Ами, още като си купих първия Джаг, Серията 1 ХЖ6, а това беше в началото на далечната 1993 год, ми се изгубиха при каране късите светлини, и карах само на дълги, даже и градско.
После имаше разни други малки проблеми, най-вече по двете електр. помпи за двата резервоара.
Та тогава един приятел немец, беше в Германия търговец на ретро английски коли, ме пита през смях, дали ми е харесало запознаването с Лукас- Принца на тъмнината. ))
Той бил официалния повелител на всички продукти на Бритиш Лейланд, хаха.
Ето една поредица от кратки вицове и каламбури, осмиващи качествата на ел. продуктите на фирмата на Йозеф Лукас, които са много забавни.
https://www.mez.co.uk/lucas.htmlhttps://mossmotoring.com/prince-darkness-joseph-lucas/Иначе като цяло, особени други проблеми по тоците на този ми ранен ХЖ6, а на другите ми два последващи Джага, дето ги карах през 90-те год, Серията 3 ХЖ6, и едно ХЖ-еС купе, не съм имал.
Но пък тогава, преди повече от 25 години, те бяха отн. по-нови коли.
ХЖ6 Серията 3-ката ми е бил на 12-13 години, като го купих, а купето ХЖ-еС, на 15.
Така че по-късно през десетилетията и при следващите им собственици, е могло да се сбъгясат повече в електрическо, а и в други техн. отношения.
Що се касае за Рейндж Ровъра ти, въпреки както пишеш за разните му проблеми, считай се за късметлия, предвид че основните му агрегати предполагаемо не са зле.
Моите свидни спомени от каране на Рейндж Ровър са от средата на 90-те год, когато като бях служител в администрацията на кк. Албена, имах късмета да карам на интервали две лета- 1995 и 1996, по принцип служебно, но често и като лична кола, един мишосив металик 1992 Рейндж 3.9и, с 5 ръчни скорости.
Докато аз го карах си беше добре, но преди това, още като беше в гаранционния му период, избомби предния мост, и в Дарукар /тогава току що-бяха станали Ровър сервиз и вносители, освен на БМВ-тата/ му го смениха гаранционно, а струваше бая хиляди ДМ.
После, вече май в 1997 год, избомби и задния мост с диференциала му, който пък от курорта /тогава още държавна фирма/ вече му платиха смяната с нов, пак на стойност много хиляди ДМ.
Така че Рейнджовете поне 1-ва Ген си бяха капризни, особено нещо ако на им сменяли редовно маслата по дифовете.
Но пък, какъв кеф беше тази кола за каране, дори и при агресивно каране в завои, въпреки яко люшкащата се каросерия и меко окачване с 4 спирални пружини.
Имам страхотни спомени с този Рейндж, и сега ме е яд, защо по-късно не си купих някой сериозно хубав от 1-ва Ген, още като им бяха ниски цените, като бяха примерно 10-15 годишни коли.
Сега запазени и непипани бензинови 1-ва Ген, особено къси ранни 3-вратки, или особено късни Рейнджове дълга база ЛСЕ с 4.2 литра мотори, вече си настигнаха и надминаха цените като нови.