Автомобили > British Classics
По следите на Англичанките...
USfan:
Много интересни снимки, благодарим на колегата със сребърната стрела Ник, за тях. :)
Ето и моето инфо и коментари, което знам по темата.
Астона Воланте сигурно е на Бонин, понеже преди няколко години, на един конкурс по елегантност на Бижуто, той си представи Дженсъна, а после каза, че искал по принцип Астон Ве-8 Воланте или Корниш да си купува, но Дженсъна го намирал за по-рядък, и го взел него.
Така че може и Астона да е негов.
Добре, и че някой в БГ докара Астон тип Оскар Индия- Воланте, че точно тия версии от края на 70-те и 80-те доста напоследък скоростно поскъпват, воглаве разбира се, с Вантажа, и Вантаж Волантето.
Интересно Моргана с 4-цил. мотор на кой е, лятото по Варна аз редовно карам, ама не съм го виждал по улиците.
Ролса е късен Спирит или Спър, съдейки по броните, е след 1993-94 моделни години правен.
А тоя белия Джаг Мк 2 изглежда много готин, също не съм го виждал по Варна никога.
Що се касае за ХЖС-и Купета, във Варна, в 1998 год. някъде, продадох единия от трите ми Ягуара, модели от 70-те и 80-те /два от тях седани ХЖ6/, дето имах в течение на 7-8 години, през 90-те години.
Моя ХЖ-С го бях взел от един поляк, женен в БГ, иначе беше внос от Франция.
Бе 1983 год, версия Ве-12 НЕ, бял на цвят, със синя кожа салон, с изтумбена звезда-5 лъчките Джаг 15-ки джанти, и френски жълти елипсовидни фарове.
Е такъв беше моя белия същия като тоя, с тия джанти, и със син салон.
Беше и със серийния на 12-таците Джагове след 1977 година, автоматик.
Взех го в 1996 год, и 1-2 години по-късно, с помощта на един виден Пернишки :)) автотърговец, го продадох във Варна.
Колата беше в идеално състояние, само грееше мотора, типично за Джаг 12-так, за което и смених радиатора. На варненеца дето го купи, му акцентирах да внимава, въпреки новия радиатор, с греенето.
После минаха една дузина години, не знаех какво е станало с тоя бял ХЖС, но някъде в 2010-2011 год. собственика, или па негов приятел ми се обади, че счупили 12-така, и търсили друг Джаг мотор.
Намерих им, близо до Перник, в село Рударци една морга, един ХЖ-С купе на части да се дава, внесен от Англия, с десен волан и с 3.6 л. 6 цил. мотор.
От него варненците купиха после редовия шестак, заедно с ръчните скорости.
После не ми се обадиха, та не знам какво е станало с тая конверсия, и дали въобще съществува още във Варна тоя моя бял ХЖ-С, или където и да е в БГ.
А тоя синия варненския ХЖ-С прилича на моя, ама освен другия цвят, е с други джанти, и с черен салон, та са разл. коли със сигурност.
Интересно, и тоя синия Варненски ХЖ-С купе, къде ли после е отишъл.
В София ли, съдейки вече по СА номерата, ако тия две различни снимки, на едната обаче Джага е с ленти на боята, са на една кола.
А моя белия много си го обичах, и беше една от най-новите на кондиция коли, дето съм имал.
Харчеше нормално за 12-так Джаг, ако и да беше с Хай-ефишънси мотора, 23-28/100 градско, и в широкия диапазон от 12 до 18/100 на дълъг път, в зависимост от ръчкането.
Беше с Километров километраж, на тахо малко под 100000 км. пробег, като го взех, но не помня колко съм му навъртял, за година и нещо, може би още няколко хиляди километра.
Много исках да си го запазя, но се плашех от 12-така мотор да не изпляска, а тогава имах и един от последните ХЖ6 серия 3 седани, 1985 год. модел, внос от САЩ, с неоправено мито, така че се полакомих от печалбата на Купето ХЖ-С, и го дадох.
В БГ между другото, огромното количество ХЖ-С купета и кабрио, са 80-ски модели като моя или по-късни, а от ранните 70-ски ХЖ-С с черните без хром брони, таблото без дърво, и с грозните Даймлерови джанти, съм виждал и карал само една бройка, преди 26-27 години в Ябланица.
Е такава като тая беше, с тия джанти, ама графит металик боя, оригинално е бил брит. грийн.
Оная кола беше внос от Финландия, и с много ръжди и гнилочи, но в движение и комплектна.
Интересно тя къде е отишла, бе без мито, та може и да е скрапирана.
С Джаговете това е инфото или въпросите, от мен.
На Поршето 914, дето го карат в пакет с ХК150-то, номера му изглежда да е белгийски, въпреки че пък номера на Джага е английски.
А интересно и това мини Мок дали е на частни лица, и културно да го карат, или го дават рент-кар по Сънито.
Тъмнозеления Хийли Спрайт е на един Софийски ретрофен, дето го има от десетилетия- Валио Бояджиев. По соц време беше червен, после го направи брит. грийн.
По соц. време също се намираха чат-пат 2-местни британски роадстери в БГ, като това Хийли Жабка, или като Триумф Спитфайъра ми Мк3, но най-популярни /само в София имаше поне 3 бройки/ бяха естествено, МГ Б моделите, като това тук бялото.
На него адски много съм се возил, като тази конкретна бройка кола беше и първия кабриолет въобще, дето съм карал на приятелска база, някъде в 1986-87 год, още докато нямах книжка.
То по соц. време, от почти ново още от нач. на 70-те, беше на известния инженер проектант на фонтани- инж. Иван Шестаков, а после след 1994 год, отиде в Иван Мутафчиев от ретроклуба.
А синия ТР8 е на немски- ОС-Оснабрюк номера, не се вижда исторически ли са или редовни.
В София също има едно 70-ско ТР клиновидно кабрио, но е 4 цил. базов ТР 7 модел- жълт на цвят.
USfan:
Днес, малко случайно на празника на писмеността, забелязах и едно леко щастливо симетрично подреждане на цифрите на километража, еС-Тайпа навъртя- 171171 км.
От които над 70 хиляди в моите ръце, почти безпроблемно, в течение на 5-6 години.
Което и не е за учудване, платформата на която е базиран, е на Линкълн ЛС седаните.
Която пък, съответно на всеки премиумен Форд, е по принцип свръхоразмерена като проектиране и материали, за една отн. модерна кола.
На мен разбира се, предвид че е отн. тежък, и с автоматик и серво на волана, ми е отн. скучен за каране.
Но пък от всичките ми коли, пак разбираемо, за пътувания е най-любим на дамите около мен, и въобще в семейството.
Така че за сега англо-американския хибрид си върви, и дано да му върви по вода, както и днес, а и винаги, празника на 24-ти, винаги върви по вода.
Механджията:
аз съвсем скоро ще обявя Х300 за продажба. бройката е рядка, от модела с 3.2 мотор SWB има 17000 броя, а черните сред тях са няколкостотин :) в комбинация с изцяло светъл салон и спорт салон са вероятно пък десетки - този е такъв. другото интересно е, че е поръчван като стандартен хж6, но е набухан с опции - пълен перфориран ел. салон с подгреви, ел. прибиращи огледала, отопляемо челно стъкло, ел. шибедах и т.н. ... притежавам пълната документация от нов - както набора от книжки, код карти и прочее, така и сервизната история - на реални 234 000км. не е реставрирана кола - просто поддържана и пазена. сменил съм веригите с всички карантии, водна помпа, спирачки, радиатор клима и какво ли още не... с джанти от хк8 в оригинален вид - непребоядисвани
W198SK:
--- Цитат на: Механджията в Май 24, 2020, 20:59:39 ---аз съвсем скоро ще обявя Х300 за продажба. бройката е рядка, от модела с 3.2 мотор SWB има 17000 броя, а черните сред тях са няколкостотин :) в комбинация с изцяло светъл салон и спорт салон са вероятно пък десетки - този е такъв. другото интересно е, че е поръчван като стандартен хж6, но е набухан с опции - пълен перфориран ел. салон с подгреви, ел. прибиращи огледала, отопляемо челно стъкло, ел. шибедах и т.н. ... притежавам пълната документация от нов - както набора от книжки, код карти и прочее, така и сервизната история - на реални 234 000км. не е реставрирана кола - просто поддържана и пазена. сменил съм веригите с всички карантии, водна помпа, спирачки, радиатор клима и какво ли още не... с джанти от хк8 в оригинален вид - непребоядисвани
--- Край на цитат ---
Джага наистина е страхотен и откъм визия и от към саунд! Пускам няколко лични снимки от автопоход Морски бриз с пожелание да си намери добър стопанин.
Мисля че е крайно време да посъбудим темата затова пускам единствените снимки които имам на представители у нас на бруталната английска марка TVR.
Започваме с един късен Griffith 500. Колата идва в една от най-силните за марката ери 90-те, а под капака се крие 5 литрово осмаче което ускорява лекият кабриолет около 5 секунди до 100. Конкретната бройка се продаваше в mobile.de от София и е изпълнена в отличителното Британско състезателно зелено.
Следва изключително сходният в техническо отношение Cerbera, който представлява закрито 2+2 купе с доста внушителна максимална скорост, но и представяне. Снимката е само една при обслужване на митичното чудовище в Overdrive.
И последният известен ми TVR е този Tuscan S от първа генерация сниман преди години в Бургас. Тук вече задвижващият агрегат е 4.0 редови 6-так, а асистенти за сигурност и въздушни възглавници стоят извън политиката на компанията в началото на хилядолетието. Странните инженерни решения включват и неотварящ се (поне без съответните инструменти) преден капак и още доста неща добре изобразени в представянто на Дъг Де Мюро. Именно това и я превръща в невероятно интересен поне за мен автомобил.
Споделете, ако знаете нещо повече за конкретните автомобили или може би някой друг наличен у нас TVR, дали сега или преди години.
Logrus:
Малко "barn find" ;) Иначе казано - за пръв път от две-три години се показва на слънце. За съжаление под мръсотията е далеч от перфектен, но идеята е постепено да стане :)
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия