Автор Тема: Triumph Acclaim  (Прочетена 6959 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Юли 31, 2020, 10:44:07
Прочетена 6959 пъти

Неактивен prujinca

  • Публикации: 571


Това е последното попълнение. По подробна информация по нататък.
« Последна редакция: Юли 31, 2020, 10:50:11 от dido1903 »
Пред Бог всички са равни, срещу Опел бавни

Август 05, 2020, 10:11:07
Отговор #1

Неактивен Speeder

  • Администратор
  • Публикации: 5105
Ехей, супер странен Труимф!
Какво общо има с Хонда ?
145 Boxer, Alfetta GT, Alfasud Sprint Veloce 16v, Lada 1500 S, GT 1300 Junior

Как да качваме снимки във форума : http://www.classiccar-bg.com/index.php?topic=2631.0
"По един болт на седмица да бяхте завивали, сега щяхте да ги карате тия коли!"

Август 05, 2020, 19:03:52
Отговор #2

Неактивен Тери

  • Публикации: 326


Триумф Аклейм е началото на любовната история между Британската автомобилна индустрия и Хонда - т.н. Проект Изобилие. Историята започва през 1978г, когато изпадналият работяга Лейланд забелязва че няма да оцелее сам и праща ухажьори в Япония да му търсят невеста. Лейланд е наскоро национализиран и банкрутът му би значел банкрут и на доверието в едвам крепящата се на власт Работническа партия. Прави се дълъг списък с подходящи партньори, начело на който седи английският отдел на Крайслер. Междувременно обаче Крейслер се загубват из тъмната и мрачна европейска гора и биват изядени от френската мечка, Пежо-Ситроен. А французи и англичани се обичат колкото фенове на Левски и ЦСКА, и просто няма начин да играят с една топка.

Междувременно, из тъмната и мрачна европейска гора нещо се шумоли. Това са Рено, които потвърждавайки имиджа на французите като колаборационисти, тихомълком водят преговори с противника. Предлагат на Лейланд своя Рено 9, в замяна на правото да представят Ландровер в Европа и САЩ. Сделката обаче изглежда яко наклонена във тяхна полза, тъй като англичаните няма да могат да продават Реното извън Острова. На всичкото отгоре французите искат да продължат да продават своето Рено в Англия, наред с лейландското. Англичаните не схващат френския хумор. Французите пък оставят англичаните да научат от вестниците, че Рено вече са сключили договор с американците за световни права върху Джип.

Това води Лейланд до депресия и избранница номер две. Хонда са горе-долу същия размер фирма като Лейланд, и са ценени както заради своите технически нововъведения, така и заради имиджа си като най-европейската японска фирма.

Хонда му пристава веднага, но съвсем не от любов - Лейланд е стар, беден и нескопосан, но чрез него Хонда планира да се запознае с близкия му приятел, разбогателият се хубавец Европейски Съюз. По това време ЕС има разни ограничения и квоти за японски коли внос, но не и за японски коли произведени в неговия заден двор...

За да не е явна изневярата, Хонда позволява на Лейланд да именова първото им отроче на името на дядо му, Триумф. Това че отрочето е осиновен тинейджър въобще не безпокои Лейланд, който за момента е зает с броенето на бъдещи печалби. Консервите тамън са дошли на власт и броенето на жълтици е отново на мода. Няма време за правене на ново бебе, кредитори и недоволни клиенти му тропат на вратата, а Маги Тачър въобще не се церемони със закриването на нерентабилни предприятия. Така Хонда Балада, с минимални изменения, се превръща в Триумф Ръкопляскане.

Англичаните са в неизгодна позиция, скриват лекото си раздразнение че предложения прототип не е комби, и дори се съгласяват новопостроения завод да следва японската производствена практика, традиции и въобще. За дисциплината не са се разбрали много...

Французите веднага заклеймяват Аклейм като "Японският Троянски кон", но няма кой да слуша. Дори италиянците ги подкрепят известно време, но след това сменят политиката и правят Алфа Ромео-Нисан. В Англия също се водят дебати и твърдението че Аклейм ще бъде 70% британски части не стопля ничие сърце. Дни преди дебюта на Аклейм фирмата пуска сърдито изказване в "Таймс", че няма начин, натам вървят светът и световната авто-мото индустрия. Шшшш, никой да не споменава, че едно време Лейланд бяха против вноса на японски коли в страната...

Разривът на Аклейм с Триумф започва още от самото начало, когато англичаните се отказват от идеята колата да се прави в същия завод, където някога са градени Доломитите - цялата фирма се реорганизира. Дори целият отдел "Ягуар Ровер Триумф" бива  закрит и вместо в него, Аклейм отива в серията Остин-Морис на отдел "Лек Среден Размер".

В Аклейм се хвърлят много усилия, като идеята е че към него ще се насочат купувачите от вече остарелите Морис Итал и Остин Алегро. Очакванията са да се произвеждат 1500 Аклейма на седмица, и от там да се развие цяла поредица среден размер коли. Пък ако продажбите вървят добре, дори японският двигател ще почне да се произвежда в Англия. Планират се дори различни версии на Аклейм - комби, мини и бизнес, макар че си остават само на хартия, защото Остин-Ровер вече бълва подобни неща. Проектът не се изхвърля обаче, и впоследствие бизнес-Аклеймът се превръща в Ровер 800.

Производството върви гладко, ако нещо се счупи на тестовете, японците учтиво твърдят че няма нищо счупено и моменталически предлагат как да се поправи несчупеното... В автомобила всичко върви гладко като по мед и машинно масло, двигателят тегли добре, купето е леко по-дълго от Остин Маестро, но покривът е нисичък и вътре е леко сгъчкано - въпреки че седалките са по-малки от японската Хонда, място все пак липсва. Именно новите седалки са целия принос на Лейланд, и са подобни на тези от Кортина.

Естетиката на интериора и цветовата гама също са европеизирани, каквото и да значи това. Публиката също не го схваща и дебютът на Аклейм не успява да пусне фойеверки както дебютът на Остин Метро например. Публиката продължава да счита Аклейм за японска кола, но като се има предвид че най-британската кола на момента, Форд Кортина, се прави в Германия, значи и тази би трябвало да става за ядене без особени стомашни разстройства.

Оказва се, че доста собственици връщат стар Доломит и вземат нов Аклейм. А и Аклейм е много по-интересна кола за от Морис Итал, например. И така, аплодисменти за добра возия, икономичност, високо качество на изработката и общо взето готина кола. А и както останалите японки, и тази върви с доста екстри. Абе, има много неща за харесване. Комфорт, поврътливост и финна технология, в която Лейланд нямат пръст, както казва едно ревю. Лейланд си водят записки... Междувременно Аклейм изпълнява надеждите и завзема 2.71% от пазара, което е съвсем близо до планираните 3%. Е, взема малко от пазарния дял на Алегро и Итал, но същевременно възстановява гордостта в собственото производство.

Аплодисментите обаче утихват още в началото на 1980-те. Триумф е традиционно британска кола, а Аклейм - не. Старите собственици на Триумфи гледат на новото отроче с недоверие, не искат да си играят с него и дори не го поздравяват на улицата, камо ли да го допуснат в клуба. В него няма грам британски дизайн, не го бива във фамилната традиция - тичането, и въобще няма достойнства, които да запише на последната страница от историята на велика марка като Триумф.

За доста почитатели на марката тази страница въобще е откъсната, смачкана и пратена в кошчето, и Ръкопляскането потъва в забвение. Споменава се само тук-там в исторически контекст: примерно за това че след 40г брак сега Хонда се развежда с Британската автомобилна индустрия, и Британската автомобилна индустрия отново е на дереджето на Лейланд, само дето този път няма желаещи да я вадят от канавката.

Не че Триумф Аклейм е лоша кола, напротив. Това е най-надеждния автомобил на Лейланд по това време - което е странно, като се има предвид че доста компоненти си се правят в Англия, хаха. Хммм, може би проблемите на Британското автомобилно производство се дължат на лоши инженер-дизайнери и мениджъри, а не на лоши работници?. Аклейм не само че се продава като топъл хляб, но и с над сто хиляди бройки става вторият най-продаван Триумф въобще (след Хералд 1200). Е, не е спортен (Квооооо?!! След Доломит правите тваааааа?!!!), но пък е приятен за шофиране и не ръждясва. Доста от оцелелите са в прекрасно здраве. Тогава какъв е проблема?

И след Аклейм Хонда продължават услужливо да разработват съвместни модели с британците, галено наричани "Ронда" (Ровер + Хонда). Само няколко седмици след успешната поява на Триумф Аклейм, двете страни оформят планове за още два съвместни модела. След като Баладата си изживее живота в Япония - Японците сменят моделите през около 5г - Аклейм също ще бъде заменен, през 1984г. Новодошлият Ровер 200 - т.е. новодошлият Хонда Балада - доказва, че британците са по-скоро благоразумни отколкото стиснати, и нямат против да платят малко отгоре за да получат някоя и друга екстра.

Благоразумни са не само купувачите, но и продавачите - що да се потиш да измисляш нови модели, след като може да пропуснеш стадиите "ори, мели" и може да минеш направо на стадия "яж", и да кльопаш готов японски дизайн, и то сервиран редовно. Е, за втория съвместен дизайн японците са им дръпнали един кос поглед изпод ония дебели вежди и англичаните вече имат малко повече участие от това да ръкопляскат. Така се появяват Ровер 800 и Хонда Легенда. Но пък усилието си струва - купувачите вече не считат че "Произведено в Англия" е равностойно на "Произведено от задния край на храносмилателната система", и това подобрява отношението към цялата гама на Остин-Ровер.

И това не е просто илюзия. Триумф Аклейм дава най-малко разходи по ремонти в гаранционен срок, въобще в историята на фирмата. И доказва, че британският работник не е кривоглед неандерталец размахващ чук на тъмно, както мислят доста потребители. Самите Остин-Ровер признават, "За пръв път в близката история имаме продукт, от който не сме недоволни". Дословно. Британските автомобилопроизводители най-после разбират, че частите на един продукт трябва да са така направени, че да могат да се сглобяват без да дрънчат. Гениално, нали? Сега ако някой им обясни и че трябва да завинтват гайките, е-хе-хеееее....

Това, което Триумф Аклейм не успява да пребори обаче, е сравнението с останалите продукти на марката и последвалата невъзможност за маркетинг. Стратезите така и не измислят подходяща тактика. Техническият дизайн на колата е под пълния контрол на Хонда и англичаните не могат да добавят финтифлюшки, с които да грабнат интереса на публиката. А една вградена машина за чай гарантирано би донесла чудеса...

За следващия съвместен модел Остин-Ровер (автомобилняи отдел на Лейланд) решават, че трябва да бъде кола за по-горната класа потребители, понеже луксозните версии не само на големите, но и на малките коли се продават добре за момента. А и фирмата вече има достатъчно семейни комбита. Не трябва да се отнема пазарен дял от Остин Маестро, че и Монтего. Близко до акъла е, че Аклейм трябва да се замени с нещо по-луксозно и по-скъпо. Пък и Хонда разработват следващия вариянт на Балада като по-голяма и по-стилна кола. Нещо което много напомня Триумф Доломит, а такава кола вече имаше... А и Триумф е символ на евтината спортна кола, не на скъпчийската. Но най-вече, купувачите не свързват "Триумф" с името на новата фирма, особено в Европа за където Остин-Ровер са се запътили. И така наследникът на Триумф Аклейм излиза под името "Ровер", което в ушите на фирмата се римува с "малък и луксозен".

Промяната не е само в името. Двигателят вече не е Хонда, а домашно приготвен "Серия-S". Японският двигател от Аклейм е бързичък, ръмжи като бебе-тигър, но новият по-тежът Ровер има нужда от нещо лееееко по-голямо. Новият Ровер се планира да бъде фирмена кола, нещо по-бизнесменско. Аклейм така и не успяват да завладеят този тип пазар: бизнес коли стават само 26% от общо продадените, което е необичайно малко за британска кола среден размер. Интериорът също ще е по-британски, по-роверски. Насоките към дизайнерите са "повече качество и повече лекота". Променя се и носът на колата, решетката и фаровете вече не изглеждат "вносни". Тактиката в маркетинга се вдъхновява от Форд Орион, който прилича на Ескорт, но са добавили един по-голям багажник и хоп, продаваш на много по-мисока ценаааа.... Но най-вече, спокойно може да се твърди че това е 90% британска кола.

Всъщност, след като забелязват че първите Ровер 800 излизат от завода криви и калпави, японците яко затягат контрола върху това какво могат да променят британците по колата, хи-хи. От там нататък и правителството почва да тръби как британците могат да произвеждат качествени коли, съвсем като японците. Така малко след успеха на Аклейм на Острова плахо стъпва Нисан, а след десетилетие се престрашава и Тойота, произвеждайки коли за Европа.

Близкото сътрудничество обаче се прекратява през 1994г. Не по вина на страните, а поради намесата на БМВ, които купуват Група Ровер и разтурват съвместното производство. Но ако се вгледа човек, дори по-късния Ровер 45 доста напомня за Хонда Сивик. С една малка кола японците променят британската автомобилна индустрия завинаги. Което си е голям триумф.

Дори любителите на стари коли най-после започнаха да проявяват интерес към модела и цените отскочиха дъното и се увеличиха десеторно последните няколко години. В движение са останали само стотина бройки, части се намират трудно, въпреки че някои адаптират части от Форд Фиеста. Общо взето Аклейм си остава кола за шепа ентусиасти, но все пак достатъчно че да не изчезне напълно от историята.

Август 06, 2020, 09:37:05
Отговор #3

Неактивен krasi-mir

  • Публикации: 123
@Тери , изчетох на един дъх разказа ти.
Много благодаря.

Като върл фен на RONDA, даже бих казал фанатик, ще съм изключително доволен, ако разкажеш и тяхната история на възход и падение. Горе-долу съм наясно, но никога не съм търсил и чел исторически факти по въпроса.
Предполагам, че не му е мястото тук на един такъв разказ, затова може и да го представиш като нова тема "Историята на RONDA".

Март 11, 2021, 11:30:00
Отговор #4

Неактивен prujinca

  • Публикации: 571
Освежаването е почти на финала

Пред Бог всички са равни, срещу Опел бавни

Март 28, 2021, 21:11:40
Отговор #5

Неактивен 323bg

  • Публикации: 456
Такъв триумф имаше в Пловдив до трето районно много добро състояние
Но....

Април 07, 2021, 09:02:15
Отговор #6

Неактивен prujinca

  • Публикации: 571


Обратно в гаража :)
Пред Бог всички са равни, срещу Опел бавни

Май 31, 2021, 10:02:01
Отговор #7

Неактивен prujinca

  • Публикации: 571
Ето и алко снимки от регистрацията на "Triumph-алната арка" На тази кола определено не и върви. Не иска да си смени чорбаджията. Все някакви тъпи бюракратични ядове.
Първо никой не искаше да ми направи застрахователна оценка. Най накрая след еднодневно обикаляне из компании се смелиха и ми направиха такава.
След това отивам в КАТ да е регистрирам ( Колата е регистрирана в България пред 1990 година, но имах лошият късмет да ми откраднат номерата) Както и да е. Отивам в КАТ канал и айде пращарт ме на комисия - номера на рамата не съответствал на този в талона  ??? е кактака ???? 2 часа мотане и накрая един идва търка зяпа и казва готов си. Така и нерзбрах къде бе проблема. Пак канал и изненада матора отговарял на стандарт за изгорели газове евро 4????!!!?!?!? иха но спирачките ах тези спирачки. Едното колело не държало. Ама какли пък не. Реално колата е с кантар и когато няма никой на задните седалки задните спирачки са си на 20 % обяснавам го на човека, вадя му книгата а той не копютара така казвал. Не излязох на глава и ме спя от движение.
Редя се за номера културно изчаквам си реда и хоп изненада - какта ми казва че колата е регистрирана и трябва да и върна старите номера. И се започна обяснявам съвсем културно, че са откраднати, показвам и жалбата ми до първо районно, техният отговор и прокорорско постановление че са обявени за общодържавно издирване.  O:-) От там ме изпращат при началника на КАТ. Действието се повтаря но човека ми казва в очите: отиди в първо намери началника и го помоли да ги обяви за издирвне в системата. Ако имаш късмет понеделник вторник ще си готов. Аз побеснях пак вадя всички документи и го питам къде е грешката? В мен или някой техен служител? А той правилата били такива! Тук не се здържах и му обясник че си качва колата на репатрак и си е прибирам а Адвокатътми ще се сържетях да си оправят бакиите и в удобно време ще минат да ми сложат номерата в гаража и да ми донесат документите. Излязъх и Изненада Господине имате късмет той човека от първо е тук може ли да изчакате час, час и половина и всичко ще е наред? Мога казвам, и ме питат аааааа жалби нали няма да има. Отговора бе е как няма.
Месец по късно отивам в кат да ме пуснат в движение (разкарах кантара) и о чудо не можело то толкова да държат задните спирачки. Ай шеви и на ....... Но минах.
Вече сме редовни и в движение ( това действие се развива за около месец м/у 23.042021 и 23.05.2021
ето и малко снимки:

Сега за да го подкарамм трябва да му сменя радятора защото тече и вентилатора се гъбарка (включва когато си иска) но ще почака решил съм първоо Manta-та да зглобя  ;D
« Последна редакция: Май 31, 2021, 10:05:41 от prujinca »
Пред Бог всички са равни, срещу Опел бавни

Май 31, 2021, 12:52:18
Отговор #8

Неактивен krankenstein

  • Публикации: 7182
Благо, тук нещо не ми се връзва - защо са ти правили технически преглед на каналите в КАТ?! Това вече се правело само за коли нов внос... то всъщност май не си споменал откъде си купил колата, дали от Бг или е внос. Аз миналата година минавах през каналите за смяна собственост на спряна от движение кола и там ми казаха - тук вече само правим сверката на номерата, а пускането в движение става в частните пунктове за ГТП. Така че се върнах от КАТ пак на репатрак и минах после в най-близкия пункт да ми залепят стикер и талонче за ГТП.
Теория - това е, когато знаеш всичко, но нищо не работи.
Практика - това е, когато всичко работи, но не знаеш защо.

Май 31, 2021, 14:18:40
Отговор #9

Неактивен prujinca

  • Публикации: 571
Колатаа си е от България. Внесена е 1990 г. и е регистрирана тогава. един път е пререгистрирана заради задължителната смяна на номерата. А канал минава за да ми се направи сверка за дали е била тази колата наистина?!?!?!? Нямам идея за къв чеп ме накараха да минавам канал! Но да след като минах и вече бях изряден и платих за тази услуга 10 лв. трябваше да отида в частен пункт за ГТП и там да ми лепнат стикера. Както казаха регистраторите (хората с пълномощни) това е КАТ Варна.
Иначе колата беше (е на най добрия приятел на баща ми и от дете е знам и го врънкам за нея и само чаках да ми се отдаде възможност да е докопам) е ... Мечти -цели с план и срок! Продължаваме напред. Сега ми е в гаража, радвам и се и возя отвреме на време с децата и жената в нея.
Пред Бог всички са равни, срещу Опел бавни