Автомобили > Исторически бележки за Социалистически автомобили

Как Лада завоюва Англия, но така и не стигна до САЩ

(1/6) > >>

Тери:
Вдъхновение за темата беше това запитване:


--- Цитат на: Acropolis 1800 в Септември 17, 2020, 16:48:37 ---Но кой нормален човек в кап държава ще си купи такова нещо? Трябва да е или комунист, или нищо да не разбира, или да му е почти подарена колата.

--- Край на цитат ---

Аз пък винаги съм се питал кой нормален човек би си купил Reliant Robin, който е триколка която лесно се обръща на завой, за возия и естетика да не говорим. Неинформирани купувачи има доста "на запад", просто хората не се заливат един друг със съвети. Но най-вече имат приоритети. Пък и повечето грешки се поправят лесно, така че не е необходимо купувачът да е чак толкова нащрек... ¯\_(ツ)_/¯

Всъщност, ето едно представителство, в което Лада се продава наред с Релайънт Робин  о:



Лада може и да е смешна кола за някои, но остава в историята, и в спомените, за разлика от неща като Тата и Протон, които се продаваха до съвсем неотдавна, но вече са забравени, че и дори Шкода, която не съществува за болшинството англичани, въпреки че се търкаля ежедневно на пътя пред тях. Докато Лада е култов автомобил.

"Чували ли сте за 16V Лада? 8V са в двигателя, а другите 8 са в радиото."

"А чували ли сте за онази викторина в кръчмата, където първа награда е Лада, а втора награда е две Лади?" 

"Какво значи да сте оптимист?"
"Да имате Лада и да й инсталирате аларма!".

Англичаните разправят много шеги за Лада, но ги разправят с обич: "За какво ползвате Ладата си през зимата? За фризер!" Шегите не са нови, същите се разправят за всички евтини коли от Форд-Т насам.

"Какво става като почистите Лада от ръжда?"
"Тя изчезва!"

Между 1977 и 1997г в Англия се продават над 300,000 Лада "Рива" - най-популярния модел. И в момента са останали съвсем малко рускини на Острова, не заради прословутата ръжда, а защото по някое време става адски изгодно да ги продават обратно на руснаци в Русия. Английските Лади стават особено търсени заради славата им, че са добре поддържани и навъртяли малко километри. През последните години обаче броя Лади в Англия си остава стабилен - който има си ги къта.

"Как ще разпознаете че някой кара Лада?"
"Лесно, вече сте се срещнали в сервиза сутринта".

Майтапът настрана. Най-важното е да се намери точния купувач. Първите Лади, ВАЗ-2101 "Жигули", стъпват във Великобритания през 1974г, в едно северно пристанище - Гримсби.





Според други източници колите идват в съседния Хъл, където разтоварването би изглеждало така:



Хъл има стари връзки с Русия, макар че редовият гражданин едва ли знае толкова много история, че това да наклони везните за или против покупка на Лада:

- В началото на 20в от тук минават близо 300хил руснаци на път за Ливърпул, откъдето пък ще отпътуват за САЩ. По същото време в Хъл пристигат и 80хил руски коня, предназначени за въглищната индустрия в региона, и за Лондон.

- През 1873г идва дори руският цар, Александър III, за да провери как върви строежа на две парни яхти предназначени за него.

- През 1904г голяма флотилия риболовни траулери от Хъл среща група руски военни кораби пътуващи за Япония, но в сумрака руснаците ги помислили за военни, и рибарите търпят жертви. Русия се извинява, плаща репарации и сега в Хъл има рибарски паметник.

- Друг паметник отбелязва пилотът-рекордьор Ейми Джонсън, която първа прелита от Лондон до Москва за един ден, през 1931г. Предната година Ейми прави рекорден соло полет от Лондон до Австралия.

- през Втората световна стотици моряци от Хъл участват в Арктическия Конвой, рискувайки живота си за да снабдяват Русия с провизии. Товарът съдържа танкове, военни самолети, гориво, амуниции, суровини и храна. През 2016г Русия награждава оцелелите с медали.

- през Студената война британското правителство се опитва да убеди Русия, че рибарите от Хъл не шпионират руските кораби във водите на Арктика. Разсекретени документи показват че обвинението всъщност е вярно.

Както и Хъл, Гримсби често оглавява класацията за "Най-лош град за живеене в страната" и дори името му значи "мрачен и подтискащ". Работническият квартал на градчето изглежда така:



Всъщност доста коли минават през пристанищата на Гримсби и близкия гр.Хъл - водите там са подходящи за дълбоко газещи кораби като тези натоварени с автомобили. Но не са много новите коли, които остават...

Първото представителство на Лада обаче изниква съвсем наблизо, в индустриялна зона до едно малко село, Карнаби, в един също така мрачен и подтискащ регион, пълен с мрачни и подтиснати нископлатени работници, за които идеята да имат нова кола е не просто неосъществима, но и немислима. Но това си е нормален пейзаж в северна Англия, и Ладата си идва съвсем на място.



През Втората световна от ВВС Карнаби са отлитали бомбардировачи да рушат красотите на Кьолн, а през 1960-те в готовност са стояли балистични ракети Тор. И най-неочаквано този бастион на отбраната бива набързо покорен от руската инвазия. Бившата летателна полоса на старото летище сега е дълга права улица насред индустриялни халета, удобна за тестване на руска техника. Впоследствие фирмата-вносител на Лади ще почне да донася и руски мотоциклети, да бръмчат тук на воля.





От Толияти колите се качват на кораб в Талин и изминават общо 3000км докато пристигнат тук, в "Центъра за Внос на Лада" във ветровития Йоркшир. На паркинга в индустриялната зона на Карнаби всяка кола е записана на кое паркомясто е, за да може дилърите лесно и бързо да ги вземат и пуснат най-първо през мивка с вакса и шампоан. Това е само началото на епично преобразяване.

Следва Механично-електрическия отдел, където се проверяват емисии, окачване и амортисьори, спирачките, геометрията на волана и ръчната. Всичко се тества стриктно с френската система "Биланматик", единствена в страната. Това, че Лада е евтина кола не значи че и бизнесът с нея е евтин... Техниката може да отработи 150 автомобила на ден. Два пъти на ден поточната линия се зарежда с части и консумативи. Халето може да се види тук:

https://virtualmotorpix.photoshelter.com/image/I0000Y_pzMFfQP9M

Мери се и мощта на двигателя. Не че има техническа нужда за целия този калабалък - колите си идват вече приспособени към изискванията на британските закони, но западнякът-купувач е взискателен и глезен, и дребни задявки усърдно се изглаждат. И излиза една доста надеждна кола, с перфектно обслужване на клиента после, каквото не се предлага дори от "големи" марки.

"За какво ползвате Ладата си през лятото?"
"За фурна".

Вложение от 500хил лири прави техническия "Център" един от най-модерните в страната. Има специализирана бояджийница за специалните издания, отдел за пътни тестове, и огромен склад за разпространение на резервни части, чиито адрес се води в "Брайдлингтън", за по-престижно - това е близкият морски курорт.

 

През портите на "Центъра" минават до 300 коли седмично. Има и базови модели, но англичаните се хвърлят на тези с повече екипировка. За всеки модел има отделна поточна линия. Боядисват се бъмпери (на Самара), претапицират се седалки, воланите и стиковете за скорости се обличат в кожа, добавят се шибидаси, радия и касетофони, задни рефлектори, тасове, лайсни, финтифлюшки. Общо 14 души работят по подобряване на спецификацията на един автомобил.

"По какво личи че крадци са ви разбили Ладата?"
"Някой е инсталирал радио вътре".

"По какво се отличава Лада Спорт?"
"Шофьорът носи маратонки".

Екипи от по двама души работят на специалната линия където базовата "Нива" се превръща във върховния "Казак", екипиран със стилни пет-спицови джанти, претапицирани в плат седалки, нова облицовка на вратите и тавана, стерео-касетофон-радио, булбари отпред и отзад, шибидах, външно окачване на резервната гума, и графични лепенки.



Повечето компоненти използвани в процеса са английски, и струват по 1.5млн лири годишно. Но си струва - Нива 4х4 е по-добра от Сузуки SJ откъм практичност и стабилност. През 1990-те офроуда ще и единствената област където Лада постига успех. Нива дори отива на служба в английската полиция, и при Бреговата охрана, и чак при Електрическата компания на о-в Ман, а и набира култ от почитатели сред тайфата английски офроуд ентусиасти, рамо до рамо с Ландровер, Тойота и Джип

От "Центъра за Внос" колите заминават за местния пазар. Предимно съвсем местнтия. Северняците не се интересуват от външния вид, търсят практични неща и са свикнали на компромиси. Че била "морално и технически остаряла" въобще не им минава през главата. Тук всичко е "морално и технически остаряло", хаха. Задните седалки на Лада са по-меки от леглата на които спят доста хора.




 
Руската кола дори е с форма на чук и пасва идеално на ъгловатата пролетарска естетика. И е с дебели ламарини, здрави като чук, правени да издържат сибирски студ. Скоростната кутия от Фиат е не само здрава, но и издръжлива на блъскане. Окачването също е мислено за пътища с дупки и колелата имат повече ход - не че английските пътища са такива, но ако я думнеш през бордюра пред кръчмата, нали, е добре колата да може все пак да те закара обратно до вкъщи.




Тери:
Ладата е практична кола, по размер като суперпопулярната Форд Кортина, която отстрани прилича на Лада, а отпред на Москвич:

Кортина 1970



И от вътре е ръб, но за 963 лири - толкоз:



По това време изборът е Рено 16 за 1900 лири Крайслер Алпин (Симка) за 2200 лири, Рено 4 за 2600 лири, Ягуар Е-тип за 3100 лири, или Форд Капри за 4000 лири. И това са базовете цени, за всяка екстра искат още пари. И една малка подробност - всичките са смачкан хечбек. Няма ни един просторен салон който да вози комфортно пет души и пет куфара...



Междувременно бачкаторите изкарват по 180 лири на месец и едва свързват двата края. Рекламите за Лада, както и въобще за всички руски возила на Острова, наблягат на издръжливостта и цената. И макар че предизвикват смях когато ги прожектират в киното, защото са нереални като приключенския филм който придружават, все пак успешно пресъздават основната мисъл зад покупката на Лада - това е яка кола за яки ръце, и за авантюристи. 



Купувач влиза в магазин за авточасти:
-Ще ми дадете ли чистачка за Лада?
-Разбира се - казва продавачът - това звучи като много изгодна размяна.

Първите Лади в Англия се внасят и продават от предприемчиви американци - Сатра моторс ("Съветско Американска Търговска Асоцияция"), за която ще стане дума по-нататък, в американската част на сагата. Но това не са първите руски коли с десен волан - първи са ГАЗ М-21 Победа, познати в Англия като Волга М-21. Произведени са едва 100 броя, от които 15 са продадени в Англия.



Тази е от 1963, намерена в гараж, в оригинално състояние. Пазена е в помещение  28г. 













Предшествениците, "Томпсън и Тейлър" са английски инженери, които още през 1960-те започват да внасят продукти на съветското автомобилостроене, па макар и колкото за куриоз. Големият бум идва в началото на 1970-те, когато "Сатра"  поемат бизнеса, като част от цялостния си опит да побратимят търговията между Изтока и Запада.







Москвич 408 и 412 за кратко правят компания на Лада:





руската версия:





Москвичът изжлежда леко странно, но видът му съвсем не е екзотика за англичаните. Носът на "новия Москвич" не е чак толкова различен от този на Хилман Хънтър:



А "стария Москвич" си е направо стария 1961 Хилман Минкс:



"Московският Завод за Малолитражни коли" прави неофициални копия на 1930 Форд АА и 1938 Опел Кадет още от преди Втората световна. Но когато Червената армия пристига във Франкфурт през 1945г, руснаците със задоволство откриват, че завода на Опел в Русхайм стои почти непокътнат - заедно с всички матрици за предвоенния К38 Кадет. И целият опелски инструментариум бива забърсан и пратен на Москвич, където още на следващата година се появява моделът "400", странно наподобяващ Опел...





През следващите 18г Москвич 400 е основният средноразмерен транспорт на СССР, като през 1956г 402 получава ново купе в два цвята, което наподобява ред други автомобили-съвременници.



Колкото до механиката на Московеца... е, да кажем че англичаните са свикнали да им поднасят неща с що-годе нормално качество, и не са подозрителни, и дори са доста доверчиви общо-взето. Единственото нещо, спрямо което веднага застават на нож определено са французите и всичко френско, с което водят война от 1066г насам. За Русия знаят че от там идва атомната заплаха, но и водката. И понеже не гледат редовно новини, но пък редовно ходят на кръчма (където мърморят срещу французите), на руските неща се гледа главно с умиление.

И руските коли настигат по популярност водката с появата на изцяло новия 408 на Лондонското Авто-шоу през 1964г. Хубавец:








Почитаният в."Обзървър" е влюбен, и описва Москвича като "красив автомобил с елегантни модерни линии". Заслепени от фръцливите перки на опашката и четирите фара отпред, журналята не забелязват че под капака все още боботи имитация на 1400сс Опелски двигател от 1938г.





Тери:
Първото представителство за руски коли в Англия e стратегически разположено на ръба на Лондон - близо до пистата Брукландс, в с.Байфлийт, което само е пълно с автомобилна история. Обаче изборът се оказва грешка. Руснаците мечтаят за валута, но англичаните някакси не си представят как ще карат тежащата два тона кола.



Изтънчените южняци нямат мерак да седят на листово окачване и да слушат как стърже земеделската машинария в скоростната кутия, че и да плащат цена колкото за една Форд Кортина. Но има и друга Англия освен Лондон, нали... И вносителите се преместват на север, в индустриялния рай, при пролетарията, където земеделско-индустриялните звуци са просто част от пейзажа.

През това време и руснаците се раздвижват. От прясно прекръстения "Автомобилен Завод на Ленинскя Комсомол" излиза Москвич 412, и квадратните му фарове правят бъдещето по-светло. Годината е 1969, а двигателят - изцяло нов, 1500сс, 80кс. В типично съветски стил, инжинерите пак са забърсали нещо, този път е скица на 4-цилиндров двигател БМВ, и Космичът вече може да лети със 145км/ч. Не че има луди дето ще пробват, защото все пак в 412 си стоят листовото окачване и барабанните спирачки от 408. Все още няма пари за друго. Но поне теглото на новия Москвич е намалено до само един тон, най-вече защото 408 се оказва твърде тежък за старите мостове из провинциялните дебри на Западна Европа.

Предприемчивите американци от "Сатра" поемат вноса и веднага свалят цената на Москвич до тази на Мини. Печалба пак има, но сега вече се лови вниманието на друг тип купувач. Маркетингът е забелязал, че средностатистическият купувач на 412 не се интересува че купето е като от миналото десетилетие, нито от това че воланът и колелата не винаги вървят заедно. По-важно за този тип купувач е, че може да се сдобие с с дву-скоростни чистачки, нагласящи се облегалки и щори за радиатора, които да пазят топлото за двигателя зимата. И всичко това на цената на един народен Хилман Авенджър, който за 1350 лири естествено е хечбек:



Такъв купувач може да се омая и като му подариш комплект от 21 инструмента, плюс манивела. Въобще не го интересуват "модните тенденции", особено след като е забелязал как при другите марки тенденциите обикновено се свежда до боядисване на колата в някакви нагли отенъци на оранжево.











При Московеца ПВЦ-то в купето може и да се разпада след няколко месеца, но пък в държава, където два пръста сняг паникьосват всички е освежаващо да видиш кола, специално правена да издържа температури между -50С и -60С.



И дилърите на руски коли постепенно се увеличават. През 1969г представителствата са 20, а продадените коли - 300. През 1973г 268 дилъра продават 14,500 коли.



Интересът към съветската техника дори води до създаване на отделна фирма, "Сатра Беларус", за продажба на едноименните трактори - за първата година е само проба, но все пак пробутват 12 трактора, ха!





"Тракторите Беларус обичат британската провинция - там са като на почивка.
   Знаем, че търсите трактор, по-здрав отколкото някога би ви потрябвал. Беларус. Роден и отгледан в Съветската зима, той с лекота ще мине през най-тежките британски терени. Но Беларус е много повече от груба сила. Той е произведен с финес, за който бихте платили повече. Беларус има:
...Серво волан - не е необходимо да дърпате здраво когато работите здраво.
...Независимо предно окачване - защо груб трактор трябва да вози грубо?
...Девет предни и две задни скорости, за да минавате планини и снежни преспи.
...И една малка подробност. Цената. Може да дадете на Беларус една британска ваканция само за 1784 лири. Ако искате да пробвате Беларус, идете до близкия дилър. Той няма да ви връчи рекламна брошурка, ще ви връчи само ключовете. Така че да изкарате една пробна бразда сами. И после може да уредите една хубава почивка за този як малък трактор във вашата ферма."

 

Малко като на краставичар краставици да продаваш... За да върви бизнеса "Сатра Беларус" добавят към вноса още и руски мотоциклети, като поемат щафетата от "Мотоциклети Уелс". Фред Уелс е първият сериозен вносител и е започнал с Урал M63, какъвто кара сам:





Преди него много хора внасят много различни марки, но единични бройки и общо взето руските мотоциклети остават мистерия за англичаните. "Уелс" добавят и инструкции за ремонт на английски, не че Урал имат нужда от ремонти, но е добра реклама.



Когато "Сатра" поемат бизнеса с мотоциклети, те регистрират ново английско търговското име, "Cossack", което лепят на всеки внесен и ре-експортиран съветски мотоциклет. Някои заминават чак за Австралия.



Купувачите не знаят че "Казакът" всъщност са няколко различни мотоциклета идващи от различни съветски републики - "Урал" и "Ишевск" от Русия, "Днепр" от Украйна и "Минск" от Беларус.



Всичко върви много професионално - приятни офиси, нови работилници, много резервни части и участия на изложения където красиви мадами раздават лъскави брошурки. И така до 1979г когато се вижда че харченето надвишава приходите и бизнеса с руски мотоциклети е предаден по-нататък. "Казаците" вече се продават в 210 представителства в страната. Макар и работещи с други марки, някои от тях са доста големи дилъри като Хонда, и интерес съществува. Има кой да поеме щафетата. Следващата фирма също издържа само десетилетие, но последните ентусиасти, "Ural Moto UK", са вързали близко сътрудничество със самия завод в Русия и току-виж оцеляли и в 21-ви век.



"Клубът на почитателите на мотоциклети Урал" е формиран още през 1970-те, после е преименуван на "Клуб на собствениците на Косак", и си съществува досега. В Австралия Казаците спират да се внасят през 1976г, но и досега австралийците наричат руските, беларуски и украинските мотоциклети с това име.

Сред предлаганите в Англия модели мотоциклети са Возход 2 и 3, Юпитер 3, Урал М63, Урал М66, Днепр МТ9, Планета Спорт, Минск, Тула скутер, Планета 3, Урал М67. За съжаление мотоциклетите остават с ниска репутация, главно защото се рекламират като модерни, а всъщност не са, и имат нужда от редовна поддръжка с която новите купувачи не се занимават. Повечето имат кофти спирачки и не стават за високи скорости. Никой така и не се опитва да ги продава като "ретро". Проблем е и че не винаги се предлага най-новия модел от серията. Някои екземпляри са очукани докато дойдат от СССР, а други седят с години в щайги. Хромираните части често са ударени и имат нужда от замяна, двигатели и скоростни кутии поемат вода, и понякога се налага пребоядисване. Добавяни са и английски части, заради изискванията на закона и за да се подобри карането, включително фарове, стопове, капачки на свещи и самите свещи, спирачни кабели, и естествено кошовете са прехвърлени от другата страна.

Тери:
И всичко това вдъхновено от един Москвич. И то какъв! Вътре си е лукс: дву-скоростно отопление, предни уши за теглне, калобрани отзад, облегалки за ръце на вратите, окачалки за палта и дръжки за държане, светлини за паркиране, дву-скоростни самопаркиращи се чистачки, от пиле мляко.



Комерсиалните вариянти естейт, ван и пикап стават най-успешно продаваните Москвичи по време когато Бритиш Лейланд все още продава Остин А60 ван модел 1956г. Вместо него, един баш-майстор строител би взел 412 от раз, с големия 1500сс двигател, запалка и отопление бълващо жега като вулкан.

Austin A60





И без да е особено в крак с времето, Москвич-баничарка се оказва по-луксозен от английския "Бедфорд", ха! Москвичът има седалки с накланящ се гръб, запалка, чистачки с две скорости, фарове за задна скорост (ааа, вие мислехте че това е стандарт за всички автомобили досега, нали) и заключваща се капачка срещу крадци на гориво.



412 Де Лукс (оу йес, Космич Делукс!) получавате с радио (и това го мислехте за стандарт, нали?) и допълнителни кварцови халогенни отстрани без да доплащате! Плюс колани - безплатно! Клаксон с две ноти, мокет и оверрайдери (двете вертикални добавки дето ви пазят бъмпера отпред от бъмпване). И още! Ключалки със защита срещу разбиване и огледало за задно виждане със защита от заслепяване! Волан, който е вдлъбнат като на спортна кола, но и ще се сгъне за да не ви нарани при евентуална катастрофа, че и меко инструментално табло и ламинирано предно стъкло, за безопасност. Сензационно!











За сравнение, Бедфорда има странични огледала, които често падат заради ръждата отдолу и интериор, който би разплакал спартанец. Седалките са твърди и неподвижни като в трактор, а панелите на вратите вътре са картон. За пролетарията в страната все още не се грижи никой.

Bedford HA:

   

Интериор на Бедфорд:



Интериор на износен Москвич 408



И тъй като Бедфордът се ползва от стипци като електрическата компания, телекома и пощите, единственото му предимство - по-голямата пъргавост - бива орязано с модификация на двигателя целяща да пести гориво. Получава се кола тромава като пиян руснак, срещу която истинският руснак води по точки - на вид Москвичът напомня на тузарския Хилман Минкс, докато Бедфордът само напомня че имате неплатени сметки.

Хилман Минкс:



През 1972 сп."Мотор Спорт" признава: "Ако преди година бяхме казали, че руска кола ще спечели два Британски рали шампионата, щяхте да отвърнете, в най-добрия случай, че сме леко оптимисти". През това време Москвич успешно участва в ралитата за Световната купа Лондон-Сидни и Лондон-Мексико. Е, това става докато класовете са подредени по цена на колата, а не по размер двигател и 1.5-литровият Московец се състезава с фъстъци като Мини, Хилман Имп и Рено, но титлата си е титла. 



Рекламата тръби: "Тестван на маратон, на рали, а вече и на състезание!" и "Големи гуми за икономично каране! Шофирането става все по-скъпо, бензинът и сервизът поскъпват, вдигат се цените на новите коли... Новият Москвич 1500 ви дава повече кола за по-малко пари: 1478сс на цената на 800сс. Плюс двигател с изненадващо малък апетит за бензин. И солидно инженерство, с което намалявате пътуванията до сервиза.



... Повече мощ за по-малко пари: със 1478сс стигате 145км/ч - скорост, която рядко имате право да вдигнете, т.е. няма да се нуждае от юркане, което пък значи по-малко износване на части и по-малко разходи за ремонт.

...Същевременно получавате достатъчно мощ за необходимото ускорение, което пък позволява безопасно задминаване и добра скорост за обиколка на Континента.



...На дълъг път Москвичът се държи като страхотна голяма кола, но на бензиностанцията се държи като малка кола - според сп."Мотор Март" разходът е до 8/100.

...Правено да издържа най-лошото време в света, купето представлява пластове от: 9мм стомана, фосфатно третиране, електростатична баня, 70% основа, 30% боя, още обоя, и дори още боя, полир. Новият Москвич е многократно тестван в най-лошите условия на Съветския терен и Съветския климат. От крайния студ на Севера до печащата жега Кавказ - условия които едва ли ще изпитате тук.

...Според нас евтината кола трябва да си остане евтина. Солидния инжинеринг значи, че Москвичът ще се нуждае от по-малко скъпи посещения на сервиза.

... Екстрите не струват екстра. Повечето производители очакват от вас да плащате допълнително за добавки. Ние не. В стандартното оборудване влизат пълен инструментариум на таблото, серво-спирачки, напълно накланящи се облегалки, ключалки подсигурени срещу разбиване, вградени светлини за задна скорост, запалка, огледало със защита срещу заслепяване, ламинирано предно стъкло и двускоростно отопление.

...През 1973г отбор Москвич печели всички шампионати Клас Д Салон, в които участва - 33 от 33 възможни. Трябва ли да говорим повече?



...Москвичът обича да ходи на ваканция с каравана. Големият му двигател дава 80кс при 5800 оборота. Това е повече от достатъчно за теглене на семейната каравана. Всъщност, ако ремаркето ви има свои спирачки, новият Москвич щастливо ще тегли 838кг, и то безпроблемно, но най-важното - без да натоварва двигателя. Това е предимството на голяма кола с достатъчно куб.см в двигателя. "



Както тръби рекламата, името Москвич често води класациите в шампионата за немодифицирани коли. На ралита действително е страхотен, но вариянтът за редовият шофьор някакси се случва, че прекарва повече време натоварен на Пътна Помощ, отколкото на асфалта.

През 1974г Асоцияцията на Потребителите вече му е вдигнала мерника и пресата обявява: "Дизайнът и майсторлъкът му са като от 1950-те". Таблото е метално и може да си одереш пръстите на острия му край, а ръчната, правена от лят алуминии че ви докара синини. Няма спор.



Купувачите обаче не са придирчиви и знаят, че кола която бръмчи, тресе и ускорява като танк на баир не винаги е руска. За четири години близо 15хил англичани пробват Московец. Алтернативата е Морис Марина и производителите й от Бритиш Лейланд ще плачат за Москвич, който беше единствената кола в сравнение с която Марината изглеждаше динамична. Другият плачещ е "Англия Телевижън", чиито ограничен бюджет не позволява скъпи награди за телевизионната викторина и в доста серии от "Разродажбата на Века" може да се види как водещият изтъква колко желан е ярко-оранжевият Москвич "412 Делукс" на подиума зад него.

Морис Марина Делукс:



Марина делукс отвътре...



За последно Москвич е внесен в Англия през 1976г. Въпреки дебюта на разкрасения 2140 - баз перки и с модните черни пластмасови бъмпери, Москвич не успява да изкара достатъчно валута. През 1986г АЗЛК пренасочва усилия към 2141 Алеко - имитация на Крайслер Алпин с предно, и 2140 бива спрян през 1990. От там нататък Москвичи се произвеждат от време на време и през 2002г АЗЛК, уви, банкрутира.



Тери:
За разлика от Москвича, Ладата си е италиянка, Фиат 124, и си върви като песен. Първата година продават 2400 броя, нататък стигат е да 30хил, с което надминават БМВ и Мерцедес взети заедно.  Има дребни разлики с Фиат - руски двигател и спирачките които вече са барабанни, а не дискови. Добавена е и манивела, която в по-късните модели е заменена с компютърно-контролиран карбуратор. Но за англичаните "Континентът" е толкова далечен и екзотичен колкото Папуа Нова Гвинея, и се приема за нормално европейските коли да имат чудатости.



"Сатра" правят дребни промени в пристигналите автомобили, колкото да се нагодят към пазара - като шумоизолация. Със седалки от плат и мокет на пода Лада почва да изглежда като съвсем нормален автомобил. Дори навява носталгия по Воксел Вива от предишното десетилетие, който изглежда така:



Е, на пазара има и други, по-красиви коли, чиито врати се затварят по-меко, но ако живееш в Гримсби и околия няма да обикаляш през девет земи в десета, че да си купиш нещо друго.



Пък и всичко друго на тая цена изглежда маломерно, сгъчкани комбита някакви с три врати, мижав двигател и мижаво място за багаж. Имате пари само за Форд Фиеста, или мислите за Форд Сиера на старо? Вижте нова Лада! Ладата си е салон, ВАЗ-2101, а има и естейт, ВАЗ-2102, и в нея удобно седят петима души, с цял товарен хамбар отзад. Първоначално с четири скорости, впоследствие идва и модел с пет, и приятно звучащ двигател.




По-мудна е от оригиналния Фиат, но пък и двигателя издържа повече на грубости.  Имате избор между 1200сс с 63кс и макс.скорост 145км/ч, или базирания на ВАЗ-2103 по-горен модел 1500сс със 75кс и масимум 160км/ч.



"Какво е максимално ускорение може да постигне една Лада?" "9.8м/сек, ако пада хоризонтално надолу."

Руски ВАЗ-2105:



Континентална Лада 1600 износ:



И докато с нов Ровер получавате само крик, ключ за болтовете на джантата и едно криво желязо с което да махнете тасовете, с Лада ви дават елегантно кожено руло пълен инструментариум - комплект разнообразни гаечни и шестоъгълни ключове, отвертки, щанга, помпа, манометър, и кутийка боя, че и лампа с дълъг кабел.

Ремонтът също е лесен, всичко е достъпно отгоре, само бъркаш и връткаш. Ако останете без бензин, и сте с Ровер, за да стартирате колата ще ви трябва новозареден акумулатор и пакет ментови бонбонки, защото ще трябва да смучете бензиновия шланг докато се напълни помпата. Ако сте с Рива обаче, само доливате бензинче и цъквате едно малко ключе докато се напълни малкото прозрачно куполче на горивнана помпа. После сядате вътре и съвсем културно потегляте, без да имате усещането че сте се целували с бензиноколонка.

Ако търсите резервна част, отивате и казвате, искам това-и-това за Лада, няма ровене в каталози, няма номерца с дълги цифри, няма и чакане.

Ако думнете в дупка с Датсун, после трябва да оправяте цялата предница и най-вероятно застрахователят ви направо ще отпише колата вместо да се занимава. Ако същото ви се случи с Лада, най-много да смените гума, и да ходите в сервиза за центровка, срещу 10 кинта.











За успокоение на по-съмнителните купувачи, някои рекламни брошурки дори включват изглед от руския завод и английския тестов център, с уверението че всичко е качествено, проверено и запасено с резервни части:
   "Лада се произвеждат в производствения комплекс Толияти в СССР - ултрамодерен завод от 50 млн кв.фута, по специален дизайн в сътрудничество с Фиат.
   Миналата година 660,000 Лади бяха произведени на 90-те мили напълно автоматизирани линии.
   Толияти е сред заводите които най-много обръщат внимание на качеството в света, и при всеки производствен стадии, както и преди напускане на завода, всяка Лада минава серия подробни тестове, включително пътен тест на всякакъв вид повърхност, както и в камери за прах и дъжд.
   Всички коли се доставят във Великобритания от Автоекспорт, които изнасят в над 70 държави по света.
   Британският Център за Внос на Лада е в Брайдлингтън, Йоркшир, и тук всички коли минават подробна проверка по 39 точки, включително боя и купе, преди доставка до дилърите в страната.
   Също в Брайдлингтън е и Националния Център за Части, където в комплекс от складове с контролирана атмосфера на 90хил кв.фута се държат 8000 типа резервни части, с което се предотвратява всяко забавяне на ремонтите.
   Вече има над 160 дилъри на Лада в страната, и в тях всяка Лада също минава последна инспекция и пътен тест преди доставката до купувача. Всички дилъри са добре тренирани и екипирани за да поддържат вашата Лада в най-добро състояние."
   


Друга рекламна брошурка твърди:
   "Най-вероятно първото нещо което ще забележите са класически елегантните линии, акцентирани от дискретна декорация и красив покрив от винил.
   А може би ще харесате алуминиевите джанти Аполо Октавио с големи радиални гуми Гудиър Гранд При.
   Списъкът привлекателни детайли на луксозната Лада 1600ES, водещ модел на поредицата салони Лада, продължава и продължава.
   
   Отворете една от четирите врати и влезте насред комфорт. Луксозни контурни велурени седалки глезят шофьор плюс 4 пътника. Предните облегалки се накланят до хоризонтал, а има и нагласяеми облегалки за глава. Под краката ви ще намерите дебел мокет.
   Огледалата се нагласят от вътре.
   Включете запалването и двигателят от 1570сс ще запали независимо от времето, благодарение на як стартер и акумулатор. Сложете инерционния колан и сте готови да отпрашите, и да забележите плавното действие на 4-скоростната кутия, и компактния кожен волан.
   Пробвайте серво-спирачките - предните са дискови, за безопасно и сигурно спиране.
   Включете радиото и електрическата антена ще се разтегне автоматично, а може да пуснете и любимата си касета, или радио станция чрез Radiomobile 310 CSR.
   И не се безпокойте за лоши пътища или време. Това е Лада отвсякъде, с усилени покрив, панели, трансмисия, ауспух и окачване. Всичко е третирано с eлектростатична баня, Tectyl и антикорозионна защита. 
   Както всички Лади, и тази е минала щателна инспекция по 39 точки при пристигането си в "Центъра за Внос", както и допълнителна проверка на 59 елемента при местния дилър. Бъдете сигурни, че колата ще стигне до вас в най-добро състояние.
   И за да осигурим минимално забавяне на обслужването или поправките, всеки дилър на Лада има достъп до "Националния Център за Части" в Брайдлингтън, където  8000 части винаги са в наличност.
   Лада 1600ES идва с пълна 12 месеца/неограничени километри гаранция покриваща части и труд.
   Това е Лада 1600ES. Лесно може да я сбъркате с много скъпа кола. Докато попитате за цената."



Нима може да не се захласнете? Лада съвсем не е дъното на пазара. Тя е с несравнимо по-добра возия - и визия - от Ситроен 2CV, не е така грубиянска като Полски Фият 125, и много по-нормална от Шкода 120, която се продава в Англия като "Естел".











На външен вид Лада салон изглежда като малко по-ръбест вариянт на суперспортния Триумф Доломит:



Но някои дилъри предлагат 2г/80хил км гаранция, 2г пътна помощ и дори Лада Кредитна карта, с която да се разсрочат плащанията по обслужването. Сега тия неща ги правят всички, но тогава е новост.

От време на време излизат и специални издания, и дори спортна окомплектация, за да изглежда Лада по-бърза и по-модна. А рекламата за Лада е навсякъде, листовки, вестници, спонсорство на спортни отбори и събития.



Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Премини на пълна версия