Автор Тема: Как Лада завоюва Англия, но така и не стигна до САЩ  (Прочетена 7292 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Септември 26, 2020, 02:05:45
Прочетена 7292 пъти

Неактивен Тери

  • Публикации: 326
Вдъхновение за темата беше това запитване:

Но кой нормален човек в кап държава ще си купи такова нещо? Трябва да е или комунист, или нищо да не разбира, или да му е почти подарена колата.

Аз пък винаги съм се питал кой нормален човек би си купил Reliant Robin, който е триколка която лесно се обръща на завой, за возия и естетика да не говорим. Неинформирани купувачи има доста "на запад", просто хората не се заливат един друг със съвети. Но най-вече имат приоритети. Пък и повечето грешки се поправят лесно, така че не е необходимо купувачът да е чак толкова нащрек... ¯\_(ツ)_/¯

Всъщност, ето едно представителство, в което Лада се продава наред с Релайънт Робин  о:



Лада може и да е смешна кола за някои, но остава в историята, и в спомените, за разлика от неща като Тата и Протон, които се продаваха до съвсем неотдавна, но вече са забравени, че и дори Шкода, която не съществува за болшинството англичани, въпреки че се търкаля ежедневно на пътя пред тях. Докато Лада е култов автомобил.

"Чували ли сте за 16V Лада? 8V са в двигателя, а другите 8 са в радиото."

"А чували ли сте за онази викторина в кръчмата, където първа награда е Лада, а втора награда е две Лади?" 

"Какво значи да сте оптимист?"
"Да имате Лада и да й инсталирате аларма!".

Англичаните разправят много шеги за Лада, но ги разправят с обич: "За какво ползвате Ладата си през зимата? За фризер!" Шегите не са нови, същите се разправят за всички евтини коли от Форд-Т насам.

"Какво става като почистите Лада от ръжда?"
"Тя изчезва!"

Между 1977 и 1997г в Англия се продават над 300,000 Лада "Рива" - най-популярния модел. И в момента са останали съвсем малко рускини на Острова, не заради прословутата ръжда, а защото по някое време става адски изгодно да ги продават обратно на руснаци в Русия. Английските Лади стават особено търсени заради славата им, че са добре поддържани и навъртяли малко километри. През последните години обаче броя Лади в Англия си остава стабилен - който има си ги къта.

"Как ще разпознаете че някой кара Лада?"
"Лесно, вече сте се срещнали в сервиза сутринта".

Майтапът настрана. Най-важното е да се намери точния купувач. Първите Лади, ВАЗ-2101 "Жигули", стъпват във Великобритания през 1974г, в едно северно пристанище - Гримсби.





Според други източници колите идват в съседния Хъл, където разтоварването би изглеждало така:



Хъл има стари връзки с Русия, макар че редовият гражданин едва ли знае толкова много история, че това да наклони везните за или против покупка на Лада:

- В началото на 20в от тук минават близо 300хил руснаци на път за Ливърпул, откъдето пък ще отпътуват за САЩ. По същото време в Хъл пристигат и 80хил руски коня, предназначени за въглищната индустрия в региона, и за Лондон.

- През 1873г идва дори руският цар, Александър III, за да провери как върви строежа на две парни яхти предназначени за него.

- През 1904г голяма флотилия риболовни траулери от Хъл среща група руски военни кораби пътуващи за Япония, но в сумрака руснаците ги помислили за военни, и рибарите търпят жертви. Русия се извинява, плаща репарации и сега в Хъл има рибарски паметник.

- Друг паметник отбелязва пилотът-рекордьор Ейми Джонсън, която първа прелита от Лондон до Москва за един ден, през 1931г. Предната година Ейми прави рекорден соло полет от Лондон до Австралия.

- през Втората световна стотици моряци от Хъл участват в Арктическия Конвой, рискувайки живота си за да снабдяват Русия с провизии. Товарът съдържа танкове, военни самолети, гориво, амуниции, суровини и храна. През 2016г Русия награждава оцелелите с медали.

- през Студената война британското правителство се опитва да убеди Русия, че рибарите от Хъл не шпионират руските кораби във водите на Арктика. Разсекретени документи показват че обвинението всъщност е вярно.

Както и Хъл, Гримсби често оглавява класацията за "Най-лош град за живеене в страната" и дори името му значи "мрачен и подтискащ". Работническият квартал на градчето изглежда така:



Всъщност доста коли минават през пристанищата на Гримсби и близкия гр.Хъл - водите там са подходящи за дълбоко газещи кораби като тези натоварени с автомобили. Но не са много новите коли, които остават...

Първото представителство на Лада обаче изниква съвсем наблизо, в индустриялна зона до едно малко село, Карнаби, в един също така мрачен и подтискащ регион, пълен с мрачни и подтиснати нископлатени работници, за които идеята да имат нова кола е не просто неосъществима, но и немислима. Но това си е нормален пейзаж в северна Англия, и Ладата си идва съвсем на място.



През Втората световна от ВВС Карнаби са отлитали бомбардировачи да рушат красотите на Кьолн, а през 1960-те в готовност са стояли балистични ракети Тор. И най-неочаквано този бастион на отбраната бива набързо покорен от руската инвазия. Бившата летателна полоса на старото летище сега е дълга права улица насред индустриялни халета, удобна за тестване на руска техника. Впоследствие фирмата-вносител на Лади ще почне да донася и руски мотоциклети, да бръмчат тук на воля.





От Толияти колите се качват на кораб в Талин и изминават общо 3000км докато пристигнат тук, в "Центъра за Внос на Лада" във ветровития Йоркшир. На паркинга в индустриялната зона на Карнаби всяка кола е записана на кое паркомясто е, за да може дилърите лесно и бързо да ги вземат и пуснат най-първо през мивка с вакса и шампоан. Това е само началото на епично преобразяване.

Следва Механично-електрическия отдел, където се проверяват емисии, окачване и амортисьори, спирачките, геометрията на волана и ръчната. Всичко се тества стриктно с френската система "Биланматик", единствена в страната. Това, че Лада е евтина кола не значи че и бизнесът с нея е евтин... Техниката може да отработи 150 автомобила на ден. Два пъти на ден поточната линия се зарежда с части и консумативи. Халето може да се види тук:

https://virtualmotorpix.photoshelter.com/image/I0000Y_pzMFfQP9M

Мери се и мощта на двигателя. Не че има техническа нужда за целия този калабалък - колите си идват вече приспособени към изискванията на британските закони, но западнякът-купувач е взискателен и глезен, и дребни задявки усърдно се изглаждат. И излиза една доста надеждна кола, с перфектно обслужване на клиента после, каквото не се предлага дори от "големи" марки.

"За какво ползвате Ладата си през лятото?"
"За фурна".

Вложение от 500хил лири прави техническия "Център" един от най-модерните в страната. Има специализирана бояджийница за специалните издания, отдел за пътни тестове, и огромен склад за разпространение на резервни части, чиито адрес се води в "Брайдлингтън", за по-престижно - това е близкият морски курорт.

 

През портите на "Центъра" минават до 300 коли седмично. Има и базови модели, но англичаните се хвърлят на тези с повече екипировка. За всеки модел има отделна поточна линия. Боядисват се бъмпери (на Самара), претапицират се седалки, воланите и стиковете за скорости се обличат в кожа, добавят се шибидаси, радия и касетофони, задни рефлектори, тасове, лайсни, финтифлюшки. Общо 14 души работят по подобряване на спецификацията на един автомобил.

"По какво личи че крадци са ви разбили Ладата?"
"Някой е инсталирал радио вътре".

"По какво се отличава Лада Спорт?"
"Шофьорът носи маратонки".

Екипи от по двама души работят на специалната линия където базовата "Нива" се превръща във върховния "Казак", екипиран със стилни пет-спицови джанти, претапицирани в плат седалки, нова облицовка на вратите и тавана, стерео-касетофон-радио, булбари отпред и отзад, шибидах, външно окачване на резервната гума, и графични лепенки.



Повечето компоненти използвани в процеса са английски, и струват по 1.5млн лири годишно. Но си струва - Нива 4х4 е по-добра от Сузуки SJ откъм практичност и стабилност. През 1990-те офроуда ще и единствената област където Лада постига успех. Нива дори отива на служба в английската полиция, и при Бреговата охрана, и чак при Електрическата компания на о-в Ман, а и набира култ от почитатели сред тайфата английски офроуд ентусиасти, рамо до рамо с Ландровер, Тойота и Джип

От "Центъра за Внос" колите заминават за местния пазар. Предимно съвсем местнтия. Северняците не се интересуват от външния вид, търсят практични неща и са свикнали на компромиси. Че била "морално и технически остаряла" въобще не им минава през главата. Тук всичко е "морално и технически остаряло", хаха. Задните седалки на Лада са по-меки от леглата на които спят доста хора.




 
Руската кола дори е с форма на чук и пасва идеално на ъгловатата пролетарска естетика. И е с дебели ламарини, здрави като чук, правени да издържат сибирски студ. Скоростната кутия от Фиат е не само здрава, но и издръжлива на блъскане. Окачването също е мислено за пътища с дупки и колелата имат повече ход - не че английските пътища са такива, но ако я думнеш през бордюра пред кръчмата, нали, е добре колата да може все пак да те закара обратно до вкъщи.





Септември 26, 2020, 02:12:46
Отговор #1

Неактивен Тери

  • Публикации: 326
Ладата е практична кола, по размер като суперпопулярната Форд Кортина, която отстрани прилича на Лада, а отпред на Москвич:

Кортина 1970



И от вътре е ръб, но за 963 лири - толкоз:



По това време изборът е Рено 16 за 1900 лири Крайслер Алпин (Симка) за 2200 лири, Рено 4 за 2600 лири, Ягуар Е-тип за 3100 лири, или Форд Капри за 4000 лири. И това са базовете цени, за всяка екстра искат още пари. И една малка подробност - всичките са смачкан хечбек. Няма ни един просторен салон който да вози комфортно пет души и пет куфара...



Междувременно бачкаторите изкарват по 180 лири на месец и едва свързват двата края. Рекламите за Лада, както и въобще за всички руски возила на Острова, наблягат на издръжливостта и цената. И макар че предизвикват смях когато ги прожектират в киното, защото са нереални като приключенския филм който придружават, все пак успешно пресъздават основната мисъл зад покупката на Лада - това е яка кола за яки ръце, и за авантюристи. 



Купувач влиза в магазин за авточасти:
-Ще ми дадете ли чистачка за Лада?
-Разбира се - казва продавачът - това звучи като много изгодна размяна.

Първите Лади в Англия се внасят и продават от предприемчиви американци - Сатра моторс ("Съветско Американска Търговска Асоцияция"), за която ще стане дума по-нататък, в американската част на сагата. Но това не са първите руски коли с десен волан - първи са ГАЗ М-21 Победа, познати в Англия като Волга М-21. Произведени са едва 100 броя, от които 15 са продадени в Англия.



Тази е от 1963, намерена в гараж, в оригинално състояние. Пазена е в помещение  28г. 













Предшествениците, "Томпсън и Тейлър" са английски инженери, които още през 1960-те започват да внасят продукти на съветското автомобилостроене, па макар и колкото за куриоз. Големият бум идва в началото на 1970-те, когато "Сатра"  поемат бизнеса, като част от цялостния си опит да побратимят търговията между Изтока и Запада.







Москвич 408 и 412 за кратко правят компания на Лада:





руската версия:





Москвичът изжлежда леко странно, но видът му съвсем не е екзотика за англичаните. Носът на "новия Москвич" не е чак толкова различен от този на Хилман Хънтър:



А "стария Москвич" си е направо стария 1961 Хилман Минкс:



"Московският Завод за Малолитражни коли" прави неофициални копия на 1930 Форд АА и 1938 Опел Кадет още от преди Втората световна. Но когато Червената армия пристига във Франкфурт през 1945г, руснаците със задоволство откриват, че завода на Опел в Русхайм стои почти непокътнат - заедно с всички матрици за предвоенния К38 Кадет. И целият опелски инструментариум бива забърсан и пратен на Москвич, където още на следващата година се появява моделът "400", странно наподобяващ Опел...





През следващите 18г Москвич 400 е основният средноразмерен транспорт на СССР, като през 1956г 402 получава ново купе в два цвята, което наподобява ред други автомобили-съвременници.



Колкото до механиката на Московеца... е, да кажем че англичаните са свикнали да им поднасят неща с що-годе нормално качество, и не са подозрителни, и дори са доста доверчиви общо-взето. Единственото нещо, спрямо което веднага застават на нож определено са французите и всичко френско, с което водят война от 1066г насам. За Русия знаят че от там идва атомната заплаха, но и водката. И понеже не гледат редовно новини, но пък редовно ходят на кръчма (където мърморят срещу французите), на руските неща се гледа главно с умиление.

И руските коли настигат по популярност водката с появата на изцяло новия 408 на Лондонското Авто-шоу през 1964г. Хубавец:








Почитаният в."Обзървър" е влюбен, и описва Москвича като "красив автомобил с елегантни модерни линии". Заслепени от фръцливите перки на опашката и четирите фара отпред, журналята не забелязват че под капака все още боботи имитация на 1400сс Опелски двигател от 1938г.





« Последна редакция: Септември 26, 2020, 02:48:23 от Тери »

Септември 26, 2020, 02:16:34
Отговор #2

Неактивен Тери

  • Публикации: 326
Първото представителство за руски коли в Англия e стратегически разположено на ръба на Лондон - близо до пистата Брукландс, в с.Байфлийт, което само е пълно с автомобилна история. Обаче изборът се оказва грешка. Руснаците мечтаят за валута, но англичаните някакси не си представят как ще карат тежащата два тона кола.



Изтънчените южняци нямат мерак да седят на листово окачване и да слушат как стърже земеделската машинария в скоростната кутия, че и да плащат цена колкото за една Форд Кортина. Но има и друга Англия освен Лондон, нали... И вносителите се преместват на север, в индустриялния рай, при пролетарията, където земеделско-индустриялните звуци са просто част от пейзажа.

През това време и руснаците се раздвижват. От прясно прекръстения "Автомобилен Завод на Ленинскя Комсомол" излиза Москвич 412, и квадратните му фарове правят бъдещето по-светло. Годината е 1969, а двигателят - изцяло нов, 1500сс, 80кс. В типично съветски стил, инжинерите пак са забърсали нещо, този път е скица на 4-цилиндров двигател БМВ, и Космичът вече може да лети със 145км/ч. Не че има луди дето ще пробват, защото все пак в 412 си стоят листовото окачване и барабанните спирачки от 408. Все още няма пари за друго. Но поне теглото на новия Москвич е намалено до само един тон, най-вече защото 408 се оказва твърде тежък за старите мостове из провинциялните дебри на Западна Европа.

Предприемчивите американци от "Сатра" поемат вноса и веднага свалят цената на Москвич до тази на Мини. Печалба пак има, но сега вече се лови вниманието на друг тип купувач. Маркетингът е забелязал, че средностатистическият купувач на 412 не се интересува че купето е като от миналото десетилетие, нито от това че воланът и колелата не винаги вървят заедно. По-важно за този тип купувач е, че може да се сдобие с с дву-скоростни чистачки, нагласящи се облегалки и щори за радиатора, които да пазят топлото за двигателя зимата. И всичко това на цената на един народен Хилман Авенджър, който за 1350 лири естествено е хечбек:



Такъв купувач може да се омая и като му подариш комплект от 21 инструмента, плюс манивела. Въобще не го интересуват "модните тенденции", особено след като е забелязал как при другите марки тенденциите обикновено се свежда до боядисване на колата в някакви нагли отенъци на оранжево.











При Московеца ПВЦ-то в купето може и да се разпада след няколко месеца, но пък в държава, където два пръста сняг паникьосват всички е освежаващо да видиш кола, специално правена да издържа температури между -50С и -60С.



И дилърите на руски коли постепенно се увеличават. През 1969г представителствата са 20, а продадените коли - 300. През 1973г 268 дилъра продават 14,500 коли.



Интересът към съветската техника дори води до създаване на отделна фирма, "Сатра Беларус", за продажба на едноименните трактори - за първата година е само проба, но все пак пробутват 12 трактора, ха!





"Тракторите Беларус обичат британската провинция - там са като на почивка.
   Знаем, че търсите трактор, по-здрав отколкото някога би ви потрябвал. Беларус. Роден и отгледан в Съветската зима, той с лекота ще мине през най-тежките британски терени. Но Беларус е много повече от груба сила. Той е произведен с финес, за който бихте платили повече. Беларус има:
...Серво волан - не е необходимо да дърпате здраво когато работите здраво.
...Независимо предно окачване - защо груб трактор трябва да вози грубо?
...Девет предни и две задни скорости, за да минавате планини и снежни преспи.
...И една малка подробност. Цената. Може да дадете на Беларус една британска ваканция само за 1784 лири. Ако искате да пробвате Беларус, идете до близкия дилър. Той няма да ви връчи рекламна брошурка, ще ви връчи само ключовете. Така че да изкарате една пробна бразда сами. И после може да уредите една хубава почивка за този як малък трактор във вашата ферма."

 

Малко като на краставичар краставици да продаваш... За да върви бизнеса "Сатра Беларус" добавят към вноса още и руски мотоциклети, като поемат щафетата от "Мотоциклети Уелс". Фред Уелс е първият сериозен вносител и е започнал с Урал M63, какъвто кара сам:





Преди него много хора внасят много различни марки, но единични бройки и общо взето руските мотоциклети остават мистерия за англичаните. "Уелс" добавят и инструкции за ремонт на английски, не че Урал имат нужда от ремонти, но е добра реклама.



Когато "Сатра" поемат бизнеса с мотоциклети, те регистрират ново английско търговското име, "Cossack", което лепят на всеки внесен и ре-експортиран съветски мотоциклет. Някои заминават чак за Австралия.



Купувачите не знаят че "Казакът" всъщност са няколко различни мотоциклета идващи от различни съветски републики - "Урал" и "Ишевск" от Русия, "Днепр" от Украйна и "Минск" от Беларус.



Всичко върви много професионално - приятни офиси, нови работилници, много резервни части и участия на изложения където красиви мадами раздават лъскави брошурки. И така до 1979г когато се вижда че харченето надвишава приходите и бизнеса с руски мотоциклети е предаден по-нататък. "Казаците" вече се продават в 210 представителства в страната. Макар и работещи с други марки, някои от тях са доста големи дилъри като Хонда, и интерес съществува. Има кой да поеме щафетата. Следващата фирма също издържа само десетилетие, но последните ентусиасти, "Ural Moto UK", са вързали близко сътрудничество със самия завод в Русия и току-виж оцеляли и в 21-ви век.



"Клубът на почитателите на мотоциклети Урал" е формиран още през 1970-те, после е преименуван на "Клуб на собствениците на Косак", и си съществува досега. В Австралия Казаците спират да се внасят през 1976г, но и досега австралийците наричат руските, беларуски и украинските мотоциклети с това име.

Сред предлаганите в Англия модели мотоциклети са Возход 2 и 3, Юпитер 3, Урал М63, Урал М66, Днепр МТ9, Планета Спорт, Минск, Тула скутер, Планета 3, Урал М67. За съжаление мотоциклетите остават с ниска репутация, главно защото се рекламират като модерни, а всъщност не са, и имат нужда от редовна поддръжка с която новите купувачи не се занимават. Повечето имат кофти спирачки и не стават за високи скорости. Никой така и не се опитва да ги продава като "ретро". Проблем е и че не винаги се предлага най-новия модел от серията. Някои екземпляри са очукани докато дойдат от СССР, а други седят с години в щайги. Хромираните части често са ударени и имат нужда от замяна, двигатели и скоростни кутии поемат вода, и понякога се налага пребоядисване. Добавяни са и английски части, заради изискванията на закона и за да се подобри карането, включително фарове, стопове, капачки на свещи и самите свещи, спирачни кабели, и естествено кошовете са прехвърлени от другата страна.


Септември 26, 2020, 02:20:05
Отговор #3

Неактивен Тери

  • Публикации: 326
И всичко това вдъхновено от един Москвич. И то какъв! Вътре си е лукс: дву-скоростно отопление, предни уши за теглне, калобрани отзад, облегалки за ръце на вратите, окачалки за палта и дръжки за държане, светлини за паркиране, дву-скоростни самопаркиращи се чистачки, от пиле мляко.



Комерсиалните вариянти естейт, ван и пикап стават най-успешно продаваните Москвичи по време когато Бритиш Лейланд все още продава Остин А60 ван модел 1956г. Вместо него, един баш-майстор строител би взел 412 от раз, с големия 1500сс двигател, запалка и отопление бълващо жега като вулкан.

Austin A60





И без да е особено в крак с времето, Москвич-баничарка се оказва по-луксозен от английския "Бедфорд", ха! Москвичът има седалки с накланящ се гръб, запалка, чистачки с две скорости, фарове за задна скорост (ааа, вие мислехте че това е стандарт за всички автомобили досега, нали) и заключваща се капачка срещу крадци на гориво.



412 Де Лукс (оу йес, Космич Делукс!) получавате с радио (и това го мислехте за стандарт, нали?) и допълнителни кварцови халогенни отстрани без да доплащате! Плюс колани - безплатно! Клаксон с две ноти, мокет и оверрайдери (двете вертикални добавки дето ви пазят бъмпера отпред от бъмпване). И още! Ключалки със защита срещу разбиване и огледало за задно виждане със защита от заслепяване! Волан, който е вдлъбнат като на спортна кола, но и ще се сгъне за да не ви нарани при евентуална катастрофа, че и меко инструментално табло и ламинирано предно стъкло, за безопасност. Сензационно!











За сравнение, Бедфорда има странични огледала, които често падат заради ръждата отдолу и интериор, който би разплакал спартанец. Седалките са твърди и неподвижни като в трактор, а панелите на вратите вътре са картон. За пролетарията в страната все още не се грижи никой.

Bedford HA:

   

Интериор на Бедфорд:



Интериор на износен Москвич 408



И тъй като Бедфордът се ползва от стипци като електрическата компания, телекома и пощите, единственото му предимство - по-голямата пъргавост - бива орязано с модификация на двигателя целяща да пести гориво. Получава се кола тромава като пиян руснак, срещу която истинският руснак води по точки - на вид Москвичът напомня на тузарския Хилман Минкс, докато Бедфордът само напомня че имате неплатени сметки.

Хилман Минкс:



През 1972 сп."Мотор Спорт" признава: "Ако преди година бяхме казали, че руска кола ще спечели два Британски рали шампионата, щяхте да отвърнете, в най-добрия случай, че сме леко оптимисти". През това време Москвич успешно участва в ралитата за Световната купа Лондон-Сидни и Лондон-Мексико. Е, това става докато класовете са подредени по цена на колата, а не по размер двигател и 1.5-литровият Московец се състезава с фъстъци като Мини, Хилман Имп и Рено, но титлата си е титла. 



Рекламата тръби: "Тестван на маратон, на рали, а вече и на състезание!" и "Големи гуми за икономично каране! Шофирането става все по-скъпо, бензинът и сервизът поскъпват, вдигат се цените на новите коли... Новият Москвич 1500 ви дава повече кола за по-малко пари: 1478сс на цената на 800сс. Плюс двигател с изненадващо малък апетит за бензин. И солидно инженерство, с което намалявате пътуванията до сервиза.



... Повече мощ за по-малко пари: със 1478сс стигате 145км/ч - скорост, която рядко имате право да вдигнете, т.е. няма да се нуждае от юркане, което пък значи по-малко износване на части и по-малко разходи за ремонт.

...Същевременно получавате достатъчно мощ за необходимото ускорение, което пък позволява безопасно задминаване и добра скорост за обиколка на Континента.



...На дълъг път Москвичът се държи като страхотна голяма кола, но на бензиностанцията се държи като малка кола - според сп."Мотор Март" разходът е до 8/100.

...Правено да издържа най-лошото време в света, купето представлява пластове от: 9мм стомана, фосфатно третиране, електростатична баня, 70% основа, 30% боя, още обоя, и дори още боя, полир. Новият Москвич е многократно тестван в най-лошите условия на Съветския терен и Съветския климат. От крайния студ на Севера до печащата жега Кавказ - условия които едва ли ще изпитате тук.

...Според нас евтината кола трябва да си остане евтина. Солидния инжинеринг значи, че Москвичът ще се нуждае от по-малко скъпи посещения на сервиза.

... Екстрите не струват екстра. Повечето производители очакват от вас да плащате допълнително за добавки. Ние не. В стандартното оборудване влизат пълен инструментариум на таблото, серво-спирачки, напълно накланящи се облегалки, ключалки подсигурени срещу разбиване, вградени светлини за задна скорост, запалка, огледало със защита срещу заслепяване, ламинирано предно стъкло и двускоростно отопление.

...През 1973г отбор Москвич печели всички шампионати Клас Д Салон, в които участва - 33 от 33 възможни. Трябва ли да говорим повече?



...Москвичът обича да ходи на ваканция с каравана. Големият му двигател дава 80кс при 5800 оборота. Това е повече от достатъчно за теглене на семейната каравана. Всъщност, ако ремаркето ви има свои спирачки, новият Москвич щастливо ще тегли 838кг, и то безпроблемно, но най-важното - без да натоварва двигателя. Това е предимството на голяма кола с достатъчно куб.см в двигателя. "



Както тръби рекламата, името Москвич често води класациите в шампионата за немодифицирани коли. На ралита действително е страхотен, но вариянтът за редовият шофьор някакси се случва, че прекарва повече време натоварен на Пътна Помощ, отколкото на асфалта.

През 1974г Асоцияцията на Потребителите вече му е вдигнала мерника и пресата обявява: "Дизайнът и майсторлъкът му са като от 1950-те". Таблото е метално и може да си одереш пръстите на острия му край, а ръчната, правена от лят алуминии че ви докара синини. Няма спор.



Купувачите обаче не са придирчиви и знаят, че кола която бръмчи, тресе и ускорява като танк на баир не винаги е руска. За четири години близо 15хил англичани пробват Московец. Алтернативата е Морис Марина и производителите й от Бритиш Лейланд ще плачат за Москвич, който беше единствената кола в сравнение с която Марината изглеждаше динамична. Другият плачещ е "Англия Телевижън", чиито ограничен бюджет не позволява скъпи награди за телевизионната викторина и в доста серии от "Разродажбата на Века" може да се види как водещият изтъква колко желан е ярко-оранжевият Москвич "412 Делукс" на подиума зад него.

Морис Марина Делукс:



Марина делукс отвътре...



За последно Москвич е внесен в Англия през 1976г. Въпреки дебюта на разкрасения 2140 - баз перки и с модните черни пластмасови бъмпери, Москвич не успява да изкара достатъчно валута. През 1986г АЗЛК пренасочва усилия към 2141 Алеко - имитация на Крайслер Алпин с предно, и 2140 бива спрян през 1990. От там нататък Москвичи се произвеждат от време на време и през 2002г АЗЛК, уви, банкрутира.




Септември 26, 2020, 02:24:34
Отговор #4

Неактивен Тери

  • Публикации: 326
За разлика от Москвича, Ладата си е италиянка, Фиат 124, и си върви като песен. Първата година продават 2400 броя, нататък стигат е да 30хил, с което надминават БМВ и Мерцедес взети заедно.  Има дребни разлики с Фиат - руски двигател и спирачките които вече са барабанни, а не дискови. Добавена е и манивела, която в по-късните модели е заменена с компютърно-контролиран карбуратор. Но за англичаните "Континентът" е толкова далечен и екзотичен колкото Папуа Нова Гвинея, и се приема за нормално европейските коли да имат чудатости.



"Сатра" правят дребни промени в пристигналите автомобили, колкото да се нагодят към пазара - като шумоизолация. Със седалки от плат и мокет на пода Лада почва да изглежда като съвсем нормален автомобил. Дори навява носталгия по Воксел Вива от предишното десетилетие, който изглежда така:



Е, на пазара има и други, по-красиви коли, чиито врати се затварят по-меко, но ако живееш в Гримсби и околия няма да обикаляш през девет земи в десета, че да си купиш нещо друго.



Пък и всичко друго на тая цена изглежда маломерно, сгъчкани комбита някакви с три врати, мижав двигател и мижаво място за багаж. Имате пари само за Форд Фиеста, или мислите за Форд Сиера на старо? Вижте нова Лада! Ладата си е салон, ВАЗ-2101, а има и естейт, ВАЗ-2102, и в нея удобно седят петима души, с цял товарен хамбар отзад. Първоначално с четири скорости, впоследствие идва и модел с пет, и приятно звучащ двигател.




По-мудна е от оригиналния Фиат, но пък и двигателя издържа повече на грубости.  Имате избор между 1200сс с 63кс и макс.скорост 145км/ч, или базирания на ВАЗ-2103 по-горен модел 1500сс със 75кс и масимум 160км/ч.



"Какво е максимално ускорение може да постигне една Лада?" "9.8м/сек, ако пада хоризонтално надолу."

Руски ВАЗ-2105:



Континентална Лада 1600 износ:



И докато с нов Ровер получавате само крик, ключ за болтовете на джантата и едно криво желязо с което да махнете тасовете, с Лада ви дават елегантно кожено руло пълен инструментариум - комплект разнообразни гаечни и шестоъгълни ключове, отвертки, щанга, помпа, манометър, и кутийка боя, че и лампа с дълъг кабел.

Ремонтът също е лесен, всичко е достъпно отгоре, само бъркаш и връткаш. Ако останете без бензин, и сте с Ровер, за да стартирате колата ще ви трябва новозареден акумулатор и пакет ментови бонбонки, защото ще трябва да смучете бензиновия шланг докато се напълни помпата. Ако сте с Рива обаче, само доливате бензинче и цъквате едно малко ключе докато се напълни малкото прозрачно куполче на горивнана помпа. После сядате вътре и съвсем културно потегляте, без да имате усещането че сте се целували с бензиноколонка.

Ако търсите резервна част, отивате и казвате, искам това-и-това за Лада, няма ровене в каталози, няма номерца с дълги цифри, няма и чакане.

Ако думнете в дупка с Датсун, после трябва да оправяте цялата предница и най-вероятно застрахователят ви направо ще отпише колата вместо да се занимава. Ако същото ви се случи с Лада, най-много да смените гума, и да ходите в сервиза за центровка, срещу 10 кинта.











За успокоение на по-съмнителните купувачи, някои рекламни брошурки дори включват изглед от руския завод и английския тестов център, с уверението че всичко е качествено, проверено и запасено с резервни части:
   "Лада се произвеждат в производствения комплекс Толияти в СССР - ултрамодерен завод от 50 млн кв.фута, по специален дизайн в сътрудничество с Фиат.
   Миналата година 660,000 Лади бяха произведени на 90-те мили напълно автоматизирани линии.
   Толияти е сред заводите които най-много обръщат внимание на качеството в света, и при всеки производствен стадии, както и преди напускане на завода, всяка Лада минава серия подробни тестове, включително пътен тест на всякакъв вид повърхност, както и в камери за прах и дъжд.
   Всички коли се доставят във Великобритания от Автоекспорт, които изнасят в над 70 държави по света.
   Британският Център за Внос на Лада е в Брайдлингтън, Йоркшир, и тук всички коли минават подробна проверка по 39 точки, включително боя и купе, преди доставка до дилърите в страната.
   Също в Брайдлингтън е и Националния Център за Части, където в комплекс от складове с контролирана атмосфера на 90хил кв.фута се държат 8000 типа резервни части, с което се предотвратява всяко забавяне на ремонтите.
   Вече има над 160 дилъри на Лада в страната, и в тях всяка Лада също минава последна инспекция и пътен тест преди доставката до купувача. Всички дилъри са добре тренирани и екипирани за да поддържат вашата Лада в най-добро състояние."
   


Друга рекламна брошурка твърди:
   "Най-вероятно първото нещо което ще забележите са класически елегантните линии, акцентирани от дискретна декорация и красив покрив от винил.
   А може би ще харесате алуминиевите джанти Аполо Октавио с големи радиални гуми Гудиър Гранд При.
   Списъкът привлекателни детайли на луксозната Лада 1600ES, водещ модел на поредицата салони Лада, продължава и продължава.
   
   Отворете една от четирите врати и влезте насред комфорт. Луксозни контурни велурени седалки глезят шофьор плюс 4 пътника. Предните облегалки се накланят до хоризонтал, а има и нагласяеми облегалки за глава. Под краката ви ще намерите дебел мокет.
   Огледалата се нагласят от вътре.
   Включете запалването и двигателят от 1570сс ще запали независимо от времето, благодарение на як стартер и акумулатор. Сложете инерционния колан и сте готови да отпрашите, и да забележите плавното действие на 4-скоростната кутия, и компактния кожен волан.
   Пробвайте серво-спирачките - предните са дискови, за безопасно и сигурно спиране.
   Включете радиото и електрическата антена ще се разтегне автоматично, а може да пуснете и любимата си касета, или радио станция чрез Radiomobile 310 CSR.
   И не се безпокойте за лоши пътища или време. Това е Лада отвсякъде, с усилени покрив, панели, трансмисия, ауспух и окачване. Всичко е третирано с eлектростатична баня, Tectyl и антикорозионна защита. 
   Както всички Лади, и тази е минала щателна инспекция по 39 точки при пристигането си в "Центъра за Внос", както и допълнителна проверка на 59 елемента при местния дилър. Бъдете сигурни, че колата ще стигне до вас в най-добро състояние.
   И за да осигурим минимално забавяне на обслужването или поправките, всеки дилър на Лада има достъп до "Националния Център за Части" в Брайдлингтън, където  8000 части винаги са в наличност.
   Лада 1600ES идва с пълна 12 месеца/неограничени километри гаранция покриваща части и труд.
   Това е Лада 1600ES. Лесно може да я сбъркате с много скъпа кола. Докато попитате за цената."



Нима може да не се захласнете? Лада съвсем не е дъното на пазара. Тя е с несравнимо по-добра возия - и визия - от Ситроен 2CV, не е така грубиянска като Полски Фият 125, и много по-нормална от Шкода 120, която се продава в Англия като "Естел".











На външен вид Лада салон изглежда като малко по-ръбест вариянт на суперспортния Триумф Доломит:



Но някои дилъри предлагат 2г/80хил км гаранция, 2г пътна помощ и дори Лада Кредитна карта, с която да се разсрочат плащанията по обслужването. Сега тия неща ги правят всички, но тогава е новост.

От време на време излизат и специални издания, и дори спортна окомплектация, за да изглежда Лада по-бърза и по-модна. А рекламата за Лада е навсякъде, листовки, вестници, спонсорство на спортни отбори и събития.




Септември 26, 2020, 02:26:09
Отговор #5

Неактивен Тери

  • Публикации: 326
Инструкция как се ползва Лада "Нива":



Сравнение на цени:



Сравнение по макс.скорост в мили, разход в мили за галон, и пространство в инчове за седящия отпред:







Разборът на сп."Ауто Тест" казва: "Естествено първият избор на един фермер ще бъде Ландровер - здрав, надежден и ходи навсякъде, със стотина аксесоара, които го адаптират към каквото ви е необходимо. И все пак, като кола Ландроверът е доста мизерен. По-големият му събрат, Рейндж Ровер, и донякъде Джип, са окей извън пътя, но не са подходящи за возене на прасета и телета. Субару дава комфорт, но пък е по-малко способен извън асфалта. Матра Ранчо върви добре, но запецва на баир и в кал. И така стигаме до Лада Нива - не е бърза, но стига до същите места където стигат Ландровер и Рейндж. Негатив е единствено, че няма плоска платформа за товарене и е неудобно да качите отзад бала сено. Хубавото е, че става за превоз на прасета."

Изборът остава за вас.



Още от подробното и доста практично ревюто: "Нива е компактен, цивилизован автомобил с който може да идете навсякъде, или да натоварите туй-онуй. Тя си е руска кола, макар и базирана на поиталянчената Лада 1600 - частите й са здрави, механиката е сравнително модерна. Имате постоянно 4х4 и бавни, и централен диф. Карбураторът е руски и нискооктанов бензин не е проблем."

"...Първата партида "Нива" идва във Великобритания през 1979г. Бройките са само 600 и "Сатра" пращат коли само на дилъри в райони с най-голямо търсене. Има само с ляв волан, но Нивата е тясна, едва 167см, и видимостта не е проблем. А и е твърде бавна за да изпреварвате с нея.

...При тегло 1366кг и 78кс не може да очаквате кой знае какво шоу на пътя, но спокойно може да се движите в крак с останалото движение. Трябва само да имате предвид ограничената мощ - няма да хвръкнете като натиснете газта. Но ако тръгнете нормално, позволявайки на двигателя да набере обороти, колата си върви. И няма да ви остави. Дори на сняг няма буксуване.



...До 100км/ч Нива ускорява за около 22сек, до максимална скорост стига за 44сек, но нима ще ползвате тези неща? До съвсем нормалните 60км/ч сте само за 8сек. На тест вдига до 124км/ч, което все пак е крайност. На магистрала спокойно може да си карате със 104км/ч при съвсем нормален шум изпод капака. Уредите за скорост и километраж не са особено точни, но се свиква.

...Разходът е към 14/100 и не зависи много от това как карате, но ако я натоварите доста може да стигне до 16/100. Извън пътя е леко по-различно и разходът скача ако се бутате в гъста кал, стръмни хълмове и повече ползване на бавните. Но пък да не забравяме, че при всяка кола с постоянно 4х4 доста енергия - и гориво - отиват за затопляне на маслото в кутии и диференцияли.



...Резервоарът държи 45л и е разположен на безопасно място пред задната ос, а отворът за пълнене е достатъчно широк, че да нямате проблем с бълбукане и преливане.

...Само дето двигателят пие към 300мл масло на всеки 1000км.

...Всеки 4х4 автомобил се държи по-добре извън пътя отколкото на него, затова няма да е честно да сравняваме Нива с обикновен салон кола. И все пак, на асфалт Нива вози прилично, макар че заради късата база ще усетите леко, макар и не неприятно, клатушкане. Неравности, особено на завой, ще усетите, но и това няма да е кой знае колко, като се има предвид че обикновено ще се движите с по-бавна скорост. Колата има и тенденция да занася встрани при висока скорост, и ще трябва да обръщате повече внимание на кормилото. Благодарение на 4х4 сцеплението с пътя обаче е перфектно.

...Силата на Нива е из дивото. Шофирането в непозната територия е като да поведете армия в битка: не се хвърляйте с всички сили преди да сте опознали противника, в случая терена, който може да даде отпор. Трябва да сте внимателни, а не да пришпорвате сляпо напред, до място откъдето може да ви извади само кран. Изкуството на каране през полята е да се планира напред, и винаги да имате път за изход, дори ако трябва да се връщате назад.

...На сравнително равно трасе, независимо колко е кално, Нивата ще се справи без проблем. На теста ходихме да спасяваме теле в мокро поле, и на пътя до там минахме през две педи дълбока кал. Нивата забуксува малко, но като заключихме дифа излязохме без проблем. Бавни се включват само при спряла кола, но при изключителна ситуация може да се включат и в движение, макар и с леко прескърцване. В кал гумите Гудиър се оказаха феноменални, макар че ако се натисне твърде много газта задницата почва да криволичи, докато задните гуми настигнат предните. Калобраните отзад не са екстра и си вървят с колата.

...По неравности дългия луфт на колелата осигурява забележително добро возене, а 24см клиренс позволява да изберете път и през камънаци. Хвърлете един поглед на огромния Панхард отзад.

...И докато на шосейни коли всеки иска прецизен волан, за фермерска кола това определено е недостатък. Предните гуми трябва да могат да си изберат своя път около камъни и корени, а не през тях. Ако управлението е твърде прецизно, воланът би излетял от ръцете на шофьора.

...Воланът на Нива е само 3.0 завъртания от край до край и за пълен кръг са нужни 11м, което е доста добре за този вид автомобил.

...До шофьорската седалка трябва да се "качиш", вместо просто да се вмъкнеш, и веднага почваш да забелязваш какво е общото със салона - стандартния Лада волан със същите ръчки. Надписите на циферблатите са на Кирилица, но лесно ще се ориентирате. Имате и три ключета - за чешките тунгстен фарове които добре осветяват пътя на къси светлини, двустепеното отопление и Лукас нагревателя на задното стъкло. По-нататък има още една група ключета, и цялото подреждане може да ви се стори леко объркващо, особено нощем когато внимателно трябва да гледате кой ключ за какво е.

...На конзолата имате три ръчки - скорости, заключване на дифа и за трансферната кутия. Етикетът с обясненията е на руски, но бързо ще запомните кое какво е. Педалите са с размер като за кола, но ние открихме че е удобно да се кара и с 45 размер гумени ботуши.

...Зимните температурити в Москва падат до -37С, така че бъдете спокойни - дизайнерите на Нивата знаят как да топлят коли. Отоплението е същото като в Лада салон, до коляното ви седи регулатор с който да променяте посоката на духалката към предното стъкло или към краката. Топлината е голяма, макар и леко трудна за контролиране, а вентилаторът е шумничък, дори на бавни обороти. В купето топлото минава през задните колони.

...Щеше да е по-добре ако нивата беше голямо комби с платформа за товарене, но пък от друга страна такава конструкция би намалила здравината. Сега за да качите товар трябва да го дигнете на 86см от земята, но пък имате огромния заден бъмпер за опора. Ако не сте махнали задната седалка, багажното е само 55см дълбоко. Може да сгънете задната облегалка, но тогава трябва да изправите облегалките на предните седалки, за да се събере. Все пак накрая получавате 112см дълбочина на товарно пространство.

...Предните седалки са сравнително удобни, почти същите като в салона, и са от здраво черно пвц, издръжливо на износване. Наклонът на предните облегалки се наглася лесно чрез колело, макар че предлага доста изправена шофьорска поза. Седалките отзад са на по-висока позиция, с предостатъчно място за главата и краката, но отстрани арките на колелата влизат в купето. За всички пътници има дръжки, а отзад има и куки за палто.

...Отпред има достатъчно места за дрънкулки - жабка с капак и рафт под нея. Ако карате нормално, може да оставите дребни вещи и на конзолата при скоростните лостове.

...Капакът на двигателя е с панти в предния край и се държи с автоматична опора. Двигателят е предвиден да си го ремонтирате сами, всичко е достъпно от горе. Резервната гума с всички необходими инструменти е вдясно от двигателя и е нужно да се премести само ако се сменят свещи, горивна помпа, спирачно серво и маслен филтър. Дистрибуторът седи на безопасно място в предната част, далеч от замърсявания. Интересно е, че алтернаторът седи доста ниско, но е от водонепроницаем тип, с гумен "комин" водещ нагоре. Както и при салона, охладителят е затворена система с вентилатор. Учудващо е само, че резервоарът с вода за чистачките е от черна пластмаса и не му се вижда нивото без да отворите капачката.

...Няма упътване на английски и ако ви интересуват препоръки по обслужването трябва да си го преведете. Но пък имате комплект инструменти, дори включва ръчна помпа за гуми, манометър и тръба за източване на хидравликата на спирачки и съединител.

...Моделите Нива се свеждат до само един, без екстри, и това струва 4098 лири, но в цената е включена и таксата за доставка, табелите и дори една година пътен данък. За сравнение, Лада 1500ES Estatе е 2826 лири, а луксозния салон 1600ЕS e 2999 лири. Стандартното годишно обслужване - масла, филтри и т.н. струва към 30 лири.



Нивата не е лоша кола, но е с дизайн от 1960-те и е задължително собственикът да се съобразява с някои старомодни изисквания, както и да следва упътването, за да кара дълго и безпроблемно. Примерно веригата трябва да се наглася на всеки 10хил км, макар че това да е работа за 5мин. При моделите преди 1994г спирачките не се регулират сами и трябва да го правите вие, обикновено преди ежегодния технически преглед, сравнително лесно става и е описано в упътването.

Маслото трябва да се сменя редовно, и още по-редовно ако се кара офроуд, дори се препоръчва да се препълва с около 40-50% за да се омасли добре пета скорост. Пета скорост е специфична, и трябва да се пуска само при магистрални скорости над 80км/ч, дори се препоръчват 90км/ч. И винаги трябва да се ползват само оригинални части.

Това че Ладата е евтина кола, не значи че може да ръгате вътре каквото падне - евтините неоригинални части нямат контрол за качество. При руските може да има лош контрол за качество, но поне има някакъв контрол и някакво качество. Примерно с маслените филтри е така. А и оригиналните части за Лада са правени да работят добре помежду си. Ако сложите неоригинални накладки, те ще ви износят дисковете.

Нивите ръждясват доста по-малко от други коли на тяхната възраст, но тук-там има и такива с нестандартно качество на стомана и боя, и ръжда може да се появи на доста странни места, особено ако анти-корозионната защита не е поддържана редовно, както пише в упътването. Хубавото е, че стоманата е дебела, и ако откриете проблема рано, може да предотвратите скъп ремонт по-нататък.

През 1995г Нива получава GM инжекцион и още-по мощния 1700сс двигател, които я закрепват на пазара. За разлика от Самара, частите за Нива нямат проблем с доставките от GM.


Септември 26, 2020, 02:31:34
Отговор #6

Неактивен Тери

  • Публикации: 326
През 1983г колите вече вървят под названието Лада "Рива" и са ВАЗ-2104/5/7. Пак по Фият, но с леко по-различни панели отвън и съвсем руски интериор.








Появява се и нов Лада двигател - 1300сс с ремък, по-изфинен и по-тих благодарение на електрическия вентилатор, освен това загрява по-бързо сутрин и харчи по-малко. Продължават да се ползват и старите задвижвани с верига 1200сс, 1500сс и 1600сс, макар че вече звучат забележимо по-грубо от новичкия. При отварянето на вратата ви посреща вградената в нея червена светлина.

Произведени са повече Лада Рива бройки отколкото оригиналното Мини! За същата цена, от 3400 лири може да си купиш само дребосък като Остин Метро, който е ей толкова малък:



Воланът е малко тежък, което затруднява финни маневри като паралелното паркиране, но пък возията е мека и амортисьорите добре се справят с неравностите, и скоростният лост е с малък ход и много прецизен. Глезотии като ABS няма, но пък натискаш педала и спират и четирите колела. И скоростният лост е вързан директно за кутията, без ала-бала междинни връзки, и ако проруснеш да вкараш на скорост получаваш яко плясване през пръстите.



Макар че не й върви много ускорението - до 100кмч стига за 15 сек, и сглобките са доста грубовати, Рива има други ценни качества. Веднага става телевизионна звезда в документалния майтап на ББС "Училище за шофьори", където единия от автомобилите е Лада, а участниците са леле-мале. Класика.



Още от входа продавачите заливат бъдещия купувач с оферти - по-дълга гаранция, по-евтини части, повече екстри в сравнение със "западнячките". Рускинята върви с чистачки на фаровете! И халогени. И дори фарове за мъгла отзад! Никой друг не ти дава тези неща без доплащане. Четири врати и обширен багажник - това си е голяма кола на цената на малка. И е нова.

Рекламата подхваща купувачите именно от страха че е руското е риск. "Ладата е само 99 кинта на месец, кво му плащаш. А и включва автоматична застраховка, която плаща вноските ако ти не можеш заради злополука, болест или уволнение! И дори безплатна застраховка живот! И една година пълно Каско!"



Дори зимата пали от раз. Само в жегите малко се задъхва и понякога не успява да охлади достатъчно под капака. Карбураторът също не е цвете, също както при евтиния Остин Маестро, но винаги може да се замени с Вебер и това решава доста проблеми.

Комплектът инструменти е фантастичен, и подарък! На повечето купувачи дори не им се налага да го ползват. Е, понякога скоростният лост почва да се тресе толкова много, че от вибрациите се отваря жабката, но пък коя кола е идеална...  Средностатистическият англичанин държи Ладата си само 3г, но много от купувачите се връщат за следващия модел. И защо не, Лада дилърите си гледат клиентите като писани яйца. Като ти омръзне я продаваш с попълване на една хартийка по-малка от лотариен билет.

В Глазгоу и в Хъл повечето таксита стават Лада.



През 1987г идва Самара - като разочарование. Въпреки че отвън добива Европейски вид, всичко по нея изглежда правено набързо и с малък бюджет. За 5000 лири. Това вече е сделан автомобил, с кофти сглобка и почти без спирачки. Пластмасите вътре са по-чупливи и от грамофонна плоча. Интериорът мирише на лепило и гума.



Ако след Самара се качите на Маестро, Маестрото ще ви се види луксозно като Ауди. Двигателят е 1300сс и мощта му явно се измерва в магарета, отколкото в коне. По-късно се добавят 1500сс и 1100сс. Единственото хубаво което може да се изтъкне са страхотните, ярки фарове.



Дори руснаците не биха карали такава кола. И не карат. Самара се прави предимно за покоряване на неориентираната част от пазара в Западна Европа. Средностатистическият английски купувач на Самара е на практика зомби, което се прехранва с нискобюджетни неща, в преследването на които се полюшва по цял ден по търговската улица грачейки пресипнало: "Офертаааааа.... ниски цениииии....". Знаете как е.



Монтьорите от Пътна помощ често коментират, че през целия си живот не са попадали на толкова нескопосана кола като Самара. Това не пречи Лада да оптимистично да изтъркаля и Самара салон. Не че има разлика в качеството, и единственият начин дилърите да се отървят от тях е да ги предлагат с максимум екстри и китове, и суперизгоден лизинг. Само Деу, Хюндаи и Протон обичат Самара, защото тя им позволява да стъпят на английския пазар.

През 1996г Самара се сдобива с инжекцион от Дженерал Моторс, но по някаква причина има проблем с доставките, което пък значи и проблем с вноса в Европа.



Купуването на останалите модели Лада започва с "Ами защо не?" и завършва с "Абе, то не била лоша колата." И така 22 години, ми не е зле.

Лошото е, че през 1990-те на автомобилният пазар се появяват не само множество технически нововъведения, но и куп ограничения свързани с вредните емисии. Лада няма пари да разработи инжекцион и слага катализатор. Но не е само това. При другите марки горивната смес се контролира автоматично. При Лада неефективното подаване на смес може да види сметката на скъпия катализатор. По тази причина доста Лади почват да се провалят на технотеста след само 3г, и заминават на скрап само защото смяната на катализатор толкова често излиза твърде скъпо.

Междувременно колите в Европа стават по-изфинени и по-тихи, и с инжекцион. Пък и работническите доходи вече не са чак толкова малки, Работническата класа е на власт в Англия, луксът става достъпен за всички. През 1995г идва Деу, и също като Лада предлага всички екстри в базов автомобил, но и още по-дълга гаранция - 3г, и към това добавя 3г безплатно обслужване, че и 3г безплатна пътна помощ (за която англичаните стриктно се абонират наред с годишната застраховка).

Но Лада няма пари за нововъведения, и има проблеми с доставчиците. През 1996г в Англия все още има Лади без серво-волан, ABS и климатик, дори като екстра. Пазарът естествено замира и дилърите мислят че ще просперират като се прехвърлят на "Протон"...

Същевременно окомплектоването което прави "Центърът за Внос" става твърде скъпо. Фарове, предпазни колани, гуми и акумулатори, и дори предпазни лайсни отстрани трябва да отговарят на британските стандарти и се сменят и инсталират. Но минаването през поточната линия отнема време, и разходи по поддръжката на този малък завод. При някои коли дори е нужно пребоядисване на панелите, защото екипажът на транспортните кораби ги е надраскал, или се е катерил по колите докато ги мести по палубата. Печалбите се свиват. Добре поне, че Центърът има и страничен бизнес - занимава се с разпространение на Тата, не че от там падат кой знае какви продажби...

Точно по това време руснаците правят Перестройка, и откриват че вече могат да си купят кола когато поискат, само дето няма достатъчно коли. И Англичаните започват да изнасят Лади обратно за СССР дори по-скоростно отколкото са ги внасяли - до 40хил бройки на година. Няма значение в какво състояние е колата, бизнесът върви толкова добре, че дори се замесва мафията. От най-разбрицаните коли правят от две една, и рибарите с изненада почват да намират изхвърлени автомобилни коруби в мрежите си.

Англичаните продават старите си Лади на почти оригинална цена, около 1500 лири. Прекупвачи слагат по още няколко стотин лири печалба отгоре, накрая руснаци ги вземат директно от пристанището в Хъл, а в Русия продават за двойно по-голяма сума. Руски търговци товарят по 60-70 лади на един път, и се хвалят как у дома продават по пет на ден.

През 1995г от Центъра в Карнаби се изтъркаля 333,333-та Лада - Самара 1.5GXS и за да се отбележи събитието, колата е дарена на Кампанията за Ракови Изследвания, след вот на всички работници коя кауза да бъде облагодетелствана. През годините Лада и индивидуалните дилъри поддържат и други благотворителни фондации, и са спонсори на неща като "Класическия Лада Турнир по Снукър", Ръгби клуба на гр.Лийдс, Хокейния клуб Трафорд Метрос в Манчестер, и др, затвърждавайки имиджа на народна и грижовна кола.



През 1996г се появява дългоочакваната реклама за Самара инжекцион под двусмисленото заглавие: "Няма една причина да си купите новата 1.5л инжекцион Самара". Дали има "повече от една причина" или "никаква причина" за покупка на Лада показва развитието на историята.

В началото на 1997г с пътуване до Русия е сключен нов договор за доставка на резервни части, но не е договорена по-важната доставка - тази на самите коли. АвтоВаз искат повече пари на кола, тъй като нямат достатъчно валута да купят инжекциони от GM, но същевременно не могат да доставят карбураторни коли в Англия заради новите закони за емисиите. Английският вносител пък иска повече стока за своите пари.

Ситуацията е пат. АвтоВАЗ не се чувстват притиснати, във Франция и Германия посредникът си е част от Лада и нещата са по-лесни. Пък и като прясно приватизиран, АвтоВАЗ вече е друг тип бизнес.

В Англия ентусиастите от "Сатра" вече ги няма, бизнесът сега е собственост на MVI, които пък са част от още по-голяма риба - Инчкейп, една от най-големите вериги сервизи и дилъри на Острова. Един от мениджърите по веригата прави опит да откупи правата за франчайзинга на Лада и да внася Лади от Финландия - Балтийската Самара, но до сделка така и не се стига. Никой не е доволен, най-малкото потребителите.

През 1990-те на английския пазар вече са стъпили и други източно-европейски марки, Шкода Фаворит е на почти същата цена като Ладата, идват и Хюндаи, и все пак... Противно на всякаква логика, Лада Рива се продават на Острова без особени промени в продължение на  12 години. Купувачи все още има, но коли - няма.



На 4-ти юли 1997г Лада официално спира британския бизнес. Общо са продадени 350хил Лади, като пик е 1988г с 30хил продажби. През 1997г са продадени само 4500 рускини. Най-популярен модел е Самара, а най-популярен цвят е червеното.

Няма да има повече нов внос, но собствениците на стари Лади - през 1997г те са към 100хил - ще продължат да бъдат снабдявани с части и обслужване през досегашните дилъри, повечето от които са част от най-голямата верига в страната, Инчкейп. В Карнаби са останали и 1000 нови Лади, които се разпределят между дилърите - 939 Самари, 17 Рива естейт, 44 Ниви се разпродават при голямо търсене, а специален телефон бива отворен за запитвания. Но всичко това не е необходимо за дълго заради скоростното обратно изкупуване на Лада от русаците.

В Русия Лада си се произвежда чак до 2012г, след което почват да се правят в Египет. Продължават да се подават и в Западна Европа. Който иска намира.

Има спор дали Лада е "Класика" във Великобритания и собствениците им не се престрашават често да пробват дали ще ги пуснат на някоя сбирка за класически коли, но все повече започва да изглежда, ще ги приемат с открити порти. Тази вече е спечелила и награда:





Понастоящем в цяла Англия са оцелели под 100 Лади, най-много от които са Нива.



Септември 26, 2020, 02:33:18
Отговор #7

Неактивен Тери

  • Публикации: 326
АНТРАКТ

Люпобитни факти за Лада:

- "Лада" е името, което заводът АвтоВаз избира за колите за износ - произнася се лесно на всякакъв език и се пише лесно на кирилица и на латиница, и няма негативно значение. С малки изключения - Лада Калина правена за Финландия, се оказа че на финландски значи Лада Дрънчене. А в Боливия местните наричат Ладата "Пиратския Кораб" - при опита да им се обясни откъде идват името и логото-лодка, станала малка грешка в превода...

- Казват, че Лада е името на лодките движели се по Волга. Логото наподобява викингския кораб от емблемата на Ровер. Същите викинги които се заселват при ез.Ладога недалеч от сегашния Петербург, и започват да се наричат "Рус"...

- "Нива" също е име за Западния пазар, иначе е ВАЗ-2121. Освен че значи "поле", това напомня и на името на река в региона на завода ("Волга" вече е заето).

- Заводът Толияти е наречен на лидера на Италиянската Комунистическа партия, и е най-големият автомобилен завод под един покрив в света. Беше и заводът с най-голяма продукция в Европа. Заема 600 акра с 400 сгради и има над 300км поточна линия. Това е и единственият завод където се прави 100% от колата на едно място.

-Нива става първата кола на Северния Полюс - през 1998г една е спусната с парашут и завършва пътуването до Полюса на собствен ход. През 1999г Нива Марш е шофирана до Полюса. През 2000г стандартна Бронто Нива Барш или ВАЗ-1922 (руски хибрид Нива на шаси от УАЗ 466) стига Северния Полюс без модификации. Шофират двама руснаци от изследователска база на 114км от Полюса и казват че Маршът се държи отлично, при средна скорост 20кмч и средна температура -30С. Така Нива стават една от малкото коли, които се срещат на всичките пет континента. Ниви се ползват в руските бази в Антарктика. Казват че през 1992г Нива е била и на Южния Полюс, вероятно пак Марш.



-Нива държи и световния рекорд за височинно катерене. През 1998г група с Лади карат до към 5200 надморска височина до базовия лагер на Еверест, въпреки че това не чупи рекорда на Ситроен 2CV който катери 54420 връх в Боливия през 1950-те. Но пък през 1999г експедиция от Петербург действително прави рекорд като шофира три Ниви до 5726м в Хималаите. Държат рекорда до 2005г, когато специално подготвен Фолц Туарег стига 6080м връх в Чили. 





-Нива е победител в много офроуд състезателни ралита в първата половина на 1980-те, включително: Алжир, Тунис, Баха Испания Арагон, Париж 24, Камерун, Баха Унгария, Унгарския Рейд, трикратен шампион в Австралия, Австралийското Уин Сафари, Ралито на Фараоните, както и първата въобще в света титла от world rally raid championship.

- Липсва й само титла от Париж-Дакар, макар че там стига до 2-3 място и печели доста от стадиите. Първото й участие в Дакар е през 1979г. През 1981г Нива с VFTS-turbo, Lada Poch 1800, завършва на 3-то място в Дакар, а през 1982г и 1982г 2-литрова версия на същата кола завършват 2-ри. През 1986г са 4-ти, а през 1987г Jacky Ickx се отказва от мястото си в Порше за да кара Niva ROC с 290кс двигател Симка базиран на F2.

- Нива участва в Дакар до средата на 1990-те, и е хомологизирана за международни състезания в клас Т1 до към 2006г.



-Нива е най-дълго произвеждания масов 4х4 модел, по-дълго дори отколкото е било планирано по времето на СССР. Появява се през 1977г, през 1980-те се сдобива с 5-та скорост. През 1990-те има "радикални" промени -  нови задни фарове, нов интериор, двигателят се уголемява със 100сс и вече има инжекцион по желание. Най-новият модел слага нови стъкла на мигачите.



- Сред руснаците оригиналния 3-врат вариянт Нива е наричан "Хипопотамът", а по-дългата 5-врата версия на галено е "Крокодил".

- В края на 1970-те и началото на 1980-те АвтоВаз прави ротационен Ванкел двигател със 115/140кс, много близък подобен на ротационния от Мазда 13В. Слагат го на различни ВАЗ и ГАЗ, но не на Нива, с изключение на Нива Марш.



През 2008 Рено се побратимява с АвтоВАЗ, или по-точно с 25% от него, срещу 1млрд долара и през 2010 с негова помощ Лада отново се прицелва в английския пазар. Защото, според шефа на английския клон на Рено "Великобритания е едно от малкото места където Лада беше популярна." Лада спонсорира Рено във F1 и френският автомобил е налепен с нейното лого, и надеждите са големи, но единственият модел който действително се завръша в Англия е Нива, и то с ляв волан. И това става без участието на Рено.

Просто един предприемчив бизнесмен, който се нагледал на Ниви порещи снега в Алпите и се зачудил защо този великолепен автомобил не се продава в родината му. Нивата си е същата като едно време, но с голяма част от електриката и механиката са френски и американски, инжекциона е Бош, а категорията Евро5. Има дори Urban версия с климатик, електрически прозорци и затоплено електрическо огледало, и газови амортисьори. Цената от 10хил лири подбива всички останали марки, а има и пикап за 12хил лири. Ако още имате прасета и бали сено за носене, е идеална.



Ако някой все още мисли, че покупката на руски коли е майтап, ето още вицове:

Не забравяйте специалният комплект за Лада, с който винаги ще стигнете до вкъщи... Ботуши и карта.

Какво съдържат последните 16 страници от "Упътването за потребители на Лада"? Разписанията на автобуса и влака.

Как да избягваме глоби за превишена скорост? Купете си Лада.

Лада спира край пътя заради малка авария. След малко до нея отбива Порше.
-Искате ли да ви тегля до близкия сервиз?
-Окей, само не карайте много бързо.
-Няма проблем, ако ви се стори че карам бързо, сигнализирайте с мигач, ще знам да намаля.
Тръгват, ама по някое време на пътя изниква Ферари, и почват да се състезават с Поршето, чиито шофьор вече е забравил че тегли Лада.
Прехвърчат така покрай една кръчма. Развълнуван минувач се втурва в кръчмата и задъхано разправя:
-Няма да повярвате какво видях! Порше и Ферари се надбягват на пътя с 250км/ч, а след тях върви една Лада и дава мигач да ги задминава!

Какво е Лада на върха на хълм? Чудо.

Какво е няколко Лади на хълм? Двора на скрападжията.

Какво бихте казали на шофьор на Лада, който твърди че е получил глоба за превишена скорост! "Лъжец!"

Каква е разликата между Лада и овца?
По-малък позор е да ви видят че слизате от овца.

Колко човека влизат в Лада?
Един. Другите трима са отвън да бутат.

Защо Лада има чистачка на задното стъкло? За да махате мухите, които се блъскат в него.

Как се наричат амортисьорите в Лада? Пасажери - не правят нищо, само се возят.

Как може да задминете Лада? Пеша.

Каква е разликата между Лада и хрема? Може да се отървете от хремата.

Как да познаете, че Ладата ви е "еко"? Тя не пали.

Септември 26, 2020, 02:36:11
Отговор #8

Неактивен Тери

  • Публикации: 326
ВТОРА СЕРИЯ - ЛАДА В САЩ

През 1970-те Сатра правят опити да внасят руска техника и в САЩ. Започват с трактор Беларус.



През 1980г всички се опасяват че светът е на косъм от Трета Световна, САЩ и СССР са в обтегнати отношения вече десетилетие. Но точно това е годината, когато руските коли почти започват да се продават в Америка. Невероятната сага продължава 8г и минава през правни и логистични пречки, типични за международния експорт, само дето към тях се добавят и културните разлики, и нуждата от деликатна дипломация, и непредвидимостта в политиката. Понякога тези неща помагат и сделката за маааааалко да се случи, но...

До полу-успех се стига благодарение на един американски бизнесмен - Ара Озтемел. Малко хора са го чували, въпреки че той контролира част от Американо-съветската търговия в продължение на години. Занимава се предимно със суровини. От арменски произход, роден в Турция през 1926г и идва в САЩ 18-годишен, след което всичко върви нагоре и нагоре. Започва с поцинковане, минава през корпоративния бизнес и накрая се насочва към внос на хромова руда - нужна за много неща, но и за производството на неръждаема стомана. След войната търсенето на хромит нараства неимоверно. Така се стига до СССР, който има нужда да си възвърне експортния пазар след войната. Озтемел попада на точното място в точното време, през 1950-те. Първоначално бизнесът му е наречен "Грег-Гари", по името на синовете му, но през 1965г става "Сатра" от "Съветско Американска Търговия".

През Студената война бизнесът е труден, пълен с правила, недоверие, бюрокрация и проблеми с конвертируемостта, затова най-често се ползва бартер, плащане в продукти или във финансови инструменти със завързани имена като суичове и клирингови долари.

Същевременно, Съветските власти предпочитат да работят директно с хората които вземат решения, докато западните корпорации пращат низш персонал, който непрекъснато трябва да пита шефа какво да прави и нещата се бавят и точат. Озтемел ходи сам на преговори и постепенно, заедно с шепа други хора, обсебят Американо-Съветската търговия.

Озтемел е съгласен на бартери, стига да е нещо на което може да се намери разумен пазар. Така през 1966г почва да продава Съветски хидрофойл "Волга-70".




"Сред най-бързите лодки в своя клас, комфортен хидрофойл за удоволствие, туризъм и бизнес. Може да се ползва и за крайбрежен транспорт до 2 мили в морето и до 20 мили надалеч от пристанище, както и по реки и езера. Уникален дизайн с крила от алуминиево-магнезиева сплав и неръждаема стомана дават скорост до 30 възела. Три-делната структура го прави непотопим, управлението е лесно, дизайнът красив, има и шест удобни стола."

Това не е съвсем случаен продукт, руснаците много си се гордеят с хидрофойлите. Когато Никсън подарява на Брежнев Кадилак Елдорадо на лидерската среща в Москва, Брежнев отвръща с хидрофойл. Американците така и не пожелават да купуват руски хидрофойли, но Сатра печели ценна практика в маркетинга на съветски неща за дребния потребител.

Така Сатра стига до търговия с трайни потребителски стоки, но и изкуство - започват да представят съветската култура и филми. Купуват правата за "Война и Мир" и "Ана Каренина" в англоговорящите страни, спонсорират изложби, търгуват с изкуство. Това предизвиква уважението на съветските политици, което на свой ред облекчава и бизнеса...

И докато американските бизнесмени обикновено считат съветските си колеги за темерути, Озтемел започва да открива и по-забавните им страни, като хвърля партита за тях, в Москва и в Лондон където прекарва доста от времето си. Веднъж дори довежда джаз бенд от Ню Йорк до Интертурист Хотел в Москва, като сам се включва с изпълнение на саксофон.

Повечето западни бизнесмени дори и не си представят че биха могли да са на купон с руснаци в Москва, но така се просперира. И Озтемел вече е търсен и от други фирми, желаещи да правят бизнес със СССР, което включва някои големи проекти като сделката от 1971г между камионите Мак и съветското правителство, за доставка на екипировка и ноу-хау за новия завод Камаз. Преговорите се водят 15 месеца и завършват с условно съгласие, но накрая се разпадат заради несъгласие от страна на американската армия. 



По това време приоритет на СССР е износ на потребителски стоки срещу валута, която пък е нужна за да се купува западно ноу-хау за нови производствени мощности. Рублата е на практика без стойност, но руските продукти си струват. А автомобилите са основна част от търговията. Планът за първата петилетка на 1970-те цели удвояване на съветското автомобилостроене, главно чрез износ.

Търговията със Западна Европа вече бълбука, но огромният пазар на САЩ тепърва трябва да се покорява. Никсън вече прави опити за нормализиране на отношенията Изток-Запад, либерализиране на търговията и "отворен обмен на стоки и хора". Американският Търговски министър се среща с руският премиер Косигин. Каквото и да излезе от тези преговори, Озтемел иска да е участва.

През 1969г Сатра поемат продажбите на Москвич във Великобритания. Потенциалът на новото Жигули е очеваден. Фиат помагат да се построи новият завод в Ставропол, на брега на Волга. Дори самият град е прекръстен на Толияти, като завода. 22.5 милиона кв.фута завод, и 90 мили поточна линия започва да бълва коли през април 1970г. Само за няколко години са произведени 500,000.
 




Автомобилите са ВАЗ, от "Волга Автомобилен Завод", а ВАЗ-2101 стават познати като Жигули. Следващите половин дузина модела са със същата елементарна конфигурация и остават в производство над 40г. Колата прилича, но не е копие на Фиат 124 - окачването е вдигнато, някои детайли са по-тежки. Двигателят от 1500сс макар и вдъхновен от Фиат е различен. С всички подобрения Жигулито излиза 73кг по-тежко от Фиата.

ВАЗ имат намерение да изнасят под името Лада, и Озтемел взема правата за разпространение в три държави: Англия, Западна Германия и САЩ.



Нещата се движат бързо, продажбите в Европа започват 1973-4г, но американците са трудни. Успех в Европа обаче би вдигнал още репутацията на Озтемел, защото все още има бизнесмени които не вярват, че съветското ще се продава. Плюс това самите руснаци тепърва ще търсят повече западни стоки и технологии за индустрията си, и там Озтемелският бизнес може също да се намъкне...

Септември 26, 2020, 02:38:10
Отговор #9

Неактивен Тери

  • Публикации: 326
Преди да прати колите, Сатра праща в Америка съветски трактори:

"Беларус е удома си във вашата ферма. Ако сте от фермерите които проучват икономичните трактори, просто трябва да погледнете Беларус, тракторът който икономисва по седем параграфа. Първо, пестите от ниската цена на конска сила. Второ, пестите от повече тегло на конска сила. Трето, икономия от гориво и четвърто, икономия от по-лесно поддържане с по-големи интервали. Пето, посещението в сервиз е по-евтино. Шесто, дизайнът на двигателя води до икономии, с по-ниски обороти и по-дълъг живот. И седмо, автоматично задвижващото 4х4 ви пести пари, дава допълнителна тяга при необходимост. Фермата ви има нужда от поне един такъв трактор. А добавете и този фактор: гаранция че ще имате резервни части и навременно обслужване от вашия Беларус дилър, подкрепен от големи регионални складове и сервизи, както и от сервизна подкрепа на място в полето от нашите заводски техници. Ето нашата серия: 70кс Модел 500 и 4х4 520, 57кс 400 и 4х4 420, 33кс 250. Задават се и по-големи модели. Тракторите Беларус са за фермери нуждаещи се от здрави работници, вчерашно качество, вчерашни цени и ежедневна надеждност. Ако сте познавач на икономията, ще забележите колко привлекателен е Беларус."

Сатра започва износа през 1973г като праща произведения в Минск Беларус за Канада, а в САЩ стъпват следващата година. Цената е наполовина от тази за американски трактор, но финтифлюшки няма. Рекламират се като здрави машини издръжливи на груби руски условия. Типичният купувач е независим фермер който цени парите, не тиче по модата и не го е страх да пробва нова марка. Сатра се надяват че подобна маркетингова формула ще продава и Ладите впосоледствие. Беларус се оказват що-годе успешни, първата година са внесени няколко хиляди, което носи оптимизъм за бъдещи продажби и на руски коли.

Първи опити с автомобилите Сатра прави на Ню Йоркското Авто-шоу през 1973г. Разпространява такава брошурка:



Преди шоуто Сатра дава пресконференция, която обаче не върви гладко - колите няма, а Съветският представител говори на руски, който никой от журналистите не разбира. Набързо изнамират преводач, но се оказва че беше по-добре когато никой не разбираше речта, защото руснакът превръща всичко във лекция за превъзходството на руския обществен транспорт. Техническият директор на Сатра поема микрофона след него, с минимален успех. Докато обяснява разликата между Лада и Фиат 124, той изръсва: "За американската домакиня, която обикновено избира цветовете и платовете за дома, двете коли ще изглеждат еднакви, но на техническо ниво, Ладата има много подобрения".

Интересна информация все пак има - цената ще е към 2500 долара, а маркетингът ще фокусира на това, колко е евтина, и икономична, и здрава Ладата, като на купувачите се напомня че тя, както и трактора Беларус, са правени за лошите пътни и климатични условия в Съюза.



Колите идват на самото шоу и ако не друго, предизвикват интерес сред посетителите, най-вече заради мацките в кожени бикини. За късмет и противно на опасенията, отвън няма никакви протестиращи срещу Съветската политика.



Показани са не само Лада седан и комби (wagon), но и Уаз 469, въпреки че няма планове той да се внася. Сатра обявява че за момента имат 10 коли в САЩ, минаващи на тестове за безопасност и емисии, и планира дебютът да е през 1975г. Което се оказва оптимистично.



Годината минава без да се появят Лада представителства. Сатра твърдят че забавянето е заради процеса на федерализация на колите, което може и да е вярно защото по това време стандартите за емисии са непонятни на доста производители. Но виновник са и международните отношения САЩ-СССР.

Първа причина е поправката Джаксън-Ваник, която Конгресът приема през 1974г, с която се отнема статуса на "най-облагодетелствана нация" от комунистически държави които ограничават емиграцията. Това е важно, защото американските тарифи за вносни коли е 3% за най-облагодетелстваните нации, но 10% за необлагодетелстваните. И Озтемел забавя вноса, надявайки се за някакво облекчение на ограниченията от страна на благосклонно настроени към търговията политици. Което не се случва чак до 2012г...

Поправката води до големи дебати в САЩ относно Съветско-Американската търговия. Сред поддържниците на търговските отношения е и Джон Делореан, който по едно време проявява и интерес да оглави вносителските усилия на Сатра. Според Делореан "в един момент това ще стане начин да се поддържа световният мир - чрез международна търговия". За други такава гледна точка е наивна, особено в отношения с държава считана за милитаристична и икономически враждебна спрямо САЩ. Друг бизнесмен пък отсича: "Не искаме един ден американските работници да бъдат заменени от робски труд."

Думите са крайни, но и е доста сложно да се внасят стоки от непазарна икономика. Сатра трябва да доказва и че не нарушава анти-дъмпинговите закони. Проблемът е, че в началото на 1970-те Жигули се продава на руските граждани за около 7000 долара, докато планираната цена в САЩ е по-малко от половината на тази сума. И това отговаря на проделението за икономически дъмпинг. Естествено, изключително трудно е да се определи истинската цена на руските стоки, защото домашните цени в СССР не са базирани на "разход" по начина по който го разбират западняците, а са базирани на приоритети, определени от централното планиране.

Покрай законите за емисии, несигурност и политическите пречки,  дебютът се бави. През 1975 Сатра обещава американски лади за 1976г. През 1976г датата е преместена още две години напред, но планирането продължава. За това време фирмата поставя основите на разпространителска мрежа, и иска да строи завод за сглобяване на колите, за 2млн долара до пристанището на Савана в Джорджия, където ще се инсталира техника специално за американския пазар.

Мястото може да изглежда странен избор, особено като се има предвид, че Сатра искат първите продажби да са в Северо-източните щати. Но има и предимства. Първо, северо-източните докери понякога отказват да разтоварват стоки от комунистически държави, докато южните пристанища по-нямат такъв проблем. Плюс това разходите за заплати са много по-разумни в Савана, отколкото в Ню Йорк. Но най-вече, Джорджия е родния щат на президента Картър, и завод откриващ 350 работни места през тежкото десетилетие на 1970-те е значимо нещо.

Към края на 1979г Сатра все още са оптимисти. Почват да наема хора, и дори наема целия 31-ви етаж в небостъргач на Рокфелер Плаза, за главен офис. Дори в края на тунела се вижда светлина по отношение на стандартите за замърсяване. Озтемел отбелязва, че се надява да продаде 5000 Лади първата година, и да стигне 50-60хил годишно в рамките на пет години.

И точно тогава СССР влиза в Афганистан.

Годините минали в смекчаване на отношенията между двете суперсили заминават на вятъра. Публично, Озтемел се прави на непокис, "Е, има напредък, има и пречки." Този път обаче е различно. Вратата пред Лада ще се хлопне по съвсем прозаичен начин - от политиците.

1980г е и година на президентски избори в САЩ, и всеки политик иска да се покаже как хлопа юмрук пред руснаците. Особено Демократите конгресмени, които сега се опитват да се дистанцират от нарастващата непопулярност на президента Картър. Сред тях е и Бърч Бай, сенатор от Индияна, щат на автопроизводители, който се бори за преизбиране. Лада става лесна мишена и Бърч предлага в Сената закон за забрана на вноса на съветски возила. Предложението има малко поддържници, но мишената остава. А опитните политици намират начин да постигнат желаното...

Като член на сенатска комисия, Бърч има влияние над бюджетите. И в края на 1980 изтърколва една поправка в бюджета на Агенцията за защита на околната среда, с което се забранява Агенцията да харчи суми за сертифициране на всякакви съветски коли. Ба-дум-тссссс... Хитрият му ход вбесява президента, защото изглежда като намеса в президентските правомощия. Но не там е целта на подмолния закон. Истинската цел е авторът на законопроекта да се педстави като антикомунист за изборите. Поправката се приема, макар че Бърч губи мястото си в Сената.

Поправката е обявена за политическа, и е. Но вече се слага в нова светлина: "Не трябва да даваме сигнал на руснаците, че след инвазията им в Афганистан нашите пазари също са отворени за инвазия."

Скоро след това плановете на Сатра за внос на Лади се сриват. Фирмата се отървава от терена в Савана без да е построен завод, наетите са уволнени, офисът на пъпа на Ню Йорк опразнен и операцията се мести в по-евтин квартал, в обикновена къща. И все пак можем да се замислим, ако планът беше успял, какво би станало? Ами ако Ладите наистина бяха започнали да се подават в САЩ? Отговор може да се търси в бизнеса с Лада в Канада.

Канадските Лади тръгват през 1978г, след 6г премеждия от страна на вносителя Питър Денис, който е работил и за няколко европейски автомобилни компании. Моделът е 21061-37, с огромни си бъмпери с вградени мигачи, както изисква местното законодателство.











Денис прави същите неща които Сатра бяха запланували за САЩ - подготвителен завод в Онтарио, малки начални продажби в големи градове, Торонто, Отава, Монреал, и маркетинг наблягащ на икономичност и здравина. С начална цена от 3425 канадски долара, това е най-евтината кола в страната. Първата година се продават 5500 броя, до 1981г заминават 13хил. коли. Върви бързо, и за 2г вече има 43 дилъра из много краища на Канада. Но и тук има протести за Афганистан, и по бензиностанциите отказват да зареждат Лада. В Торонто:



А и няма как да вървят продажбите на нещо, което не се подобрява. През 1983г към недоволството срещу СССР се добавя и свалянето на Корейския пътнически самолет Полет 007 от руснаците. Но това което нокаутира Лада е конкуренцията, както от японски марки, така и от идването на Хюндаи.

Последното усилие на Денис да отдели бизнеса от имиджа на Съветите е прекръстването на колата на "Денис Сигнет", но и това не успява. През 1985г канадската фирма за внос на Лади пуска кепенци.



Изненадващо, друг вносител поема щафетата на канадската Лада само две години по-късно. На Ерхард Вайтлер, брокер на петрол от Западна Германия, му хрумва, че предно-задвижваната Самара може да обърне късмета на канадската Лада.



Като стоков брокер без опит в автомобилите, Вайтлер наподобява Озтемел, и също има вероятност да е взел разпространението на Лада като начин да повиши авторитета си сред руските политици. Но и неговият успех е малък, и Лада изчезва от Канада в края на 1990-те.


















Ако Сатра бяха успели да докарат Лада в САЩ, бизнесът им би бил с подобен край като канадския. Авто-журналистите, които подкарват Лада през 1970-те и 80-те не са особено впечатлени. Сп.Попюлар Меканикс казва че "руските инженери са запазили най-лошите черти на Фиат 124, след което са добавили и своите", а "Road & Track" отбелязва, че Лада има добро пространство за пасажерите и добра екипировка за ниската си цена, но шофирането е зле и колата се мотка из цялото платно.

И докато през 1980-те някои американски купувачи може и да са били склонни да си купят 15-годишен нестабилен Фиат произведен в страна считана за все по-войнствена, то такъв продукт едва ли бил успешен за дълго на силно конкурентния американски пазар за евтини коли. Приключенията на Юго няколко години по-късно са за поука - въпреки забележително ниската цена, те не могат да се състезават дори с японския внос. И дори в държави, където Лада достига сравнителна популярност - като Финландия - продажбите падат през 1980-те и конкуренцията ги задминава. Може би политическото торпедо, което потапя Сатра трябва да се приеме като нещо положително, защото няма шанс Американската Лада да изкара дълго.

Днес дългото и странно приключение на Лада в Америка е забравено, но не може да не се отчете, че присъствието на една съветска кола на щатския пазар би било интересно.

Край