Англичанките на USfan

[USfan]

Вдъхнових се тия дни от активното каране от колегата Момчил, в тези зимни условия на Волгата му 21, и реших и аз да си покарам в снега 60-ския ми седан със задно предаване.
Та, вчера и днеска покарах активно на тия минусови температури Триумфа по разни работи по центъра, както и из квартала.
Благодарение на зимните гуми и вероятно и на независимото задно окачване, колата си се зацепва прилично добре, въпреки че и е автоматик.

С удоволствие бих го покарал Триумфа /като прави Момчил с неговите половин вековни коли  / и на дълъг път, както и по всекидневно зимата /за града автомата си е удобство/ но поради това, че по-редовно сега карам Лексуса СЦ и Фронтерата /че и двете са със хубави зимни гуми/, тях ги държа най-отпред в гаража ми, което и ми пречи да вадя лесно другите коли, вкл. и Триумфа, дето съм ги паркирал по-навътре зад тях.

Друг основен проблем при Триумфа сега за каране е, че му е блокирало кранчето за парното на отворено положение, и ще е трудно да го свалям и чистя, или пък да го сменям с друго ново, предвид и че и току-що промих охладителната система, и му сложих нов антифриз.
Иначе на Триумфа му смених разни други флуиди, филтри и консумативи, вкл. и маслото в автомата, така че всичко сега работи изрядно.
Тоците, като се разрових в двете ми ремонтни книги и схемите в тях, също ги оправих всичките, вкл. и габаритите, че и осветлението на таблото и салона.
Остава само да сменя течността в спирачната система, ама това си е бъзикня като работа, така е ще го правя нататъка в по-топлите дни.

Общо взето, като го карам тия дни по улиците и трафика на нашия си град, се чувствам почти като някой директор на клон на банка или застрахователно дружество в някой промишлен град в английската провинция, като Ливърпул или Ковънтри, или пък като брокер в Лондонското сити. 
Каквито активни делови хора и професионалисти, са и били таргет групата в средата на 60-те години, на новите за тогава и авангардни модели като този 2000 Салуун, или големия му конкурент и Европейска кола на 1964 година- Ровър Р6.

Ето малко актуални зимни снимки, както и нови снимки на салона.

[USfan]

Успях от Германия да намеря комплект ползвани но запазени оригинални Бритиш Лейланд- Триумф стелки от 8 цил. модел Стаг, които са с абс. същата текстура на мокета, почти същите размери и кройка, и почти същия цвят, както ориг. мокет на Триумфа Салуун, така че ги сложих тях, докато купя и сменя мокета в салона с нов.
Смяната с нов същия или почти същия мокет се оказа голяма бъзикня за намирането му в БГ. Този мокет, както и при всички луксозни англ. коли от 60-те до 80-те години, е с така нар. резани клупове структура, а и лешниковия му цвят никъде сега го няма поне по Софийските мокет магазини.

[USfan]

На това слънчево време днес се събрахме почитатели и почитателки на по-класически следвоенни английски коли, и си направихме една сити разходка.
Триумфа върви идеално, автоматика са включва макс. плавно за все пак 3-скоростен Борг-Уорнър, и даже и кикдауна му работи без проблеми.
Гирлинг дисковите отпред спирачки спират повече от добре, мотора не прегрява въобще, и двата СУ-6 карба работят перфектно на всички режими.
И, чудо за англ. ретрокола, дори и всичките и тоци, вентилатора на парното, чистачките, пръскалките, клаксоните /мощни 2 броя дву-тонни фанфари/, и всякакви светлини и мигачи на Триумфа, работят почти или изцяло безупречно.

Единствен минорен техн. проблем при тия по-дълги обиколки днеска из града, вкл. и с по-агресивно каране, се оказа водната помпа.
Преди 2 месеца свалих, разглобих, разгледах, почистих, и отново сглобих тази помпа.
При тези процедури обаче, понеже тази оригинална помпа на колата има щутцер за гресиране, реших да я гресирам.
Но вероятно се отнесох повече с текаламита, и през нипела за смазване на лагера и вкарах повече шприцове грес /по сервизната Стандард-Триумф книга, и нипела на водната помпа, и и нипела на кормилната кутия се смазват най-много с 5 броя шприцвания, за да не се издуят семерингите от прекалено много грес/.
Това вероятно издуване стана в моя случай, и семеринга на помпата още тогава видях как си обърна ръбчето, и подлизна грес от него.
Физически тогава вкарах ръба на семеринга обратно, но вече сигурно се беше деформирал, пък и без това бе оригиналния над 50 год. семеринг на тази помпа.

В резултат сега, като загрее мотора, и почва да капе вода през технологичния отвор на помпата. Така че пак ще трябва да я сваля и разглобя, и да го сменя тоя семеринг с нов.
Всъщност е голяма новост за 60-те години, че не е тази помпа с някой салник или лоена набивка /ако това дето го изметнах, може да го оприличим на съвременен семеринг/, и освен това уплътнение, ще сменя евентуално и лагера на помпата, въпреки неособено голямата му хлабина.

И като ще се прави тая водна помпа, ще трябва да сваля и оправя или сменя клеясалото кранче на парното за купето. То направо се е заварило затворено вероятно от контактна корозия между корпуса и клапана му.
Собственика стария, поне в посл. години и десетилетия е карал колата само по хубаво време, и парното кранче винаги е било затворено, и това неотваряне го е сбъгясало.

Такива работи с Триумфалата, ето малко снимки от днес.
Виждащия се глава на приятелското семейство, който е и мой стар съсед, е сменил досега доста коли англичанки, та си е отдавнашен не само авто, а и англофен.
На него даже и първата му кола още преди 30 години беше един английски Форд, но експортна версия с ляв волан, оригинална Консул Кортина Марк 3, модел от края на 60-те години.

[USfan]

И тук още малко снимки, без излишно човешко присъствие    да скрива авангардния за средата на 60-те години, изчистен Микелоти дизайн.

[dido1903]

Цветът е много хубав, а в комбинация с тъмносиния Джаг се допълват

[didotooo]

Отива ти и стои още по-аристократично на светлия снежен фон .

[USfan]

Благодаря ви, да, бялото откроява бордо цвета, а с Джага седан малко спонтанно стана фотосесията. 
Всъщност те са отн. различни и като типове коли, освен дето се разминават с 3 десетилетия, като време на дебют.
Триумфа Салуун е от горен среден клас кола с отн. малък 6 цил. мотор, а Джага ХЖ Х300 е от чист висш клас кола, с доста по-големи 6, 8, и 12 цил. мотори.

От чисто дизайнерска гледна точка, също са различни возила, въпреки приликата им за лаиците.
Този Триумф седан е бил доста авангарден стилово за времето си, докато точно този Х300-Х308 ХЖ Джаг, си е ретрограден на дизайн школа.
В годината на дебюта си тази ХЖ Х300 Ген- 1994 /лифта Х308 пък идва за 1998 моделна година/, тъче на база старите дизайн-лаври на предшественика от 2 поколения назад- иконичния ХЖ6 от 1968 година.

А тия дни, предвид че му оправих водната помпа, а и разните тоци, вкл. и кабелите на радиото, ще подкарам по-активно Триумфа и в градско, и по извън града.
Та ще има, ако не забравя да го наснимам, и актуални, и то по-кални снимки )) , предвид на времето навън сега.

А ето един интересен тест на същата моторна версия като моя, само че куплиран с ръчни скорости.

https://classicsworld.co.uk/news/road-test-1964-triumph-2000-mk1/

[USfan]

Водната помпа на Триумфа я изремонтирах още преди месец /ето долу линк за ремонта/, и след и като смених и задни водни съединения по мотора,, икъм радиаторчето в купето, от 2 седмици взех да карам по-активно Триумфа.

https://www.classiccar-bg.com/index.php/topic,6234.msg169978.html#msg169978

Карах го и по трафик в задръствания в работни дни, и на дълъг път уикендите, по околностите на София и планината Витоша ,вкл. чак до отвъд другия и край, до Предела.

Триумфа, да не го урочасам, засега работи идеално.
Дори и в задръствания държи стабилна температура, автоматика, спирачките със серво, независимото окачване, и отн. прецизната кормилна рейка без серво, си вършат работата без забележки, почти като на по-нова с 1-2 десетилетия като генерация кола.
Ако на нещо трябва да го определя като пътно поведение, бих казал че се движи като някоя БМВ 5-ца от 70-те год, само дето модела 2000 Салуун дебютира почти десетилетие преди най-първата 5-ца е12.

Возих всякакви приятели и роднини на нея, и всички доста я харесват /вкл. и нашите колеги Тони с Ладите, и Стенли с американките /
Учудени са от този седан като комфорт на возене и тишина в салон за стара кола, но най са изненадани от динамичното му пътно поведение.

Най-положително от колата се изненада майка ми /на някои от снимките я има, заедно с наши приятели чужденци, които имаха удоволствието да им покажа на возене с Триумфа София/, понеже тя не я харесва на форма въобще.
Казва, че е грозна кола като повечето английски коли, и затова и си мислеше, и че въобще като във всяко отношение ще е отвратителен.   

Но след като я повозих и нея, и предвид, че е свикнала като другите ми роднини с по-активното ми каране, най-вече се учуди колко добре спира и колко добре завива, особено с оглед на възрастта си, Триумфа.
Майка ми все пак има опит с ползване на някои други англичанки, като предишните ми Ягуари ХЖ6, и сегашния еС-тайп, и тях ги харесва на возене и пътно поведение, както и на форма най-вече.
Но определено мислеше, че Триумфа ще е много по-дървена и некачествена кола от тях, и бе силно и приятно изненадана, че не никак зле.

Всъщност по онова време в средата на 60-те години, по-малките Ягуари Марк 2, за разлика от новите тогава Триумф 2000-2500, и Ровър П6, все още са били с цял заден мост с ресйори, за разлика от ИРС-а на Триумф и Ровър.
Ето малко снимки от каранията тия дни из София.

[USfan]

[USfan]

Триумфа 2 месеца и отгоре не го бях карал активно, но понеже днес отидохме със сина ми на гости на колегата Пешо, да му разгледаме Трансама 2 Ген с голям 400 инча блок, като колеги ТрансАмаджии собственици, реших да ходим тематично със възможно най-старата ми кола.
Та, Транса на Пешо обаче не беше готов, че нещо му сменя разпред. вал с по-пърформанс такъв, и общо взето си говорихме за коли,  и за разни аспекти на автобизнеса с нови коли.

Поради тази разходка реших, че е добър момент за сина ми да понатрупа малко опит с автоматици като Триумфа /или пък друг път Ягуара/, понеже всичките други мои коли дето сега пробва да кара, допреди да му намерим някоя негова собствена, тенденциозно му подбирам да са само такива с ръчни скорости.

С Триумфа се справи добре, въпреки непознатата за него автоматик кутия.
То не че е голяма философия карането на автомат скорости, но конкретно този Триумф с неговите 2 Стромберг-150 карба, има сега отн. неустойчива работа на празен ход в преходни режими от полустуден към топъл мотор, вече като е върнат смукача му, и затова трябва на моменти леко да се подава газ при спиране, напр. на светофар, та да не гасне мотора.
Иначе извън тия проблеми с празния ход /и на Пешо Транса правеше така преди той да му регулира 4-камерния Рочестър карб/, тази англичанка е направо почти идеална за каране.
Е, иначе като констатиране на друга характерна особеност или недостатък, сина само се учуди най-вече на многото навивания на волана при завои.
Но му обясних, че при колите без серво е така, предавателното им отношение за по-лесно каране изисква повече кръгове да се правят от откат до откат, от спрямо коли със сервоуправление.
Ето снимки от днес.