Здравейте отново! Не съм писал повече от седмица, но напоследък дори времето пред компа "по служба" ми идва в повечеко, та какво остава за писането на дълги сценарии за епизоди тук
Хубаво е човек да има стабилна работа в сегашните тежки "положения" и "обстановки", но пък както казва поговорката - понякога многото хубаво не е на хубаво и е за сметка на други неща... затова ще бъда по-кратък и ще наблегна повече на чистия снимков материал.
Но преди да се върна към историята, искам накратко да спомена за развитието от последните дни и новите придобивки по проекта.
Разглобихме джантите „Delitko” и свалихме старите гуми с помощта на моите приятели братя Шахови, които имат гумаджийско оборудване и по-важното - познания по състезателни джанти. Обсъдихме и избора на подходящи гуми измежду тия, които имам в запас. Колегата Дедиков също беше там и помогна. За моя изненада джантите се оказаха само 2-компонентни, а не от 3 части като подобните модели на Gotti примерно. Малко неприятен момент при тях е, че бордовете не са подходящи за безкамерни гуми и ще е необходимо ползването на вътрешни, което пък затруднява балансирането им. Също така специфично е, че гумите не се монтират по стандартния начин, а джантите буквално се сглобяват около гумите. Ето как изглеждат разглобени и очакващи бластиране и боя.
Да не пропусна да благодаря и на колегата Тошко OPC, който въпреки ангажиментите си вече и по втори проект успя да завърши и изпрати страничните макролонови стъкла за вратите с характерните плъзгащи се прозорчета за подаване на състезателния карнет
Все още са си снимани в опаковъчното фолио, за да не се надраскат при самия монтаж.
И да се върна на историята - последният епизод завърши с търсенето на опитен майстор за събиране на състезателния мотор, след като вече бях осигурил повечето основни чарколя. И тук съдбата ми предложи една щастлива случайна среща, както се случва често - не знаеш от къде ще излезе "заекът"
Та, бяхме тръгнали с един колега, който си търсеше интересна колица, по "сигнал" да се срещнем с един агент с кодово име Димо Белята в един сервиз в кв. Захарна фабрика. Колата беше Ситроен Виза GT, интересен и рядък модел за нашите ширини с 2 карбуратора. Колата се оказа доста изстрадала и не я харесахме, но пък се заговорихме с въпросния Димо, понеже в сервиза наоколо се мяркаха и други интересни "бегачки"... Стана въпрос и за моя проект, при което той възкликна - Шкода ли, чакай малко да викна Ването, той се занимаваше едно време с тия бегачки. Така се запознахме с новия ми приятел, който обеща да се погрижи за съживяване "сърцето" на моя проект.
И така... преместихме всичките чаркове в неговия гараж, за да се сортират и да се прецени какво липсва и трябва да се набави. Хубавото при шкодите е, че много от нещата са взаимозаменяеми с такива от по-новите стандартни 1289 кубикови мотори, чиито прототип е бил именно състезателният RS. Така набавих чисто нови колянов вал, ризи, сегменти Гьотце които се оказаха пасващи 1:1 от Митсубиши Колт 1,3. Вариантът със шкодоввите беше да се купят 2 комплекта от моделите 130 и 135, защото се оказа че при RS-a дебелините им са са комбинация - компресионните от единия модел, а маслосъбирателните - от другия. Разбира се много неща се различават от сток вариантите, затова се налагаше в процеса на сглобването да се импровизира и експериментира. Някои неща е добре да се ползват усилени, като например болтове за главата с повишена якост, с неподатливи на разтягане резби. Някои от старите части съшо се оказаха негодни след почистването от нагара, примерно едното от олекотените Т-образни бутала беше прегоряло. Добре че споменатият по-горе колега от Шкода куба Миро "Хашек" от Варна имаше непълен комплект такиа бутала, та ми изпрати едно чутаво, което на всичко отгоре се оказа и със същия тегловен индекс и работата заспа!
Така малко по малко с попълване на липсите от моя страна и сглобяване от негова, пъзелът се подреждаше... но стига приказки, време да преминем към "нагледната агитация"
В един момент се оказа, че трябва да си прибера почти готовия мотор, понеже сервизът на трябваше да се мести, а не искахме да рискуваме нещо да се изгуби при пренасянето... само главата все още не беше напълно събрана поради някои дребни, но важни липси. Тъй като все още нямах особен напредък и с купето, разбрахме се с Ването да довърши работата в по-удобен момент, когато евентуално ще има вече и на какво да мотнираме мотора. Този момент обаче по ред причнини се отложи доста дълго във времето, така че след като вече имах почти готов мотор, реших да насоча усилията към намиране решение за възстановяването на така отчайващото на вид купе... но за тези нови приключения ще стане въпрос в следващия епизод.
И докато все още съм на тема мотор, ще завърша със снимки на вече окончателно събраната съвсем наскоро глава, разбира се пак с помощта на Ването:
Тема: Škoda 130 RS или дългото възкресение на една легенда (Прочетена 27652 пъти)