежда да е белгийски, въпреки че пък номера на Джага е английски.
А интересно и това мини Мок дали е на частни лица, и културно да го карат, или го дават рент-кар по Сънито.
Тъмнозеления Хийли Спрайт е на един Софийски ретрофен, дето го има от десетилетия- Валио Бояджиев. По соц време беше червен, после го направи брит. грийн.

По соц. време също се намираха чат-пат 2-местни британски роадстери в БГ, като това Хийли Жабка, или като Триумф Спитфайъра ми Мк3, но най-популярни /само в София имаше поне 3 бройки/ бяха естествено, МГ Б моделите, като това тук бялото.
На него адски много съм се возил, като тази конкретна бройка кола беше и първия кабриолет въобще, дето съм карал на приятелска база, някъде в 1986-87 год, още докато нямах книжка.
То по соц. време, от почти ново още от нач. на 70-те, беше на известния инженер проектант на фонтани- инж. Иван Шестаков, а после след 1994 год, отиде в Иван Мутафчиев от ретроклуба.



А синия ТР8 е на немски- ОС-Оснабрюк номера, не се вижда исторически ли са или редовни.
В София също има едно 70-ско ТР клиновидно кабрио, но е 4 цил. базов ТР 7 модел- жълт на цвят.
« Последна редакция: Февруари 29, 2020, 17:51:49 от USfan »

Май 24, 2020, 20:40:55
Отговор #6

Неактивен USfan

  • Публикации: 9906
Днес, малко случайно на празника на писмеността, забелязах и едно леко щастливо симетрично подреждане на цифрите на километража, еС-Тайпа навъртя- 171171 км.
От които над 70 хиляди в моите ръце, почти безпроблемно, в течение на 5-6 години.
Което и не е за учудване, платформата на която е базиран, е на Линкълн ЛС седаните.
Която пък, съответно на всеки премиумен Форд, е по принцип свръхоразмерена като проектиране и материали, за една отн. модерна кола.

На мен разбира се, предвид че е отн. тежък, и с автоматик и серво на волана, ми е отн. скучен за каране.
Но пък от всичките ми коли, пак разбираемо, за пътувания е най-любим на дамите около мен, и въобще в семейството.
Така че за сега англо-американския хибрид си върви, и дано да му върви по вода, както и днес, а и винаги, празника на 24-ти, винаги върви по вода.








« Последна редакция: Май 24, 2020, 20:51:09 от USfan »

Май 24, 2020, 20:59:39
Отговор #7

Неактивен Механджията

  • Публикации: 1393
  • XJ6
аз съвсем скоро ще обявя Х300 за продажба.   бройката е рядка, от модела с 3.2 мотор SWB има 17000 броя, а черните сред тях са няколкостотин :)  в комбинация с изцяло светъл салон и спорт салон са вероятно пък десетки - този е такъв. другото интересно е, че е поръчван като стандартен хж6, но е набухан с опции - пълен перфориран ел. салон с подгреви, ел. прибиращи огледала, отопляемо челно стъкло, ел. шибедах и т.н. ... притежавам пълната документация от нов - както набора от книжки, код карти и прочее, така и сервизната история - на реални 234 000км.  не е реставрирана кола - просто поддържана и пазена. сменил съм веригите с всички карантии, водна помпа, спирачки, радиатор клима и какво ли още не... с джанти от хк8 в оригинален вид - непребоядисвани






......'с живота под вежди се гледаме строго, и боря се с него, доколкото аз мога'.......

Август 08, 2020, 22:40:36
Отговор #8

Неактивен W198SK

  • Публикации: 50
аз съвсем скоро ще обявя Х300 за продажба.   бройката е рядка, от модела с 3.2 мотор SWB има 17000 броя, а черните сред тях са няколкостотин :)  в комбинация с изцяло светъл салон и спорт салон са вероятно пък десетки - този е такъв. другото интересно е, че е поръчван като стандартен хж6, но е набухан с опции - пълен перфориран ел. салон с подгреви, ел. прибиращи огледала, отопляемо челно стъкло, ел. шибедах и т.н. ... притежавам пълната документация от нов - както набора от книжки, код карти и прочее, така и сервизната история - на реални 234 000км.  не е реставрирана кола - просто поддържана и пазена. сменил съм веригите с всички карантии, водна помпа, спирачки, радиатор клима и какво ли още не... с джанти от хк8 в оригинален вид - непребоядисвани

Джага наистина е страхотен и откъм визия и от към саунд! Пускам няколко лични снимки от автопоход Морски бриз с пожелание да си намери добър стопанин.


Мисля че е крайно време да посъбудим темата затова пускам единствените снимки които имам на представители у нас на бруталната английска марка TVR.

Започваме с един късен Griffith 500. Колата идва в една от най-силните за марката ери 90-те, а под капака се крие 5 литрово осмаче което ускорява лекият кабриолет около 5 секунди до 100. Конкретната бройка се продаваше в mobile.de от София и е изпълнена в отличителното Британско състезателно зелено.


Следва изключително сходният в техническо отношение Cerbera, който представлява закрито 2+2 купе с доста внушителна максимална скорост, но и представяне. Снимката е само една при обслужване на митичното чудовище в Overdrive.


И последният известен ми TVR е този Tuscan S от първа генерация сниман преди години в Бургас. Тук вече задвижващият агрегат е 4.0 редови 6-так, а асистенти за сигурност и въздушни възглавници стоят извън политиката на компанията в началото на хилядолетието. Странните инженерни решения включват и неотварящ се (поне без съответните инструменти) преден капак и още доста неща добре изобразени в представянто на Дъг Де Мюро. Именно това и я превръща в невероятно интересен поне за мен автомобил.


Споделете, ако знаете нещо повече за конкретните автомобили или може би някой друг наличен у нас TVR, дали сега или преди години.
« Последна редакция: Август 08, 2020, 23:31:33 от dido1903 »

Август 18, 2020, 14:27:12
Отговор #9

Неактивен Logrus

  • Публикации: 208

Малко "barn find"  ;) Иначе казано - за пръв път от две-три години се показва на слънце. За съжаление под мръсотията е далеч от перфектен, но идеята е постепено да стане  :)