Здравейте, колеги,
Моята историята с Fiat - Uno започва преди около 26 години. Модела е кола на годината за Eвропа през 1984 година. Това е първата семейна кола, в която се сещам да съм се возил като дете. Модификация: Fiat Uno - 1.0, 45hp, червена на цвят с 4 скорости. Колата остана в семейството ми около 14 години, като това беше първата, на която съм се учил да карам по път за вилата ни. За съжаление, една от слабите черти на този "малък италианец" е корозията, с която всички сме много добре запознати и точно това беше причината да се разделим с него.
Извинявам се за лирическото отклонение ...
Сега по същество: първия Fiat - Uno, който купих далечната 2013 година, беше изключително запазен екземпляр модел: Fiat Uno - 1.4SX, 72hp, 4 врати, колата се караше изключително приятно и имаше добра динамика. След като се разрових в интернет, разбрах, че има модификации с Tyрбо двигатели и реших, че няма да се двoумя, ако се появи бройка с редовни документи и на добра цена, че ще си купя. Така на 15.02.2015 година закупих Fiat Uno - 1.3 Turbo i.e. Abarth, 105hp, в почти оригинален вид за модела. След като я покарах няколко месеца, реших да инвестирам в нея и да се опитам да я върна към добрите ѝ времена. Бях още млад и неопитен и без особено много финанси, за това не успях да направя пълна реставрация. Отне ми около 2 години, докато се кача пак в нея и чуя звука на двигателя ѝ, който ме кара да настръхвам и до днес, вече 7 години.
През 2020 години съвсем случайно един приятел, който знае, че съм луд фен на модела ми сподели, че се продава Fiat Uno mk2 - 1.4 Turbo i.e., 118hp, като акцентира, че колата е пререгистирана скор и трябва да е с изрядни документи. Без много много да го мисля, я купих. Разбира се, в България всеки гледа да прецака другия! Оказа се, че колата не може да се регистрира в КАТ, защото е сменян блока на двигателя и няма документ за него. По една случайст във форума на Fiat Uno - успях да се свържа с първият собственик (Радослав Бояджиев, от град Сливен) на колата, който ми обясни, всичко за колата и каква е историята ѝ. Безкрано съм му благодарен, че ми подари много оригинални части. Обещал съм му едно кръгче с колата като я върна към добрите и времена.
Същата година успях да купя и едно друго купе, което имаше проблем с мотора и не искаше да пали, но си стоеше в един гараж и чакаше, някой. Разбира се след като вече знам всички слаби места на колите, разгледах добре купето и ми хрумна идея да я регистрирам и послед да си прехвърля турбо двигателя. Това е историята на колата, надявам се това, което съм решил да започна сега през топлите месеци на 2022 година да е достатачно, за да мога през 2023 година да завърша проекта.
Тема: Fiat Uno Turbo mk2 1992 - Rebuild (Прочетена 46720 пъти)