гост от рали Монте Карло
Triumph Dolomite Sprint, през 1973г е първата масово произвеждана 16V кола на пазара. Първа въвежда и масовите алуминиеви джанти. Като нова струва колкото две обикновени коли.
Конете под капака са 127. В началото моделът е кръстен "Доломит 135" (все още се търкалят няколко такива бройки), защото двигателят е трябвало да бъде 135кс, но от завода не винаги успявали да го произведат с точно такава мощност. Всъщност ако се направи прецизно, с точните мерки дадени от инженерите, двигателят е способен да изкара 150 коня.
Първоначалната идея на Триумф е била Толедо да бъде водещ спортен модел, ако стане по-лек и по-бърз. Но плановете се променят в последния момент и вместо това излиза Спринт, базиран на вече успешният салон Доломит. Самият двигател на Доломит е правен с идеята да бъде основа на по-нататъшни вариянти. Блокът му съдържа половината компоненти на Стаг V8. Един от вариянтите е продаден на Сааб, които го слагат в Сааб 99, макар и с друг обем. Друг вариянт отива в TR7. Някои части са еднакви с Ровер и Ягуар. Вариянтът за спортния Доломит отнася и награда за дизайн.
За да се справи с 25% по-голямата мошност, при спортния Доломит са ползвани по-голяма скоростна кутия, различни амортисьори и други материали за накладките, както и по-голямо серво. Самите спирачни дискове са оставени същите, макар че изглеждат миниатюрни по днешните стандарти.
Задните барабанни спирачки са по-големи, защото и задната ос е по-яка, а и диференциалът по-голям. Това обаче би довело до по-голяма спирачна мощност отзад, което не е необходимо. За да се преодолее проблемът, на задната спирачка е сложена ограничителна клапа.
Така Спринт става най-популярния спортен салон с 4 врати, с най-добро съотношение между възможности и цена. Тежи 1000кг, вдига 185 км/ч харчи 9/100, до 100кмч ускорява за 8.4сек. "Хубава, тиха, луксозна и много цивилизована кола".
Моделът се прави до 1980г, като излизат 23хил броя, но ръждясват лесно и досега са оцелели съвсем малко. Моделът страда от недостатъчно контрол за качество и след 1976г купето се прави от изключително лоша стомана.
Дизайнът който прави възможна комбинацията от бързина и икономичност е компактната горивна камера:
Мазда МХ5 МК1, 1994г - МХ5 е най-продаваната спортна кола въобще. В Япония се продава като "Eunos", а в САЩ като "Miata" (а в английската провинция като топъл хляб, хаха, идеална за тесните междуселски пътища). Този екземпляр е 1.8 Eunos, произведен в Хирошима. Двигателят е монтиран съвсем назад, така че разпределението на тежестта е 50-50, с независимо окачване на пружини и тегло 1100кг. МК1 се разпознава по скриващите се предни фарове.
волво
1973 Sunbeam Alipne Coupe, от поредицата Rootes Arrow (коли на един производител, Rootes, под различни марки. Впоследствие Rootes става "Крайслер Европа"). Двигател Крайслер 1.7л, 74кс, спокойно вдига 140км/ч. Реставрирана е 1990г, когато е върнат оригиналния й цвят "Зелен скакалец". Като цяло е 90% оригинал. След това колата е стояла в гараж без да се кара почти десетилетие, но продължава да минава техническите прегледи без забележки, сменят се само консумативи.
Купето се прави в разновидности Alpine, Rapier и H120. Alpine е евтиният вариянт с един карбуратор, докато при Рапирата са два. Н120 (двигател Holbay) e спортен с два Weber и 90 коня, с които вдига 160км/ч.
Вестникарска статия от 1972г: