Автор Тема: Историята на Ровър  (Прочетена 4144 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Ноември 25, 2020, 16:20:21
Прочетена 4144 пъти

Неактивен USfan

  • Публикации: 11090
Раздела ни с англ. марки е постничък, и въпреки това, е голям пропуск толкова знаменателен и до скоро голям производител като Ровър, да не бъде отбелязан с отделна тема.

Началото мисля да поставя обаче по нетрадиционен начин, със споменаване на Ровъровите пристрастия на две доста различни, но значими за историята на света дами, като и са били двете големи любителки да ги возят в 8 цил. Ровър седани. )

А именно, Принцеса Грейс в късните и Монако години, и в нейния фатален тъмнозелен Р 6 /в който умира, в един от редките моменти, когато го кара сама/, и Баронеса Татчър, докато е в ранните години на управлението си на Даунинг стрийт 10, в нейните няколко броя черни служебни Р 5 /после минава на Ягуари ХЖ6 серия 3, и ХЖ40/.

https://www.biography.com/news/grace-kelly-death-questions

https://buy.motorious.com/articles/features/348633/was-grace-kellys-rover-p6-really-sabotaged

https://www.retromotor.co.uk/news/rover-v8-nec-classic-motor-show/

https://www.roadandtrack.com/car-culture/news/a4210/news-margaret-thatcher-passes-away-at-87/
« Последна редакция: Януари 31, 2022, 17:07:21 от dido1903 »

Ноември 25, 2020, 16:28:40
Отговор #1

Неактивен USfan

  • Публикации: 11090
А ето и доста интересната и изпълнена с икономически, маркетингови, и технически обрати, история на развитието на модела Р5.

https://www.aronline.co.uk/cars/rover/p5/


Февруари 21, 2021, 18:21:47
Отговор #2

Неактивен USfan

  • Публикации: 11090
Това е един от няколкото Ровъри Р5 ползвани от кралицата, но единствения от тях с 4 врати Купе версия.
А и единствения дето тя лично си го е карала, е точно този екземпляр.


Февруари 24, 2022, 17:17:59
Отговор #3

Неактивен USfan

  • Публикации: 11090
Преди повече от четвърт век, през летата на 1994 и 1995 години, когато като студент работих по-активно, имах задължението, но и удоволствието, да карам по-редовно тогава като служебна кола- един почти нов 1992 год. производство Рейннж Ровър Класик, с къса база боди с 4 врати, с 3.9 литра осмак инжекция мотор, и с 5 ръчни скорости кутия.
Цветовата му комбинация бе отн. скучна- мишосив металик, със сива кожа вътре, но пък, каква кола бе само, адски ми харесваше.

Конкретния мой служебно ползван екземпляр тогава, въпреки че бе почти нов на пробег, и с нови гуми, имаше 2-3 леки конструктивни недостатъци, които тогава забелязах, въпреки тогавашния ми несравнимо по-малък опит с всякакви коли и джипки, от спрямо сега.

Рейнджа напр. возеше много хубаво, но покрай това имаше и доста меки сетинги на стандартното му пружинено окачване, и бая се накланяше в завои /на Рейндж Класик има и окачване с възд. възглавници, но то е слагано само на удължените 4.2 литрови ЛСЕ версии/.
Освен това, този конкретен Рейндж, доколкото го помня, нямаше АВС спирачки /или пък АВС-блока не работеше/, и при рязко спиране, дори и на сухо, блокираха предните, така или иначе не особено широки, серийни Мишелин Х гуми.
Като вече доста по-незначителен недостатък бих отбелязал, и че ускорението на 3.9 литра мотора с 185 коня мощност, бе добро за масата на колата, но не можеше да се сравнява с динамиката на сегашните хай-енд джипки с по 300-400-500 коня мощност.

Поради всичко това предвид, и тогава на пазара в Англия имаше фирми, които преработваха окачването и моторите на Рейндж Класик, но техните коли бяха много скъпи, дори и на старо.
В аспекта на тези тогавашни английски къстъм преработки, ето тест на един чудесен подобен, но сега правен екземпляр, от фирмата Кингсли.

С цената му от почти 170000 Паунда, на мен ми се вижда неоправдано скъп за просто реставриран и меко преработен Рейндж /като най-сериозна преработка ми се вижда слагането на арм. табло от Дискавъри 2, заради фитингите на еърбег волана, и други неща/.
Но за таргет групата на английските едри буржоа и земеделска аристокрация, както за флуидни с наличности лондонски контета, ще да е добра покупка.

Въобще, приказен Рейндж, и най-вече, понеже нищо не му е пипано по външната форма и оптика.

Ето тук и техн. данни на стандартните късни Рейндж Ровъри от 1 Ген, с 3.9 литра осмаци мотори, правени в периода от 1991 до 1994 години.

https://www.auto-data.net/en/land-rover-range-rover-i-3.9-v8-188hp-5215

« Последна редакция: Февруари 24, 2022, 17:38:49 от USfan »

Май 31, 2022, 22:31:24
Отговор #4

Неактивен USfan

  • Публикации: 11090
Най-чаровния Ровър е точно любимия на мин. председателите Харолд Уилсън и Маги Татчър Р5, и то в В версията му с 8 цил. Буик дериват мотор.
Не по-малко чаровен е и с ориг. си редови Ровър 3-литров шестак, но е доста по-бавен като динамика с него, от спрямо осмак моторизацията.

&ab_channel=JayEmmonCars