Това е прословутия съветски двигател В2, и негови деривати. Голямата си популярност, получава с това, че е монтиран в танк Т34, а и досега се използва, модифициран разбира се, в различна военна и специализирана техника, като има и 6 цилиндрови агрегати на негова база, атмосферни и турбо версии. Конструктивно е много интересен, и страшно модерен за времето си. Изцяло е алуминиев, използва съставни мотовилки, тоест на едната, основна мотовилка, шарнирно е прикачена друга от срещулежащият цилиндър. Така на практика 12 цилиндров двигател е с 6 мотовилкови лагера, но пък всеки биелен лагер е с по 6 болта. Коляновият вал при първите модификации е съставен. Двигателя има 4 разпределителни вала, по 4 клапана на цилиндър, директно впръскване. Използва сух картер и 3 секционна маслена помпа, гарнитурите на главите са от алуминии. 38800 кубика, 2200 нютона при атмосферния вариант. Поради особената конструкция на мотовилките, едини я ред цилиндри е с по-къс със 7 мм. ход, диаметър на цилиндъра 150 мм.Основната пускова уредба е със сгъстен въздух, а стартера е дублиращ. По принцип, е проектиран за авиацията, но по ред причини не стига до там, поради невъзможността да покрие изискванията за мощност 1000-1500 коня на авиоконструкторите, но това е вече друга история. 500 конски сили в най-слабата си версия.