Митко, благодаря ти за оценката, радвам се, че ти харесва, ще се повозим по съседски в най-скоро време, надявам се.
Само да сменя, както писах, най-първо маслото на автоматика, че макар да е сменяно в 2019 год, заедно и с доста ново изглеждащото масло на мотора, не съм сигурвн, че е точния Спек, прилича ми на отн. съвременен нормален АТФ.
А то ще е бъзикня за намиране, понеже ориг. Спек на тази Борг-Уорнър 35 кутия е АТФ-Г, което е една идея по-гъсто от нормалния червен Декстрон 1 и 2 АТФ.
Форд имат такава спецификация по-гъст АТФ за тия Борг-Уорнър автоматици, ама откъде бих могъл по-бързо да намеря в БГ такива няколко АТФ-Г литра, това ще е питанката.
Говорейки за консумативи, даже гумите ме са почти нови, макар да не личи на снимките.
Есента на 2019 год. собственика, когато го е минавал последно на техн. преглед, е сложил нови 4 броя зимни гуми Нокия Хакапелита в ориг. за пост-лифта на модела 2000 Салуун Спек- 185/70-13, и видимо с тях не са минати сигурно и 1000 км. пробег.
За вида и, ами, колата е пребоядисвана само веднъж преди няколко години, пак в ориг. и бордо цвят.
Поне аз като я преценявам и от карането, не само тук от снимките на това което се вижда, е в абс. ориг. и неамортизирано състояние, и по сведения на собственика и, и по показания на километража, е не на 185 или 285, а на само 85 000 и нещо ориг. км. пробег.
Той я е взел на около 10-20000 км пробег, почти нова на кондиция в края на 1971 год, и освен държането в гараж, е ходил с нея до Своге и до морето по редовно, и това е.
В трафика на София, ама въобще не е карана.
Най-важното нещо, особено за една английска кола, е че като ламарини е почти безупречна, без никакви ръжди и гнилочи, с изкл. на както писах, малки шупки на веждата на преден десен калник /където собственика каза, че леко е одрал тази вежда/, и още по-малки шупки по долните предни ръбчета на предните врати..
Иначе, за да я огледам махнах всички мокети в салона и багажника, както и лягах и отдолу да я гледам.
Подовете и и отвътре и отвън са непокътнати, с оригиналното покритие, и щанцовки по ламарините, вкл. имаха и /като едно време и екс-моя 1969 Джаг ХЖ6, едни кечета от да кажем, конски косъм, които бяха под мокетите, и които също бяха непокътнати и без ръжда по тях или под тях.
Праговете също са идеални, видимо без ръжди, като няма абс. никакви ръжди и вътре и отдолу по коша на мотора, и в дъната вън и ватре на багажниса. Бомбетата и ламарините по кутиите с опори на пружините отпред и отзад, също са абс. свободни от ръжди.
Долните ръбове на вратите и фалцовете им са идеални, без никакви ръжди, също.
На ламарините отдолу и по пода на колата ще им направя може би напролет, специална фотосесия, струва си да се види такива ниво на запазеност при оригинални ламарини.
Но за тази цел ще трябва да демонтирам мокета /и без това ще правя нов/, както и да я вдигна на крикове колата, за да се снима отдолу почти перфектния под.
Освен доста доброто каросерийно състояние за оригинална над вече 56 годишна нереставрирана кола, и съдейки и по това, че цялото арм. табло, вкл. и отгоре, въобще не е напукано, и че дървото и фурнира му навсякъде, и с напукан лак, е гладко и ненацепено, и че гумичките на двата педала са като нови, както и бакелита на кормилото и лостовете е доста добър и нанацепен, макар и посивял, както и това, че тапицерията на тавана е безупречна почти, без провисвания и скъсвания, и че всичките стъкла са му оригинални и здрави /пу-пу/ склонен съм да приема тезата, че е на оригинални 89 000 км.
Но, донякъде очакваемо поне това, кожата на седалките като цяло, е минуса в сегашния и вид на колата.
Сухотата и нацепването на предните седалки го отдавам на това, че колата вероятно е карана без калъфки повечето време, или че е седяла понякога на слънце, и това, че вероятно с крем не са мазани никога тези седалки, хеле пък регулярно.
Още повече, че вози като абс. нова кола, без скърцания, скрибуцания, и тракания.
А окачването е комплицирано, понеже е с независимо задно окачване, също.
Спира и като дъвка, много бързи спирачки има и абс. регулирани, не дърпа на никъде. Системата им е Гирлинг, и поне отпред са дискови.
Въобще, след 2 дена интензивно каране го намирам като цяло за много пътно активна кола, вероятно почти в идиома на по-леката Алфа Джулия, и дори по-добър на пътно поведение от 60-ските седани на БМВ 1800-2000, и шестака 2500.
Добрия му роадхолдинг най-вече се дължи на ack and pinion кормилната кутия без серво, също и на неголямата му маса за 6 цил. седан от 60-те години, както и модерното за тогава изцяло независимо окачване с 4 спирални пружини, с отн. широка предна среда.
Собственика каза, че доколкото помни, не му се е налагало да сменя гумички, втулки, ябълковидни болтове, и тампони по окачването, само регулярно е гресирал предвидените нипели с гресйорка.
Но, окачването е направо като нова кола на усещане.
Друг белег за малкия и пробег вероятно е това, че мотора е с перфектен реглаж на видимо неотваряни, но и неизносени карбове Стромберг, както и това, че от ауспуфа въобще не синее, нито като е студен, нито като е топъл мотора.
Аз досега Триумф дето да не синее на живо почти не съм виждал – с изкл. на Бест от шоу на Хилтън 2020 год- един 1969 ТР5/, понеже конструктивно Триумф моторите с долни валове са сигурно с калпави гумички на клапаните, ако въобще имат такива.
Вкл. и моите предишни 3 броя- и двата Хералда, и Спитито, леко и в различни граници, но даваха зачатъци на син дим, а тук няма такова нещо.
Съпругата на собственика си намери и ми даде и втория комплект оригинални ключове, а беше и така мила да даде на сина ми, докато се разправях да паля колата, и две оригинални супер дебели и масивни Стандарт-Триумф и Бритиш Лейланд-Триумф сервизни книги, и двете в голям формат А3 /като едната е с партс номера и чертежи на всеки агрегат и част по колата, а другата е Уъркшоп Мануал/ и по тези книги са обслужвали регулярно всичко по нея.
https://drives.today/articles/130/history/triumph-2000-1965-1976-small-six-big-heart/quentin-willson.htmlЕто още малко снимки, и на кориците на сервизните книги също.
Тема: Англичанките на USfan (Прочетена 28638 пъти)