1945 Wolseley
1952г Ландровер, произведен по лиценз от белгийската Минерва. Серия I, поставен върху 80-инчова база и наричен от собственика си "Пчеличката": "В полето може и да изглежда като зелен грубиян, но ако я паркирате до някоя друга кола изглежда като малко сладко кубче."
Служил е в белгийската армия до 1994г, после ползван като лична кола и накрая забравен в хамбар за 10г.
От собственика: "В Белгия колите над 25г се водят Олд-таймери и им дават регистрационен номер започващ с "О". Хареса ми и питах в английския КАТ дали мога да си го запазя, но КАТ казаха не, и аз казах майната ви, ще си купя персонифицирана табела със същите букви и ще ви заобиколя правилата. Мизерниците ми пратиха табела с някаква случайна комбинация от букви, "ЩЗГ 743". Аз обаче си я разшивровах като "Що За Глупости" и ще си я оставя"
...
"Спирачките бяха пълен капут и сложих нови барабанни на всички колела - който е карал барабанни спирачки знае каква тръпка е да очакваш най-после колата да спре с тях, а не скучно като при новите коли, натискаш и спира."
...
"Стартерът всъщност действаше като стопер и имаше лек проблем с гладкия вървеж."
...
"Сложих и нов, лъскав алтернатор, хитро замаскиран като оригинално динамо. Хвърлям предизвикателство към всеки който може ежедневно и успешно да кара с динамо!! С динамо можеш да си пуснеш фаровете ИЛИ чистачките ИЛИ парното, но НЕ И ТРИТЕ ЗАЕДНО, законите на вселенската гадост просто не го допускат. За вас може и да не е проблем и аз също пробвах известно време със старото динамо, но в Англия понякога (тук добавете ироничен смях) попадаме на лошо време... Отоплението не е важно, за целта има ръкавици и вълнени одеала, но в дъждовен ден или още по-зле, в дъждовна нощ, си тотално прецакан."
...
"Крейг Куражлията винаги ми поправя колата и дори не ме псува като отида с поредния проблем. Пчеличката също седи кротко и го гледа с леко объркан поглед, в очакване да я отремонтират. Имал съм и други класики, които обаче винаги са били джафкащи и зъбещи се, докато Пчеличката е просто едно мило малко обичливо кубче, което се поврежда без да иска, просто се случва."
...
"Трите ни най-любими неща са:
- да вдигаме шум: обичам двигателя, той прави БРРРР-БРРРР-ГРРРР на висок глас.
- да пускаме аромати: ми двигателят си ги прави тия работи...
- да ни теглят: понякога животът ни идва в повече и трябва да ни теглят, което понякога е и леко страшничко."
...
"Лепенките по колата са оригинални белгийски и някои са оригинални военни, макар че не всички са от оригиналната й служба. Слагани са от един пич, специалист в Белгийския Институт на военното наследство. Не съм дребнав и не искам да ги свалям, това би било все едно да дереш кожа."
...
"Лъвската глава вляво е ползвана от Белгийския Армейски Корпус, но всъщност идва от Англия: когато създават Белгийската армия през 1940г те си нямат лого и го заимстват."
...
"За да се чувства Пчеличката като у дома си, винаги държа бутилка белгийска бира вътре. В най-добрия случай Пчеличката ще знае, че аз знам че тя е Белгийка, а в най-лошия случай, ако се развали на пътя, ще имам бира докато чакам да дойдат да ме теглят... за пореден път."
...
"Бих могъл да ви отегча със сухи технически факти, но анекдотите изглеждат по-прилягащи за мила стара Пчеличка като тази".
...
"Колата няма предпазни колани - кому са нужни колани когато можеш свободно да си подскачаш насам-натам върху листовото окачване! Дупки и неравности са страхотно забавни, и дори дребосък като мен често си удря главата в тавана когато пружините отскочат от пътя. Благодарен съм, че таванът е от платнище."
...
"Заключалки на вратата също няма. По-наблюдателните от вас може вече да са забелязали, че на спирачния педал има дупка. Там се закача старомодното устройство за заключване тип "бастун", което е единственият начин да се обезопаси автомобилът. Не че някой би могъл да подкара старото девойче, ако я открадне - първа и втора скорост са без...таковата, как му се викаше...без синхро, което ще ужаси днешната младеж."
...
"Най ми харесва това, че резервоарът за гориво се намира под пасажерската седалка. Датчикът за горивото не работи откакто я взех, но количеството останало гориво може да се проверява с просто око - само вдигате седалката и надниквате в резервоара."
...
"Хвърлете един поглед на ауспуха... намиращ се отстрани между колелата , откъм шофьора. Поставен е на хитро място, с цел да изкара ангелите на нищо неподозиращи хора и кучета като изтрополиш покрай тях. Това ми осигурява много незабравими моменти, както в случая когато една непоносима снобарка в електрическ автомобил ме помоли да си угася двигателя на сфетофара, защото газовете от ауспуха излизали директно от задницата на моята кола и влизали в нейната чистичка околна среда. Тогава й казах, не бъди глупачка жено, отзад нямам ауспух! Тя ме изгледа объркано докато аз потеглих бавничко (и дръпнах смукалото, само за няколко секунди, за да направя излизащия от ауспуха аромат ТОТАЛНО наситен). Знам че съм дребнав, но съм щастлив и дребнав. А Пчеличката си лети, приятен ден на всички!"
1921 водна помпа
1923 Petter Crude Oil, двутактов 5кс двигател работещ с всичко. Тип "полу-дизел" или "повърхностно запалване". Стандартният дизел е с компресия от поне 14:1 и произвежда всичката си необходима топлина за да се получи запалване. Полу-дизелът е с компресия около 12 и има допълнителен източник на топлина, в случая подгревна лампа. Двигателят е работил във фирма, произвеждаща хартия за банкноти.
Сеялка с оригиналното упътване и реклама от 1889г:
1933 Villiers резачка за храсти - един от най-малките двигатели на фирмата, 0.6кс. Скоростта на двигателя се контролира с водач и магнето. Динамото до него произвежда до 250V.
1923 Stanley паромобил, дошъл от Австралия
Работническият фургон е превърнат във виличка. Отвън е лепната стара табелка от жп вагон: "За предотвратяване на туберкулозата, пътниците искрено се приканват да се въздържат от опасния и неприятен навик да се плюе."