Лек ъпдейт на билда:
-Ръждата се опитва да ме прати в лудницата
. Джобовете хем са готови, хем не, отделно разни точки по купето от долната страна вече са изкърпени. Макар и да не исках, на този етап съм се насочил за раздувки отзад. Единствено чакам да изскочат правилните (като размери) раздувки, тъй като на единственото място, където ги имаше бяха неналични. Най-вероятно догодина на пролет ще се правят задните вежди ако си намеря цели вежди за пресаждане тъй като сегашните никак не са оригинални или цветущи.
- На този етап се случи това, което се надявах да не се стига до него, но.. имаме официално ладов карбуратор, който в момента си чака фланец (обаче от къде ще дойде тоя фланец и аз не мога да ви кажа). Ако някой из Бургас работи с чертежи на хартия/файл и все пак може да изрязва части от алуминий, много бих се радвал да се запозная с този човек. В против случай продължавам да търся алуминиево блокче, за да си го направя сам накрая.
-И за да стане целия филм и колата най-накрая да има малко надеждност в нея, изрових старото жило за газта от
Хондата и го навързах, тъй като клапата на Ладовия карб се отваря в противоположната посока на шофьора. С известна заигравка жилото е готово, даже се закачи на педала на Тойотата почти без проблем.
- Жилото за ръчния смукач ще
(и се надявам да бъде като го довърша целия процес) бъде от 80ка Б3, тъй като днеска по случайност попаднах на такова жило в автоморгата.
-Нови придобивки макар и пак самоделки, багажника за времето си е е бил доста пренебрегнат от към тапицерия. Оригинално е с парчета винил с дунапрен налепени на различни места. За да стане малко по-приятно като го отвориш съм взел корите в багажника от А4. Ще претърпят доста напасване, но най-вероятно ще станат след известна заигравка.
- Джантите макар и последен дерт ги пребоядисах с налични материали и по моя традиция взеха и малко полиране.
-Резервоара му направих леко преди и след обработка на повърхностната ръжда, както и защита, тъй като се наложи да го свалим, за да оправим разни неща по купето. Похвално и същевременно леко тъжно, маркучите, които бяха на резервоара трябва да са и най-вероятно са...оригиналните (40 годишни). След като им измих хиляда годишната вакса, маркучите бяха по-хубави и по-меки от новите, които продават в магазина. Тъжно, но факт. Оригиналния маркуч си е най-добре.
Погледнато от далеч, може да изглежда като сбирщайн на този етап и да почва да се губи автентичността и, но.. за кола, която не е с оригиналната си боя, предишно кърпена и с карбуратор, който има достатъчно навъртени километри, че да ме накара да прибегна до Ладов карб, мисля, че някои неща могат да и се простят. В крайна сметка всичко се изпипва и се прави с желание. Същевременно всичко що се свали от нея, за да се направи по-добра в някои отношения се запазва. Торбата със сувенирите расте.
Снимков материал нямам много от изброените неща по-горе, но това мога да предложа на този етап.
Карбуратора беше още с мизерията от СОЦ-а по него, но след известно чистене и претъркване с паста за метал, доста добре си върна блясъка дори вътре в портовете.
Да, гърловината бе обработена също, а капачката на резервоара по бързата процедура този път бе полирана. Като остане повечко време ще се заиграем и с нея.
Тема: Toyota Carina 1982 2T (Прочетена 4687 пъти)