той Люси май има такъв 5-литров
Ха, да.
В сферата на кабриолетите Мустанг с Фокси бодита, моя и тоя от обявата представляват двете крайности на спектъра като интересност, и съответно като искана/търгувана цена.
Моя, освен че е с 5.0 най-мощния сериен Хай-Аутпут мотор за 3 Ген. Станги /извън 1993 Кобра СВТ, който е с 10 к.с. отгоре над моите 225/, е и фабр. ГТ версия, а е и с ръчни скорости.
А тоя тук новия внос кабриото, освен, че е с най-куция Пинто четвъртак мотор, е и още по-окуцял )) покрай автоматика.
Разбира се, този от обявата Мустанг Фокси щеше да е добра алтернатива за мен за търсене, ако не беше автомат.
Все пак по-добре да не се губи началния тренинг от ръчните скорости, поне не толкова рано.
А сина ми харесва Зет-3ките на форма, ако и на мен да са ми малко умити.
Но пък са 2-местни, и те и МР2-ката, а ми се ще една идея да е по-практичен избора.
Ако ще е 2-местна кола със задно предаване и още по-добре с централен мотор, то аз много одобрявам на каране и поведение на път, ако не чак на форма, и последните истински МГ-та, роадстерите Ф и ТФ.
Е ги тук сега какви такива се предлагат у нас.
https://bazar.bg/obiavi/avtomobili/mg-12834?vehicle_type=22Тия мид-мотор МГ-та на цени в хубаво състояние, даже са с до 30-50% по-евтини от сходни на обща кондиция Зет-3ки, или МР2 2 Ген.
Като стана въпрос за 2-местни Тойоти, МР2 от последната 3 Ген, които са серийно кабрио, особено ако са с десни волани, сега даже може да се намерят по-ниски на цена от тарга и купе 2 Ген.
Ама тия последни МР2ки пък са ми определено малко грозни на форма, а и пак са отн. непрактични 2-местни коли, за да бъдат единствена кола.
https://bazar.bg/obiavi/avtomobili/toyota-13371/mr2?vehicle_type=22За вкуса на по-младите жени и момичета, да, повечето от тях наистина нямат никакъв интерес към коли.
Но пък някои от тях, ОК, тия в малко по-широкия диапазона сега между 20 и 30 години възраст, наистина се кефят на 90-ски коли, примерно като моята Миата.
Преди 9-10 години имах една приятелка, която тогава още на 20 и малко години възраст, си купи не друга кола за първа, ами точно един нов внос 1990 Бенц 124 200Е, даже не с много екстри, и в мишосив металик.
Макар и в брилянтно състояние, нейните там състудентки и приятелки намираха този Бенц ама за адски скучна визуално, а и въобще кола.
А и аз бях на същото мнение, че е скучен кошер точно този, особено пък и за жена, и със само немощните му 115 коня от базовия 8-клапана мотор...
Но пък тя си го харесваше, и си го караше като за първа кола сума години, поне още няколко след 2010 год, като го купи.
А за 300 СЛ оригиналите, аз за първи път седнах леко тайно, прескачайки едно пурпурно въженце, в Пеперудената му версия- един сребрист 300 СЛ, на 21 години като бях, в стария музей на Мерцедес, през есента на 1990 год.
Даже не знаех тогава още, че волана се чупи надолу, за да си вкараш краката по лесно, и се затрудних в гмуркането в нишата за краката.
Добре, че не ме видяха от охраната на музея, иначе щяха да ме изхвърлят, че и да викнат сигурно местната в Унтертюркхайм общинска полиция, та и акт да ми направят.
После, пред пролетта на 1991 год, имах късмета и да се повозя кратко, макар и само в град, на един по-късен червен Роадстер 300 СЛ, дето тогава принадлежеше на собственик на италианска пицария в гр. Карлсруе, семеен приятел на леля ми, дето е също жителка вече от 35 години в тази част на Баден-Вюртемберг провинцията.
Поне за мен, вече от тия моменти на личен досег с този исторически модел 300 СЛа 1 Ген, малко коли могат да се сравняват с него.
По онова време в нач. на 90-те, нашия колега и по-късно 3-ти председател на БАК- Вл. Топалов /тогава се запознах с него/, вече активно търгуваше с коли, и тук внасяше заедно с един негов партнйор, отдавна също виден член на БАК Ретро, нови Тойоти, Хонди и Митсубишита, и прочее японски коли, чрез тогава едно тяхно оборотно представителство у нас в БГ- Топ Кар.
Та, от един собственик на такова японско дилърство в Холандия, тогава Владо купи, някъде пак в 1992 год. да е било, един поразпърцан 300 СЛ пеперуда за еквиваента в Гулдени на 100 000 долара, или 160-170 000 ДМ по тогавашния курс.
Но тази Пеперуда той не я внесе в БГ, ама след малко козметика на място в Германия, я препродаде пак там, за 200 и нещо хиляди ДМ.
Беше стандартен сребрист СЛ, със стандартния салон с бяло-черно /или пък бе бяло-синйо/ каро, джанти с тасове, и без фабр. комплект куфари.
Най-много да кажем че бе в състояние 3 тая Пеперуда, ама още си говорим с Владо, дали нямаше да е добре да си я беше запазил.
Но по онова време сумата от 200 000 ДМ. щеше да му струва цял вагон с нови Хонди Прелюд примерно, дето да ги продаде тук бързо, за общо еквивалент на 300 000 ДМ в БГ, така че той като търговец, нямаше как да задържи такава и тогава скъпа кола.
Иначе в една идеална, но практична и караща се Бенц колекция, аз бих пъхнал в нея 300 СЛ Роадстер /не Пеперудата, че е по-удобен роадстера/, и от 500-340 К сериите, някой Кабриолет А, В, или С /че са по-практични от роадстерите/, както и мегарядкото Аутобан Купе.
И разбира се, трябва да има и предшественика им, някоя бройка от проектираните от Ф. Порше Компресорни S 680 и 720 модели, нар. в рейсинг късата им SSК версия- Бели слонове.
Малко се отплеснахме от темата, ама щото някой каза Мерц тука...