Поздравления за колегата!
=========================
Пожарникарят спасител на 2017 г. в Търговище: Най-кошмарни са катастрофите
Хобито на огнебореца е да реставрира стари колив. Труд - стр. 14
четвъртък, 1 март 2018 г. 1:19:36
Антоанета МАРЧЕВА
Помитащи живот и имоти пожари, размазани коли със затиснати хора, блокирани в преспите деца, възрастни, останали без животоподдържащи лекарства насред стихиите... Това са само фрагменти от живота на Мирослав Бонев (46г.) от Търговище и колегите му спасители в противопожарните служби в страната.
Обикновени хора с техен си живот, в чиито делници и празници се вплитат чужди съдби. С годините хиляди. И често срещата им е на онази бразда, появяваща се изневиделица, но окончателна.
Така описва професията си пожарникарят от Търговище. Той е командир на екип в група "Пожарогасителна и спасителна дейност". Води се механик водач на верижна машина, специализирал е водно, алпийско и спасяване при автокатастрофи. За 9 години в пожарната е награждаван пет пъти. Сред отличията му има и министерско. Заради ужаса "Хитрино". Тогава влязъл в нощната смяна, пратена от Търговище към съседно Шуменско. Първо гасили и разчиствали руини, а когато угаснала последната цистерна, скоростно били евакуирани всички. Зачакали взрив. Слава богу, разминал се.
'Там адът беше слязъл на земята. В работата ни често е непредсказуемо. В Хитрино обаче всяка следваща минута можеше да е последна, както никога досега. Хора има ли, останали ли са някъде в руините и къщите?
Какво има в цистерните? Отровно ли е? Ще гръмне ли", спомня си Мирослав канонадата от въпроси, които ги пронизвали тогава. Смята, че това е било и най-ужасяващото като мащаб произшествие в работата му. Казва още, че тя го е сблъсквала с големи и много опасни пожари в производствени обекти на търговищка територия, които са със сериозен риск, но ги овладели. Нито иска, нито може да ги коментира в медиите.
"Няма героизъм. Това са делниците ни. Работата ни е такава, ако не й се посвещаваш изцяло, нещата не се случват както трябва", лаконичен е пожарникарят. Твърди, че помни в детайли, като на филмова лента, която все се завърта в неочаквани моменти, повечето от тежките ситуации. Най-травмиращи са катастрофите. Бил е на повечето автомобилни убийства в региона. Благодарен е, че съдбата му е спестила среща с детска смърт, защото това е адът и на спасителите. И до днес в главата му е първата му катастрофа, на която пристигнал със специализирания автомобил за аварийни ситуации. ТИР бил разцепил през средата кола с мъж и жена. Описва травмите по двамата като в кадри от зловещ филм на ужасите... Там нямало какво да се направи. Техният часовник бил спрял и нямало връщане назад. Събирали парче по парче телата. Виделият тази картина, нямало как да не мобилизира всяка своя мисъл да иска да изпревари събитията, да ги предотврати, да спаси. Това и прави.
Колегите му миналата година преброили, че в рамките на няколкото стихийни снежни дни в началото на 2017 г. той е бил на 17 произшествия. След денонощие работа в ураганен вятър, преспи, откъснати населени места и блокирани автобуси и коли, влиза във втората смяна с нещо като почивка от 2 часа. Така откарва близо две денонощия в операции по пътищата. Разказва как целят Североизток тогава беше в капан. Движението опасно и дори невъзможно в преспите. В община Търговище, напук на стихията, отваряха пътните връзки отново и отново, за да се прибират хората по домовете си в селата. Линейките и автобусите тръгваха със снегорини отпред, с полицаи, с пожарникари. Спасителите носиха на ръце хора, връхлетени от инсулти, за да ги изкарат до специализираната техника. Спомня си, че точно откарали един такъв човек в болницата, кръстейки се, че и този път се е получило, и идва друг сигнал. След негово искане за съдействие за екип на енергото или водоснабдителното дружество. И те трябва да стигнат до някоя недостъпна планинска част, за да имат хората ток и вода. Разказва още за поредната кола, тръгнала самонадеяно нанякъде и стигнала доникъде. За виелиците, които за 30 минути заличаваха пътя и превръщаха всичко в сибирско поле. И за вятъра, нестихващ и въртящ снега в смразяващ бял апокалипсис. И докато хората сипеха критики, удобно настанени зад компютрите в топлите си домове, спасителите бяха навън, ден след ден и нощ след нощ...
"Такава ни е работата. Все има недоволни, но пък и толкова благодарни. Нищо не може да се сравни с усещането, че си помогнал. Че и днес с колегите ми сме били там, на онази бразда, която може да е крайна точка, че сме подали ръка и тя не е премината, а хората са се върнали живи и здрави при семействата си. Понякога е страшно, непосилно, защото и ние сме обикновени хора, с наши си проблеми и радости", казва Мирослав.
При всичките преки свидетелства, как всяка смяна може да е последна, дъщеря му въобще не се колебала и записва да следва защита при бедствия и аварии. Сега е втори курс във Варна. "Все ме разпитваше какво дежурство сме имали. Кого сме спасили, какво е станало и така естествено някак и тя избра да учи това", казва бащата за избора на професия на единственото си дете. Разказва, че когато си е у дома в Търговище, двамата обичат да карат АТВ-та. Имат си две и с тях обикалят горите. Той самият е завършил спортното училище в града и стигнал до второ място в републиканския шампионат по вдигане на щанги. Да спортува и поддържа физическа форма и сега е част от личната му дисциплина и задължителен елемент в работата му.
Друго спасение и изключване на онзи филм със зловещите кадри е и хобито на пожарникаря. И то вероятно има връзка с работата му, защото издирва отписани стари коли, които бавно и внимателно възстановява, за да им даде нов живот. Направил е няколко такива. Започнал с трабанти и москвичи. От три години човърка "Опел Супер 6" произведен през 1937 г. Купил го по обява в интернет за 2000 лв. Ретро автомобилът бил толкова изгнил, ръждясал и унил, че му трябвали още години, за да го възвърне към приемлив вид. Сега изтърбушеният ветеран зимува под найлони в двора в очакване на новия работен сезон. Предимство в момента има оранжерията му от 50 кв., в която си отглежда разсад и пресни зеленчуци в опит да произведе екопродукция за домашно ползване. Другата му страст, която издава профилът му в социалната мрежа, е готвенето. Гордо казва, че е майстор на каквото се сетиш на тема вкусни блюда за облизва не на пръстите. Само дето не меси. Смее се, че не му идва отвътре, но признава, че не е опитвал. Така между дежурствата от по денонощие, човешките занимания да нахраниш семейството, да на гостиш душата с любимо занимание, вървят и дните му, скромничи Бонев.
Колегите му в Търговище го избраха за спасител номер едно сред тях и го номинираха за националния конкурс за пожарникари, описвайки в детайли акциите му от зимата на 2017 г. Хем са недоволни, че не отличиха техния човек, хем пък се радват, че не са имали огромни бедствия, за каквито награждават колегите им в страната.
И Мирослав, и колегите му призовават хората да бъдат по-внимателни, не толкова самонадеяни, защото бедата може да е зад следващия завой, в който сме навлезли с непозволена автомобилна или житейска скорост. И понякога спасение няма, защото онази граница е премината главоломно. "Повече трябва да ценим малките радости в живота, да го пазим по-отговорно и заради себе си, и заради другите", казва пожарникарят от Търговище.
Тема: Изяви на съфорумци в медиите (Прочетена 34161 пъти)