Автор Тема: Англичанките на USfan  (Прочетена 27938 пъти)

0 Потребители и 2 Гости преглежда(т) тази тема.

Ноември 17, 2021, 17:57:36
Отговор #10

Неактивен Seaman

  • Публикации: 82
Супер автомобил! Със здраве да си я караш и наслаждаваш на чудесният автомобил!!! Пожелавам безброй безаварийни километри! На този модил съм голям фен.

Ноември 17, 2021, 19:26:41
Отговор #11

Неактивен USfan

  • Публикации: 11043
Благодаря да пожеланията, надявам се да се кара успешно, и аз!  :)
Специални благодарности на Къци за скановете на 2000 Салуун брошурата, много е интересна. Как са се опитали от Стандард концерна този седан да го позиционират по-ъпмаркет, там с дамите с дълги рокли и господа с смокинги, хаха.

Иначе и някои БГ дами го харесват на форма, напр. съпругата на нашия колега Бурян като го видя на снимки, много го хареса.
Пожела ми много пъти да ги возя с Бурян по паради и други ретросъбития из страната догодина.  O:-)
Но предвид на разни доста работи, макар засега и неголеми и незначими всяка поотделно, които да се правят по него, не знам чак дали ще стане такъв пътен кръстосвач, поне не в много бързо време. ))

Ноември 17, 2021, 20:25:06
Отговор #12

Неактивен Seaman

  • Публикации: 82
Препоръчвам масло Лики Моли Transmission oil 1 l ATF Typ F / G  1300. То е в расфасовки по 1л. Цената му е 11 евро за литър. Ползвам от него за мойте автомобили.  Потърсете го в БГ. Ако не може да намерите пишете.

Ноември 17, 2021, 20:36:07
Отговор #13

Неактивен hydrometalique

  • Публикации: 1919
Прекрасна кола ! Браво, Люси, честито !

Ноември 17, 2021, 21:00:29
Отговор #14

Активен didotooo

  • Публикации: 2859
  • ☆☆Datsun 300 ZX 50th ANNIVERSARY☆☆
    • Z point Varna
Еййй много интересна машина ! Типичният английски дизайн . За мен тази кола задължително трябва да е автомат . Определно добра идея да се направи фотосесия на ламарините - не се вижда често толкова запазени дъна на толкова стара машина . Мислиш ли да я консервираш в кухините с препарати ? Честито и ще се радвам да гледам снимки от круизи през слънчевите дни.

Ноември 17, 2021, 21:13:31
Отговор #15

Неактивен USfan

  • Публикации: 11043
Благодаря и за съвета за маслата  :) , ще видя тия дни дали в БГ може да има сега внесени точно тези Г-АТФ версии.

Боре, благодаря, чудесно е, че специално на теб също ти харесва! )
Също и се радвам, че е интересна и на по-млади от нас хора, като Дидо. )
Всъщност по времеви диапазон, кубици, и маркетингово позициониране, този Триумф е бил донякъде и конкурент на Богинята, поне по време на второто и производствено десетилетие.
Като модел е отн. успешен и дълговечен за марката този най-голям техен седан, правил се е от 1964, та чак до 1978 година.

Тези Триумф седани като техн. концепция за модерна тогава тип Екзекютив кола, са в някаква степен по-близо до тогавашните ъпмаркет немски конкуренти от класа на Бенц и БМВ, отколкото до по-традиционните с 4-врати 6-цил. коли от острова от горен среден клас, правени по онова време.
Най-малкото заради изцяло независимото си окачване, и наличието и на инжекцион версии от края на 60-те години.
Ето и едно добро филмче с описания на развитието на 2000-2.5 литра П.И. Салуун моделите.

Ами за консервацията, да, това е наистина добра идея, само трябва да видя как биха се правили дупки за пръскане в тези прагове, и всъщност дали отдолу не са с празни шлици на места фабрично заварявани.
Поне на двата ми Хералда праговете бяха абс. плоски бленди, отзад празни, но пък те бяха коли на шаси, докато този Салуун е самоносещ на конструкция.

Когато дойде време да му снимам и багажника освен подовете, там на снимките евентуално ще може да се видят едни фабрични шлици с процепи за въздух, поместени отстрани и леко по-високо на двата надлъжни носещи рога, които буквално вентилират багажника, което го намирам за добра производствена идея.
От гледна точка спрямо миналите десетилетия, тази конструкция против задържане в багажника на константно влажен въздух си е била и още е, едно хитро решение.

« Последна редакция: Ноември 17, 2021, 21:20:52 от USfan »

Ноември 23, 2021, 17:48:24
Отговор #16

Неактивен USfan

  • Публикации: 11043
Покрай купуването през миналата седмица на един 1965 Триумф 2000 Салуун, се разрових тук в темата с англ. коли дали съм правил тема с моите английски коли, и не открих такава.
Затова, ето я и официално, предполагам ще е доста интeресна на фенове на колите от острова, а и въобще на автоентусиастите.
В нея ще споделям разни инфота и данни за тези мои бивши и настоящи островни коли, и ще сложа и каквито снимки имам останали, или сега скорошно направени, от тях.

Всъщност, и бившите ми и сегашни англичанки които съм имал, са само от две марки и преди и сега- Триумф и Ягуар.
Историите с купуването и експлоатацията и на бивши общо 2 броя Триумфи 2 броя Ягуари са в по-голямата си част доста забавни, и си заслужава да ги опиша, макар и накратко.
Та, в течение на годините от 1987 до 1998 имах и карах 3 различни Триумфа, и трите кабриолети, и купени напълно в движение, съответно 2 броя 4-местни модели- 1961 Herald 1200 и 1970 Herald 13/60, и 1 брой 2-местен 1969 Spitfire Mark 3.

https://en.wikipedia.org/wiki/Triumph_Herald

https://www.tssc.org.uk/tssc/cars_final.asp?model_ID=23

А горе-долу в същия период, в течение на годините 1993 до 1999, имах и 3 различни Ягуара, пак купени в движение, и в отн. хубави състояния.
Най-стария от тях бе 1969 ХЖ6 Серия 1 с най-малкия 6 цил. 2.8 литров мотор /но пък с доста тунинги, вкл. и по двигателя, но за тези преработки, понеже бяха интересни, ще се спра подробно в отделен пост/, после имах един 1983 ХЖ-еС купе с Ве-11 НЕ мотор, и накрая имах отново и друг ХЖ6, но вече бе от
Серия 3 от 1985 год, с традиционния 6 цил. 4.2 литров инжекцион мотор.

Ако почнем с описания първо на Триумфите, интересно е да се спомене, че двата Хералда всъщност ги купихме общо с един мой тогавашен приятел и съученик от техникума В. Пик, като по-стария и по-слаб мотор с 40 к.с. Хералд 1200 го взехме в края на 1987 год, още докато нямахме книжки.
Интересното при тази кола бе, че от нов Хералда е имал първи и единствен собственик оперната певица Илка Попова, до момента в който тя умира в 1987 год.
След смъртта и, купихме колата от неин племенник, като Триумфа беше пуснат на обява в тогавашния в-к Вечерни новини.

По-новия Хералд 13/60, вече с по-динамичен 1.3 литров от Спитфайър мотор, и предни дискови спирачки, го взехме в края на 1991 год, след казармата ни.
За първия Хералд още след няколко месечно каране, понеже не се разбирахме кой колко да го кара или да не го кара )), аз изплатих дела на моя приятел, и колата стана изцяло моя. Което пък не беше голям плюс, понеже след едни страхотни пролет и лято с този бабешки кабриолет, през м. Септември 1988 год, малко преди влизането ми в казармата, и при квартална гонка с една хубава Лада 2106, собственост на друг мой съученик, успях да тръшна Триумфа челно в едно дърво, точно пред тогавашния магазин на Запорожец в София, горе на баира на ул. Опълченска.

След казармата обаче, въпреки че имах едно Бертоне Х1/9, и се сдобих отн. бързо и с още разни други не по-малко интересни, а и по-бързи коли, нещо пак ме влечеше към бабички англичанки.
Затова със същия мой съученик, намерихме и един друг Хералд за купуване, вече в доста по-хубаво състояние, и от по-новата версия 13/60.
За този втория Хералд той пък ми върна моята част от парите, и си остана този път негов Триумфа.

С това второ 4-местно кабрио, карано и от мен в периода 1992-1994 год, имам също много хубави спомени, вкл. и участие на Спасов ден в 1992 год, и вкл. и разни ходения по дискотеки по София и в Студ град с моя приятел.
Триумфа Хералд разбира се, беше отн. бавен и стар, но пък се харесваше на жените, както се вижда на тези снимки с една бивша моя приятелка, дето позира отгоре му артистично.
За разни весели и по-парти возения го ползвахме с моя приятел, основно когато когато понякога събирахме по повече от 3 мацки наведнъж с нас.
Тогава и Бертонето ми, и Нисана 300 ЗетХ бяха тесни да ходим с една кола, та единия да може да си пие, и се носехме тогава с Триумфа, с по 6-7 човека натъпкани общо вътре.
Весели времена, и още се чудя моя екс-съученик пази ли си тази кола, почти 30 години по-късно.

По времето на Хералдите, още в 1988 год пролетта, пък имах възможността да видя на живо един от малкото Спитфайъри внесени в България, а именно, моя по-късен Спитфайър Марк 3, който успях да купя чак през пролетта на 1994 година.

Това Спити го докара по Шопско известния полковник Стоянов с Ламбото Кунтач /тогава още майор/ когато той дойде да работи в София в средата на 80-те години, идвайки от Шумен. Конкретни Спити той го продаде на един барман в тогава известния Японски Хотел, точно през април-май 1988 год.
Тогава се засекохме на бензиностанцията на Пирогов с бармана /карах тогава Хералда/ и се запознахме с него.
Той каза, че го купил Спитито за принцовата сума от 8000 лв /таман 4 пъти повече от спрямо двата бона, които аз и моя съученик дадохме по това време, за нашия първи Хералд/.
Този 2-местен Триумф тогава много ми хареса, понеже това Спити беше с джанти със спици, и с доста красивия му фабр. и опционален хардтоп.
Бармана не го продаваше тогава, а и за мен като ученик в този период, подобни цени бяха отн. недостижими.
Няколко години по-късно, в 1991 год, бармана от Японския хотел вече си купи нов внос едно хубаво 911 Г-модел тарга / с раздути калници ала турбо-луук, интересно къде ли изчезна тази кола/, и продаде Триумфа на един германец, женен за нашенка.

Първоначално германеца не искаше да продава Триумфа, но след като се свързах с българската му съпруга /хубава нашенка от видния квартал жк. Люлин/, и след година преговори с нея в периода 1992-1993 година, накрая някъде през април 1994 год, тя ми го продаде.
Всъщност не бях твърдо решен или амбициран да купувам този Спитфайър, но тогавашната ми сериозна приятелка /понеже имах тогава и разни по-несериозни )) / я бях водил да го гледа, и тя много го харесваше.
Та, понеже през пролетта на тази знаменателна 1994 год. ми бяха останали излишни пари от надплатени на мен щети по застраховки Каско на един мой сребрист 1986 420 СЕК, и един сребрист 1983 190 Д на баща и /и на двете бях направил валутно Каско застраховки в ДЗИ и МИК /МИК бе тогавашното временно име на Булстрад в средата на 90те/, питах тази тогавашна приятелка, иска ли подарък за абитуриентския и бал, да я водя на някое шик място в Европа, като Виена и Залцбург например...

На разни места в Африка и Азия вече я бях водил на екскурзии, та сега ми се ходеше някъде на по-цивилизовано.
Но момичето, вече може би облъчено от мен на авторетро теми, за към периода от 2-3 години любов с мен, рече искам Триумфа, та Триумфа, не ща чужбина. -)
Съответно, понеже пък тази Люлинската съпруга не щеше да направи много отстъпки, добавих още някоя и друга хилядарка в долари-марки, и отидохме на тогава още държавен нотариус с приятелката ми, и после да си вземем колата от един двор на улица Антим 1, където бе скрита.
И така, сдобихме се с този вече пореден 3-ти за мен Триумф.
Е, по-късно след бала и, я заведох и до Виена де, и даже гледахме и едно представление във Виенер Щатс Опер. )

Подкарахме го Спитито двамата с нея с голямо удоволствие.
Обаче, 2-3 месеца по -късно, та вече като стана студентка в ТУ, и то специалност ДВГ, се скарахме.
Момичето беше коректно и каза, че Триумфа при това положение не може да го приеме за подарък, и е редно да останем съсобственици. което малко ми беше странно, понеже вече не бяхме гаджета. )
Но, карахме си го и поотделно и заедно и след това Спитито.
През това време на колата правих подовете и праговете, както и му смених/присадих гумички на клапаните и нов амбриаж, както и оправих и Лайкок де Норманвил опционалния овърдрайв, включваем на 3 и 4 та скорост.

В 1999 год. обаче ми омръзна да седи така и да се занимавам с този Триумф, и го оставих изцяло на вече младата дама и завършваща студентка.
Тя пък за компенсация ми даде една интересна 2-цил. кафе-рейсърска Ямаха ХиксЗет400, която обаче и нея аз я бях купил няколко години по-рано.
След като му стана едноличен собственик, тази бивша моя приятелка се хвана и направи една отн. цялостна реставрация на това Спити.
За която реставрация аз пък, все от сантимент и за пореден )) подарък, дадох парите за боята.
След завършването на реставрацията, я водих екс-приятелката ми да го остави на СофАвто за продаване, понеже бях близък с тогавашния мажоритарен собственик на къщата.
Там колата седя, малко за реклама на къщата, на един постамент 1-2 години, докато се продаде. Разбира се, се даде за доста по-малко от първоначално исканите 17000 ДМ.

Този който купи колата от екс-приятелката ми, така и не прехвърли Спитито на негово име, а преди няколко години и почина.
Съответно, някъде в някой гараж се крие един вече сигурно пак с нужда от реставрация Спити Марк 3, и вероятно и ненадлежни документи, и стари бели номера без синя лента.
Като вероятно колата е в КАТ още на мое име, а в НАП поне допреди накорко години още имаше назакрита данъчна партида на името на екс-приятелката ми.

Та така с екс-Триумфите ми.
От тях нямам много снимки останали, като от най-стария ми Хералд, имам само една оригинална снимка в лошо състояние, от абитур. бар от 1988 год, когато возих родата на мой приятел, а него пък го возеше една 1966 Алфа Дуето Спидер, която беше собственост пък на родителите на друг мой познат.

Хералда след като го ударих, и седеше над година пред нас на улицата като дом за уличните котки, бе шитнат от майка ми още в 1990 год, докато бях в казармата, паок с обява в Вечерни Новини.
Продаден бе за сумата от 900 лева /не я беше срам майка ми, толкова евтино да се отърве от него :D /, на един фен, шофйор на Камаз в Кремиковци.
Той го оправи доста добре след челния му удар, и мисля и досега колата се кара в Шопско, според мен е тази червената на тези цветни по-нови снимки.
Оригинално и двата ми Хералда бяха керемидено червени, а Спитото беше фабр. с леко по-тъмен червен цвят, но не точно бордо червено.

За днес стига толкова Албион-коли истории, а утре или други ден ще пусна историите и някои снимки, и на бившите ми Ягуари.


















А това са някои примерни снимки от Нета, на точната версия Мк3 но Спитито, вкл. и на друг БГ екземпляр но с десен волан, и вероятно актуални снимки сега на първия ми Хералд.















« Последна редакция: Ноември 23, 2021, 18:18:36 от USfan »

Ноември 23, 2021, 21:23:31
Отговор #17

Неактивен USfan

  • Публикации: 11043
Айде тази вечер ако успя, ще отметна и бившите Ягуари като пост в темата.
Та, в пролетта на 1993 год, не било да нямам и тогава коли, и чак толкова не се оглеждах за някоя друга.
Първото ми Бертоне Х1/9 и Нисана 300 ЗетХ ги бях продал, но освен съсобствения втори Хералд, вече имах и 2 броя, да го кажем, спортно-луксозни Бенцове купета с две врати- кралскосин със сина кожа салон- 1969 в114 250 ЦЕ, и един сребрист пак със сина кожа- 1986 с126 420 СЕК,
Освен тях имах даже и една практична 4-вратка, 1986 Ауди 100 С2 2.2Е модел, от луксозната версия СД, което бе с 2.2 л. петак мотор, автоматик, и климатроник.
За служебна кола пък ползвах тогава една 1986 Алфа 90 2.0и Куадрифолио Оро, а пък карах редовно и баварката 6-цата купе на баща ми, която пак аз му намерих да си купи от един стар българин емигрант, доста заможен, който при идванията си в БГ спеше в х-л Шератон, а 6-цата седеше на паркинга пред хотела.

Та, избор за каране не е като да нямаше, но споменатата по-горе тогавашна моя приятелка, която в пролетта на 1993 год. беше още ученичка с по-малка от 18 год. възраст тогава, доби от мен навика да чете автообявите във в-к Вечерни новини. -)
И една вечер на едно такова усърдно четене, било е през февруари 1993 год, ми казва- Абе я виж какъв Ягуар продават тук...
Обявата бе леко смехотворна, без снимки тогава в този вестник, и бе нещо от типа на- Продавам луксозен Ягуар лимузина, в цвят благороден графит металик, с тунинг от известната авторитетна немска фирма Арден, и с много мощен турбо мотор, цена- 25000 долара, или замяна за апартамент в София. )) Беше даден и домашен телефон в Кюстендил.

Като прочетох обявата, взех да се чудя какъв ли ще да е този тунинг Ягуар, и се сетих, че година-две пред това бях виждал в Германия на едно шоу едни нови Ягуари тип ХЖ40 тунинговани от Арден, с 1 или 2 турбота присадени, и реших, че този сигурно е такъв.
На разговора със собственика обаче се изясни, че колата всъщност е доста време у нас /още от като в нач. на 70-те години е била няколко годишна/, и е била преди това ползвана от посланика ни в Финландия в нач. на 70-те години, като след края на мандата му там, той е купил колата, и си я докарал у нас в БГ.

Така или иначе се договорих със собственика за другия ден за оглед, и рано сутринта след като станахме с тази моя приятелка, тя реши да спести един учебен ден от Техникума си по електроника Вл. Ил. Ленин /учеше там тогава, преди Техн. Университет/, запалихме Бенца ми в114 250 ЦЕ, и потеглихме динамично към огледа.

Можеше още по-бързо да стигнем сигурно с Пурата СЕК, или дори и с слежебнаота ми Алфа 90, но реших, че със СЕК-а или с някоя сходно по-нова кола, като ме види онзи продавач на Джага, няма да ми направи голяма отстъпка на пазарлък.
Табакерата Бенц купе, въпреки автоматика и, бе далече от това да я нарека бавна кола де.
С константни 180-190 км/ч по тахото, и слушайки радиата Хоризонт и Христо Ботев на къси вълни по Бекера Женева, благодарение на силния 6 цил. с Д-Жетроник инжекцион ОНС-мотор с 150 к.с, просто изядохме разстоянието от София по стария тесен път, до Кюстендил.

Ягуара, модел серия 1 ХЖ6 с типичната за пъривте накорко години къса база междуосие, беше паркиран вероятно от 1 година в плевня в едно село до Кюстендил, и като го видяхме, и двамата с моята приятелка ахнахме, но по смесени причини, на нея всъщност допадна де.

Да, беше в нов графитен металик боядисан, и всъщност целия този ХЖ6 бе разширен и добре направен с едни от метал раздувки тип Ферари Тестароса, вкл. и по задните врати.
А задните му фабрични железни джанти бяха обърнати наопаки да запълнят вече огромните широки ниши на задниите калници.
Такова обръщане на джантите при този тип Ягуари ХЖ6-ХЖ12, от серии 1 до 3, е възможно отзад, заради вкараните дискови спирачки до Дифа му, и така празно стоящите задни главини.
Освен екстремния каросериен тунинг, правен в БГ обаче, и нямащ нищо общо с такива версии на КйонигСпешълс, или на други такива тогава тунинг фирми /не бе определено и Арден/, и че външно всичкия му хром бе боядисан с черна боя, по Джага имаше и други доработки.
Най-радикалното нещо бе моторния отсег, бе истинска изненада.
На този базов за модела сериен карбураторен 2.8 литра ДОНС шестак с 2 СУ-карба, бе присадено огромно турбо от ЛИАЗ МАДАРА, барабар с иведено и работещо маслено смазване,, и майсторски заварен корпуса му за изпускателния фабричен Джаг колектор.

Поради високата искана цена не купих тогава колата. Но няколко седмици по-късно стигнахме все пак до някаква разумна сделка, горе-долу на 1/4 от исканата цена.))
Косвена услуга при пазаренето ми направи моя тогава вече отдавна стар приятел Орлин Лилков, който като мастит собственик на няколко Ягуара тогава /ХЖ12 серия 3, Мк2 с 3.4 л. мотор, и ХЖ40/, и председател на новооснования тогава клуб Ягуар-БГ, ходил и той до Кюстендилското село да гледа със съпругата му колата.
При виждането в хамбара, и той се присмял на цената и на присаденото турбо, жена му пък се ужасила от външния вид с раздувките.
И така и двамата избягали скоростно от псевдо-Кйонига )) , което пък отвори път към моите по-разумни ценови оферти.

След като по-късно, примерно месец след гледането, го купихме тържествено с приятелката ми, и взех да карам колата, бе голям кеф динамиката на това турбо, особено предвид на куплирането му с механичната 4 скорости с овърддрайв кутия на Джага.
Но при яко даване на газ налягането от турбото късаше мембраните на карбураторите, и с такива супербогати горивни смеси, колата средно харчеше с него 30-40л/100км в градско.
Година по-късно махнах турбото, сложих и два Стромберга 175 карбове, и с тези преработки Джата си върна нормалния си за 2.8 литра шестак 17-18л/100 км среден разход в градско.

Този Джаг, с регистрация- Кн-7734, го продадох в 1995 год. на един сърбин, който въртеше под аренда много хубава сладкарница до бул. България, в средата на 90-те години.
Той махна ламаринените раздувки, и върна Джага в ориг. му за Серия 1 вид, и оригиналната Бритиш Рейсинг Грийн боя.
Вътре колата си бе с много хубава оригинална и непокътната бисквитена естествена кожа в салона, само плюша на тавана, така че там нямаше нужда нищо да се прави.
Само тавана на салона, като при всеки Джаг седан, бе леко провиснал.

За съжаление, този сърбин умря по-късно в края на 90-те, и този рядък за БГ ХЖ6 Серия 1 Джаг, смени разни собственици.
Последно седеше без мотор допреди 10 години, но с наличен за присаждане 12-так мотор от ХЖ12 с него, в двора на ретроценителя Любо Хаджикостов от БАК. Сега не знам къде отиде тази кола, харесвах си я.

След този ХЖ6 седан, имах едно в много хубаво състояние и доста оригинално и непипано ХЖ-еС Купе от 1983 год, версия Хай Ефишънси, със серийния дотогава до 1983 год. за купе ХЖ-еС 12-так инжекцион мотор с 295 коня мощност и серийния 3-степенен автоматик.
Това Купе бе френска версия с жълти елипсовидни фарове, с Tudor White боя отвън, и изцяло син кожен слон вътре, със серийните за ХЖ-еС Старфиш 5-лъчеви джанти.
И него го харесвах много като кола, d и цветово, а като го взех в 1996 год. някъде, бе само на 100 000 км пробег.

Някъде в 1997 год. го продадох ХЖ-еС Купето, първо в Перник, а после колата отиде във Варна, където седи предполагам и сега. Но заради повреда в 12-така, там на морето му присадиха 3.6 литра шестак, с 5 ръчни скорости.
След купето ХЖ-еС купих почти веднага, пак в 1998 год, и до момента последния си истински Джаг, един пак седан ХЖ6, но късен от 1985 год. модел Серия 3, със стандартния тогава 4.2 литра шестак инжекция мотор, и снабден пак със мотания 3-скоростен автоматик.
Този ХЖ6 седан бе с жестокия Кингфишър блу цвят, като и хубавите на дизайн Пепърпот-тип джанти, но след 1 година каране на табели с всякакви фалшиви номера )) , вкл. и американски, го продадох, основно понеже нямаше платено мито, и бе с забатачен транспортен лист за временен внос.

Снимки от тези бивши мои Джагове почти нямам, като ме е най яд, че нямам дори нито един фотос с фалшивия ми у-Арден, уж-Кйониг Спешълс от Серия 1 ХЖ6.
Само на Серията 3 ХЖ6 слагам 3 броя оригинални снимки, и то от като после го продадох и отиде при един мой далечен познат Гацо, дето си го пазеше близо до руското посолство в един двор на блок.

Прилагам към тези 3 снимки с Серията 3 ХЖ6, и примерни снимки на един Кйониг Спешълс Серия 1, горе долу така изглеждаше и моя, но предните калници бяха по-малко раздути.
А снимките на белия ХЖ-еС отговарят точно на вида на моето Купе, вкл. и по цвят на салон, и по типа джанти.











След като сладкаря сърбин купи Серията 1 от мен, и цели 2 години го връща в ориг. му вид, колата доби е този стандартен за Серия 1 фасон, чак до стандартните джанти и тасовете.
Салона с естествена кожа така или иначе си бе като нов, пазен добре от БГ-посланика, и после от Кюстендилския тарикат, и по него него нито аз, нито сърбина сме променяли нещо.

Та с това приключваме и поста с екс-Джаговете ми.
Тия дни ще напусна снимки и инфо и за сегашните ми две англичанки- 1999 Джага еС-тайп 3.0, дето го карам с голямо удоволствие от 2014 год. насам, и 1965 год. Триумфа 2000 Салуун, който го купих съвсем наскоро.
Всъщност, бих искал да помоля Дидо или някой от модераторите, да премести или копира постовете и снимките с Триумфа от темата с ежедневните коли вече тук, дето да им е по-точното място.  :)










« Последна редакция: Ноември 23, 2021, 22:44:53 от USfan »

Ноември 23, 2021, 21:30:57
Отговор #18

Неактивен Speeder

  • Администратор
  • Публикации: 5098
Почитател съм на голяма част от английските автомобили. Имам поне по един желан модел от всяка марка.
С интерес ще следя темата, пък и засили любопитството ми с новата си придобивка. O:-)
145 Boxer, Alfetta GT, Alfasud Sprint Veloce 16v, Lada 1500 S, GT 1300 Junior, Giulietta 2.0

Как да качваме снимки във форума : http://www.classiccar-bg.com/index.php?topic=2631.0
"По един болт на седмица да бяхте завивали, сега щяхте да ги карате тия коли!"

Ноември 23, 2021, 22:11:02
Отговор #19

Неактивен USfan

  • Публикации: 11043
Радвам се, че ти харесват. )
Да се надяваме, че ще има и интересни ъпдейти по сегашните ми 2 броя англичанки.
От тях по-новата, Джага еС-тайп, реелно си е облагороден и по-динамичен Линкълн ЛС отдолу.

Еййй много интересна машина ! Типичният английски дизайн . За мен тази кола задължително трябва да е автомат . Определено е добра идея да се направи фотосесия на ламарините - не се вижда често толкова запазени дъна на толкова стара машина. Мислиш ли да я консервираш в кухините с препарати? Честито, и ще се радвам да гледам снимки от круизи през слънчевите дни.

Тия дни съвсем доокостих от мокети и други подложни платове и кечета, всички ламарини по пода и в багажника, както и по праговете, и сега са съвсем оголени.
Успях все пак накрая да намеря засега един-единствен гнилоч де, точно отпред на пасажерското място вдясно за краката, на снадката с предната част на десния праг, около 10 см дължина, и 2-3 см дължина е гнилото.
Иначе всичко друго засега е повече от ОК.

Да, външни снимки от разходки и от природи ще е идеално да се правят, препоръчително на фона на 1000 годишни замъци, 500-годишни ливади, и кротко пасящи овци. :))

За да снимам хубаво подовете и праговете, така или иначе трябва да извадя колата извън гаража на открито, че в гаража ми е малко сумрачно, въпреки че съм наслагал там поне 20 броя фасунги, всичките със 100 Ватови лампи.
Но пък не ми се ще да я изкарвам и карам колата, дори и само на кратки разстояния като в дните на купуването, докато не сменя поне маслото в автоматика.

Иначе на мотора изглежда чисто маслото, както и това на автоматика де, но и принципно е добре на новозакупена кола всички флуиди да се сменят, вкл. и маслото в дифа отзад.
Трябва и да проследя и оправя веригите и/или ключетата на дългите светлини, осветлението на таблото, и на предните и задни габарити, че не работят, което ще си е леко досадна работа.
Иначе всички други светлини работят безупречно, вкл. осветление на салон, мигачи, и късите светлини на сийлд-бийм Лукас фаровете, както и мигачетата на страничните Б-колонки на покрива.

https://www.classiccar-bg.com/index.php/topic,11162.msg167467.html#msg167467

Интересен елемент напр. в интериора е това, че този Триумф 2000 Салуун е и една от първите коли с 3-точкови колани в света, които са и разглобяеми.
В случая коланите са производство на англ. фирма Бритакс, и са допълнително брандирани и с логото на Стандарт-Триумф компанията, както се вижда от снимките.
Долните части на тези колани, които са на кръста лентите, може да се махат /тук съм ги свалил за почистването им/, ако човек за по-лесно иска да ползва само горните диагонални колани.






« Последна редакция: Ноември 23, 2021, 22:51:29 от USfan »