Покрай купуването през миналата седмица на един 1965 Триумф 2000 Салуун, се разрових тук в темата с англ. коли дали съм правил тема с моите английски коли, и не открих такава.
Затова, ето я и официално, предполагам ще е доста интeресна на фенове на колите от острова, а и въобще на автоентусиастите.
В нея ще споделям разни инфота и данни за тези мои бивши и настоящи островни коли, и ще сложа и каквито снимки имам останали, или сега скорошно направени, от тях.
Всъщност, и бившите ми и сегашни англичанки които съм имал, са само от две марки и преди и сега- Триумф и Ягуар.
Историите с купуването и експлоатацията и на бивши общо 2 броя Триумфи 2 броя Ягуари са в по-голямата си част доста забавни, и си заслужава да ги опиша, макар и накратко.
Та, в течение на годините от 1987 до 1998 имах и карах 3 различни Триумфа, и трите кабриолети, и купени напълно в движение, съответно 2 броя 4-местни модели- 1961 Herald 1200 и 1970 Herald 13/60, и 1 брой 2-местен 1969 Spitfire Mark 3.
https://en.wikipedia.org/wiki/Triumph_Heraldhttps://www.tssc.org.uk/tssc/cars_final.asp?model_ID=23А горе-долу в същия период, в течение на годините 1993 до 1999, имах и 3 различни Ягуара, пак купени в движение, и в отн. хубави състояния.
Най-стария от тях бе 1969 ХЖ6 Серия 1 с най-малкия 6 цил. 2.8 литров мотор /но пък с доста тунинги, вкл. и по двигателя, но за тези преработки, понеже бяха интересни, ще се спра подробно в отделен пост/, после имах един 1983 ХЖ-еС купе с Ве-11 НЕ мотор, и накрая имах отново и друг ХЖ6, но вече бе от
Серия 3 от 1985 год, с традиционния 6 цил. 4.2 литров инжекцион мотор.
Ако почнем с описания първо на Триумфите, интересно е да се спомене, че двата Хералда всъщност ги купихме общо с един мой тогавашен приятел и съученик от техникума В. Пик, като по-стария и по-слаб мотор с 40 к.с. Хералд 1200 го взехме в края на 1987 год, още докато нямахме книжки.
Интересното при тази кола бе, че от нов Хералда е имал първи и единствен собственик оперната певица Илка Попова, до момента в който тя умира в 1987 год.
След смъртта и, купихме колата от неин племенник, като Триумфа беше пуснат на обява в тогавашния в-к Вечерни новини.
По-новия Хералд 13/60, вече с по-динамичен 1.3 литров от Спитфайър мотор, и предни дискови спирачки, го взехме в края на 1991 год, след казармата ни.
За първия Хералд още след няколко месечно каране, понеже не се разбирахме кой колко да го кара или да не го кара )), аз изплатих дела на моя приятел, и колата стана изцяло моя. Което пък не беше голям плюс, понеже след едни страхотни пролет и лято с този бабешки кабриолет, през м. Септември 1988 год, малко преди влизането ми в казармата, и при квартална гонка с една хубава Лада 2106, собственост на друг мой съученик, успях да тръшна Триумфа челно в едно дърво, точно пред тогавашния магазин на Запорожец в София, горе на баира на ул. Опълченска.
След казармата обаче, въпреки че имах едно Бертоне Х1/9, и се сдобих отн. бързо и с още разни други не по-малко интересни, а и по-бързи коли, нещо пак ме влечеше към бабички англичанки.
Затова със същия мой съученик, намерихме и един друг Хералд за купуване, вече в доста по-хубаво състояние, и от по-новата версия 13/60.
За този втория Хералд той пък ми върна моята част от парите, и си остана този път негов Триумфа.
С това второ 4-местно кабрио, карано и от мен в периода 1992-1994 год, имам също много хубави спомени, вкл. и участие на Спасов ден в 1992 год, и вкл. и разни ходения по дискотеки по София и в Студ град с моя приятел.
Триумфа Хералд разбира се, беше отн. бавен и стар, но пък се харесваше на жените, както се вижда на тези снимки с една бивша моя приятелка, дето позира отгоре му артистично.
За разни весели и по-парти возения го ползвахме с моя приятел, основно когато когато понякога събирахме по повече от 3 мацки наведнъж с нас.
Тогава и Бертонето ми, и Нисана 300 ЗетХ бяха тесни да ходим с една кола, та единия да може да си пие, и се носехме тогава с Триумфа, с по 6-7 човека натъпкани общо вътре.
Весели времена, и още се чудя моя екс-съученик пази ли си тази кола, почти 30 години по-късно.
По времето на Хералдите, още в 1988 год пролетта, пък имах възможността да видя на живо един от малкото Спитфайъри внесени в България, а именно, моя по-късен Спитфайър Марк 3, който успях да купя чак през пролетта на 1994 година.
Това Спити го докара по Шопско известния полковник Стоянов с Ламбото Кунтач /тогава още майор/ когато той дойде да работи в София в средата на 80-те години, идвайки от Шумен. Конкретни Спити той го продаде на един барман в тогава известния Японски Хотел, точно през април-май 1988 год.
Тогава се засекохме на бензиностанцията на Пирогов с бармана /карах тогава Хералда/ и се запознахме с него.
Той каза, че го купил Спитито за принцовата сума от 8000 лв /таман 4 пъти повече от спрямо двата бона, които аз и моя съученик дадохме по това време, за нашия първи Хералд/.
Този 2-местен Триумф тогава много ми хареса, понеже това Спити беше с джанти със спици, и с доста красивия му фабр. и опционален хардтоп.
Бармана не го продаваше тогава, а и за мен като ученик в този период, подобни цени бяха отн. недостижими.
Няколко години по-късно, в 1991 год, бармана от Японския хотел вече си купи нов внос едно хубаво 911 Г-модел тарга / с раздути калници ала турбо-луук, интересно къде ли изчезна тази кола/, и продаде Триумфа на един германец, женен за нашенка.
Първоначално германеца не искаше да продава Триумфа, но след като се свързах с българската му съпруга /хубава нашенка от видния квартал жк. Люлин/, и след година преговори с нея в периода 1992-1993 година, накрая някъде през април 1994 год, тя ми го продаде.
Всъщност не бях твърдо решен или амбициран да купувам този Спитфайър, но тогавашната ми сериозна приятелка /понеже имах тогава и разни по-несериозни )) / я бях водил да го гледа, и тя много го харесваше.
Та, понеже през пролетта на тази знаменателна 1994 год. ми бяха останали излишни пари от надплатени на мен щети по застраховки Каско на един мой сребрист 1986 420 СЕК, и един сребрист 1983 190 Д на баща и /и на двете бях направил валутно Каско застраховки в ДЗИ и МИК /МИК бе тогавашното временно име на Булстрад в средата на 90те/, питах тази тогавашна приятелка, иска ли подарък за абитуриентския и бал, да я водя на някое шик място в Европа, като Виена и Залцбург например...
На разни места в Африка и Азия вече я бях водил на екскурзии, та сега ми се ходеше някъде на по-цивилизовано.
Но момичето, вече може би облъчено от мен на авторетро теми, за към периода от 2-3 години любов с мен, рече искам Триумфа, та Триумфа, не ща чужбина. -)
Съответно, понеже пък тази Люлинската съпруга не щеше да направи много отстъпки, добавих още някоя и друга хилядарка в долари-марки, и отидохме на тогава още държавен нотариус с приятелката ми, и после да си вземем колата от един двор на улица Антим 1, където бе скрита.
И така, сдобихме се с този вече пореден 3-ти за мен Триумф.
Е, по-късно след бала и, я заведох и до Виена де, и даже гледахме и едно представление във Виенер Щатс Опер. )
Подкарахме го Спитито двамата с нея с голямо удоволствие.
Обаче, 2-3 месеца по -късно, та вече като стана студентка в ТУ, и то специалност ДВГ, се скарахме.
Момичето беше коректно и каза, че Триумфа при това положение не може да го приеме за подарък, и е редно да останем съсобственици. което малко ми беше странно, понеже вече не бяхме гаджета. )
Но, карахме си го и поотделно и заедно и след това Спитито.
През това време на колата правих подовете и праговете, както и му смених/присадих гумички на клапаните и нов амбриаж, както и оправих и Лайкок де Норманвил опционалния овърдрайв, включваем на 3 и 4 та скорост.
В 1999 год. обаче ми омръзна да седи така и да се занимавам с този Триумф, и го оставих изцяло на вече младата дама и завършваща студентка.
Тя пък за компенсация ми даде една интересна 2-цил. кафе-рейсърска Ямаха ХиксЗет400, която обаче и нея аз я бях купил няколко години по-рано.
След като му стана едноличен собственик, тази бивша моя приятелка се хвана и направи една отн. цялостна реставрация на това Спити.
За която реставрация аз пък, все от сантимент и за пореден )) подарък, дадох парите за боята.
След завършването на реставрацията, я водих екс-приятелката ми да го остави на СофАвто за продаване, понеже бях близък с тогавашния мажоритарен собственик на къщата.
Там колата седя, малко за реклама на къщата, на един постамент 1-2 години, докато се продаде. Разбира се, се даде за доста по-малко от първоначално исканите 17000 ДМ.
Този който купи колата от екс-приятелката ми, така и не прехвърли Спитито на негово име, а преди няколко години и почина.
Съответно, някъде в някой гараж се крие един вече сигурно пак с нужда от реставрация Спити Марк 3, и вероятно и ненадлежни документи, и стари бели номера без синя лента.
Като вероятно колата е в КАТ още на мое име, а в НАП поне допреди накорко години още имаше назакрита данъчна партида на името на екс-приятелката ми.
Та така с екс-Триумфите ми.
От тях нямам много снимки останали, като от най-стария ми Хералд, имам само една оригинална снимка в лошо състояние, от абитур. бар от 1988 год, когато возих родата на мой приятел, а него пък го возеше една 1966 Алфа Дуето Спидер, която беше собственост пък на родителите на друг мой познат.
Хералда след като го ударих, и седеше над година пред нас на улицата като дом за уличните котки, бе шитнат от майка ми още в 1990 год, докато бях в казармата, паок с обява в Вечерни Новини.
Продаден бе за сумата от 900 лева /не я беше срам майка ми, толкова евтино да се отърве от него
/, на един фен, шофйор на Камаз в Кремиковци.
Той го оправи доста добре след челния му удар, и мисля и досега колата се кара в Шопско, според мен е тази червената на тези цветни по-нови снимки.
Оригинално и двата ми Хералда бяха керемидено червени, а Спитото беше фабр. с леко по-тъмен червен цвят, но не точно бордо червено.
За днес стига толкова Албион-коли истории, а утре или други ден ще пусна историите и някои снимки, и на бившите ми Ягуари.
А това са някои примерни снимки от Нета, на точната версия Мк3 но Спитито, вкл. и на друг БГ екземпляр но с десен волан, и вероятно актуални снимки сега на първия ми Хералд.
Тема: Англичанките на USfan (Прочетена 26502 пъти)