Днеска мислех на това хубаво време да разходя Триумфа /от над 2 месеца не беше каран/, до близката събърбия на София, че хем имах работа до планината Люлин и Горна Баня, хем времето бе страхотно за природни разходки.
Триумфа си запали много добре, въпреки според мен още нуждата от вакуумен реглаж на карбовете му, но таман да тръгна да го вадя от гаража ми, и се сетих ,че няма охл. течност, и требваше да го угася и прибера.
Още през м. Декември му излях каквито имаше остатъци от вода и стара охл. течност в него /за целта Този модел 2000-25000 Салуун си има фабрично едно доста удобно канче на ориг. му радиатор/, с идеята да ме наливам нов антифриз, ама така и не му бях налял.
Някъде в гаража си бях затикал една туба антифриз концентрат, но пък не можах да я намеря сега.
Щеше да се размине английската разходка, и да ползвам нещо скучно бюргерско за превоз, за тоя почивен ден. Но пък за мой късмет, съседа Стенли нещо звънна, и се отзова да ме повози така малко авантакис
, докъдето исках да ходя.
Съответно обиколихме събърбията, а за компенсация че ме вози, аз пък го черпих разни вкусни неща, по разните готини заведения над и във Горна Баня.
Та, Джага и на градските дупки си вози хубаво, но на дълъг път, особено така до 100-120 км/ч скорост, е просто идеален.
Безупречен комфорт на окачване има с тия му 6 пружини и 6 амортисйора общо дето има, а има и пълна тишина в салона, поне до нивото на тия скорости.
За 1968 год, когато дебютира първия ХЖ6 Серия 1, наистина това тогава е бил най-модерния и най-перфектен за времето си луксозен салон, в пъти примерно по-модерен на пътно поведение и комфорт, от да кажем, големия му конкурент тогава, Бенца еС-клас в108 конска глава.