Здравейте!
Реших и аз да Ви представя моя янгтаймър, макар и да му остават още няколко месеца до 30 годишнината.
Моя детска мечта е Мазда Миата от първо поколение (NA). Около година и нещо се оглеждах, правих огледи, но все нещо не ми харесваше и се разколебавах. Най-накрая, миналата година през април излезе отнов една обява, която ми беше попадала 1 година по-рано, но тогава бързо изчезна. На шега (заради външния и вид) отидох до Люлин да огледам Миатата.
Обявата беше за Мазда Миата НА, 1991 г., двигател 1.6 115 к.с., автоматик. Колата беше американско изпълнение, като екстри има хидравлика и климатик. Външният и вид беше малко ужасяващ (поне по мое мнение), но все пак реших да и дам шанс. Като цяло предпочитах и ръчни скорости, но за момента нямаше добро предложение. Колата беше висяла с месеци пред блока, а може би и с години. Не беше палена горе долу същото време.
Ето няколко снимки от огледа.
Горе -долу сглобих някаква история на колата (главно с времето), но все пак колата е американска, продадена в Калифорния в бял цвят. В последствие е пребоядисана в жълта перла, като е боядисана според мен доста качествено - купето е боядисано и в най-малките детайли, включително и отдолу, което до голяма степен е съхранило колата. В последствие е внесена в България, няколко години по-късно човекът, от който взех колата, се сдобива с нея. Взима я за жена си, но тя така и не тръгнала да я кара и си останала да виси пред блока. Историята мълчи как и защо капакът е изрисуван с тази вещица. Факт обаче е, че чисто като изработка, детайли и творчество беше на високо ниво, макар и тотално да не е по мой вкус. През годините я удряла градушка, естествено пред блока се появяват и други щети. На някои детаили личеше опит за пребоядисване, но далеч не беше оцелена перлата. Човекът беше изключително възпитан и приятен, зареди я и ми я даде да си я пробвам колкото желание имам.
Седмица по-късно сделката беше факт и Маздичката беше в гаража. Буквално 10 км с нея ми бяха достатъчни да се уверя коооолко много работа има по нея. Спирачните апарати бяха блокирали, ремъците свиреха зловещо, интериорът беше с доста интересни решения, които тотално не бяха по мой вкус - като Type R постелчица, която крие пукнатината на таблото, персийски килимчета за стелки и тн. Всичко беше потънало в пепел, централната конзола на таблото беше чупена, лепена, подпълвана с летви и тн. Прозорците на вратите бяха тотално блокирали.
Важно за проекта е да спомена, че желанието ми за колата е всичко, което е възможно да си правя сам. По образование и професия съм финансист, нямам техническо образование. Разполагам и само с гараж, който като гараж в София е изключително удобен и просторен, за съжаление обаче за подемник, канал и компресор не може да става и дума.
Като първи стъпки се опитах да приведа колата в движение - консумативи, ремъци, смених дискове и накладки и раздвижих апаратите. Смених стъклото на гюрука с нов винил, разкарах излишните неща от интериора и смених всички счупени части по интериора, които придаваха вехт вид. Раздвижих прозорците и още куп дребни неща, които не работиха.
Също така доста популярен мод по интериора на колата – след 1 дин радиото зейна една дупка под него и вградих часовник от BMW E39. Аналоговият часовник според мен заспа на интериора.
Горе-долу по това време закарах колата и да и оправят климатика. Отне доста време и средства, но в крайна сметка работи. Не се бях замислял, че като напече черния платнен таван, в колата не се живее.
Колата в следващ етап се боядиса, но до тогава намерих временно решение да скрия вещицата.
Тема: Mazda МХ5 Miata Sunburst Yellow - завръщане към живота (Прочетена 5938 пъти)