52
Коварният баварец През 1990-те "R8" показва, че Ровер може да бъде спасен, и че отново може да бъде производител на желани и надеждни коли. Между 1989-98г произвежда близо милион "R8" и е един от най-успешните им модели, дори е номер едно през 1991г. Удивително.
Рецесията в САЩ обаче изпочупва яйцата в американската кошница на Хонда. Местните автопроизводители запрятат ръкави и патриотизмът започва да избутва японките. През 1992г печалбите на Американската Хонда падат с над 30% - първият им спад за 25г.
Междувременно малкият Ровърчо печели изненадващо добре - предната година той е единствената фирма, увеличила продажбите си на пропадащия европейски пазар. И то със своята роверизирана версия на Хонда "Акорд", "Ровер 600", която се купува повече от оригинала (вече също произвеждан в Англия, но в новия Хонда завод в Суиндън). За пръв път изглежда, че Хонда има нужда от помощта на Ровер, почти толкова колкото Ровер има нужда от Хонда, и японците почват да се пазарят да увеличат дела си над 20%.
Междувременно БМВ се размърдва, и прави предложение и на British Aerospace и на Хонда. Отговорът на Хонда е нецензурен, но като изтрезняват след Коледа, подготвят своя оферта. Започва наддаване. Хонда предлага да увеличи дела си в Ровер до 47%. Цената на офертата й оценява целия Ровер на 600млн лири. БМВ предлагат 800млн за 80-те процента на БА, което оценява Ровер на 1 милиард лири. Хонда казва, че може да събере още пари, но не иска да е мажоритарен собственик на Ровер. БМВ отива да си вземе нож и вилица и настава пир. В съвсем близкото бъдеще от Ровер няма да останат и трохи.
Хонда обявяват че са "разочаровани", което в превод от японски означава че са бесни. Какъв е смисъла да се кътат международни връзки с другия край на земното кълбо, и накрая всичкото усилие да иде на вятъра, питат японските вестници. Според тях сделката показва типичният за западняците циничен интерес към малотрайни неща и неуважение към бизнес отношенията базирани на доверие и сближаване.
От друга страна, това си е типичният за японците заобиколен начин да се изкара другата страна виновна за неуспеха, и да се представят те самите като жертва на предателство, а не жертва на собствената си лоша тактика.
Нежеланието на Хонда да наддава вероятно е резултат от три отделни причини:
Първо, те критикуват БМВ, че игнорира усилията Ровер да бъде запазен като британска фирма със свое лице.
Второ, японците не искат да останат в историята като похитители на последния британски автомобилопроизводител. По света вече се мръщят, че японците завземат всичко, и дори самите японци вече се замислят по въпроса.
Трето, Хонда има само 870 млн лири джоб пара, докато БМВ разполага с 2 милиарда за свободно харчене.
Ядът на Хонда бързо утихва. За тях е трудно просто да хлопнат вратата, защото произвеждат двигатели за Ровер в завода си в Суиндън, а пък Ровер им доставя панели за купето. Задаващият се през 1995г нов модел след "200/400" също е съвместен. Очаква се Хонда да държи близки връзки с англичаните докато изтече живота на настоящите модели, но нямат намерение да дават своя технология на БМВ.
Въпреки че до този момент японските фирми са преживявали добре кризите, за пръв път се случва Хонда да е под натиск, заради европеския си бизнес, и това ги безпокои.
53
Ровер на бисВторото поколение на "400" цели да затвърди Ровер като проиводител на лукс коли през втората половина на 1990-те, Rover "400/45" е леко базиран на "Honda Domani/Civic" и заменя добре продаващият се "200/400" през 1995г.
Моделът е доста различен от първото издание на "400" и дори има ново кодово название, "HH". Хонда и Ровер стискат ръце през 1991г, но Ровер вече е уморен от рокади и жонглиране с толкова много версии, и сега е готов отново да вземе японка по лиценз, с някои стилистични промени.
Дизайнерите все още са силно ентусиазирани от разработката на "600" и се надяват нещата да минат отново гадко и аеродинамично, но в Япония са посрещнати от вече полуготов проект базиран на суперскучния Хонда Домани - много по-народна кола от вдъхновяващите "600"/"Акорд". Колкото и да се роверизира, пак ще си остане скучна. Не само че ентусиазмът се изпарява, но и атмосферата става враждебна - дизайнерите си мърморят под носа, "Нима мениджмънта може да са толкова тъпи." Е, това е Ровер...
Мераците:
Реализацията:
Ровер искат от "HHR" да излезе малка версия на "600", но Хонда са задали параметрите и не отстъпват. За Хонда това ще е основната им кола в Европа, и те не искат да сгафят - в новия завод трябва да се правят изпитани неща, не експерименти с непредсказуем резултат. Нещата вървят към развод.
Духът на Коледа някакси умилостивява двете страни и все пак сделката е спасена. От 4-вратия Домани, Хонда измайсторяват 5-врат хечбек. За да се различава от 5-вратия "Сивик", Хонда предлагат 4-врат салон. Англичаните обичат салони, много повече от европейците, и Ровер се хващат за идеята като удавник за делфин. А и на Хонда много им се ще да имат "Сивик" салон.
54
Клатушкащият се корабОсновният дизайн на колата е готов 1993г и е очевидно как британцските дизайнери са направили колата по-устойчива на времето. Като се има предвид дългият производствен живот на модела, това е голям плюс. Освен това моделът е изплувал в по-горен сегмент на ценовата листа. Нали принципът беше, по-малко коли, по-високи цени. Чао "Астра", здравей "Кавалиер". Малкият "Метро" е оставен в производство за да се бори с по-малките съперници.
Механиката е чиста Хонда, с любимото й wishbone окачване и отпред и отзад, но благодарение на гениалният им инженеринг возията е плавна и гладка, до нечувана степен. Този клас е пълен с коли, които глезят шофьорите и не трябва да се рискува.
Интериорът обаче също е много Хонда - евтин и клаустрофобичен, а новия еърбег е изял рафтчето за дрънкулки. Да му мислят дилърите, как ще я рекламират...
Когато БМВ поемат Ровер, те веднага надникват в тенджерата и не харесват манджата, но вече е късно да се спре Хонда. Каквото излязло - таквоз. Единственото което войнственият германец съумява да направи е да намали лицензионните отчисления пращани на японците за целия живот на колата. Тогава на никой не му хрумва че точно този модел ще е наистина дълговечен.
Клатушкането на модела не е ефект на снимката:
Салонът малко оправя нещата и дизайнът не изглежда толкова непропорционален, но вместо да го чакат да излезе, купувачите си вземат други марки.
Като цяло моделът е толкова японски, колкото беше "Аклейм", само двигателите са напълно британски. Предлагат се няколко варияции, от 1.4л до 2л, като от малко литри се изстисква много мощ - от 136кс до 150кс. V6 идва чак 1999г. Но докато 16v twin-cam инжекцион някога беше новост за салоните, конкуренцията не спи, и слага.
Откъм возия "НН" успява успешно да сгази "Мондео" и "Лагуна", само "Ксантия" се оказва по-мекичка. Френска работа. Но скъпата лира и отчисленията за Хонда доста намаляват печалбата, а и скучния вид не успява да заинтригува купувачите, пък междувременно вносните коли поевтиняват, "Меган" и "Голф" гризат роверска територия.
През 1999г се превръща в серия "45" с лек фейслифт - част от спасителните мерки на германеца, за да отърка малко от привлекателността на супервпечатляващия "75". Разяпончването се състои главно в двойните фарове.
След Ерата на БМВ "НН" се трансформира във великолепния MG ZS. И изчезва, както и самия Ровер...
Беемвизацията през 2004г:
55
Изходът е натамДоста хора недоумяват защо БМВ купи Ровер, та това е все едно да нахлузиш гумени ботуши на един олимпийски бегач. Сделката може да изглежда изгодна, в сравнение с двойно по-голямата цена, която Форд платиха за доста по-малкия Ягуар, но Ровер са бездънна дупка, в която се наливат милиони. БМВ инвестира близо 2млрд в англичанчето след покупката и това за пръв път от близо 40г прави БМВ уязвими. БМВ иска нови модели - конкурентът Мерцедес вече доста е разнообразил гамата - но решава да го направи чрез покупка отвън. БМВ не иска повече да е нишов, иска да има всичко, като Бенц.
От 1959г, когато БМВ беше пред банкрут, неката вървят към все по-голям възход, не би трябвало да има причина за опасения... Това което БМВ не забелязва обаче, е че в следвоенните години Британското автомобилостроене е в непрекъснат упадък. През 1952г Ровер е 4-тият най-голям производител на коли в света, а през 1999г е на 20-то място. Хаосът от стачки в Ровер дори става известен по света като "Британската болест", дължаща се предимно на некомпетентност. БМВ смело купува един доста променен Ровер, и му налива доста пари и надежди, но го оставя автономен и това се оказва грешка.
БМВ решава да не се меси в работата на Ровер, за да не се възприема това като поредната германска инвазия. Ако народа се почувства бомбардиран, може да настъпи бойкот на немските продукти. Моделът "75" е първият без бюджетни ограничения, но БМВ го саботира още на пресконференцията по откриване на модела. Вместо хвалби, шефът на БМВ говори как Ровер е зле, и трябва да се вземат мерки.
Стратегията на БМВ тихомълком да повторят стратегията на GM от 1920-те: "Кола за всеки портофейл и за всяка нужда." Портфолиото на БМВ сега се цели в скъпите вариянти, но в пълна гама разновидности возила. MG е възроден с роудстери, Ровер 75 е луксозния седан, Ландровер продължават да са царе извън пътя. Но Ровер 75 не успява да заинтересова младото поколение и продажбите продължават да спадат главоломно, а силната лира прави износа непрактичен. Междувременно, реорганизациятав БМВ е направила Ровер излишен. И БМВ вдига ръце. Започват да кръжат лешояди, от онези дето бутат с клечка замиращи фирми, и ако се съживят ги продават, ако не се раздвижат, се разфасоват. Краят на историята не е за малки деца...
56
Проект "Феникс"През 2000г БМВ се сближават с лешоядите от "Alchemy" и обявяват, че ще продават Роверската група на части, и британското правителство се паникьосва, а работниците са в шок, за пореден път. Този път обаче няма какво много да помогнат. Плановете са MG да излезе на преден план, като спортен продукт с аристократично наследство.
Шоковата вълна е последвана от доста тичане, в опити да се спре "Алхимията". Събитията се развиват главоломно, за дни. Летят факсове. БМВ обявява че не пуска "Мини", каквото ще да става, и няма да връща никакви марки на британците, дори да се стигне до битка с танкове. През това време Алхимиците най-после успяват да разгледат всички финансови дела на Ровер, и ужасени се отказват сами.
Политици и бизнесмени от региона се комбинират и формират "Консорциум Феникс", който купува Ровер за символичните 10 лири, макар и с допълнителни клаузи (бизнесът е сложно нещо...) Все още има увереност, че Ровер ще оцелее като марка и ще се произвежда без да е екзотика, макар че фирмата продължава да се смалява.
Ландровер и Техническия Център са взети от Форд. БМВ запазва правата върху марката "Ровер", наред с "Райли" и "Триумф", а Консорциум Финикс се сдобива с "Остин", "MG", "Морис" и "Уулсли", както и с "Ванден Плас" извън Сев.Америка, където ще го ползва придобитият от Форд Ягуар. Консорциумът ще може да ползва името "Ровер" под лиценз от БМВ. Сред условията е и, че MG Ровер няма да произвежда 4x4. Мини и заводът Коули си остават за германците.
Фирмата се преименува в "MG Rover Group" и през 2002г отново започва да търси чуждестранен партньор. Дежа-ву. След като не се стига до сделка с Фият и Тата (частична сделка се сключва за Тата "Индика"), пристигат и китайци, накрая се стига дори до "Протон", представяте ли си?? През 2003г в Англия почват да се продава Тата под името "СитиРовер", макар че не много хора чуват за модела. Затова пък се разчува сделката с Консорциум Финикс и продажбите на всички модели се срутват.
През 2003г дори "Протон" се оттегля - някой ще се учуди ли, че историята е за пари - и роверци отново поглеждат към Китай. Разгласява се сделка с Шанхайската Авто-мото корпорация, пак съвместна работа, но китайците ще контролират 70%. Еееех, Ронда... Китайският Ровер ще се прави в Китай и в Лонгбридж, който дори вече не е собствен, а продаден и сега ползван под наем. Ровер продават на Шанхаеца правата върху "25", "75" и К-двигателя. Ми то какво остана?...
57
Фирмата на залязващото слънцеПрез 2005г Шанхай се отказват от създаването на съвместна фирма и MG банкрутират. Лонгбридж спира производството, защото няма пари за снабдителите. Шанхайската фирма обявява, че ще прави Ровер "75" в Китай. Новите собственици на MG-Ровер се казват "Нанджинг" и обещават да продължат продукцията в Лонгбридж, но същевременно демонтират машинарията от завода и я пращат в Китай. Не че на някой вече му пука... Шанхай продължават да държат правата за Ровер. Объркахте ли се? Теглете му една майна, вече няма такава кола.
Последният Ровер "75" се изтърколва през юли 2005г, MG Ровер хлопва врати. От стария роверски завод в Ковънтри се изтърколва и последния Jaguar XJ, след което заводът е превърнат в мениджмънт център и работилница за панели имитация на дърво.
Просперира само заводът в Коули, където БМВ наливат 100млн и вече става "Оксфордски завод на Мини".
През 2006г Форд купува марката "Ровер" от БМВ - за спомен, и за 6млн лири, само и само за да не може Шанхай да лепи името на свои продукти. Така китайската версия на "75" излиза като "Roewe 750" – звучи като немската дума за лъв, loewe, а на китайски се произнася "ронг вей", в груб превод "славна сила". Какво знаете вие...
През 2007г двата китаеца се сливат, и Roewe подхваща и варияции на MG, и то в Лонгбридж.
През 2008г правата за името "Ровер", наред с Ягуар и Ландровер, биват продадени от Форд на Тата за 1.15млрд лири. Тата създава и холдинга "Ягуар Ландровер".
През 2009 британското правителство хвърля 16млн лири в 850-страници доклад, който заклеймява Консорциум Феникс за това че са разрушили една британска легенда за да се облагодетелстват сами.
През 2011г MG се връща във Великобритания чрез MG Motor UK, но е базиран на Roewe 550, макар и със британско стилизиране и инженеринг, и се сглобява в Лонгбридж, поне до 1916г. Междувременно БМВ вече е произвел 3млн свои Минита в Коули. Вече никой не си спомня за Ровер.
Но въпросът беше за англичаните. С Аклейм се отварят едни големи порти. Постилането на червен килим пред японските автомобилостроители става държавна политика. Тогавашните управляващи са наясно че Лейланд върви към края си, и че ще е направо идеално ако дойдат точно японци да го заместят. Нисан идват през 1986г с "Блубърд", и 125млн лири подарък от държавата. През 1992г Хонда отварят собствен завод и почват да правят Акорди за Европа, и когато Ровър ги зарязват, това въобще не им дреме на шапката. Тойота пристигат последни, с Карина. Отварят се и местни центрове за развойна дейност, което си е комплимент за британската наука.
Но със сключването на договора за свободна търговия между ЕС и Япония и излизането на Британците от ЕС, се разбра че бракът не е по любоФ, а по сметка - японците започнаха да се изнасят. Хонда пак води колоната - напуска Великобритания през 2021г. За Ронда продължават да пеят само Бийч Бойс: