Škoda 130 RS или дългото възкресение на една легенда

[krankenstein]

Ето, че най-после дойде време да събера елементите на пъзела и да отворя темата за прословутия многогодишен проект "735", или както е по-попуярен - Škoda 130 RS.
Моментът ми се стори подходящ точно на светлия празник Възкресение, за което подсказва и заглавието на темата. Легендата беше върната към живот дори не от нулата, а по-скоро от някаква отрицателна стойност, както ще видите малко по-нататък от снимковия материал.
Другият радостен повод е, че най-накрая само преди около седмица колата получи в КАТ нови номера и талони на мое име. Въпреки, че документално шкодата си беше редовна още когато я купих, имаше няколко по-заплетени и усложняващи нещата подробности, някои от които се появиха още при прехвърлянето... но за това ще спомена по-нататък.
И така, макар да не съм особено обаятелен разказвач, но все пак... откъде да започна? Сагата е мнооого дълга назад във времето, затова мисля най подходящо ще е класическото начало:

"Имало едно време..."

Приказката започва още към средата на миналото десетилетие, когато в Шкода средите се носеха градски легенди за някаква тайствена състезателна Шкода 180 или 200RS с централно разположен двигател, която се намирала в София, кв. Овча купел 1. Тъй като още тогава бях добре запознат с историята на тези модели знаех, че има произведени само 3 бр. от тях и всичките се намират в музеи или частни колекции. Затова и не обърнах особено внимание - в най-добрия случай можеше да се окаже нашенска гаражна реплика или пък кой знае какво творение от темата "Да бе за инженер учил..."
От мой приятел в квартала, който тогава беше и активен член в Шкода форума научих, че такава кола наистина съществува в двора негов съсед, но не искал да я продава, а не бил и много сговорчив да я показва, въпреки че отвреме-навреме я тествал из кварталните улички.
И така, в един хубав есенен ден на 2006 г. моят приятел Оги звъни на пожар и ме вика - Мите, бързо идвай, че чичо Емо /така се казвал съседа/ си продава RS-ката. Ама имало и някакви квартални момчетии-рацерчета, дето се навъртали с мераци да я вземат. И така, любопитството ми надделя и запалих гумите към Овча купел... ето каква покъртителна гледка ме очакваше в двора на въпросния чичо Емо:



Както се вижда, оказах се прав - колата оригинално изглежда е била 110R или може би дори 130RS понеже има ролкейдж, но е с жестоко срязан под и намушен централно в него ладов мотор. Скоростната кутия, поставена наопаки зад него е от Алеко, като разбира се и гредите за закрепяне са напълно променени, както и целите задни основи под седалките. Скоростите трябва да се превключват /ако въобще могат/ посредством щанга, минаваща странично на тунела и кутията с някакви шарнири отзад към опашката. За радост поне липсващите по купето калници, капаци и маска са налични в гаража отзад, както и доста други части по думите на собственика.
Картината бе меко казано разочароваща, но все пак - така и така сме там, редно е да попитам за цената. И тук възникнаха 2 възможни варианта - с мотора /който уж бил напомпан до към 180 коня / - 1200 лв, без него само купето - амии... 300-400. В началото остаах леко шокиран, но като се позамислих - тази кола на скрап не струва дори половината, понеже повечето ѝ панели са стъкломатови. След още малко замисляне - на старите бели рег. номера е, а до края на 2006 г. предстоеше задължителната им смяна с такива по евростандарт. Тук вече ми просветна защо изведнъж човекът толкова се е разбързал да се раздели с нея - в този вид минаване през КАТ е невъзможно, моторът нямал документи и не е вписан в талона. А дори и да имаше, от Технотест едва ли биха му издали протокол за движение по пътищата в този вид.
Та, стигнахме накрая и до въпроса за документите - оказа се, че колата не била прехвърляна, а все още на името на негов приятел... но връзка с него поддържал, та нямало да има проблеми. В талона, който ми показа пишеше модел Шкода 120 л - явно кашата е пълна... И тук изведнъж осъзнах, че и преди съм виждал този автомобил, макар и не в чак такъв жалък вид и дори съм се запознавал със собственика му по талон. Но за това - в следващия епизод на "сагата", понеже ще трябва да се върнем още няколко години назад във времето.
Та, казвам му на чичото - ще трябва да си помисля малко... но знам, че часовникът тиктака и хич не ми се ще тази кола, която може да се окаже оригинална 130RS да попадне в ръцете на още по-големи "мърдъри". Затова веднага като се прибрах звъня на друг приятел-шкодаджия, с когото преди сме работили заедно по моята първа Шкода 110R и освен това знам, че има свободно място в двора на вилата, където евентуално може да приютя поне временно новата придобивка. Същият приятел се надявам  да ми бъде и допълнителна връзка с реалния собственик, защото точно той ни беше запознал преди години...

Ако дотук "Сапунената сага" не ви е отегчила и объркала окончателно, ще продължа с финала на епизод 1 "Невидима заплаха"
Последва второ посещение при чичо Емо заедно с другия ми приятел-шкодаджия на име Цецо. Разбрахме се за варианта покупка без мотора срещу 400 лв, като чичото се ангажира да си го демонтира сам и да ми се обади, като междувременно събере и всички налични части към колата. Приятелчето е съгласен тя да отиде временно на вилата им, а също и да ми помага по-нататък по проекта. Оставаше само да се срещнем при нотариуса със собственика по талон и да направим прехвърлянето. Всичко мина по план и в началото на 2007 г. колата вече се намира в новото си временно убежище в гр. Банкя, където трябва да изчака уточняването на проектите за нейното светло бъдеще



/Край на епизод 1/

[USfan]

Браво Митко, най-накрая нещата отиват към успешен и щастлив край за РС-а.
А ето още малко подробности около престоя на колата в София и в хубавия квартал с Банята, още преди теб, които може да кръстим- по метода на Междузвездни войни- епизод 0. ))

Та, почти 10 години преди купуването и от теб, в 1998 год. пролетта, покрай общата ми Алфа Спидер, дето имах с един приятел в периода 1997-2000 год, и покрай току що-купеното ми ГТВ, се мотах по Горна Баня да ходя при тогава един известен майстор на Алфи, който имаше в ниската част на кв. Горна Баня сервиз.

Та покрай приказките с него тогава, той вика-
- А ти знаеш ли, че тук наблизо до мен /визирайки там около Банята в Овча Купел квартала/, има една разбангиосана състезателна Шкода с централен мотор, сигурно е била прототип на колата от Вампира Фера, хаха.
Всичките ние, дето сме расли като деца в соцлагера в 80-те, и аз и майстора на Алфи, разбира се, знаехме Шкодата от вампирския филм от 1982.

Аз обаче, за серийна Шкода с центр. мотор не бях чувал, мислех си, че и 200 РС и тя е задномоторна, та не отидох да търся Шкодата.
Реших първоначално, че е някаква измислица на майстора, той обичаше да праща ретрофенове шарани да търсят коли по сокаците...
И така, минаха няколко години.

В края на 2002 год. обаче, там наблизо до тази къща, дето всъщност седеше Шкодата, и дето не отидох в 1998, се нанесе да живее едно позната /тя не беше много фенка на коли, но тогава имаше нова Целика от посл. Ген/.
И покрай пребиваванията при нея, малко по-късно, някъде в Януари 2003, нещо стана въпрос за квартала и и съседите, и тя изведнъж ми каза-
- А ти знаеш ли, че тук наблизо до мен, има една още по-смешна и от твоя Фиат кола /визирайки 850 Спидера ми, който току що-бях придобил, бе изоставен дълги години в гаража на х-л Родина/, дето прилича да е старовремска състезателна. 

Постресна ме мацката с тоя анонс, и след като каза, че не се майтапи, и има такова чудо наблизо, ме разходи до двора със смешната кола.
И там какво да видя- твоята Шкода.
Тогава обаче калници и капаци не бяха свалени от нея, изглеждаше цяла и комплектна.
Потърсих човека собственик, той тогава между другото вече я продаваше, не е било да се е сетил чак в 2006 год. да иска пари.

Та той ми каза цена 1000 лв, или нещо такова. Вадене на мотора не дискутираше, хич и не съм го гледал мотора Ладов или Москвичов беше, хаха.

Вероятно по-късно при теб е понадул исканата комплектна цена, понеже си я купил в пика на богатите предкризисни години, в 2006-2007.
В самото начало на 2003, аз обаче, като видях тоя мотор в средата, и твърдо реших, че това не е 130 РС, ами 110 Р с присадени калници и обърнати мотори и скорости, и не му обърнах внимание на офертата.

И така, покрай моята високомерна убеденост, че това е гадна реплика, не я взех, и колата изчака още малко, и си дойде при правилния стопанин- теб, за което и честито!

Понякога, и доста често при това, живота и съдбата, наистина си знаят работата. 
И така, чакаме Епизод 2, и сагата с реставрацията.

[Механджията]

интересна история, а и явно има още бая за разказване

[to6ko_opc]

Браво Митко,много се радвам,че колата вече е регистрирана и,че се хвана да пуснеш тема.Въпреки,че сме дискутирали част от перипетите,през който си минал,чакам с нетърпение,поредната част от историята и още снимки от етапите на реставрацията.

[krankenstein]

Браво Митко, най-накрая нещата отиват към успешен и щастлив край за РС-а.
А ето още малко подробности около престоя на колата в София и в хубавия квартал с Банята, още преди теб, които може да кръстим- по метода на Междузвездни войни- епизод 0. ))

Ееех, Люси... само за малко да обърна гръб на клавиатурата за кратка почивка между епизодите и ти веднага се възползва да ми отнемеш правата за Епизод 0, чийто сценарий вече бях подготвил. Е, няма как - явно ще трябва да "режисирам" още един епизод, наречен примерно Епизод -1, или както е по-актуално сега - просто "История от... /междузвензни войни/ - първата близка среща от 3-ти вид"
Та, действието се развива в още по-древни времена, когато вселената и ние все още бяхме в разцвета на младостта и силите си. Трудно ми е да се ориентирам за точните дати, понеже в ония времена цифровата техника - фотоапарати и GSM камери все още бяха лукс, недостъпен за мен. Затова в този епизод няма да има и видео материали, а само монологът на разказвача /се муа/.
Във всеки случай трябва да е било през топлите сезони на 2002 г, малко след като бях освежил с нова боя първата си Шкода 110R и няколко месеца преди сватбата ми. Та в един хубав ден ми звъни въпросният Шкода-фен Цецо, при когото остана за съхранение моята новозакупена 130RS в предния епизод. Канеше ме възбудено на тест драйв с неговата 110R, която успял да спазари след моя неуспешен опит да я купя като донор за моята... явно собственикът е държал колата му да бъде възстановена и да продължи живота си, вместо да стане донор на "органи". Та въпросният Цецо тъкмо беше успял да се справи с първия етап от реанимацията на механиката и да я вкара в движение.
И понеже явно не съм проявил особен ентусиазъм за въпросния тест драйв, Цецко продължи с офертите - Ако дойдеш, ще се разходим до едно тайно място да ти покажа такава Шкода, каквато със сигурност не си виждал на живо. Предадох се най-накрая пред неговата настоятелност и ето ни двамата летящи с неговата Р-ка по Околовръстното с педал на газта нагънат до ламарината, за да ми покажел колко е бърза и как можела да си напълни скоростомера. Купето и спирачките естествено не бяха пипнати и вътре усещането беше сякаш всеки момент ще се разпадне или ще полетим нанякъде извън пътя. Слава богу малко преди този момент да настъпи, явно достигнахме въпросното "тайно място", защото момчето намали и спря пред някакъв склад за дървен материал встрани от шосето. Влязохме безпрепятствено, понеже охрана нямаше и... какво да видя - нещо, приличащо на истинска 130RS! Огледахме я на спокойствие, нямаше кой да ни спре. Колата изглеждаше сравнително комплектна и запазена, като изключим липсващият двигател... и най-важното - нищо по купето все още не беше рязано! Дори скоростната кутия си беше на правилното място, но изглеждаше по-различно... по-късно разбрах, че си е шкодова, но с изрязана оригианлна и допълнително наварена ладова камбана, за да бъде поставен и такъв мотор. За съжаление тогава явно не съм се сетил да заредя и взема лентовия си фотоапарат... След като "напълнихме окото" Цецо рече, че познавал собственика на колата и можел да ме заведе да се запозная с него и да го питаме дали случайно не я продава.
Речено-сторено - ето ни отново на път по ОколоМръстното, но този път вече с моята наскоро боядинана лъскава 110R-ка /по понятни причини нямах вече желание да се возя в неговата /. Отново обаче направих неподходящ избор на кола, както ще разберем след малко. Спираме пред малък автосервиз на ул. Пушкин близо до кръстовището с Околовръстното. Вътре ни посреща собственика на РС-а, който се оказа адаш на моя приятел. Започваме тематичен разговор за шкоди и по някое време го извеждам да се похваля с моята гордост. И тук следва нещо от сорта на: "Аууу, трябва да си наглася и моята така, само да ми останат малко свободно време и пари... а неее, няма да я продавам, искам да ѝ се кефя както ти на твоята". След още малка порция сладки приказки разговорът приключи, както скоро ще приключи и този епизод от "сагата".
Сега сигурно ще попитате - Абе ти луд ли си, трябваше да му досаждаш на тоя докато не склони да ти я продаде. Е, ако действието се развиваше няколко години по-късно вероятно точно така щях да да постъпя, но през 2002 г, все още бях млад и неопитен шкодаджия отскоро, при това с не много стабилни финансови възможности и предстояща в близките месеци сватба - все неща несъвместими с начинанието на такъв сериозен финансово и време ангажиращ проект.
Изглежда обаче на следващата година собственикът бе размислил и я беше продал без прехвърляне на споменатия вече в предишния епизод негов приятел чичо Емо от Овча купел, който пък е решил да се изяви като голям майстор и да направи от нея "супер бегачка" с централен напомпан ладов мотор... моментът, след който и Люси я е видял за пръв път.

Но преди да завърша с този епизод ще трябва да опиша още една сцена, разиграла се 2-3 години по-късно някъде в периода 2004-5 г. малко преди раждането на сина ми.
Та, звъни ми телефонът - обажда се познат, за да ми предложи почти комплектен оригинален двигател+полуоски+скорости за Шкода 130RS. Изпраща ми и снимка, която ще бъде единствената в този епизод:



Цената е 1500 лева, които не са никак малко пари по онова време /за мен тогава бяха около 2 заплати/, но вече имам спестявания и мога да си го позволя. Но все пак се замислям - първо имам ли купе подходящо за този мотор? Не! А имам ли техническа възможност и най-вече искам ли преработя моята любима 110R в екстремен състезателен автомобил? Определено също не! Освен това, междувременно получавам инфо от виден варненски Шкода фен, че е спечелил на някакъв местен търг на СБА чисто нов оригинален RS мотор, запечатан все още в сандъка с талаша, и то само за около половината на тия пари! Замислям се също, че скоро предстои да ставам баща и сигурно ще имам доста сериозни харчове свързани с това събитие, освен това жена ми постоянно настояваше за купуване на някаква по-модерна и комфортна кола, с която да возим по-удобно бъдещото бебе.
В крайна сметка рашавам да пасувам, но.... скоро получавам и второ обаждане, при което цената вече е паднала на 1000 лв, за да не се налагало дефицитният мотор да бъден продаден на някой платежоспособен чичко-чужденец, а да си останел тук като част от нашето техническо наследство, така да се каже На този етап вече бях почти убеден, че ще го взема, за бъде складиран в очакване на по-добри времена, каквито наистина настъпиха по-късно. Но за беда в мен се събуди и спящият търговец, който ми нашепна да изчакам евентуално и следващо обаждане с още по-изгодна оферта.... е, така и не го дочаках, понеже накрая все пак моторът отлетял към платежоспособния чичко някъде в Скандинавията.

Епилог, а също и поуката от този епизод - ето как моментите на колебание могат да осуетят спестяването на доста по-големи суми и главоболия, вложени от мен в следващите епизоди на сагата.

/Край на Епизод -1 или "История от преди... истинската история"/

[ОldSchool]

Още нощес прочетох първия пост и от тогава нервно очаквах продължението.Историята е завладяваща! Следващия епизод,моля!

[fulcrum]

И аз имам своята малка сага с такъв автомобил , предопределил малко по късно любовта
към автомобилите на марката Skoda . Марката на соц-а  със свой дизайн и облик на купетата , рязко отличаваща
се от тематичното съветско/руско доминиращо.Покойния ми вече баща , който също обичаше да ходи по автомобилни
състезания , ме взе със себе си на разходка до паркинга  на вече несъществуващия вече хотел ,,Соколица'' в
родния ми Смолян . Малките ми детски всепопиващи света очи веднага залепнаха за купето на една
двуврата състезателна бяла Skoda 130 RS . Преди механиците и пилота да и хвърлят брезента ( бе събота , на другия
ден предстоеше единственото издание на вископланинско Рожен , много тежък маршрут , това бе 1979г) . баща ми ги
помоли да разгледаме колата отблизо и те ми отвориха вратата и аз киризих 10 минути непрестанно обстановката
около и зад кокпита.Този силует на състезателен автомобил се запечата в детското ми съзнание и предопредели безусловно
любовта към тази чехословашка прочута автомобилна марка . Година преди това зазяпвах и нашата на ОС на СБА -Смолян бегачка
Skoda 120 S , предшественика на легендарната 130 RS . Успях да я зърна няколко пъти на местни състезания , през 1979 г и
съсипаха мотора и изчезна от спорта.

Та когато се запознахме с м.с. Илиан Топлодолски и обменихме спомени , се оказа че съм надникнал в неговата 130 RS.
Taка ми каза той , тогава е нощувал по спомен именно в хотел Соколица и е участвал в това тежко и единствено на това
трасе високопланинско състезание. Илиан Топлодолски е един от родните ни състезатели , на които е оказана честта да
яхнат най добрата покрила се вече със слава от рали Монте Карло 1977г бегачка. Дебютирала и на нашето най престижно рали
Златни пясъци и закупена в цели 10 екземпляра с решение на Държавния съвет , БКП и СБА по онова време  за развитието на автомобилния спорт у нас.

[slikman]

Ихаааа страхотно, отдавна не е имало така интригуваща история, чакам (предполагам и другите също чакат) продължението на историята за любимата марка. 

[dido1903]

Митко, благодаря ти за страхотната тема.  През последните години, когато сме се виждали на бира по форумни сБирки, аз научих от теб средната част от историята и административните проблеми. Сега с огромен интерес научавам началото и, надявам се, завършека на това възкресение.
 

[vaches]

Следя с интерес темата. Шкодите винаги са ми били интересни, преди в шкода форума имаше много интересни проекти, радвам се, че сега тук продължава да се пише за тези коли. Колата е освен класическа и историческа, което я прави още по-ценна. Разглеждал съм не веднъж от близо 130-ката на Ангел от Габрово, така и не успях да се повозя преди да я продаде, но по негови думи е било нещо страшно. Да не разводняваме темата, чакам с нетърпение остатъка от разказа.