Автор Тема: Историята на италианските супер-коли  (Прочетена 27636 пъти)

0 Потребители и 2 Гости преглежда(т) тази тема.

Февруари 01, 2021, 14:23:08
Отговор #60

Неактивен USfan

  • Публикации: 10770
Много интересен разговор с един от истински значимите бащи на италианските суперколи- един от тестпилотите и техници на Ламборгини в 70-те години, и главния конструктор на 16 цил. Чизета Мородер в края на 80-те, Клаудио Замполи.




Февруари 22, 2021, 17:32:03
Отговор #61

Неактивен USfan

  • Публикации: 10770
Реставрацията на комбинирана каросерия като на това ранно Ламбо 350 ГТ  /стоманено шаси и носещи елементи, плюс алуминиеви панели отгоре/ определено си е предизвикателство.
Особено като стоманата отдолу е бая гнила, а алуминия отгоре е отн. поизкривен.
А и в добавка да не забравяме наличната в случая вероятно вече от много десетилетия- електролитна корозия, на снадките и сглобките между тези 2 различни и непонасящи се метални елемента/сплави.

« Последна редакция: Февруари 22, 2021, 17:36:44 от USfan »

Август 12, 2021, 15:40:13
Отговор #62

Неактивен USfan

  • Публикации: 10770
Крайно обстойно и проникновено интервю с инж. Далара, за ранните му години при Ферари и правеното там на 250 ГТО, и после при Ламбо, конструирането на шасито и ходовата част на Миура.

Много интересна личност, на над 80 години, още активно ръководи конструкторската си фирма за рейсърски шасита и монокоци- Далара.


Септември 04, 2021, 13:22:20
Отговор #63

Неактивен USfan

  • Публикации: 10770
Приказната Бидзарини Страда едно време, а сигурно и сега, беше най-ниската серийна кола с преден мотор в света.


Ноември 11, 2021, 12:28:34
Отговор #64

Неактивен USfan

  • Публикации: 10770
Въпреки отн. богатата ми история на каране и притежаване на разл. марки и модели отн. спортни и луксозни ретроколи, винаги съм се стремял да не гледам на тях, или дори на по-недостъпните от тях, като на мечти за постигане, понеже те са си просто едни материални метални неща, а мечтите е редно да са нещо по-възвишено и вдъхновяващо от една вещ.

При все това, в десетилетията имаше една кола, произведена от този спортен производител, която сигурно ме е съскала да искам да я карам и притежавам, повече от всяка друга кола, още от като съм я видял нова в края на 80-те години на запад, та до наши дни, и това е оригиналната джипка на Ламбо.

Не само за мен, а за много хора с отн. нормални доходи всъщност, този наш в БГ наличен тогава бял екземпляр, който се продаваше в София дълго време на периоди, още от 90-те години, та чак до първите години на Милениума, е бил единствената почти реална възможност за закупуване на ЛМ002.
Дълго време последно след 2000 год. седеше на цена от 60000 лв. в една моя любима автокъща, а на мен собственика на къщата, както сигурно и на други хора, я даваше за 40 бона в лева, от които половината в момента на взимане на колата, а другите на изплащане, кой колкото и когато може да даде.  :))

Основната причина аз да не я взема тогава, както пък и един клиент дето я купи, да я върне обратно в къщата, бе че ЛМ-а беше с отн. забатачени документи, а и точно тогава такава мегаскъпа за поддръжка кола ми бе последния приоритет за купуване, предвид че и тогава бях събрал вече няколко коли, а и нямах толкова гаражи колкото сега, че и нея трябваше да я мисля къде ще се държи на сигурно място.

Вече по-късно, за съжаление покрай неизрядните и БГ документи, и след сключване на едно добро Каско от предполагам последния и собственик или упълномощено лице, колата по предполагаемо достоверни сведения на инсайдъри в автобранша в Сф тогава, отиде на дъното на един голям язовир в Северна България.
Така че, дотам бе с една такава почти реализируема мечта, да имам Рамбо-Ламбо.
Понастоящем, ако не греша, хубави екземпляри се търгуват между половин и 1 милион евро или долара, в зависимост от кондиция и страна на продажба.




« Последна редакция: Ноември 11, 2021, 12:39:39 от USfan »

Април 24, 2022, 21:51:13
Отговор #65

Неактивен USfan

  • Публикации: 10770
Наличността бройки за продаване основно от Ферарита и Масератита на Кюрейтед е изумителна, но внимание заслужава тук една доста рядка бройка /от 3-те им налични/ Ф40, която е тунингована външно и механично от Микелото /напр. турботата са и по-големи от Ф40 ЛМ версиите/.



Септември 10, 2022, 22:01:36
Отговор #66

Неактивен USfan

  • Публикации: 10770
Исота-Фраскини са били с техните ОНС редови 8 цил. мотори, нещо като луксозните хотроди на европейската автоиндустрия, даже още няколко години преди Дюсенберг да пуснат легендарния си модел Джей.

Каросерията на тая Исота е много интересна, понеже включва в себе си двата по-принцип противоречащи си покривни елемента на два различни типа полуоткрити каросерии.
А именно, задната откриваща се част на Ландолет боди, с предната откриваща се част на Купе-де-вил боди.

&ab_channel=JayLeno%27sGarage

Октомври 19, 2023, 21:34:18
Отговор #67

Неактивен USfan

  • Публикации: 10770
Мислех си сега, че е добре тук в тази тема да се внесе една лека корекция по отн. на авторството на дизайна на Ламборгини Миура, заради широко разпространената сред по-малко задълбочените автофенове заблуда, вкл. и по медиите и Нета, вкл. и по Википедия /която не е абс. извор на академична точност и достоверност, всеки там може да пише корекции и данни, които уж ги проверяват редактори от Викито/, че Гандини е автора на формите на Миура.

Отн. неточното и наложило се и по медиите твърдение, което самосиндикално в посл. 20-30 години и самия Гандини разпространяваше, е най-вече, че той е не друго, а абсолютния и самостоятелния автор на дизайна на този модел /такова малко или много изопачаване на дадени факти, е разбираемо по принцип за артист и гений като него, та са си самовлюбени по дефолт/.

Всъщност Гандини наследява в Бертоне студията един почти готов целокупен дизайн на суперкар с централен мотор, правен от Дж. Джуджаро, който е предишния там дизайн директор, работил преди идването на Гандини.
Гандини разбира се, вкарва корекции в този мидмотор дизайн от 1964-1965 год, най-вече по предницата и в страничните въздухозаборници горе на вратите, както и трейдмарка на модела Миура- ресните на фаровете /миглите/.

Та, през 70-те години, много дискусии по тази тема за авторството на Миура няма.
Но в по-късни години, някъде след началото на 80-те, когато звездата на Гандини като актуален автодизайнер почва да позалязва, докато Джуджаро продължава чрез фирмата му Италдизайн, да пуска основополагащи студии, а и форми на серийни каросерии, Гандини вече почва упорито да твърди, вероятно за да полира отново позамръкващата си слава, че той е изцяло баща на Миура.

Което обаче, ако се гледат историческите извори  и от интервюта едно време с други служители на Бертоне студията, а и таймфрейма на неговото назначение на Гандини в Бертоне като отправна точка, както и ако се визира и инфото от интервюта взети от Джуджаро през 90-те години, и придружени понякога от него, със съответните скици и рисунки, предоставени пред такива някои печатани медии, не е точно така.

Общо взето и по почерка на дизайните тогава на Джуджаро от тази епоха /като Гибли, а и Алфа Джулия ГТ боди 105, по-може да се открият допирни точки с Миурата, отколкото с Кунтач например.
Така или иначе, безспорно Гандини създава крайния дизайн на серийната Алфа Монтреал.
Иначе студийния Монтреал почват да го създават в Бертоне, още в август 1966 год.

https://magazine.derivaz-ives.com/alfa-romeo-montreal-how-it-all-began/

Ето например тук едно интервю на Гандини, където той упорито твърди, че е направил целия, а не само финалния дизайн на Миура, за само 3 месеца.
Което разбира се, е велика глупост като твърдение, дори и за онова славно и бързо време.

Ако се визират иначе влезлитe в серийно производство постижения и дизайни на двамата, безспорно Джуджаро има повече на брой успешни дизайни, отколкото Гандини.

Почти единствения неоспоримо авторски дизайн на Гандини е само Кунтач, докато Фиат Х/9, Алфа Монтреал, Масерати Хамсин, Ферари 208-308/ГТ4, Ситроен ВХ, и прочее, не са били определени от световните автомобилни дизайн експерти, а и от масовата публика, като безспорно красиви, или като безспорно революционни, поне не в основополагащия мащаб на Кунтач.

https://europe.autonews.com/article/20090304/COPY/303049886/gandini-i-am-the-father-of-the-miura

https://mycarquest.com/2013/07/a-letter-about-the-miura-design-controversy.html

https://www.esquire.com/uk/design/a28606626/giorgetto-giugiaro-greatest-car-designer-of-all-time/

Джуджаро, специално в това интервю долу /за разлика от други интервюта, където той акцентира, че определено първите скици ползвани за Миура, са от неговото време в Бертоне/, кавалерски казва, че Гандини е проектирал Миурата.
Но и доуточнява, че не е сигурен, че Гандини не е виждал неговите по-предишни скици за модел на Бидзарини с централен мотор /които тогава са си били налични и собственост на студията Бертоне/ но пък и че сходствата между тези скици и формата на серийната вече Миура, по съвпадение или не, ги има.

Специално Нучо Бертоне пък е казвал, че окончателното становище за формите на Миура е било негово.
А и трябва да се подчертае, че по онова време в 60-те години, дизайнерските ателиета никога не са вадели на преден план пред медиите техните звезди дизайнери.
Въобще, тогава, каквито студии ли или серийни модели коли са попадали във фокуса на медиите, шефовете на тия фирми просто са ги обявявали като дизайни на Бертоне, Пинифарина, Гия, или прочее, и толкова.

https://europe.autonews.com/article/20090302/ANE03/903019965/giugiaro-miura-gandini-s-work

&t=46s&ab_channel=Barchetta
« Последна редакция: Октомври 19, 2023, 23:12:26 от USfan »

Януари 28, 2024, 19:52:13
Отговор #68

Неактивен USfan

  • Публикации: 10770
Премиумните италиански спортни фирми не много често са правили големи на размери и с многоцилиндрови мотори луксозни седани /като Масерати Куатропорте например/, а и те рядко може да се охарактеризират като абс. красиви, колкото и субективно да е това определение.

Изключение е страхотната Исо Фидия, произвеждана от фирмата на Ренцо Риволта и проектирана от Дж. Джуджиаро, и дебютирала в 1967 год. като Исо еС4, която реално е хибрид по тогавашните представи /през 60-те и 70-те год. хибриди са наричани европейски каросерии, на които са присадени амер. осмаци мотори/, и от която за съжаление са направени само под 200 бройки.
Въпреки това цените на хубавите Фидии, доколкото ги има въобще да излизат на пазара, са отн. ниски, понеже все пак са седани, а не спортни модели.

https://en.wikipedia.org/wiki/Iso_(automobile)

https://thecollectables.nl/iso-rivolta-fidia?lang=en

На тази Фидия, произведена през 1972 год, искат под 120000 Евро.
Ако беше 2-врато Исо Грифо или дори Леле, цената на такова 8 цил. Исо щеше са е поне 2 до 5 пъти по-скъпа.

https://www.carexpertbg.eu/iso-rivolta-fidia-zabravena-italianska-klasika?fbclid=IwAR1QxKhPtSXnyuIWPo0G6gXtZqEb87BWUAEIfMMsn60jTqSZqIF7O-pfwdk

https://www.lesanciennes.com/annonce/iso-rivolta-iso-rivolta-fidia-1972-a658008?fbclid=IwAR354GCnpVOT1OyoFGJM9egWb0Il_kusdOGb9BVind65Yn5Elj1Y_knkTyo
« Последна редакция: Януари 28, 2024, 20:03:53 от USfan »